Р Е Ш Е Н И Е
№ V-56
12.08.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На двадесет и седми
май през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 531 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по три жалби, подадени от адв.Кермедчиев,
като пълномощник на Ж.Х.В., Д.В.Д. и на Д.В.Я., от които две въззивни и една частна жалба.
Първата въззивна жалба- вх.№5858/19.10.2018г. е насочена
срещу решение № 173 от
27.09.2018г. по гр.д.№862/17г. на РС-Айтос.
С него е прието за установено между страните по делото- от една страна ищците Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** ***, а от друга страна ответниците- Ж.Х.В. ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,***
и Д.В.Я., ЕГН:********** ***, че границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос преминава така, както е отбелязано
в комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от делото, като границата
е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота, която скица
представлява неразделна част от решението.
Със същото решение ответниците са осъдени да предадат на
ищците владението на 23 кв.м. находящи се по протежението на границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос, защриховани в зелено на
комбинираната скица, част от СТЕ, приложена
на л.92 от делото, която представлява неразделна част от решението, като
предявеният иск е отхвърлен в останалата част- над уважените 23 кв.м. до
претендираните 40 кв.м.
Разноските по делото са разпределени както следва: ответниците
са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 818,50 лв., а
ищците- да заплатят на ответниците разноски в размер на 90 лв.
В първата си въззивна жалба ответниците, представлявани
от адв.Кермедчиев са изложили оплаквания, че в частта, касаеща иска по чл.109а
ЗС решението на РС-Айтос е недопустимо поради това, че границите на УПИ са
установени по административен ред и иск за установяване на граници между такива
имоти е недопустим. Цитирана е практика на ВКС по чл.290 ГПК. Развити са
подробни съображения, като се акцентира на това, че съдът следи служебно за
допустимостта на предявения иск. По отношение на иска с правно основание чл.108
ЗС се сочи, че решението по него е незаконосъобразно. В процесните 23 кв.м.
били включени 6 кв.м. от дворното място, собственост на ответниците, което е
имало статут на придаваемо по регулация от техния имот пл.№382 към имота на
ищците УПИ IV-381, за които не са били уредени
регулационните сметки и за които отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен
план е отменено на основание §8 от ПР на ЗУТ. Останалите 17 кв.м. били
придобити от ответниците по давност, чрез упражнявано от тях повече от 10 г.
давностно владение, понеже на основание чл.200, ал.2 ЗУТ било допустимо
придобиването по давност на реална част от имот, а в случая са налице
предпоставките на закона за това, а от друга страна- защото може да се говори и
за придобиване по давност на идеални части от имота. С оглед изложеното молят
решението да бъде отменено изцяло, а исковете по него да бъдат отхвърлени,
респективно- решението по иска по чл.109а ЗС да бъде обезсилено, а в останалата
част решението на АРС да бъде изменено. Претендират разноски за двете
инстанции. Посочено е, че в частта за разноските решението е постановено в нарушение
на чл.78, ал.1 и 3 ГПК и на ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК, за което
била подадена нарочна молба по чл.248 ГПК.
Срещу жалбата е
постъпил писмен отговор от ищците, представлявани от адв.Кирил Топалов, с който
я оспорват като неоснователна. Намират възражението за недопустимост на иска
като преклудирано на основание чл.133 ГПК, поради това, че е направено за пръв
път пред въззивната инстанция. На следващо място се сочи, че само по себе си
обстоятелството, че било постановено по недопустим иск по чл.109а ЗС не правело
съдебното решение недопустимо. Изтъква се, че с изменението на ГПК от 2017г.
решенията на ВКС по чл.290 ГПК не са задължителна съдебна практика. Намират за
неоснователни и оплакванията срещу мотивите на съда за уважаването на иска по
чл.109а ЗС, като са развити подробни съображения. По отношение на иска по
чл.108 ЗС въззиваемите намират решението на АРС за правилно, обосновано,
мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Изложени са конкретни доводи. Развити
са и съображения, касаещи оплакванията за неправилност на решението в частта за
разноските. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят
разноските по делото. Респективно- молят да се остави без разглеждане като
недопустима въззивната жалба в частта за разноските, а определението на АРС по
молбата по чл.248 ГПК да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба на ответниците, представлявани от
адв.Кермедчиев- вх.№1563/15.03.2019г. по описа на АРС, касае решение №66 от
20.02.2019г., постановено по гр.д.№862/2017г. на АРС, с което по указанията на
Бургаския окръжен съд и на основание чл.247 ГПК е прието за установено между
страните по делото, че ищците са собственици на УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос с площ от 277 кв.м., ведно с построената в него масивна
двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение със
застроена площ от 23,70 кв.м. при граници на имота : изток- улица, запад – УПИ III; север –улица, юг- УПИ
V. Ответниците
считат това решение за недопустимо и молят да бъде обезсилено, а делото да бъде
върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения иск. Сочат, че така
постановения диспозитив няма нищо общо както с обстоятелствената част, така и с
петитума, отправен към съда, защото предмета на спора не е целия притежаван от
ищците имот, а само части от дворното място- 40 кв.м., които според ищците се
намират във владение на ответниците. Развити са съображения. Претендират се
разноски.
