РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. П., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101648 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано съвместно от
изпълнителните директори М.П.И. и К.С.В., чрез процесуалния представител юрисконсулт
Н. Д. К., срещу ОБЩИНА П., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „Ц.“ № 24, представлявана от Д.П.Б., в качеството на кмет на общината.
Ищцовото дружество твърди, че на 28.03.2019 г. в гр. П., на ул. „А.“, е настъпило
застрахователно събитие, като в следствие на разминаването на два автомобила, единият от
тях лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с ДК № Е 0737 МВ, попада в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно, представляващо дълбока дупка, в близост
до средата на платното, в резултат на което е реализирано ПТП. Последното нанасяна
материални вреди на описаното превозно средство, засягащи предимно предната част на
автомобила – радиатор, фар за мъгла, предна броня, вентилатор картер, носач на предна ос и
други, за което при ищцовото дружество е подадено Уведомление – декларация за щета от
водача на увредения автомобил. Релевира се, че към датата на пътния инцидент увреденото
превозно средство е било застраховано при ищцовото дружество по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, съобразно полица № 0306Х0459200, със срок на покритие от
13.032019 г. до 13.03.2020 г., като въз основа на застрахователния договор ищецът е изплатил
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил в общ размер на 2577,08 лв.,
съгласно Платежно нареждане № П 16646857/29.07.2019 г., от които 2567,08 лв.,
представляващи обезщетение за вредите, причинени от произшествието и 10 лв.,
представляващи направените обичайни ликвидационни разходи. Ищцовото дружество
твърди още, че ответникът, като собственик на пътя, на който е реализирано пътното
произшествие, носи отговорност за настъпване на последното, тъй като е бил длъжен да
организира поддържането на пътя, както и че въпреки отправената нарочна покана,
ответникът не е възстановил сумата, платена като застрахователно обезщетение.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Община П. дължи на ЗАД „Армеец“ сумата от 2 567,08 лева /две хиляди
1
петстотин шестдесет и седем лева и осем стотинки/ - главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, сторени ликвидационни разноски в размер на 10,00
лева, ведно със законната лихва върху главницата и разноските от датата на депозиране на
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение до датата на окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 821,32 лева за периода 20.09.2020 г. – 20.09.2023 г.
Претендира сторените разноски, както в заповедното производство, така и по
настоящото такова.
За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 708 от 25.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1256/23 г. на РС – гр. П., срещу която ответникът, имащ
качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение по реда на чл.
414 ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок за
отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, в който изцяло оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е налице правен
интерес за ищцовото дружество от предявяване на настоящата претенция, поради липса на
валиден застрахователен договор към датата на настъпване на застрахователното събитие,
като изцяло оспорва основателността на ищцовите претенции. Заявява, че на процесната
дата не е имало пътна неравност в пътното платно на ул. „А.“, тъй като съгласно Протокол
обр. 19 за установяване на завършването и за заплащане на услуги, произтичащи от договор
за СМР за аварийно изкърпване на участъци от улици в гр. П., сключен от ответника, към
03.04.2018 г. се установява, че на пътното платно на цитираната улица са отстранени всички
неравности. Посочва се, че не са налице доказателства за съществуването на твърдяната
неравност, за нейното местонахождение, вид и параметри, които по безспорен начин да
сочат, че именно ответната община е станала причина за настъпването на застрахователното
събитие. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, излага твърдения за неговата
неоснователност, в която връзка излага доводи, че ищцовото дружество неправомерно е
изплатило застрахователно обезщетение в нарушение на Общите условия за застраховка на
МПС. Не е извършена самостоятелна проверка от страна на ищеца преди заплащане на
заведената щета, твърдяното събитие не е покрит от застрахователя риск, тъй като към
момента на настъпване на застрахователното събитие не е платена дължимата
застрахователна вноска, в която връзка не са представени доказателства. Изложено е, че
вредата е следствие на самонадеяното поведение на водача и/или неполагане на минимално
дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като причина за
настъпилото ПТП е груба небрежност от страна на водача му. Представя удостоверение от
ХМО-Сандански, съгласно което на процесната дата в гр. П. не са отчетени валежи,
синоптичната обстановка е била много добра и не е създавала предпоставки за затруднение
на водача при управлението на увредения автомобил. Оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан и прави искане същият да бъде оставен без уважение.
Претендира сторените по делото разноски.
По делото са приети писмени и гласни доказателствата, изслушано и е прието
заключение на вещо лице.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния представител, който
моли за уважаване на иска.
Ответната община се представлява от надлежно упълномощен представител, който
моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното:
В исковата молба са изведени твърдения, че е било реализирано пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ на 28.03.2019 г. в гр. П., ул. „А.“, вследствие което е бил увреден марка
„Мерцедес Е 320“ с ДНК № Е 0737 МВ.
2
Приложена е Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0459200 за застраховка
„Каско“ и „Злополука“, от която се установява, че срокът на застраховката е 1 година, с
начало от 13.03.2019 г. 14:00 часа до 12.03.2020 г. 23:59 часа /л. 12 от делото/.
По делото е приложено уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 29.03.2019 г., подадено от С. Г. Д. /л. 14 от делото/.
Приета е и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества
и други подобни, намиращи се нераглементирано върху пътното платно, подадена от С. Г. Д.
на 29.03.2019 г. /л. 23/.
В кориците на делото са приобщени като доказателства и копия от свидетелство за
управление на МПС на С. Г. Д., контролен талон № 5201895, свидетелство за регистрация
част II за лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег. № Е 0737 МВ, удостоверение за
техническа изправност /л. 15-16/.
Представени и приети по делото са и Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства („КАСКО“) /л. 7-11//, Досие на полица 0306Х0459200 (60098551810)
КАСКО на МПС и Злополука на местата (306) /л. 13/, писмо от РУ-П. до ЗАД „Армеец“ от
13.06.2019 г., Опис-заключение по щета № 24219030100061 от 29.03.2019 г., Опис-
заключение по щета № 24519031100061 от 08.04.2019 г., опис на щетите по претенция №
24219030100061 от 01.04.2019 г., опис на щетите по претенция № 24219030100061 от
09.04.2019 г., Доклад по щета № 24219030100061 от 21.06.2019 г., /л. 17-22/, преводно
нареждане за кредитен превод от 29.07.2019 г., осем броя снимки, Регресна покана относно
щета от ЗАД“Армеец“ изх. № Л-5941 от 07.08.2019 г. и известие за доставяне от 12.08.2019
г. /л. 24-27 от делото/.
Приобщени са и представените с писмения отговор документи, а именно: Протокол
№ 1 за установяване завършеното и заплащане на услуги към 03.04.2018 г., Количествена
сметка издадена от фирма „Растер-юг“ ООД, относно аварийно изкърпване на участъци от
улици в град П., общ. П., Договор за строително-монтажни работи по аварийно изкърпване
на участъци от улици в град П. по чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗОП от 08.01.2018 г., удостоверение №
03/30.01.2024 г. от НИМХ, филиал Кюстендил – Хидрометеорологична обсерватория
Сандански.
В качеството на свидетел в хода на процеса е разпитан С. Д., който заявява, че през
2019 г. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с № Е 0737 МВ, но не си спомня улицата,
където станал инцидента с този автомобил. Посочва, че улицата била в кв. „Дълбошница“,
като същият се движил от магазина за напитки на М. нагоре, когато попаднал в голяма
дупка,като не може да посочи размерите на същата. Сочи, че отгоре се движил друг
автомобил, дупката не се виждала, като по негови спомени същата била пълна с вода и от
водата не личало, че имало дупка. След удара спрял автомобила и извикал полицията,
полицаите дошли, направили оглед и съставили протокол. На място установил щетите по
автомобила, като колата не продължила на собствен ход, а я издърпали с репатрак. Посочва,
че към онзи момент имал сключена застраховка Каско, но не може да посочи името на
3
застрахователя, както и че му било изплатено обезщетение за настъпилите щети по
автомобила.
Изслушано и прието е заключението на вещото лице инж. В. Н. по назначената
съдебно-автотехническа експертиза /оспорено от ответната община/, в което същото дава
заключение, че след анализ на доказателствата и сравняване на данните от увреждането и
описанието на мястото на ПТП от техническа гледна точка показва, че най-вероятно
механизмът на ПТП е описания в констативната част на експертизата. Установените
увреждания по лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № Е 0737 МВ, от техническа гледна
точка се намират в причинно-следствена връзка с описанието на механизъм на протичане на
ПТП и конкретно застрахователно събитие, регистрирано в КАТ. Стойността за
възстановяване на настъпилите увреждания по лек автомобил марка/модел „Мерцедес Е
320“ с рег. № Е 0737 МВ, определена след изготвяне на калкулация за ремонт по средни
пазарни цени съобразена с годината на производство на автомобила е в размер кръгло на
4 120 лева, а ликвидиционните разходи, свързани с изготвяне на описа за щети, снимки,
разходи за куриерски услуги, копирни и други разходи, свързани с обработката на
ликвидиционната преписка, за конкретни обем дейности нормативно имат стойност в размер
на 10 лева.
При изслушването вещото лице в съдебно заседание, същото заяви категорично, че
не е посещавал мястото и улицата, още повече, че не бил посочен номер на улицата където
точно е настъпило произшествието. Вещото лице посочва също, че настъпили щети по лекия
автомобил хипотетично могат да настъпят и от удар в малък и достатъчно нисък предмет,
който трябва да е неподвижен.
