№ 199
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и В. Д. Б., чрез
адв. Т.Б. и друга от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. С.Д. против решение № 345 от
06.10.2021 г., постановено по търг. дело № 2/2021 г. на Варненския окръжен съд, с
което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. сумата от по 60
000 лева на всеки от тях, и на В. Д. Б. сумата от 20 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на техният
син, съответно брат, К Д К, причинена в резултат от пътнотранспортно произшествие
настъпило на 17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, ДК № ХХХХХХ, П В П, ведно със законна лихва за забава от
04.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като са отхвърлени
претенциите на първите двама за разликата над 60 000 лева до предявените размери от
по 200 000 лева за всеки от тях, и срещу третата за разликата над 20 000 лева до
предявения размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за
периода от 30.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и за
заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 30.10.2020
г. до 03.11.2020 г., като неоснователни.
Жалбоподателите - Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и В. Д. Б., чрез адв. Т.Б. излагат доводи
за неправилност на решението в отхвърлителната част и в частта, с която са осъдени да
заплатят разноски в полза на ЗК „Лев Инс“ АД. Считат, че определеното от съда
1
обезщетение не съответства на реално причинените неимуществени вреди. Намират, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал само част от свидетелските
показания и въз основа на тях е стигнал до извод, че между родителите и починалия не
са били налице отношения на дълбока и силна обич и емоционална близост. Излагат
подробни аргументи за липса на съпричиняване от страна на починалия. Твърдят, че за
да е налице съпричиняване, като основание за намаляване на дължимото от
застрахователя обезщетение е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат. Сочат, че обезщетение за забава следва да се
дължи от момента на уведомяване на застрахователя, респективно от предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Молят за отмяна на решението в
отхвърлителната част, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на
застрахователя сторените разноски.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЗК „Лев Инс“
АД, чрез адв. С.Д., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. Твърди се, че изложеното в жалбата не
кореспондира с доказаното в хода на процеса пред първоинстанционния съд. Намира за
неправилно твърдението, че последният е кредитирал само свидетелските показания на
свидетеля С К. Счита, че по делото категорично е установена липсата на близка
емоционална връзка между жалбоподателите и техният покоен родственик. Моли
въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без уважение. В условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на исканите от насрещната страна
разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира заплащането на разноски.
Жалбоподателят - „ЗК „Лев Инс“ АД излага доводи за неправилност на
решението в осъдителната част, като необосновано и постановено при нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстнационният
съд не е съобразил изчерпателно посочения в съдебната практика кръг на лицата
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че видно от
свидетелските показания, починалият е бил в силно влошени отношения с родителите
си. От друга страна намира за недоказано наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между К Д К и сестра му, което посочва като абсолютна предпоставка за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че от приетото по
делото заключение по КСАТМЕ, по безспорен начин се установява принос за
настъпването на процесния инцидент чрез поведението на загиналия. Намира за неясен
и противоречив извода на първоинстанционния съд по отношение на определения
размер на съпричиняване като твърди, че последният трябва да е в размер на 90 %. В
условие на евентуалност оспорва присъдените обезщетения като прекомерни. Излага
2
доводи за неправилност на решението на Варненския окръжен съд и в частта относно
определения период, за който е присъдена законна лихва. Моли за отмяна на
решението в осъдителната част. В условие на евентуалност прави възражение за
прекомерност на исканите от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение. Претендира заплащането на разноски за две съдебни инстанции.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и В. Д.
Б..
Настоящият съдебен състав намира жалбите за редовни, подадени в
законоустановени срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
В проведеното о. с. з. на 10.05.2022 г. въззивниците Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и В. Д. Б.
представлявани от адв. Д Дв, поддържат подадената въззивна жалба и оспорват
въззивната жалба подадена от застрахователното дружество. Молят за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират разноски, съобразно
чл. 38 от ЗА и доказателства за направата им.
В същото о. с. з. процесуалният представител на ЗК „Лев Инс“ АД, оспорва
въззивната жалба на насрещната страна, респективно поддържа писмения отговор по
същата, както и депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по делото
въпроси касаят наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между загиналия и
неговите роднини, правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл.
52 от ЗЗД, размера, съответно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,
както и началния момент на дължимост на законна лихва за забава. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2
от ГПК.
По делото е безспорно установено наличието към момента на посоченото ПТП
на договор за застраховка „гражданска отговорност“ между страните, респективно
налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на
отговорността на застрахователя.
Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение
3
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2
от КЗ при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено
от деликвента П В П като водач на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № В 0609 СР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, поради което
съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.
Установява се от представената по делото и влязла в сила присъда №
53/30.09.2020 г. по НОХД № 895/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд,
подсъдимият П В П бил признат за виновен в това, че на 17.08.2018 г. в гр. Варна при
управление па МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег. № В 0609 СР, нарушил
правилата за движение но пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смъртта на К Д К, с ЕГН **********, като е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б "б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото са приети като доказателства системен бон на „Български пощи“ ЕАД
от 29.10.2020 г. и електронно писмо от 20.01.2021 г. от ЗК „Лев Инс" АД, от които е
видно, че ищците са отправили до застрахователя писмена застрахователна претенция,
която е била получена от ответника на 03.11.2020 г.
В първоинстанционното производство е назначена комплексна съдебна-
автотехническа и медицинска експертиза /л. 213/, заключението, по която съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран
доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието, без данни за лоши метереологични
условия, при движение по бул. „Осми приморски полк” - посока от кв. Виница към
центъра на града, в участък с временна организация на движението при ремонтни
работи на пътя, при двупосочно движение в източното пътно платно и с временна
вертикална маркировка. Налице са били знаци забраняващи изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош. Сочи се, че ограничението на скоростта в района
към датата на настъпване на ПТП е била 30 км/ч. Съобразно заключението скоростта
на мотоциклета непосредствено преди настъпване на ПТП е била 86,12 км/час, а тази
на лекия автомобил е била 10,62 км/час. Вещото лице излага, че опасната зона за
спиране на мотоциклета при установената скорост на движение е 73.02 метра, а при
движение със скорост 30 км/час, съгласно въведеното ограничение, опасната зона е
14.29 метра. Установява се, че водачът на мотоциклета е изпреварвал движейки се в
4
насрещната пътна лента, имал е видимост към лекия автомобил „Фолксваген Голф“
над 23.03 метра и е могъл да избегне процесното ПТП от 17.08.2018 г. при спазване
ограничението на скоростта на движение при временната организация на движение в
зоната на ПТП - 30 км/ч.
От съдебномедицинската част на КСАМЕ, се установява, че загиналият К Д К е
получил тежка травма в областта на гръдния кош със счупване на леви и десни ребра,
счупване на телата и дъгите на трети, четвърти и пети гръдни прешлени с пълно
прекъсване на гръбначния мозък, разкъсване на десен бял дроб, контузия на белите
дробове, вдишана кръв в белите дробове, излив на кръв и навлизане на въздух в двете
плеврални кухини. С оглед установените тежки травми в областта на гръдния кош,
същите биха се реализирани както с поставено, така и без поставено предпазно
облекло. С оглед механизма на настъпване на уврежданията, пострадалото лице е било
с поставена предпазна каска и защитно облекло, но смъртта е била непредотвратима.
По делото пред първоинстанционния съд са допуснати гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля Р Т Г /първи братовчед на въззивника Д.А. /и
свидетеля Б А Б /съпруг на въззиваемата В. Д. Б./, които съдът кредитира съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, родителите и сестрата на загиналия са преживели
тежко загубата на своя близък. Бащата е бил много зле психически като всяка вечер е
ходел до морето и плачел. Сочи се, че сестрата е развила болест на щитовидната жлеза
и е загубила голяма част от теглото си вследствие на преживяното. Твърди се, че
загиналият не е бил в добри отношения със съпругата си и е прекарвал свободното си
време при родителите си заедно със сестра си и свидетеля Борисов.
По делото е разпитана и свидетелката С А К. От гласните доказателства се
установява, че последната е познавала загиналия от края на 2011 г. и имат две деца.
Сочи, че К Д К е поддържал добри отношения със сестра си, разбирали са се и са си
помагали. Свидетелката твърди, че по разкази на загиналия, той и сестра му са имали
трудно детство, но въпреки всичко са се търсили и са намирали начин да бъдат заедно
въпреки техните родители. Излага твърдения, че К К не е бил в близки
взаимоотношения с родителите си като твърди, че бащата на загиналия е имал
проблеми с алкохола. Д.А. и съпругата му са се отнасяли добре единствено със
семейството на В.Б.. Свидетелката сочи, че след смъртта на К К, единствено сестра му
е продължила да поддържа връзка с нея и да се интересува от децата. Погребението на
К било организирано от свидетелката, а парите били покрити от поделението, от
колегите на загиналия. Свидетелката организирала и всички ритуали по повод смъртта
и след погребението му.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
5
във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Като спорни въпроси пред въззивната инстанция са очертани –
правото на ищците да претендират обезщетение, респ. тяхната активна
материалноправна легитимация, размерът на същото, както и началния момент на
дължимост на законна лихва за забава.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
включва следните елементи: 1/. ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък; 2/. този близък на ищеца
да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило
смъртта на близкия на ищеца; 3/. да е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния причинител при ответника; 4/. ищците да са претърпели неимуществени
вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила
присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено
наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила присъда се зачита при
настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното
деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на
водача като елементи от престъпния фактически състав. Със същата съдът е приел, че е
налице и причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното
ПТП. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има сила на
присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.
Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или
ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента
П В П, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № ХХХХХХ, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, поради което съобразно
горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска. От
представената по делото и влязла в сила присъда № 53/30.09.2020 г. по НОХД №
895/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, подсъдимият П В П бил признат за
виновен в това, че на 17.08.2018 г. в гр. Варна при управление па МПС - лек автомобил
„Фолксваген Голф", с рег. № В 0609 СР, нарушил правилата за движение но пътищата -
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на К
Д К, с ЕГН **********, като е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б "б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
6
Не се спори пред въззивната инстанция, а и от представените писмени
доказателства по делото се установява, че ищците по делото имат родствени връзки с
починалия при процесното ПТП. Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. са негови родители, а В. Д. Б. е
негова сестра.
По отношение на възраженоието за липса на активната материланоправна
легитимация:
Настоящият съдебен състав съобрази разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което е задължително за
съдилищата и гласи, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. по гр. д. № 5/61 г. на Пленума на ВС /деца, съпруг
и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. по гр. д. № 6/69 г. на Пленума на ВС
/отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Изрично е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в горепосочените постановления на ВС следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди,
наред с най-близките или вместо тях.
В актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021 г. по
т. дело № 291/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. дело №
1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение 45 от 10.05.2021 г. по т. дело № 370/2020 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. В горепосочените
съдебни решения са анализирани различни житейски ситуации, при които
привързаността между братя и сестри е обусловила особено силна привързаност, тъй
като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката
родител – дете, или отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в
чужбина или друга обективна пречка за родителите, е изградила връзка, също
наподобяваща тази родител - дете. Разяснено е, че близка привързаност може да
съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични
7
обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на
единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания не се установява в процесния случай,
че ищцата В. Д. Б. има право на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства не могат да се изведат критериите, които
да обосноват ангажиране отговорността на застрахователя в случая. С оглед
традициите във всяко едно общество връзката брат и сестра е обичайно да изгради
отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Такава е и житейската
логика с оглед на факта, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо
семейство. Обичайно е в процеса на израстване те да прекарват повече време заедно
особено ако възрастовата разлика помежду им е по-малка. Наличието на тази кръвна
връзка и създалите се, с оглед на същата обичайни отношения обаче според приетото в
цитираното тълкувателно решение, не е достатъчно, за да се формира съждение, че
преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди.
Изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се направят на база
доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот на ищцата и починалия,
които предполагат създаване на връзка различна от обичайната.
Съобразно цитираната съдебна практика наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по
делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. В случая, въпреки
наведените твърдения за трудно детство и много близките семейни отношения между
В.Б. и брат й К К, същите не представляват обстоятелства обосноваващи наличието на
особено трайна и дълбока емоционална връзка между тях, а са израз на типичните
роднински отношения между брат и сестра. Житейски обосновано е от загубата на брат
й ищцата да търпи болки и страдания, но в случая не се установява те да са
чрезвичайни, надхвърлящи по интензитет обичайно търпимите от смъртта на обичан
по-голям брат. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени
и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна
привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства по делото не
са установени. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по
8
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
породени от внезапната загуба на близък член на семейството.