Срещу втората въззивна жалба е подаден отговор от адв.Т.
като пълномощник на ищците по делото, с който я оспорват като недопустима, а по
същество- като неоснователна. Заявяват, че решението за поправка на очевидна
фактическа грешка е изцяло съобразено с указанията на БОС, дадени в
прекратителното определение по в.гр.д.№51/19г., които са задължителни за
долната инстанция. Развити са подробни съображения. Молят жалбата да се остави
без разглеждане като недопустима, респективно- решение №66 от 20.02.2019г. да
бъде потвърдено като правилно, законосъобразно, обосновано, мотивирано,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендират
разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на въззивниците.
Ответниците, чрез адв.Кермедчиев са подали и частна жалба
срещу определение №841 от 12.11.2018г. по гр.д.№862/17г. на АРС, с което е
оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта за
разноските. Намират за неправилно становището на съда, че процесуалният ред за
защита бил чрез обжалване на решението с въззивна жалба, като намира, че първо
следва да бъде изчерпана процедурата по чл.248 ГПК. По същество се сочи, че
определението е неправилно и постановено в нарушение разпоредбите на чл.78, ал.
и ал.3 ГПК и в нарушение на т.1 от ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК.
Изложени са подробни доводи.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответниците
чрез пълномощника им адв.Т.. С него частната жалба се оспорва като
неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена, а определението- потвърдено
като правилно, обосновано, мотивирано, постановено при правилно прилагане на
материалния закон и спазване на процесуалните правила. В случай, че съдът
приеме, че са налице основания за изменение на решението в частта за
разноските, то претенцията на ответниците за присъждане на адв.възнаграждение
следва да бъде счетена за основателна за не повече от 255 лв. Изложени са
съображения.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският
окръжен съд приема следното:
Въззивните и частната жалби са подадени против подлежащи на обжалване
съдебни актове, в законоустановените срокове от надлежно упълномощен
представител на страни, които имат правен интерес да ги обжалват в съответните
части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Ищците
Б.Ш. и Т.К.- Ш. са предявили против ответниците Ж.В., Д.Д.
и Д. Я./последните двама конституирани с молба от 28.12.2017г.- л.38 от делото
на АРС/ обективно съединени искове с правно основание чл.109а ЗС и чл.108 ЗС.
Твърдят, че са съпрузи, придобили по време на брака си с
договор за продажба от 22.07.2013г. от Община Айтос правото на собственост
върху следния недвижим имот: на дворно място с площ от 271 кв.м. в гр.Айтос,
представляващо неурегулиран поземлен имот №381 в кв.139 по плана на гр.Айтос,
при граници: от две страни улици и имоти: 382 и 385, за който съответства
отредения му по план УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 273 кв.м. и с неуредени
регулационни сметки за 2 кв.м., при граници на УПИ: от двете страни улица и
УПИ: III-382 и V-386, по актуална скица и
съставляващ по договор за покупко-продажба от 2003г. от Община Айтос-
урегулиран поземлен имот IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 280 кв.м. с неуредени
регулационни сметки с имот №382 на площ от 5 кв.м., при граници: изток- улица,
запад – III- ти, север- улица, юг- V.
Ответниците ползвали имот 382, с който граничел имота на
ищците от запад, като между двата имота нямало ограда. Ответниците отнели
владението и навлезли в имота на ищците с 40 кв.м., находящи се в западната
част на описаното по-горе дворно място на ищците.
Молят съдът да постанови решение, с което да определи
границите между двата имота- този на ищците и този на ответниците /иск с правно
основание чл.109а ЗС/, както и да постанови решение, с което ответниците бъдат
осъдени да предадат владението и ползването на описаните в обстоятелствената
част на исковата молба кв.м. от дворното място на ищците, които ползвали без основание
/иск с правно основание чл.108 от ЗС/.
Претендират разноски. Ангажират доказателства.
