№ 91
гр. Б., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120203399 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0769-001998/31.07.2024 година на Началник сектор
в ОДМВР - Б., С-р Пътна полиция Б., с което на Ж. В. К. ЕГН ********** за нарушение на чл.104б,
т.1 ЗДвП и на основание чл.175а,ал.1,пр.2 ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лв., както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца.
В жалбата са изложени бланкетни оплаквания, рефериращи към издаване на НП в противоречие на
материалния закон, процесуалните правила,необоснованост и неправилност. Направено е искане за
отмяна като незаконосъобразно на наказателното постановление.
В съдебно заседание,жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат В.А. допълва и
доразвива аргументите в жалбата, извършвайки селективен анализ на гласните доказателствени
средства,приобщени в стадия на съдебното следствие и моли съдът да отмени атакуваното
Наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,се представлява от пълномощника гл.юрк.Ж., която
акцентирайки върху убедителните, изчерпателни и последователни показания на актосъставителя и
свидетеля по акта, настоява за потвърждаване на атакуваното НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу прекомерността на претендираното от адв.А.
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и
съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на
въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 01.08.2024 г.,а жалбата е
депозирана на 06.08.2024г. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя Ж. В. К. бил съставен АУАН бл.№763339/19.07.2024 г. за това,че на 19.07.2024 г.
около 23, 50 ч. в гр.Б., ул.“К.“ към кръстовище с бул. „Т.А.“ управлява л. а. „БМВ“, с рег. №* ****
**, собственост на Е.П.К., като участва в нерегламентирано състезание с движещия се успоредно на
1
него л.а. БМВ с рег.№* **** **, който се намира в дясна пътна лента и подава старт на състезанието
със звуков сигнал.
При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.104б,т.1 ЗДвП.
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в
атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.104б,т.1 ЗДвП, е
приложен съответстващият санкционен състав на чл.175а,ал.1,пр.2 ЗДвП и е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду
си, както и от показанията на актосъставителя В. С. и св.М. У., разпитани в качеството на
свидетели, чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното им качество е извън
съмнение. С оглед нивото на устойчивост , информативност и изчерпателност, съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя В.С. и вътрешно съгласуваните с тях показания на св.М. У.,
изграждащи стройна логична последователност от факти. Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели като вътрешно последователни, лишени от логически противоречия и изграждащи
хронологична и автентична система от факти, спомагаща разкриване на обективната истина
относно картината на инкриминираното нарушение.
От показанията на двамата разпитани свидетели С. и У. по идентичен начин се установи,че
на 19.07.2024 г. около 23.50 ч. в тяхно присъствие, на ул. „К.“ към кръстовище с бул. „Т.А.“
са били позиционирани два автомобила. И двамата свидетели формирали преки зрителни
впечатления, които се потвърждават от моментния им ситуационен опит и непосредствено
наблюдение,обхващащо обстановката и поведението на водачите на л.а. „БМВ“ с рег. №*
**** ** и на л.а. с рег.* **** **,като възприятията им при това са твърде подробни,
рационални и на тяхна основа свидетелите правдиво репродуцират значимите моменти от
процесната картина на изследваното нарушение.
И двамата свидетели С. и У. съобщиха еднозначно пред настоящата инстанция,че в лявата
лента е бил позициониран лек автомобил "БМВ" с рег. № * **** ** с водач жалбоподателят
Ж. К., а в съседната дясна лента е позициониран лек автомобил "БМВ" с рег. № * **** ** с
водач св.Ж.М..В случая, като съобрази характера на представената чрез показанията на св.С. и
св.У. информация,формирана чрез преки зрителни наблюдения, нейният произход- от длъжностни
лица с необременена нагласа към фактите, връзката й със събитието на нарушението,съдът
акредитира като пълна и точна пресъздадената в показанията им информация. И двамата свидетели
С. и У. категорично отграничиха еднопосочна фактология,а именно,че след подаване на звуков
сигнал,символно предназначен да отбележи „старт“ от един от автомобилите – участници в
състезанието, в един момент процесните два автомобила потеглили рязко едновременно и
много бързо ускорили движейки се отново един до друг. Посоченото поведение, свързано с
едновременно потегляне с ускорение на двата автомобила, външно манифестиращо именно
съревнование в условията на успоредно движение на автомобилите, не след дълго е било
преустановено единствено и само предвид респектиращия ефект на подадената звукова и
светлинна сигнализация на полицейския автомобил на св.С. и св.У., спрели участниците в
нерегламентираното състезание за проверка.
Именно след успешно подадената и възприета от водачите на двата леки автомобила сигнализация
на полицейските служители, участниците в състезанието са преустановили поведението си заради
факта на тяхното възприемане от контролни длъжностни лица и отбиването им за предстояща
проверка.
Според съда,достатъчно убедителни, красноречиви и оформящи косвена доказателствена верига от
факти,която изключва всяка възможност за случайното им комбиниране, са индициите за
съравненование на водачите на процесните автомобили БМВ в реално нерегламентирано
състезание, предвид очертаното от свидетелите тяхно позициониране в изходна отправна точка
един до друг, изравнени, в съседни ленти за движение – лява и съседна дясна, подадени от единия
водач аварийни светлини и звукова сигнализация и бързата скорост в условия на едновременно
потегляне.
Следващ сегмент в непрекъсваемата верига от косвени доказателствени факти, указващи на
преднамерено организиране на поведение, свързано с участие в състезание, е посоченото от
2
двамата свидетели У. и С.,че на място /бел. ул. „К.“ преди кръстовището към бул.“Т.А.“/
присъствал и трети автомобил, чиято роля в общия случай и на база опита на двамата свидетели
при установяване нарушения от този вид била, водачът да заснема състезанието на двамата
участника,негови познати/приятели.
Особено последователни,детайлни и изчерпателни са показанията на св.М. У., който описва в
изложението си още един фрагмент, притежаващ неминуемо логическо значение и съставляващ
процесуално контролно средство за проверка и съпоставка на основанията за третиране на случая
като участие в „нерегламентирано състезание“. Свидетелят У. съобщи пред настоящият състав,че
вниманието на служителите от С-р „Пътна полиция“в процесната вечер е било привлечено от
особения звук на двигателя на процесните автомобили като от пукот или жаргонното
„попкорн“,което е и предопределило решението на полицейските служители, на кръговото
кръстовище на ул.“Т.“ и бул.“Ст. Ст. да последват трите автомобила,които до този момент се
движели в колона.
Преценявайки съобщеното в показанията на св.М. У. и св.В.С. съдът намира, че не е нужно те да
намират допълнителна подкрепа в останалите доказателства, а да не са в изявен конфликт с
помежду им или да не бъдат вътрешно дискредитирани на собствено съдържателно ниво, поради
алогични моменти, отнемащи житейската правдивост и автентичност на пресъздаваната чрез тях
версия. В случая това не е така, и в контекста на предоставената му процесуална автономия, съдът
прие, че чрез доказателствения принос на показанията на двамата свидетели С. и У. се постига
доказаност и яснота относно преобладаващия обем от фактите, фигуриращи в административно-
обвинителната теза.
