Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
М. ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 12852 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението по гр.д. № 22141/2019
г. на СРС, 86 състав.
М.П.М. обжалва изцяло първоинстанционното решение. В жалбата му са изложени
твърдения за недопустимост и неправилност на решението. Въззивникът моли да се
отмени решението на районния съд.
В.И.И. оспорва жалбата на М.П.М. и моли за оставянето й без уважение. Подала
е насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в
частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.в
държавите от Европейския съюз и Република Сърбия за не повече от общо 60 дни годишно, и в частта, в която е
заместено съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.в държавите
от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано
от майката. В насрещната въззивна жалба се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
друго, с което да се разреши на детето П.М.М.да пътува в държавите от
Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от своята майка или посочено
от нея лице, без за пътуванията да се създава времево ограничение (с изключение
на дните, в които бащата упражнява определения от съда режим на лични
отношения).
М.П.М. оспорва жалбата на В.И.И. и моли за оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
респ. чл. 263, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и
са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 22141/2019 г. на СРС, 86 състав, е разрешено на
основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД издаването на
паспорт на детето П.М.М., род. на *** г., както и на същото да напуска
пределите на страната и да пътува в държавите от Европейския съюз и Република
Сърбия, със съгласието само на своята майка В.И.И. и придружавано от нея и за не
повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения от съда
режим на лични контакти на бащата М.П.М. с детето. Първоинстанционният съд,
също така, е оставил без уважение искането на М.П.М. за присъждане на разноски
по делото.
С исковата молба ищцата В.И.И. е поискала съдът да замести съгласието на
ответника М.П.М. за пътувания на детето П.М.М.до държавите от Европейския съюз
и до Република Сърбия, придружавано от своята майка, до навършване на
пълнолетие от детето.
При изслушването на П.М.М.в откритото съдебно заседание пред въззивния съд,
проведено на 03.02.2022 г., детето е заявило, че живее при майка си и пътува в
чужбина, като в момента няма пречки за тези пътувания, защото баща му е
подписал декларация за това, както и че разполага с международен паспорт, за
който мисли, че е валиден до 2024 г.
След като ищцата не е предявила искане за заместване съгласието на
ответника за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето П.М.М., и предвид
това, че детето разполага с такъв паспорт, първоинстанционното решение в
частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М. за издаването на
паспорт на детето Пламена, е недопустимо и следва да бъде обезсилено (чл. 270,
ал. 3, изр. 1 от ГПК).
Решението в останалата му част – в която е заместено съгласието на
ответника за пътувания на детето му П.М.М.извън територията на Република
България в държавите от Европейския съюз и Република Сърбия, придружавано от
майката В.И.И., за не повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните
на определения от съда режим на лични контакти на бащата М.П.М. с детето, е
допустимо, но неправилно. В първата инстанция е приета като доказателство
декларация с нотариална заверка на подписа на бащата М.П.М. с рег.№
2851/10.05.2019 г. на Л.Ц.– нотариус с район на действие Видински районен съд,
с рег. № 029 на Нотариалната камара, с която М.П.М. е декларирал, че е съгласен
дъщеря му П.М.М.да пътува в чужбина, придружена от майка си В.И.И. и Кирил
Владимиров Малчиковски, заедно и/или поотделно. Районният съд е приел като
доказателство и удостоверение от 02.03.2020 г. на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, от което се установява, че детето П.М.М.е пътувало 19 пъти в
чужбина за периода от 10.05.2019 г. (датата на даденото от бащата съгласие за
пътуванията) до 20.11.2019 г. Между страните не съществува спор, че бащата не е
оттеглил своята декларация от 10.05.2019 г. (така изявленията на пълномощниците
на страните в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено
на 03.02.2022 г.). От друга страна, с исковата си молба ищцата не е искала
заместване съгласието на бащата за пътувания на детето Пламена в чужбина при
условия, които не попадат в даденото от бащата нотариално заверено писмено съгласие.
Напротив – искала е заместване съгласието на бащата за пътувания на детето
извън границите на Република България само до държавите от ЕС и Република
Сърбия, придружавано само от нея, т.е. даденото от въззивника (и въззиваем) М.П.М.
писмено съгласие пред нотариус обхваща претендираните от ищцата параметри на
пътуванията, не е ограничено във времево и пространствено отношение и с него е
дадено право не само на майката, но и на лицето К.В.М.да придружава П.М.М.при
пътуванията й в чужбина.
След като е налице съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето му в
чужбина, дадено в предвидената в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД форма, предявеният иск на
В.И.И. за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето П.М.М.до
държавите от Европейския съюз и до Република Сърбия, придружавано от своята
майка, до навършване на пълнолетие от детето, е следвало да бъде отхвърлен от
първостепенния съд, като неоснователен. Ето защо, въззивният съд отменя
решението в посочената част, като неправилно, и отхвърля иска.
При този изход на спора въззивният съд не дължи нарочно произнасяне по
насрещната въззивна жалба на В.И.И..
Независимо от изхода делото, на въззивника и въззиваема страна М.П.М. не се
следват разноски за първоинстанционното производство, въпреки претенция за
това. Лицето се е защитавало само срещу предявения иск, но даденото от него
нотариално заверено писмено съгласие за пътуванията на детето му в чужбина е
станало след завеждането на исковата молба.
Претенции за разноски за въззивното производство страните не са заявили,
поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решението по гр.д. № 22141/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав,
в
частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М., ЕГН **********,
за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето му П.М.М., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 22141/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 86
състав, в частта, в която е заместено съгласието на бащата М.П.М., ЕГН **********,
за пътувания на детето му П.М.М., ЕГН **********, в държавите от Европейския
съюз и Република Сърбия, придружавано от майката В.И.И., ЕГН **********, за не
повече от общо 60 дни годишно, които не съвпадат с дните на определения от съда
режим на лични контакти на бащата М.П.М., ЕГН **********, с детето, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И., ЕГН **********, срещу М.П.М.,
ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване
съгласието на бащата М.П.М. за пътувания на детето му П.М.М., ЕГН **********, до
държавите от Европейския съюз и до Република Сърбия, придружавано от своята
майка В.И.И., до навършване на пълнолетие от детето, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.