В законоустановения срок ответниците Ж.В. и Д.Д. са представили
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове и молят същите
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочат, че двете дворни места- на УПИ IV-381 и на УПИ III-382 в кв.139 по действащия
план на гр.Айтос от 1986г. в далечното минало били собственост на М.И.М., чиято
близка родственица била свекървата на първата ответница- Я.В.. Свекърът на
първата ответница- Д.Д., закупил през 1946 г. имота на ответниците, в който
първата от тях живее от 1967г. и до момента. Ищецът закупил съседния имот от
общината през 2003г.. Дотогава имотът се ползвал първоначално за нуждите на
Туберкулозното, а след това на Нервното отделение при Айтоската болница. За
столова на отделението била пригодена бившата железоколарска работилница
/дюкян/ , който се намирал в имота на ответниците и заемал цялото му лице откъм
улицата. Дълго време общината заплащала наем на наследниците на Марин Маринов и
за дюкяна на ответниците, но го изкупила едва през 1982г. по силата на ПМС №60
от 1975г., за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета. Понеже
лицето на парцела на ответниците откъм улица „Отец Паисий“ било заето, достъпът
на ответниците до техния имоти до жилищната им сграда се осъществявал през
съседния парцел, закупен по-късно от ищците. Този достъп и сега бил отразен на
плана чрез стрелка. За него благоприятствала близката родствена връзка между
собствениците на двата имота. Много по-късно съпругът на първата от ответниците
отворил достъп до имота пред дюкяна, но преминаването през него било силно
ограничено и не било възможно пренасянето през него на обемни мебели и багажи.
За преминаването на ответниците през имота на съседите /сега закупен от ищците/
съществувала ивица с площ от около 40 кв.м. с ширина около 2-3 м. по цялото
протежение между двата парцела, започваща от входната врата на ул.“Отец Паисий“
от север и завършваща до съседния поземлен имот №385 от юг. Входът за имота на
ищците бил от източната страна. Описаната ивица първоначално била отделена от
дворното място на съседния имот с дъсчена ограда, а впоследствие била заменена
с метална мрежа с колове, с поставени по границата бордюри и плочки и така била
приобщена към имота на ответниците. В нея се намирала водомерната им шахта и
дворна чешма, стопанска сграда, многогодишни трайни насаждения и подобрения.
Оградата между двата имота не била променяна и след като съседният имот бил
закупен от ищците. Заявяват, че от 22.07.2003г. до предявяването на иска
ответниците продължават да владеят необезпокоявано въпросните 40 кв.м. от
дворното място, т.е. в продължение на повече от 14 години. Затова са ги
придобили по давност, поради което процесната ивица с площ от около 40 кв.м. не
е собственост на ищците. През 1991г. ответниците си възстановили чрез
реституция собствеността върху дюкяна /бивша работилница/ като възстановили
получените 6049 лв. Въпреки това дюкянът не бил собственост на ответниците,
понеже след извършена делба дюкянът бил продаден на трето лице чрез
съдия-изпълнител, поради което входът им към тяхното дворно място бил под
въпрос. Били в правото си заедно с други наследници да си възстановят и
собствеността върху имота на ищците, но това било невъзможно предвид
множеството наследници и невъзможността да се върнат всички получени от тях
суми. Ангажират доказателства, претендират разноски.
Ответницата Д.Я. не е представила отговор на исковата
молба.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е
свидетели и е приел съдебно-техническа експертиза /основно и допълнително
заключение/.
Макар да е изложил мотиви за неприложимост на защитата
чрез иск с правно основание чл.109а ЗС по отношение на урегулирани поземлени
имоти по смисъл на §5, т.11 от ДР на ЗУТ, понеже техните граници и точното им
местоположение се определят от самия подробен устройствен план, районният съд е
уважил първия от предявените искове, като е приел за установено, че границата
между двата урегулирани поземлени имота преминава така, както е отбелязано в
комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 по делото, като е посочено,
че границата е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота.
По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС
районният съд е приел, че този иск е основателен за 23 кв.м., които са
собственост на ищците и които се владеят от ответниците без основание, като е
счел за неоснователно възражението им за придобивна давност. Без да постанови
диспозитив по установителната част от ревандикационния иск, районният съд е
осъдил ответниците да предадат на ищците владението на 23 кв.м., находящи се по
протежението на границата между двата УПИ, защриховани в зелено на
комбинираната скица, представляваща неразделна част от решението, като е
отхвърлил иска за разликата на тези 23 кв.м. до претендираните 40 кв.м.
По повод указанията на БОС, дадени с определение №VI-114 от 18.01.2019г. по
в.гр.д.№53 по описа за 2019г. /образувано при постъпването на първата въззивна
жалба във въззивната инстанция, а по-късно прекратено/, а именно- за връщане на
делото в АРС за постановяване на установителен диспозитив по отношение на
правото на собственост на ищците върху процесния имот /съобразно разрешението,
дадено от ВКС в мотивите на т.2а от ТР №4 от 14.03.2016г., постановено по
тълкувателно дело №4/14г. на ОСГТК/, районният съд е постановил решение №66 от
20.02.2019г., с което е приел за установено между страните, че ищците са
собственици на УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, с площ от 277 кв.м., ведно с
построените в него масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и
складово помещение със застроена площ от 23,70 кв.м., при граници, посочени в
решението.
Ето защо след извършената поправка по реда на чл.247 ГПК,
решението на АРС по предявените искове има следния вид:
1.
Искът по чл.109а от ЗС е уважен, като е прието за
установено, че границата между двата урегулирани поземлени имота преминава
така, както е отбелязано в комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92
по делото, като е посочено, че границата е ситуирана на скицата със синя линия
между двата имота.
2.
По иска с правно основание чл.108 ЗС е прието за установено,
че ищците са собственици на УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, с площ от 277 кв.м., ведно с
построените в него масивна двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и
складово помещение със застроена площ от 23,70 кв.м., а ответниците са осъдени да
предадат на ищците владението на 23 кв.м., находящи се по протежението на
границата между двата УПИ, защриховани в зелено на комбинираната скица,
представляваща неразделна част от решението, а искането за предаване на
владението е отхвърлено за разликата на тези 23 кв.м. до претендираните 40
кв.м.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, с която иска
по чл.108 ЗС е отхвърлен, поради което в тази му част същото е влязло в сила.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Бургаският окръжен съд намира, че решението на РС Айтос е
валидно- постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, в предвидената от закона писмена форма.
Решението е частично недопустимо.
Основателно е оплакването във въззивна жалба
вх.№5858/19.10.2018г., подадена от Ж.Х.В.,
Д.В.Д. и Д.В.Я., че в частта, касаеща иска по чл.109а от ЗС решението е недопустимо, като
постановено по недопустим иск. Неоснователно е възражението в отговора на
ищците, че доводите на ответниците за недопустимост на този иск са
преклудирани, понеже са направени след срока по чл.133 ГПК. Видно от
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за допустимостта
на производството в обжалваната част, а доколкото ответниците са обжалвали
изцяло решението в частта, касаеща иска по чл.109а ЗС, то въззивният съд е длъжен
да се произнесе по допустимостта на това решение дори да нямаше подобни
оплаквания в жалбата.
В случая е безспорно между страните, а се установява и от
събраните по делото доказателства- скици и заключение на съдебно-техническа
експертиза, че двата съседни имота в кв.139 по плана на гр.Айтос, утвърден със
Заповед №РД-14-02-123 от 10.02.1986г. на МССУ, а именно- УПИ
IV-381 /собственост на ищците/ и УПИ
III-382 /собственост на ответниците/ се намират в урегулираната територия на
гр.Айтос и отговорят на изискванията на §5, т.11 от ДР на ЗУТ, поради което
границите на всеки от тях, включително между двата имота са определени с този
план. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, на част от която са
се позовали ответниците във въззивната жалба /решение №1022 по гр.д.№552/2009г.
на I г.о. на ВКС, решение №328 по гр.д.№286/2010г. на II г.о. на ВКС/, която се
възприема и от настоящият съдебен състав, иск по чл.109а от ЗС с предмет
разрешаването на спор за собственост между съседи относно точното местоположение
на границата между притежаваните от тях имоти е недопустим относно
урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се
определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в
сила не може да има спор за точното местонахождение на границата.
Ето защо решението на АРС по иска с правно основание
чл.109а ЗС е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по него-
прекратено.
Частично основателно е и оплакването във втората въззивна
жалба- вх.№1563/15.03.2019г. по описа на АРС за недопустимост на решението по иска по
чл.108 ЗС и по-конкретно в неговата установителна част.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, към
която препраща и нейния петитум, спорният предмет на този иск е дворно място от
40 кв.м., находящи се в западната част на УПИ IV-381 в кв.139 по плана на гр.Айтос, целият с площ по
скица 277 кв.м., от които собствени 271 кв.м., придаваеми- 6 кв.м. /а по
договор от 22.07.2003г. с площ от 280 кв.м., от които 5 кв.м. с неуредени
регулационни сметки от имот 382/. Затова решението за поправка на ОФГ- №66 от
20.02.2019г., представляващо неразделна част от решение №173 от 27.09.2018г. по
гр.д.№862/17г. на АРС е допустимо само в тази част, с която ищците са признати
по отношение на ответниците за собственици на 40 кв.м. от УПИ IV-381 в кв.139 по плана на
гр.Айтос. В останалата обжалвана част решението е недопустимо като постановено
свръхпетитум, поради което следва да бъде обезсилено и производството по тази
част на иска следва да бъде прекратено.
