РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. ХАСКОВО, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20225600900074 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от „ТИВА“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: град ****, с ЕИК ***, представлявано от управителя К. Ф. К., с
искания за открИ.е производство по несъстоятелност и обявяване
несъстоятелността на търговското дружество. Исканията са аргументирани с
твърдения за настъпила неплатежоспособност на дружеството. Моли съда да
констатира неплатежоспособността му, да открие производство по
несъстоятелност и да обяви дружеството в несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в
закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо
1
състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1
ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т. е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с
описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи,
с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са
тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и
от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това
да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са
показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Съдът счита, че предвид изявленията на молителя, направени в
молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи извод, че в негова тежест са
възникнали посочените по-горе парични задължения към НАП. Възникването
на тези задължения се признава в производството от „ТИВА“ ЕООД –
Ивайловград, което има качеството на длъжник по него, поради което и
предвид това, че този факт е неизгоден за дружеството, то съдът счита, че
2
направеното изявление има доказателствена сила и въз основа на него следва
да се приеме за доказано, че признатото обстоятелство се е осъществило.
Освен това с изявленията си, направени в молбата, с която съдът е сезиран,
молителят признава и факта, че към момента задължението не е погасено чрез
плащане или чрез друг способ за погасяване на задълженията.
Касае се за публичноправно задължение към държавата (към НАП),
свързано с търговската дейност на дружеството-длъжник, т.е. от вида на тези,
предвидени в чл. 608, ал. 1 т. 2 от ТЗ и възможността за тяхното изпълнение
от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е
неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посоченото задължение е изискуемо към
датата на сезиране на съда, тъй като и това обстоятелство е изрично признато
от молителя, който е длъжник по него, с изявленията му, направени в молбата
по чл. 625 ТЗ и в приложения към нея списък на кредиторите. Тези изводи
намират опора в заключението съдебно-икономическата експертиза с вещо
лице И. П. за съществуването и размера на задълженията на дружеството-
молител.
След като в производството се доказа, че в тежест на "ТИВА“ ЕООД
са възникнали процесните задължения, които са изискуеми към момента и не
се установява да са погасени, то следва да се приеме, че е налице първата от
посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен
съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали
"ТИВА“ ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои
задължения към държавата, посочени от него в списъка на кредитори, а така
също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в
негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в
случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и
заключението на изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на събраната
данъчно-осигурителна информация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при
формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му
3
активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се
установява, че към датата на подаване на молбата, инициирала настоящото
производство, краткотрайни материални активи на дружеството липсват. Към
27.06.2022 година задълженията на дружеството са общо в размер на 169 721,
93 лева.
В.л. е установило, че последното погасяване на задълженията на
дружеството е извършено на 21.07.2021 година, в размер на 4186,88 лева, но
като резултат от принудително изпълнение по изпълнително дело №
*********/16.03.2018 година, за погасяване на задължението към НАП. След
тази дата няма плащания по което и да е от задълженията, формиращи общия
размер на задължението към НАП. В същото време в.л. констатира, че
последните извършени от дружеството плащания са както следва: на
16.09.2019 година дружеството е заплатило ДДС в размер на 855,07 лева, а на
25.06.2019 година – осигурителни, здравни и вноски за УПФ, данък доходи
ФЛ и наказателни постановления на НАП. След това дружеството фактически
е спряло да погасява задълженията си.
В.л. е констатирало, че от 01.12.2021 година дружеството е спряло
търговската си дейност като цяло.
Експертизата стига до заключението, че пасивите на длъжника
надвишават активите му, като в същото време дружеството не разполага с
дълготрайни и краткотрайни активи, с които да погаси задълженията си.
Ликвидното имущество на дружеството е обявено на публична продан от
ДСИ при РС-Ивайловград, която продан не се е състояла поради неявяване на
купувачи. В същото време, изводът на в.л. е, че дружеството не разполага с
никакви парични средства или налично имущество, от което да реализира
парични средства, с които да предплати първоначалните разноски.
За периода 2019 – 23.06.2022 година показателите на коефициентите
за ликвидност са следните: 0% коефициент на обща ликвидност; 0%
коефициент на бърза ликвидност; 0% коефициент на незабавна ликвидност;
0% коефициент на абсолютна ликвидност. Тези коефициенти се считат за
приемливи, ако величината им е равна на единица или малко над единица.
Конкретните показатели на дружеството-длъжник са основание за извода, че
4
то не е ликвидно и не е в състояние да продължи да функционира с наличните
си парични средства и материални активи, при така натрупаните задължения.
Коефициент за финансовата автономност на дружеството към същия
период е 0, както и за задлъжнялост – 0. Вещото лице уточнява, анализ на
финансовото състояние на дружеството е направен въз основа на
публикуваните в Търговския регистър ГФО за периода 2014-2021 година и
приложения към делото счетоводен баланс към 23.06.2022 година.