Ето защо въззивният съд намира, че в настоящия случай няма основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
по гр. д. № 5/61 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. по гр. д. №
6/69 г. на Пленума на ВС, поради което В. Д. Б. не е активно материалноправно
легитимирана. Горното обосновава неправилност на обжалваното съдебно решение на
първоинстанционния съд по отношение наличието на активна материалноправна
легитимация от страна на сестрата на починалия и отхвърляне на предявения от същата
иск като неоснователен.
По отношение на претенцията за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64
г., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не
предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди,
причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени,
конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото,
на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен
размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010
г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г.,
постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011
г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В процесния случай, размерът на обезщетението в случай на смърт на
първороден син неминуемо следва да е обусловен от съществуването на връзка между
родител и дете, нейния характер, степен на близост в отношенията, мястото, което
починалият е заемал в живота на увредените и т. н. Настоящият съдебен състав взе
предвид, родствените отношения между родителите и синът им, както и показанията на
свидетелите.
В допълнение, съдът съобразява от една страна, възрастта на починалия,
внезапността на настъпването на леталния изход, свидетелските показания относно
отношенията между загиналия и родителите му, лимита на застрахователна
отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
9
неимуществени и имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на настоящия казус,
както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настоящият състав намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. неимуществени
вреди е в размер на по 140 000 лева.
По възражението за съпричиняване:
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД
като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Въззивният съд намира, че видно от назначената в първоинстанционното
производство КСАМЕ, загиналият е имал възможност да предотврати настъпването на
инцидента ако се е движел съобразно ограничението на скоростта в района към датата
на настъпване на ПТП, което е било 30 км/ч. Още повече, видно от съвкупния
доказателствен материал, загиналият е нарушил ЗДвП като не е спазил пътен знак
“B24 – Забранено изпреването на авомобили и мотоциклети с кош”. Предвид това
съдът намира, че поведението на загиналият е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, защото ако последният не беше нарушавал
въведените правилата за движение по пътищата в района, то нямаше да се стигне до
вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано наличието на
съпричиняване.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта
на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на
10
отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори,
причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите.
Предвид горното, въззивният съд приема за доказано наличието на
съпричиняване от страна на загиналия в размер на 50 %.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция
справедлив размер на обезщетението за претърпените от Г. Д. АТ. и Д. К. АТ.
неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат,
дължимото обезщетението следва да бъде определено в размер на сумата от по 70 000
лв. за всеки един от тях. Поради което искът в останалата част до размера от по 200 000
лв. за всеки един от тях следва да бъде отхвърлен.
По отношение на спора относно началния момент на дължимост на законна
лихва за забава :
При уредбата на отговорността за неточно във времето изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение, законодателят в действащия
КЗ е възприел подхода да разграничи отговорността на застрахователя от тази на
причинителя на деликта. Макар последният да е задължен от датата на увреждането -
чл.84, ал.3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото
правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429,
ал.2, т.2, вр. ал.3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят покрива отговорността
за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и се плащат
от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност - застрахователната
сума. По отношение на началния момент на дължимост е прието, че от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването му от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира законна лихва,
считано от 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията.Видно от
събраните доказателства по делото, застрахователното дружество признава, че е
получило писмената застрахователна претенция на 03.11.2020 г. Не са представени
доказателства свидетелстващи за по-ранна дата на получаване на застрахователната
претенция от застрахователя, поради което тази акцесорна претенция за обезщетяване
на вреди от забава подлежи на уважаване за периода от 04.11.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение се явява частично
11
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските в
първоинстанционното производство. За производството пред Варненския окръжен
съд, разноски се дължат в полза на Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и на ЗК „Лев Инс“ АД.
Съобразно уважената част от исковете, на Г.А. и Д.А. следват да бъдат присъдени
допълнително разноски в размер общо на 552 лв., представляващи разликата между
присъденото и дължимото съобразно уважената част от иска адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Т.Б. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно § 2а от Наредба I от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 227 от делото на
ВОС/ и договори за правна защита и съдействие.