По същество, решението по иска с правно основание чл.108
от ЗС за процесните 40 кв.м. е частично неправилно.
За да се уважи иска по чл.108 ЗС е необходимо
кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на процесния
имот /или части от него/, а ответникът
да владее или да държи имота без правно основание.
Относно правото на собственост на
ищците- сега въззиваеми, не се спори, че същите са закупили УПИ IV-381 в кв.139 по плана на
гр.Айтос с договор за покупко-продажба от Община Айтос /л.6 от делото на АРС/,
сключен на 22.07.2003г., вписан на 24.07.2013г. в Службата по вписванията при
АРС. По документ за собственост целият УПИ IV-381 в кв.139 е с площ от 280
кв.м., като изрично е посочено, че 5 кв.м. от тази площ е с неуредени
регулационни сметки с УПИ III-382 в кв.139. За последния е безспорно, че е собствен на ответниците /сега
въззивници/. Според скицата от 1.11.2016г. /л.5/ площта на имота на ищците- УПИ
IV-381 в кв.139 по плана на
гр.Айтос е 277 кв.м., от които придаваемото място е 6 кв.м.
За урегулираният поземлен имот на
ответниците са налични следните данни относно неговата площ:
-
според нотариален акт за покупко-продажба №94, т.I, рег.318, дело №107/1946г. на
Айтоския околийски съдия, площта на имота /тогава УПИ XI в кв.31/ е била 377 кв.м.;
-
по констативен нотариален акт №115, т.I, дело №413/1982г. на районния
съдия при РС- Айтос /л.26/, площта на имота /тогава парцел II-1906 в кв.60/ е била 385 кв.м.
/с неуредени регулационни сметки за 71 кв.м. към датата на съставянето на КНА/;
-
според нотариален акт за дарение №73, т. I, дело №137/1991г. на районния
съдия при АРС /л.27/, площта на УПИ III-382 в кв.139 е била 375 кв.м.
Според скицата от 21.06.2018г.
/л.104/ площта на УПИ III-382 в кв.139 по плана на гр.Айтос на
ответниците е 381 кв.м., от които собствени 376 кв.м. Според отразеното в скицата
имотът отговаря на УПИ II-1906 в кв.63 по плана на гр.Айтос, одобрен през 1958г., както
и на УПИ II-1906 в
кв.60 по плана на гр.Айтос, одобрен през 1971г.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че според представените от въззивницата Ж.В. след
приключване на устните състезания пред първата инстанция /към в.гр.д.№53/2019г.
на БОС/, неприети поради настъпила преклузия от въззивния съд, както и тези към
писмените бележки, приложени от Ж.В. към настоящото производство, имотът на
ответниците е описан със същата площ – 381 кв.м. / респективно- 375 кв.м./.
От основното заключение на
в.л.Димитрина Стоянова /л.90-92/, което се кредитира от въззивната инстанция
като обективно, безпристрастно и обосновано, се установява, че според
действащия ПУП на кв.139 на гр.Айтос , одобрен със Заповед №РД-14-02-123 от
10.02.1986г., УПИ III-382 /на ответниците/ е с площ от 372
кв.м., а УПИ IV-381 /на ищците/ е с площ от 277
кв.м. На място между двата имота има изградена ограда от метални колове и
оградна мрежа, която не е отразена на плана. Вещото лице е констатирало, че
навлизането на ответниците в имота на ищците касае 23 кв.м. /включени в
оградената част/, които са защриховани в зелено на приложената скица-
Приложение 1 на л.92. Констатирало е още, че в застъпената част има изградена
стара външна тоалетна /на повече от 50 г./, стопанска постройка /на около 20-
25 г./ и плодно дърво- смокиня. Относно оградата вещото лице е посочило, че
същата е на около 15- 20г.
