Р Е Ш
Е Н И Е
№ 490/27.09.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в съдебно заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 428/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 293 от 13.08.2018 г. , постановено по АНД № 982/2018 г., Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № 251170- 0270112/07.03.2017 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „ С*** – Х.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л*** , ул.Г.Д*** № 61А, ап.* , представлявано от Х.М.К., е наложена имуществена санкция в размер 600 лева на основание чл.185, ал.2 Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Недоволен от така постановеното решение касаторът, чрез процесуалния представител юрк. Николова, в съдебна заседание юрк.Димитрова, го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касацията, чрез пълномощника адв.Б*** , оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА като цяло.
За да отмени наложената санкция, въззивният съд е приел, че в случая в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Като подробно излага становището си, че неправилно е приложена санкционна норма на чл.185, ал.2 ЗДДС, която препраща към чл.185, ал.1, т.к. в производството „ не е установено дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходите, ..“ е съществен пропуск, препятстващ съдебната проверка..“, макар да е квалифицирано като такова по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Поради което според съда е приел съществени нарушения на процесуалните правила и отменил издаденото НП.
Настоящата инстанция не споделя това становище на въззивния съд, т.к. съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”, т.е. тази санкционна норма касае и нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, а цитираната Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е нормативен акт по прилагането на тази разпоредба.
Настоящият съдебен състав обаче споделя изложените в жалбата пред въззивния съд доводи относно прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В самото НП е посочено, че нарушението е за първи път и от него не са настъпили обществено опасни последици. Предвид установените факти, както и размера на установената наличност – разлика в размер на 34.55 лева, следва да бъде споделено и становището, че наложената санкция очевидно е силно завишена, както и че не съответства на тежестта на нарушението.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно като краен резултат, като изрично следва да се подчертае, че не споделя изложените доводи относно твърдяното неправилно приложение на санкцинната норма, не е налице разминаване между нарушение и приложена санкционна норма. Неоснователно е изложеното, че е налице съществено нарушение на административнонаказателната процедура. Изрично законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС, че когато нарушението води до неотразяване на приходи се налага в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, тоест налице е правна норма която предвижда налагане на имуществени санкции в случай на административни нарушения, които са с пряка вреда спрямо фиска.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, с посочените корегиращи мотиви, относно приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата като цяло за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 293 от 13.08.2018 г. , постановено по АНД № 982/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: