Решение по дело №12852/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260724
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100512852
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 28.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

М. ЕВТИМОВ

 

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 12852 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението по гр.д. № 22141/2019 г. на СРС, 86 състав.

М.П.М. обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата му са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на решението. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд.

В.И.И. оспорва жалбата на М.П.М. и моли за оставянето й без уважение. Подала е насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия за не повече от общо 60 дни годишно, и в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от майката. В насрещната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се разреши на детето П.М.М.да пътува в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от своята майка или посочено от нея лице, без за пътуванията да се създава времево ограничение (с изключение на дните, в които бащата упражнява определения от съда режим на лични отношения).

М.П.М. оспорва жалбата на В.И.И. и моли за оставянето й без уважение.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решението по гр.д. № 22141/2019 г. на СРС, 86 състав, е разрешено на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД издаването на паспорт на детето П.М.М., род. на *** г., както и на същото да напуска пределите на страната и да пътува в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, със съгласието само на своята майка В.И.И. и придружавано от нея и за не повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения от съда режим на лични контакти на бащата М.П.М. с детето. Първоинстанционният съд, също така, е оставил без уважение искането на М.П.М. за присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищцата В.И.И. е поискала съдът да замести съгласието на ответника М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.до държавите от Европейския съюз и до Република Сърбия, придружавано от своята майка, до навършване на пълнолетие от детето.

При изслушването на П.М.М.в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 03.02.2022 г., детето е заявило, че живее при майка си и пътува в чужбина, като в момента няма пречки за тези пътувания, защото баща му е подписал декларация за това, както и че разполага с международен паспорт, за който мисли, че е валиден до 2024 г.

След като ищцата не е предявила искане за заместване съгласието на ответника за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето П.М.М., и предвид това, че детето разполага с такъв паспорт, първоинстанционното решение в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М. за издаването на паспорт на детето Пламена, е недопустимо и следва да бъде обезсилено (чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК).

Решението в останалата му част – в която е заместено съгласието на ответника за пътувания на детето му П.М.М.извън територията на Република България в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от майката В.И.И., за не повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения от съда режим на лични контакти на бащата М.П.М. с детето, е допустимо, но неправилно. В първата инстанция е приета като доказателство декларация с нотариална заверка на подписа на бащата М.П.М. с рег.№ 2851/10.05.2019 г. на Л.Ц.– нотариус с район на действие Видински районен съд, с рег. № 029 на Нотариалната камара, с която М.П.М. е декларирал, че е съгласен дъщеря му П.М.М.да пътува в чужбина, придружена от майка си В.И.И. и Кирил Владимиров Малчиковски, заедно и/или поотделно. Районният съд е приел като доказателство и удостоверение от 02.03.2020 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, от което се установява, че детето П.М.М.е пътувало 19 пъти в чужбина за периода от 10.05.2019 г. (датата на даденото от бащата съгласие за пътуванията) до 20.11.2019 г. Между страните не съществува спор, че бащата не е оттеглил своята декларация от 10.05.2019 г. (така изявленията на пълномощниците на страните в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 03.02.2022 г.). От друга страна, с исковата си молба ищцата не е искала заместване съгласието на бащата за пътувания на детето Пламена в чужбина при условия, които не попадат в даденото от бащата нотариално заверено писмено съгласие. Напротив – искала е заместване съгласието на бащата за пътувания на детето извън границите на Република България само до държавите от ЕС и Република Сърбия, придружавано само от нея, т.е. даденото от въззивника (и въззиваем) М.П.М. писмено съгласие пред нотариус обхваща претендираните от ищцата параметри на пътуванията, не е ограничено във времево и пространствено отношение и с него е дадено право не само на майката, но и на лицето К.В.М.да придружава П.М.М.при пътуванията й в чужбина.

След като е налице съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето му в чужбина, дадено в предвидената в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД форма, предявеният иск на В.И.И. за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето П.М.М.до държавите от Европейския съюз и до Република Сърбия, придружавано от своята майка, до навършване на пълнолетие от детето, е следвало да бъде отхвърлен от първостепенния съд, като неоснователен. Ето защо, въззивният съд отменя решението в посочената част, като неправилно, и отхвърля иска.

При този изход на спора въззивният съд не дължи нарочно произнасяне по насрещната въззивна жалба на В.И.И..

Независимо от изхода делото, на въззивника и въззиваема страна М.П.М. не се следват разноски за първоинстанционното производство, въпреки претенция за това. Лицето се е защитавало само срещу предявения иск, но даденото от него нотариално заверено писмено съгласие за пътуванията на детето му в чужбина е станало след завеждането на исковата молба.

Претенции за разноски за въззивното производство страните не са заявили, поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

        ОБЕЗСИЛВА решението по гр.д. № 22141/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето му П.М.М., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 22141/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М., ЕГН **********, за пътувания на детето му П.М.М., ЕГН **********, в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от майката В.И.И., ЕГН **********, за не повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения от съда режим на лични контакти на бащата М.П.М., ЕГН **********, с детето, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И., ЕГН **********, срещу М.П.М., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето му П.М.М., ЕГН **********, до държавите от Европейския съюз и до Република Сърбия, придружавано от своята майка В.И.И., до навършване на пълнолетие от детето, като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.