Че оградата е съществувала на
посоченото от вещото лице място още при закупуването на имота от ищците е видно
от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК пред АРС /протокол от
с.з. 8.06.2018г., 2 стр., на гърба на л.74 от делото на АРС/. Водените от
ответниците свидетели В.Ч.и С.Н.установяват, че преди това на мястото на сега
съществуващата ограда имало дъсчена ограда, която не стигала до тротоара, за да
може да се ползва входа на столовата /бившата работилница, заемаща лицето на
имота на ответниците/. Според св.Ч., чийто дядо е бил първоначалния собственик
на имота на ищците, оградата била там откакто се помни /роден е 1949г./, а
св.Балев, сочи, че тя е била там към 1974-75г., когато работил в болницата,
която се намирала тогава в имота, закупен от ищците през 2003г.
При съпоставка с показанията на
св.К.и св.К.съдът намира, че не е налице противоречие между показанията на
свидетелите, водени от ответниците и показанията на св.К., относно наличието на
ограда между имота на ответниците и имота на ищците, в който тогава се намирало
едно от отделенията на местната болница. Св.К.сочи, че оградата била като
връзка със столовата, както и че към столовата се влизало свободно. Св.К./роден
1960г./ заявява, че по негови спомени в периода 1976-1979г. нямало ограда, там
имало столова за болницата и виждал как хора с чехли и халати отиват да се
хранят. Неговите показания не следва да се кредитират доколкото от една страна
за сочения от него период свидетелят е бил на около 15 години, поради което
спомените му не могат да се приемат за достатъчно достоверни, за разлика от тези
на останалите свидетели, които са били на зряла възраст в същия период, още
повече че те са безпротиворечиви относно наличието на ограда и съвпадат както с
обясненията на ищеца, така и с данните от СТЕ. Несъмнено е обаче, а и видно от
скиците по делото, че тази ограда между двата имота не е достигала до улицата
/както е и в момента/, поради което от имота на ищците е имало директен достъп
до столовата, която е била разположена в работилницата /бивш дюкян/, заемаща
лицето на имота на ответниците откъм ул.“Отец Паисий“.
Вещото лице е представило и
скица- приложение №2 /л.109/, на която със зелени щрихи е обозначена частта от
имота на ищците, в която навлиза този на ответниците /18 кв.м./, а с червено и
черно е защрихована площта от 6 кв.м. /или 5,5 кв.м./, които са били придадени
по регулация от имота на ответниците към имота на ищците.
По делото е прието без възражения
от страните и допълнително заключение към СТЕ /л.133-139, ведно със скица-
Приложение 1- л.135/, според която чешмата и външната тоалетна се намират в
имота на ответниците, а смокинята попада в имота на ищците. Вещото лице е
посочило, че ако от УПИ на ищците се отнемат 23 кв.м. /площта с която
ответниците са навлезли в техния имот/, то имота на ищците ще остане 254 кв.м.,
поради което ще има минималната площ и лице /така чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ/. Посочено
е още, че доколкото няма одобрена кадастрална карта за гр.Айтос не е в
състояние да изготви комбинирана скица на конфигурацията на двата имота и
оградата между тях. Изяснява се, че при съпоставка на копията на старите
кадастрални и регулационни планове от 1958г. и от 1971г. регулационната и
имотна граница са отразени по същия начин, както в действащия кадастрален и
регулационен план, а регулацията между двата имота не е била прилагана.
В съдебно заседание на
29.08.2018г. вещото лице е посочило, че ако се налага да се премести оградата,
по регулационната граница местенето ще бъде с 23 кв.м., а по имотната граница-
18 кв.м.
След съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция намира, че се установява
правото на собственост на ищците върху 17 кв.м. от процесния УПИ IV-381 в кв.139 по плана на
гр.Айтос, с площ по действащия план от 1986г. от 277 кв.м., което се владее от
ответниците без правно основание, поради което искът по чл.108 ЗС следва да
бъде уважен както в установителната, така и в осъдителната му част до този
размер- 17 кв.м., защриховани в зелен цвят на скица- Приложение №1 /л.109 от
делото на АРС/.
За останалите 6 кв.м. /решението
е обжалвано от въззивниците до уважения размер - 23 кв.м/, искът е
неоснователен. Тези 6 кв.м. от имота на ответниците са били придадени по
регулация към имота на ищците при действието на ЗТСУ /който има пряко
отчуждително действие/, но доколкото не се установява този план да е бил приложен до изтичането на сроковете по §6 ,
ал.2 и ал.4 от ДР на ЗУТ- т.е. регулационните
линии по плана от
1986г. да се трансформират в
имотни граници след завземане на придадените части /напротив- че плана не е бил
приложен се установява от допълнителното заключението на в.л./, то на основание
§8, ал.1 от ДР на ЗУТ, след изтичането на тези срокове отчуждителното действие
е прекратено автоматично, без да било е необходимо провеждането на
административна процедура по §8, ал.2 от ДР на ЗУТ. С изтичането на сроковете
по §6, ал.2 и ал.4 от ДР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се е
трансформирало в право на собственост върху имота, за който е бил отреден
дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части /в случая 6 кв.м./ са се
върнали в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени
/т.е. в патримониума на ответниците/. В този смисъл е разрешението, дадено с ТР
№3 от 28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователно е възражението в
отговора на въззивната жалба на ищците, че ответниците са се позовали на
разпоредбите на §8 и §6 от ДР на ЗУТ във връзка със собствеността на
придаваемите 6 кв.м. едва във въззивната жалба. От протокола от с.з. на
29.08.2018г., в което е приключило събирането на доказателствата е видно, че
тази теза е развита в пледоарията на адв.Кермедчиев пред районния съд. Отделно
от това ответницата Ж.В. в хода на цялото първоинстанционно производство
/включително при обясненията си по чл.176 ГПК- с.з. на 8.06.2018г./, както и
пред въззивната инстанция е твърдяла, че имота ѝ е с площ от 377 кв.м. и
не приема намалянето на площта му по скица /т.е. по план/ с 5 кв.м. Наред с
горното следва да се посочи, че прилагането на последиците, предвидени в §8,
ал.1 от ДР на ЗУТ представлява дейност на съда по приложението на материалния
закон, поради което съдът е длъжен да ги съобрази и без изрично позоваване на
заинтересована страна.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че са придобили по давност останалите 17 кв.м. от имота на ищците,
които ползват без правно основание. Въззивната инстанция напълно споделя
доводите на АРС във връзка с това възражение. Формираната трайна и
безпротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че чл.200 от ЗУТ
също както и ЗТСУ /отм./ създава ограничение за придобиване чрез правни сделки
или по давност на реално определени идеални части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания, във връзка с
предвидените в чл.19 от ЗУТ минимални размери на имотите, освен когато частта
от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към
съседен имот. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19
от ЗУТ /каквато е процесната площ от 22 кв.м./ може да бъде присъединена към
съседен имот чрез придобиване на правото на собственост по давност /или чрез
сделка/ по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани, какъвто
не е настоящия случай. В този смисъл е разрешението, дадено в решение №102 от
30.05.2016г. по гр.д.№5728/2015г. на ВКС, I гр.отд.
С оглед изложеното искът по
чл.108 ЗС е основателен и доказан за 17 кв.м., представляващи защрихованите в
зелено части от скица- Приложение 1 на л.135 към допълнителното заключение на
в.л.Стоянова, поради което следва да бъде уважен до този размер, като скицата
се обяви за неразделна част от решението. За останалите 6 кв.м., представляващи
защрихованите в червено и черно, които са били придадени към имота на ищците,
но по отношение на които е отпаднало действието на неприложената регулация след
изтичането на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ДР на ЗУТ искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане крайните изводи
на първоинстанционния и въззивния съд, решението на АРС по иска по чл.108 ЗС следва
да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови решение, съобразно
изложеното по-горе.
Предвид изхода на делото следва
да бъде отменено и решението на АРС и в частта за разноските, както и
определението по чл.248 ГПК от 12.11.2018г., като същите следва да бъдат
определени от въззивната инстанция.
Пред първата инстанция ищците са
направили следните разноски: 63,50 лв.- д.т., 5 лв. за удостоверение, 250 лв.
за СТЕ, или общо 318,50 лв. липсват доказателства да е платено адвокатско
възнаграждение от ищците в полза на представлявалите ги адвокати, поради което
в разноските не следва да се включва адвокатско възнаграждение. Във въззивната
инстанция разноските им са в размер на 400 лв., представляващи платен адвокатски
хонорар. Общо разноските за двете инстанции са 718,50 лв.
Ответниците са направили следните
разноски- 250 лв. за СТЕ, 500 лв. за адвокатски хонорар, или общо 750 лв. За
въззивната инстанция са внесени 50 лв.- д.т. по първата въззивна жалба, 15 лв.
за частната жалба и 400 лв. адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на
ищците за прекомерност на адвокатския хонорар, понеже се обжалва решение по два
иска за собственост, поради което хонорара от 400 лв. е под минималния размер
на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Или, общо
разноските на ответниците за двете инстанции са 1215 лв.