След извършена проверка вещото лице констатира, че по счетоводен
баланс към 23.06.2022 година няма налично имущество на дружеството. Но в
същото време има наложен запор от ДСИ при Районен съд – Ивайловград
върху полуремарке марка **** и товарен автомобил марка **** (за този
автомобил има още два запора – наложени от ЧСИ К. и НАП). Двете МПС са
изнесени на публична продан, проведени са две продани, но и двете ПП са
обявени за нестанали поради неявяване на купувачи. След нестаналата втора
публична продан МПС са освободени от изпълнение и запорите са вдигнати
поради бездействие на взискателя, от което може да се направи извод, че те
вероятно са амортизирани и непродаваеми. По информация от
изпълнителното дело в.л. е намерило данни за товарен автомобил ****, но от
материалите на изпълнителното дело е установено, че това МПС не е
намерено на местоизпълнение. В.л. е установил още един наложен запор от
ЧСИ К. с рег. № 929 – върху автомобил **** *** ***, но за това МПС не е
извършван опис, нито е насрочвана публична продан. Известните банкови
сметки на дружеството са запорирани, като по тях няма авоари. В същото
време, по информация от НАП, „Тива“ ЕООД не притежава имущество, годно
да послужи за обезпечение и реализация.
При така събраните доказателства и установени факти, съдът намира
за безспорно установено, че при липса на имущество, годно за реализация и
пълно декапитализиране, дружеството не е в състояние да покрие паричните
си задължения, поради което съдът намира, че търговецът се намира в
неплатежоспособност и не е в състояние да изпълни изискуеми и установени
по основание във фазата по разглеждане на молбата за открИ.е на
производство по несъстоятелност парични задължения, свързани с
търговската му дейност. Не би могло да се приеме, че затрудненията на
длъжника имат временен характер, тъй като е налице спиране на плащанията,
5
а и от събраните по делото доказателства е безспорно, че дружеството не
разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията му.
Невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида
на посочените, е обективно. Това е така, защото стои извън волята му и е
различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице
всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което
по отношение на "ТИВА“ ЕООД трябва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната
дата и с оглед констатациите на вещото лице за липса на плащания, това е
датата 25.06.2019 година.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се
доказа, че дружеството-молител е неплатежоспособен търговец, като
началната дата на неплатежоспособността е 25.06.2019 година. Следователно,
по отношение на "ТИВА“ ЕООД следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ и
решението следва да бъде постановено в тази хипотеза. „ТИВА“ ЕООД няма
имущество, годно за реализация, т.е. липсват каквито и да било средства за
покрИ.е на първоначалните разноски. С определение № 204/08.09.2022 година
съдът предостави възможност на длъжника, както и на всички негови
кредитори, да внесат средства за покрИ.е на разноски в производство по
несъстоятелност. Определението на съда е публикувано по партидата на
дружеството-длъжник в Търговския регистър на 13.09.2022 година. По този
начин, указанията на съда следва да се считат достигнали до възможно най-
широк кръг кредитори, заинтересовани от развитие на производството по
несъстоятелност на „ТИВА“ ЕООД, а длъжникът е уведомен изрично – с
връчване на препис от определението на 21.09.2022 година. До настоящия
момент необходимите за производството начални разноски не са
предплатени, въпреки че с определението на ХОС са разяснени последиците
6
от това и длъжникът и кредиторите са предупредени за възможното спиране
на производството на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ето защо наред с
обявяването на неплатежоспособността, съдът следва да допусне обезпечение
чрез налагане на общ запор върху имуществото, да постанови прекратяване
на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да
спре производството.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на
длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за
открИ.е на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е
събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да
осъди "ТИВА“ ЕООД да я заплати по сметка на ХОС, като съгласно чл. 620,
ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "ТИВА“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ****, представлявано от
управителя К. Ф. К..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
25.06.2019 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "ТИВА“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град ****, представлявано от управителя К. Ф. К..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
"ТИВА“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ****,
представлявано от управителя К. Ф. К..
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на "ТИВА“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "ТИВА“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ****.
7
СПИРА на основание чл. 632 ал. 1 изречение първо от ТЗ
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 74/2022
година по описа на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
могат да поискат възобновяване на производството, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество на длъжника или депозират сумата от 10 000
лева, определена на основание чл. 629б от ТЗ като необходима за
предплащане на началните разноски за производството.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че ако в
срока по чл. 632 ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото производство
и ще постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА "ТИВА“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град ****, представлявано от управителя К. Ф. К., със съдебен
адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Хасковския окръжен съд сума в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по
молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, подадена от
длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от
масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8