Приложено е и ч.гр.д. № 1256/2023 г. на РС П., по което съдът е издал в полза на
заявителя /ищеца по делото/ Заповед за изпълнение на парично задължение № 708 от
25.09.2023 г., срещу която от страна на длъжника /в случай ответната община/ е постъпило
възражение, поради което и заповедният съд е дал съответни указания по смисъла на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД. Регламентираното с посочената норма право на застрахователя е регресно по
своя характер, суброгационно право и за успешното провеждане на иска ищецът следва да
установи правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
4
застрахователя, настъпване на застрахователно събитие и заплащането на застрахователно
обезщетение, както и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че в хода на настоящото
производство не се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
ответната община.
По делото не се спори, че за автомобил „Мердецес Е 320“, с рег. № Е 0737 МВ в ЗАД
„Армеец“ е била сключена Комбинирана застрахователна полица за застраховки "Каско" и
"Злополука" със срок на действие от 13.03.2019 г. до 12.03.2020 г. Установи се по делото, че
при попадане в дупка на лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № Е 0737 МВ са причинени
имуществени щети изразяващи се в увреждане на радиатор, фар за мъгла, предна броня,
вентилатор картер, носач на предна ос и др.
По делото са налице и доказателства, че застрахователят е изплатил обезщетение за
застрахования автомобил, което възлиза на обща стойност 2 567,08 лева. На последно място,
между страните няма спор, че застрахователното дружество е изпратило регресна покана
до община П. за заплащане на горепосочената сума, но последната отказала да я изплати.
Спорното в казуса се свежда до това, налице ли са предпоставки за търсене
на регресна отговорност за платените от застрахователя разноски за поправка на щетите по
застрахования автомобил.
За да е налице фактическият състав, обуславящ безвиновната отговорност на
ответната община, следва да се докаже, че описаното в исковата молба ПТП е на първо
място настъпило, а на второ - да бъде индивидуализирано мястото на настъпването му.
В казуса, според решаващият състав ищцовата страна не успя да докаже точното
местоположение на настъпването на процесното ПТП.
В уведомлението-декларация за настъпило застрахователно събитие по полица
подадена от водача на МПС (л. 14 от делото) в графа „Дата, място и описание на събитието“
е посочено „ …на 28.03.2019 г. при разминаване на улица „А.“ - гр. П.…..“.
Последното представлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда с
друго освен с авторството им, произтичащо от формална доказателствена сила, с която се
ползват. Уведомлението съдържа факти, които са изгодни за застрахователя, предвид
последващото плащане на обезщетението по посочените в него данни.
При изслушването на водача С. Д. в съдебно заседание в качеството на свидетел
същият заявява, че „…..не си спомням улицата в гр. П., където стана инцидента с този
автомобил…. Улицата беше в кв. „Дълбошница“, от магазина за напитки на М., нагоре се
движих ….“.
В тази връзка и съобразявайки липсата в случая на протокол от описано в ИМ ПТП,
според съда недоказан остава фактическият състав на деликта по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
който от своя страна е елемент от състава на регресната отговорност на прекия причинител
на вредата спрямо застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по чл. 410, ал. 1 от
КЗ.
В случая по делото не са представени безспорни доказателства за установяване по
несъмнен начин на това, къде е настъпил пътния инцидент.
В уведомлението на водача на МПС за настъпило застрахователно събитие се сочи –
„ ул. „А.“ в гр. П.“, което се оборва с обикновеното оспорване на ответната страна, каквото
5
впрочем се поддържа и в отговора на исковата молба.
С оглед на тази материалноправна уредба в случай като разглеждания в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав по
деликта и на първо място на факта, че вредите, за които е изплатил застрахователно
обезщетение, са настъпили на територията на Община П. и се намират в причинна връзка с
наличието на необезопасени и несигнализирани неравности /дупки/ на пътното платно в
конкретно определен участък, отговорна за което е ответната община като отговаряща за
дейностите по поддържането на общинските пътища в изправно състояние. В настоящия
случай ищецът е ангажирал единствено представени пред него от застрахования писмени
доказателства и такива, създадени от самия него.
От събраните по делото доказателства /уведомление за щета и разпит на свидетел / не
се установи точното място на настъпване на ПТП-то, поради което фактът на настъпване на
вредите на мястото и по механизма, съобщен пред застрахователя, е останал недоказан.
Единствено на база на показанията на свидетеля С. Д. не може да се направи
обоснован извод, че щетите по застрахования автомобил са настъпили по описания в
исковата молба механизъм. Преди всичко следва да се има предвид личната му
заинтересованост от това, да бъде възприет именно този, описан като цяло именно от него,
механизъм на настъпване на ПТП. При това следва да се отчете противоречието между
изложените от него пред застрахователя факти относно мястото на настъпване на ПТП и
тези, изложени в показанията му.