С оглед отхвърлената част от иска, на ответното ЗК „Лев Инс“ АД следва да
се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер
на 111 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие, представени
платежни нареждания /л.76 и л.77 от делото на ВОС/ и списък по чл. 80 от ГПК /л. 230
от делото на ВОС/, платими от В. Д. Б.. Дължимите от Г.А. и Д.А. разноски за
първоинстанционното производство в полза на застрахователното дружество са в
размер на общо 868 лв., вместо първоначално присъдените с първоинстанционното
решение 935.66 лв., съобразно представените доказателства.
За въззивното производство, разноски се дължат в полза на Г. Д. АТ., Д. К. АТ. и
на ЗК „Лев Инс“ АД. Съобразно уважената част от иска и представен списък по чл. 80
от ГПК /л.59 от делото/, В. Д. Б. следва да заплати на застрахователното дружество
сумата в размер на 400 лв., представляваща част от заплатената от ЗК „Лев Инс“ АД
държавна такса. Дължими от родителите на загиналия в процесното ПТП са сумите от
по 780 лв. от взеки от тях, в полза на ЗК „Лев Инс“ АД. С оглед изхода от спора,
застрахователното дружество дължи разноски в полза на Г. Д. АТ. и Д.К. А. в размер
на общо 3 870 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т.Б. по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно § 2а от Наредба I от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на представен списък
по чл. 80 от ГПК /л. 56 от делото на ВАпС/ и договори за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 345 от 06.10.2021 г., постановено по търг. дело № 2/2021
г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
12
със седалище и адрес на управление: гр. София е осъдено да заплати на В. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, местн. „Боровец-Север-1“ 890 сумата от 20 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта на нейния брат К Д К, причинена в резултат от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № ХХХХХХ, П В П, ведно със законна лихва за
забава от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, в частта, с която
са отхвърлени исковете на Г. Д. АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Шабла, обл. Добрич, ул. "Дунав" № 13, за разликата над уважения
размер от по 60 000 лв. до сумата от по 70 000 лв. за всеки от тях, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на техния син
К Д К, в частта, с която са осъдени Г. Д. АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Шабла, обл. Добрич, ул. "Дунав" № 13 да заплатят на
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
разликата над сумата от 868 лв. до присъдените 935.66 лв., представляващи сторените
от застрахователното дружество разноски , както и в частта, с която е осъдено ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София да заплати
на адвокат Т. П. Б., АК - Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. „Марица“ № 93, разликата
над сумата в размер на 3 870 лв. до размера от 3 973 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати допълнително на Г. Д.
АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Шабла, обл.
Добрич, ул. "Дунав" № 13, разликата над присъдените 60 000 лв. до размера от по
70 000 лв. на всеки от тях /или по 10 000 лв. допълнително за всеки от тях/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие смъртта на техния син К Д К, причинена в резултат от
пътнотранспортно произшествие настъпило на 17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на
водача на лек автомобил "Фолксваген Голф", ДК № ХХХХХХ, П В П,отговорността на
който е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно застрахователна
полица № BG/22/118000394499, издадена от ответното дружество, ведно със законната
лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 429 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, местн.
„Боровец-Север-1“ 890, за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София да й заплати сумата от 20 000 лв.,
13
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта на нейния брат, К Д К, причинена в резултат от пътнотранспортно
произшествие настъпило на 17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № ХХХХХХ, П В П, ведно със законна лихва за
забава от 04.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 06.10.2021 г., постановено по търг. дело №
2/2021 г. на Варненския окръжен съд в останалата част.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Т. П. Б., АК
- Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. „Марица“ № 93 сумата в размер на 3 870 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие
пред въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Д. АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Шабла, обл. Добрич, ул. "Дунав" № 13, да заплатят на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
*********, сумата от по 780 лв. от всеки от тях, представляваща представляваща част
от заплатената от ЗК „Лев Инс“ АД държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местн. "Боровец-Север-
1“ 890, да заплати на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, допълнително сумата от 111
лева, представляваща сторени по делото разноски от застрахователното дружество
пред първа инстанция – адвокатско възнаграждение, депозит за КСАМЕ и държавна
такса за съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местн. "Боровец-Север-
1“ 890, да заплати на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, сумата от 400 лв.,
представляваща част от заплатената от ЗК „Лев Инс“ АД държавна такса във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14