С оглед изхода на делото-
прекратяване на делото по първия иск и частично уважаване на втория иск /за 17
кв.м. от претендирани 40 кв.м./, ответниците следва да платят на ищците
деловодни разноски за първата инстанция в размер на 67,58 лв., а ищците следва
да платят на ответниците разноски за първата инстанция в размер на 590,63 лв.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция- прекратяване на делото по първия иск и частично уважаване
на втория иск /за 17 кв.м. от обжалвани 23 кв.м./, ответниците следва да платят
на ищците деловодни разноски за втората инстанция в размер на 147,83 лв., а
ищците следва да платят на ответниците разноски за първата инстанция в размер
на 293,15 лв.
Или- ответниците следва да
заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 215,41 лв., а ищците следва
да заплатят на ответниците разноски за двете инстанции в размер на 883,78 лв.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 173 от 27.09.2018г. по гр.д.№862/17г. на РС-Айтос, поправено с решение №66 от
20.02.2019г., постановено по гр.д.№862/2017г. на РС-Айтос, В ЧАСТТА, с която по иск с правно основание чл.109а ЗС е прието за установено между Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** от една страна и от друга- Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я., ЕГН:********** ***, че границата между УПИ IV-381
кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос преминава
както е отбелязано в комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от
делото на РС-Айтос, като границата е ситуирана на скицата със синя линия между
двата имота, И ПРЕКРАТЯВА
производството по иска с правно основание чл.109а от ЗС като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 173 от 27.09.2018г. по гр.д.№862/17г. на РС-Айтос, поправено с решение №66 от
20.02.2019г., постановено по гр.д.№862/2017г. на АРС, В ЧАСТТА, с която е прието
за установено между ищците Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** и ответниците- Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я.,
ЕГН:********** ***, че ищците са собственици на УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос над предявения размер от 40 кв.м. /четиридесет квадратни метра/ до
посочените в решението 277 кв.м., ведно с
построената в УПИ IV-381 масивна двуетажна сграда със
застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение със застроена площ от 23,70 кв.м.
при граници на имота : изток- улица, запад – УПИ III;
север –улица, юг- УПИ
V, като ПРЕКРАТЯВА производството за
разликата над претендираните 40 кв.м. по иска с правно основание чл.108 ЗС като
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 173 от 27.09.2018г. по гр.д.№862/17г.
на РС-Айтос, поправено с решение №66 от 20.02.2019г., постановено по
гр.д.№862/2017г. на АРС, по иска с правно основание чл.108 от ЗС В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е прието за установено, че Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** са собственици на 23 кв.м. от УПИ
IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос /целият с площ 277 кв.м. при граници: изток- улица, запад – УПИ III; север – улица,
юг- УПИ V/, а Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я.,
ЕГН:********** *** са осъдени да им предадат владението на 23 кв.м. от УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос, защриховани със зелено на
комбинираната скица на л.92 от делото като част от СТЕ, както и в частта за разноските /включително Определение №841 от 12.11.2018г. по същото дело/, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** са собственици на 17 кв.м. от УПИ
IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос /целият с площ 277 кв.м. при граници: изток- улица, запад – УПИ III; север – улица,
юг- УПИ V/, И ОСЪЖДА Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я., ЕГН:********** *** да им предадат владението на 17 кв.м. от УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос, защриховани със зелено на Скица- Приложение 1 към допълнителната
СТЕ /на л.135 от делото на РС-Айтос/.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.108 ЗС В ЧАСТТА, с която Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** искат по отношение на Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я.,
ЕГН:********** ***, да бъде установено правото им
на собственост и ответниците да им предадат владението на 6 кв.м. /шест квадратни метра/ от УПИ IV-381 кв.139 /целият с площ 277 кв.м. при
граници: изток- улица, запад – УПИ III; север – улица, юг- УПИ V/ по плана на гр.Айтос, защриховани с червено и черно на Скица- Приложение 1 към
допълнителната СТЕ /на л.135 от делото на РС-Айтос/.
ОСЪЖДА Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я., ЕГН:********** *** да заплатят на Б.П.Ш. *** с EГН:**********
и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** сумата от 215,41 лв.,
представляваща разноски по делото за двете инстанции съразмерно на уважената
част от иска по чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Б.П.Ш. *** с EГН:********** и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** да заплатят на Ж.Х.В. ЕГН:********** ***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я., ЕГН:********** *** сумата от 883,78 лв.,
представляваща разноски за двете инстанции, съразмерно на прекратения иск по
чл.109а ЗС и прекратената и отхвърлена
част от иска по чл.108 ЗС.
ОБЯВЯВА Скица-
Приложение 1 към допълнителната СТЕ на в.л. Димитрина Стоянова - л.135 от
делото на РС- Айтос, за неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.