Изводът на вещото лице инж. Н., че „сравнявайки данните от увреждането и
описанието на мястото на ПТП от техническа гледна точка показва, че най-вероятния
механизъм на ПТП е описания от водача“, се основава на предположението, че автомобилът
действително е преминал през дупка на пътното платно. Заключението на вещото лице не
съставлява доказателство за това, че предно ляво колело на автомобила е попаднало в такава
неравност на уличното платно. Съдът счита, че заключението на експерта, което се базира
единствено на представените от самия застраховател доказателства, не установява
механизма на настъпване на повредите, тъй като сочи само на вероятност.
Съгласно т. 50. 5 и т. 58. 1 от Общите условия за застраховка на МПС на
ЗАД“Армеец“, съставляващи неразделна част от застрахователния договор по застраховка
"Каско", застрахованият /в случая упълномощеното от него лице, което управлява
автомобила/ има задължение да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДП,
както и да регистрира незабавно пред компетентните държавни органи застрахователното
събитие. От разпита в съдебно заседание на водача на лекия автомобил С. Д. се установява,
че същия е уведомил органите на МВР за настъпилото произшествие, същите са посетили
местопроизшествието, но не е съставен протокол за ПТП. Това се потвърждава и от
приложеното писмо до застрахователното дружество от РУ-П., в което е изложено, че е
получен сигнал за настъпило автопроизшествие, което е посетено от служители на Пътна
полиция, изпробван е за алкохол водача С. Д., но не е издаден протокол за ПТП.
Застрахователят е в правото си да прецени, дали неизпълнението на горепосочените
задължения по застрахователния договор от страна на застрахования са значителни по
смисъла на чл.408, т.3 от КЗ. Съществено за спора по делото обаче е това, че предвид
липсата на пряк и незаинтересован свидетел на инцидента и доказателства установяващи
точното място на настъпване на процесното ПТП, води до недоказаност на същия.
Липсата на преки и категорични доказателства в подкрепа на описания в исковата
молба механизъм на настъпване на репарираните от застрахователя щети дава достатъчно
основание искът по чл. 410 КЗ да бъде отхвърлен изцяло. Липсата и на доказателства
относно параметрите на неравността на уличното платно, през която следва да е преминал
застрахованият автомобил, не дава възможност, дори и да се приеме, че действително
автомобилът е попаднал в някаква дупка, да се прецени обективно наличието на
причинноследствена връзка с констатираните в оторизирания сервиз увреждания по
автомобила. При това положение не е налице каквото и да било основание да се приеме, че
репарираните от застрахователя щети са настъпили по причина на виновно бездействие на
служители на Община - гр. П..
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и
безспорен начин, че от страна на ищеца не бе доказано основателността на исковата
претенция, което и налага същата да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на главния иск за платеното от застрахователя обезщетение по
6
регресната претенция от 2 577,08 лева, главница, включващи и 10 лева, ликвидационни
разноски, като неоснователен следва да се отхвърли и иска за признаване на установено,
че община П. дължи на ищеца и мораторна лихва върху главницата за период от 20.09.2020 г.
до 20.09.2023 г. в размер на 831,32 лева, ведно със законна лихва от датата на депозирани на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид изложеното съдът счита, че предявения от ЗАД „Армеец“
против Община П. иск с правно основание чл.422 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната страна сумата от 402 лева, представляваща сторени разноски по делото, тъй като
такива са претендирани своевременно.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано съвместно от
изпълнителните директори М.П.И. и В. П. К.-М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт Н. К., срещу ОБЩИНА П., ЕИК: *********, с адрес гр. П., ул. „Ц.I“ № 24,
представлявана от Д. Б., в качеството на кмет на общината, иск с правно основание чл. 422
от ГПК за признаване на установено, че Община П. дължи на ЗАД „Армеец“ сумата от
2 567,08 /две хиляди петстотин шестдесет и седем лева и осем стотинки/ лева, главница за
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, сторени ликвидационни
разноски в размер на 10 /десет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата и
разноските от датата на депозиране на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение до
датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 821,32 лева
за периода 20.09.2020 г. – 20.09.2023 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в
двете производства, вкл. и възнаграждение за процесуално представителство, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
ОСЪЖДА от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано съвместно от
изпълнителните директори М.П.И. и В.П. К.-М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт Н. К., да заплати на ОБЩИНА П., ЕИК: *********, с адрес гр. П., ул. „Ц.“ №
24, представлявана от Д. Б., в качеството на кмет на общината, сумата от 402 /четиристотин
и два/ лева – сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7