О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Велинград, 13.02.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като
разгледа гражд.дело № 1255/2019 г. по описа на Велинградския районен съд
Производството
е по чл. 130 ГПК
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 124 ГПК, предявен от М.М.М.- К. и А.М.М.- К., против М.М.Е.
и Ф.Р.Е..
С разпореждане № 2243 от 06.12.2019 г.
съдът е оставил исковата молба без движение, с указания в посочения срок ищците
да изложат правен интерес от предявения иск. В срока е постъпила допълнителна
молба, в която са преповторени обстоятелствата изложени в исковата молба, като
са доразвити и мотиви, че земята под сградата не може да бъде притежание само
на един от етажните собственици, както и че с уважаването на предявения от тях
иск с правно основание по чл. 109 ЗС не се защитавали в пълна степен
ограничените им вещни права на преминаване и ползване върху процесния имот.
Съдът, като съобрази изложеното в
исковата молба и допълнителна искова молба намира, че предявеният от М.М.М.- К.
и А.М.М.- К., против М.М.Е. и Ф.Р.Е., иск с правно основание чл. 124 ГПК е
недопустим, по следните съображения:
Видно е, че ищците не твърдят да са
собственици на процесния недвижим имот, а още по- малко правото им на
собственост по отношение на процесния
имот да се оспорва, неоснователно да се отрича или накърнява по някакъв начин.
От исковата молба и допълнителна такава се установя, че те целят единствено да
защитават свой ограничени вещни права върху чужда вещ, а именно такива по чл.
64 ЗС.
Неправилно и погрешно е разбирането им,
че земята под сградата не може да бъде притежание само на един от
етажните собственици, напротив същата дори може да бъде притежание на лице,
което изобщо не притежава обект на индивидуална собственост в сградата
построена върху земята му. Всъщност в това се състои институтът на учредяване
на ограниченото вещно право на строеж, а именно когато собственикът на земята отстъпи
на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката. По аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗС
следва, че земята под сградата може да бъде собственост и само на един от
етажните собственици.
Вярно е, че земя, която представлява по предназначението
си прилежащата част към построената върху нея сграда не подлежи на делба, но от
това не следва правен интерес от предявяване на настоящия иск и няма никакво
отношение към него, но дори и такава делба да не бе недопустима, то при липсата
на твърдения ищците да са собственици на процесната земя, то искът им за делба
би бил отхвърлен. Ето защо неделимата по предназначението си процесна земя
изобщо не обуславя правния им интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск по отношения на нея.
Отделно от изложеното уважаването на
предявения от тях установителен иск, не би имало преюдициално значение за
признаване и упражняване на техни самостоятелни субективни права и по конкретно
това по чл. 35, ал. 3 ЗОС, тъй като не се твърди процесния имот изобщо да е
имал признат статут на общински, а напротив сочи се, че за него е налице титул
на собственост за трето на производството лице- РПК „Чепинска долина“, като от
приложените към исковата молба доказателства е видно, че същото се легитимира
като собственик на процесния имот на основание нотариален акт, съставен преди
разпоредителната сделка, сключена с ответниците. В случая дори и при успешно
провеждане на отрицателния иск ищците не биха били активно легитимирани да
предявяват твърдените от тях права от името на общината по отношение на
недвижимия имот, при наведените в исковата молба твърдения. Това е така, тъй
като съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд. Иначе казано дори и да бъде признато за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на страните в настоящото
производство, че ответниците не са собственици на процесния имот, от това за
ищците няма да се породи правото да го закупят.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният от М.М.М.- К. и А.М.М.- К., против М.М.Е. и Ф.Р.Е., иск с правно
основание чл. 124 ГПК, е процесуално недопустим, поради липса на правен
интерес, а като образувано по недопустим иск, на основание чл. 130 ГПК
производството по делото в тази част следва да бъде прекратено и исковата молба
върната.
Мотивиран
така, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание
чл. 130 ГПК исковата молба на М.М.М.- К. и А.М.М.- К., против М.М.Е. и Ф.Р.Е..
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 130 ГПК производството по гр.
д. № 1255/2019 г. по описа на ВРС, като образувано по недопустим отрицателен
установителен иск.
Определението
подлежи на обжалване с частна въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА