№ 14746
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110160833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,по молба на ищеца.
Моли се съдът да измени решението си в частта относно разноските, като допълни
същото и пресъди на ищеца разноските, сторени в производството, а именно общо 51,41
лева заплатена държавна такса и преводна такса за заплащането , както и 480 лева за
адвокатско възнаграждение, като на процесуалните представители на ищцата се определи
адвокатско възнаграждение.
В дадения срок за отговор на молбата по чл. 248 ГПК ответникът Ю.Л. не е
депозирал отговор
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът и към момента поддържа становище за недължимост на разноските.
В тази връзка съдът намира за нужно още веднъж да посочи аргументите си,
изложени в решението. Отговорността за разноски е безвиновна и се носи за неоснователно
повдигнат правен спор /когато разноските се поемат от ищеца, при отхвърляне на иска/,
респективно – когато поводът делото да се заведе от ищеца, е поведението на ответника
/когато разноските се поемат от ответника, при уважаване на иска/. При отрицателен
установителен иск за недължимост на исковата сума това означава, че ответникът е станал
повод за завеждане на делото, след като ищецът е отправил извънсъдебно заявление до
ответника, че счита вземането за недължимо, и когато въпреки изявлението, ответникът
продължава да търси извънсъдебно сумата от ищеца. Това е разумното тълкуване на
разпоредбата, като в противен случай би се стигнало до правния абсурд длъжникът –
потребител да е принуден да чака предявяване на иск против него, за да упражни
възражението си за недължимост.
1
По делото е установено, включително служебно са събрани доказателства затова, че
на 31.8.2022г, преди завеждане на настоящото дело, Ю.Л. е подала заявление по чл.410 ГПК
против Р. Т., за уставовяване на вземане за същия имот, и за период 25.3.2013г.-7.3.2022г.
Предметът на настоящото производство е отрицателен установителен иск, за период,
включен в рамките на периода по заповедното производство, по което, на 17.11.2022г., Р. Т.
е подала възражение по чл.414 ГПК. Ето защо, макар да се прие с преобладаващата
практика, че отрицателният установителен иск за същото вземане, подаден в срока за
възражение по заповедта, е допустим, то СРС намира, че ищцата Р. Т., е могла да защити
успешно интересите си и в рамките на производството по установяване на вземането по
заповедта.
Ищцата би могла да постигне целения от нея правен резултат и без предявяване на
отделен, отрицателен установителен иск, респективно не може да се приеме, че поводът за
завеждане на делото е у ответната страна, както СРС е приел и в мотивите на решението си.
Съдът не споделя доводите на ищцовата страна в молбата по чл. 248 ГПК за
дължимост на разноските, които е направила в производството. Допълнителен аргумент в
полза на изложеното от съда е този, че чрез възражението на основание чл. 414 ГПК и
отрицателния установителен иск, предявен в отделно производство от длъжника, се постига
аналогична правна защита за длжника по вземането. Формалната разлика между двата
способа за правна защита се явява обстоятелството, че възражението е предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път (чл. 422 ГПК), в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Обратното би значело, че ще се възмезди двукратно, без основание и в нарушение на
императивната норма за упражняване на процесуални права без злоупотреба (чл. 3 ГПК)
длъжникът по процесното вземане, явяващ се ищец в производството. В същия смисъл са
изводите, дадени в РЕШЕНИЕ № 3339 ОТ 21.11.2022 Г. ПО В. ГР. Д. № 8653/2021 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД .С оглед на това, молбата на ищеца Р. А. Т. по чл. 248 ГПК
за изменение на решението на съда в частта относно присъдените разноски в полза на ищеца
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,по молба на ищеца.
Моли се съдът да измени решението си в частта относно разноските, като допълни
същото и пресъди на ищеца разноските, сторени в производството, а именно общо 51,41
лева заплатена държавна такса и преводна такса за заплащането , както и 480 лева за
адвокатско възнаграждение, като на процесуалните представители на ищцата се определи
адвокатско възнаграждение.
В дадения срок за отговор на молбата по чл. 248 ГПК ответникът Ю.Л. не е
2
депозирал отговор
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът и към момента поддържа становище за недължимост на разноските.
В тази връзка съдът намира за нужно още веднъж да посочи аргументите си,
изложени в решението. Отговорността за разноски е безвиновна и се носи за неоснователно
повдигнат правен спор /когато разноските се поемат от ищеца, при отхвърляне на иска/,
респективно – когато поводът делото да се заведе от ищеца, е поведението на ответника
/когато разноските се поемат от ответника, при уважаване на иска/. При отрицателен
установителен иск за недължимост на исковата сума това означава, че ответникът е станал
повод за завеждане на делото, след като ищецът е отправил извънсъдебно заявление до
ответника, че счита вземането за недължимо, и когато въпреки изявлението, ответникът
продължава да търси извънсъдебно сумата от ищеца. Това е разумното тълкуване на
разпоредбата, като в противен случай би се стигнало до правния абсурд длъжникът –
потребител да е принуден да чака предявяване на иск против него, за да упражни
възражението си за недължимост.
По делото е установено, включително служебно са събрани доказателства затова, че
на 31.8.2022г, преди завеждане на настоящото дело, Ю.Л. е подала заявление по чл.410 ГПК
против Р. Т., за уставовяване на вземане за същия имот, и за период 25.3.2013г.-7.3.2022г.
Предметът на настоящото производство е отрицателен установителен иск, за период,
включен в рамките на периода по заповедното производство, по което, на 17.11.2022г., Р. Т.
е подала възражение по чл.414 ГПК. Ето защо, макар да се прие с преобладаващата
практика, че отрицателният установителен иск за същото вземане, подаден в срока за
възражение по заповедта, е допустим, то СРС намира, че ищцата Р. Т., е могла да защити
успешно интересите си и в рамките на производството по установяване на вземането по
заповедта.
Ищцата би могла да постигне целения от нея правен резултат и без предявяване на
отделен, отрицателен установителен иск, респективно не може да се приеме, че поводът за
завеждане на делото е у ответната страна, както СРС е приел и в мотивите на решението си.
Съдът не споделя доводите на ищцовата страна в молбата по чл. 248 ГПК за
дължимост на разноските, които е направила в производството. Допълнителен аргумент в
полза на изложеното от съда е този, че чрез възражението на основание чл. 414 ГПК и
отрицателния установителен иск, предявен в отделно производство от длъжника, се постига
аналогична правна защита за длжника по вземането. Формалната разлика между двата
способа за правна защита се явява обстоятелството, че възражението е предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път (чл. 422 ГПК), в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Обратното би значело, че ще се възмезди двукратно, без основание и в нарушение на
3
императивната норма за упражняване на процесуални права без злоупотреба (чл. 3 ГПК)
длъжникът по процесното вземане, явяващ се ищец в производството. В същия смисъл са
изводите, дадени в РЕШЕНИЕ № 3339 ОТ 21.11.2022 Г. ПО В. ГР. Д. № 8653/2021 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД .С оглед на това, молбата на ищеца Р. А. Т. по чл. 248 ГПК
за изменение на решението на съда в частта относно присъдените разноски в полза на ищеца
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4