Ето защо съдът предпочете да се довери на обективните, изобилстващи на относима към казуса
фактология показания на контролните длъжностни лица, пред поставените в изолиран процесуален
контекст и адаптирани да обслужат единствено защитната теза показания на св.Ж.М., водачът на
другия участвал в състезанието автомобил "БМВ" с рег. № * **** **. Версията,изложена от
св.Ж.М.,че със жалбоподателят се били изравнили на ул. „К.“,за да се разберат през отворени
прозорци, накъде да потеглят,че към този момент се движели с ниска скорост 30-40 км/ч,че
впоследствие пръв потеглил жалбоподателят К.,а след него и св.Ж.М.,а подаденият звуков сигнал
бил от паркирания зад тях трети автомобил,който ги подсещал,че пречат на движението, съдът
отказва да акредитира с доверие. На първо място, така съобщеното от свидетеля на защитата не
бележи, каквато и да било логична приемственост с пунктуалните, хронологично последователни,
и правдиви показания на контролните длъжностни лица св.С. и св. У.. Привидно показанията на
св.Ж.М. звучат консолидирано с една възможна и житейски логична хипотеза, но в процесуален
аспект и доколкото този свидетел има обективен и независим принос към нарушението и сам
заяви,че е приятел на жалобоподателя,съдът отказва да признае на показанията му абсолютна
власт над истината поради констатираните сериозни информационни несъответствия с
показанията на контролните длъжностни лица. Преди всичко показанията на св.М. са
фрагментирани.Тези показания поднасят схематично и оскъдно откъм фактология, една защитна
версия,адаптирана към общото правоизключващо възражение на защитата на Ж. К..
Преценявайки преките и косвените доказателствени факти в свидетелските показания по свое
вътрешно убеждение, съотнасяйки ги към приобщената изчерпателна писмена съвкупност в
административно-наказателната преписка, в т.ч. изготвената Докладна записка от 23.07.2024 г. от
М. У.,съдът намира,че доказателственият материал изгражда еднопосочна система от факти,
свързани помежду си с основния факт, и позволява изграждане на изводи,които са единствено
възможни- относно осъществен състав на нарушението по чл.104б, т.1 ЗДвП.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор в ОДМВР - Б.,С-
р Пътна полиция Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –
мл.автоконтрольор при С-р „Пътна полиция“ ОДМВР-Б., по арг. на т.3.7 и т.1.3.2 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при
съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.
Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при
издаване на НП и на административния акт съгласно законово определените съдържателни
критерии на чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 ЗДвП, като са описани датата и мястото на осъществяване на
3
твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят, отворен за обществено
ползване, по който са се движели автомобилите, както и моторните превозни средства, взели
участие в нерегламентираното състезание. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
нарушението е описано от наказващия орган достатъчно пълно, ясно,недвусмислено, за да
даде възможност на наказаното лице да разбере всички съдържателни обективни и
субективни свойства на деянието, както в неговите фактически, така и в юридическите му
параметри, като предпоставка за пълноценно осъществяване на реципрочното право на
защита в производството.
Правилно и точно е индивидуализирана съответстващата на нарушението правна квалификация
по чл.104б,т.1 ЗДвП,като е словесно формулирана и конкретната селекция на формата на
изпълнителното деяние – „участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за
обществено ползване“, в закономерна връзка с което и е приложена точно санкционната норма на
чл.175а,ал.1,пр.2 ЗДвП.
Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, като е налице
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид изложеното,според
настоящия състав липсват компрометиращи процесуалната законосъобразност на издаденото НП
формални основания,които да налагат неговата отмяна.
По приложимия материален закон:
Нормата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да участват
в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Това поведение на
водачите на МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач,
който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Според настоящия състав в конкретния случай са налице всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.104б,т.1 ЗДвП – двата автомобила л.а. „БМВ“ с
рег. №* **** **, управляван от жалбоподателя и л.а. „БМВ“ с рег.№* **** **, управляван от
св.Ж.М., са били позиционирани изравнени, успоредно един на друг в съседни пътни ленти на
широката ул .“К.“; след подаване на звукова сигнализация , символно предназначена да регистрира
„старт“ на състезанието от св.М.,автомобилите потеглили едновременно с ускорена и висока
скорост, движили са се успоредно един на друг, което от своя страна безспорно изпълва смисъла на
понятието "състезание". Изцяло в този контекст и при напълно еднородни по фактически белези
нарушения е генерираната трайна и устойчива практика на административни съдилища, в Решение
№ 1687 от 18.09.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 288/2024 г.:“ Установените от
въззивния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното
платно, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по
управление на превозните средство, обосновават извода за участие на касатора в
нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.“. / А също
изцяло в този смисъл при аналогични от фактическа страна казуси са и Решение № 325 от
13.03.2024 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 65/2024 г.; Решение № 1687 от 18.09.2024 г.
на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 288/2024 г.; Решение № 183 от 15.11.2021 г. на АдмС - Сливен
по к. а. н. д. № 139/2021 г. и Решение № 1384 от 17.07.2024 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. №
287/2024 г./
Действително,в ЗДвП не е установена легална дефиниция на понятието „нергламентирано
състезание“, предвид което неговото съдържание следва да се интерпретира в съотверствие с
правилата на формалната логика и в контекста на общото смислово значение на думата
"състезание" в контекста на надпревара, съревнование. При това участие вземат повече от един
субект, които въздействат върху системите за управление на МПС по начин, явно демонстриращ
конкурентна организация на движението /успоредно един на друг, при равен старт и след звуково
афиширано начало на състезанието/, целяща да установи надмощие или приоритет за един от
участниците по критерия „скорост на движение“.
Според съда,солидна фактическа опора и логическа и правна легитимация на извода за осъществен
състав на нарушение по см. на чл.104б,т.1 ЗДвП може и следва да бъде почерпена от вътрешно
4
синхронизираните, изчерпателни и подробни показания на длъжностните лица В. С. и М. У.. И
двамата свидетели откроиха ясни и недвусмислени индиции за съравненованието на водачите на
автомобилите марка БМВ в реално нерегламентирано състезание, обективирано чрез
позиционирането им един до друг, на обща изходна права и в съседни ленти за движение,като след
символно регистрирания „старт“ чрез звуков сигнал на единия автомобил, двамата потеглят
едновременно и с бърза скорост, независимо,че изпълнението на нарушението не се отличава с
особена времева трайност, т.к. същото почти непосредствено след неговото начало е пресечено
чрез подадения звуков и светлинен сигнал от патрулния полицейски автомобил. Тук следва да се
отбележи в противовес на възражението на адв.А. за обективно невъзможна и алогична версия за
участие в нерегламентирано състезание, в чийто базис е вложена мотивация,че състезаващите
участници е невъзможно да бъдат изпреварени от полицейския автомобил, че тази версия е не само
правидва, логически и доказателствено обоснована,но и възможна. И това е така, т.к.св.М. У.
подробно описа поведението на двамата водачи,които още в самото начало и кратко след
ускореното им потегляне възприели подаващия звукова и светлинна сигнализация полицейски
автомобил и самоволно се отказали от по-нататъшно изпълнение на нарушението поради
възприетата от тях контролна инициатива на органите на С-р „ПП“ за извършване на проверка.
В санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е предвиден фиксиран размер на
кумулативните административни наказания за нарушението по чл.104б,т.1 ЗДвП, а именно
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000
лева, предвид което не съществува законов механизъм за смекчаване на административно-
наказателните последици от извършеното нарушение.
Настоящият случай не би могъл да се приеме и като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН предвид характера на обществените отношения, които охранява материално правната
норма, с оглед значимостта на обекта на посегателство и реалната степен, в която той може
да бъде засегнат, а именно отношенията, свързани с гарантиране правомерното използване
на пътищата за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари и в широк аспект, за осигуряване на спокойствието, сигурността и
предвидимостта на пътя като задължителни предпоставки за безаварийното осъществяване
на Т.та дейност, гарантиращи безопасността на живота и здравето на участниците в
движението.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно,правилно и обосновано.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да бъде
присъдена в полза на ОД на МВР Б. – арг. от чл. 42, ал. 1 вр. 43, ал. 3, т. 4 от ЗВМР. Така мотивиран,
съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001998/31.07.2024 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., с което на Ж. В. К. ЕГН ********** за
нарушение на чл.104б,т.1 ЗДвП на основание чл.175а,ал.1,пр.2 ЗДвП са наложени:
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Ж. В. К. ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-Б. сума в размер на 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6