РЕШЕНИЕ
№
550
гр. Враца, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.12.2019г./
десети декември две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №701 по описа на АдмС – Враца за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „М.П.“ ЕООД, ***, представлявано от С.З., депозирана чрез * Ц.С. против РЕШЕНИЕ
№23/01.08.2019г., постановено по АНД №83/2019г. на Районен съд Оряхово, с което
е потвърдено издаденото от Директора на РИОСВ –Враца наказателно постановление №
16-772-ХХ/29.01.2019г. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат съображения. Иска се отмяна
на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление.
В с.з. касторът, чрез * С. моли
за отмяна на оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно по
изложените съображения в касационната жалба.
Ответникът - РИОСВ – Враца, чрез
представен по делото писмен отговор моли за отхвърляне на касационната жалба,
като неоснователна и за оставяне в сила на оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, за което се излагат съображения.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Посочва се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, както и правилно е приложен материалния закон. Решението
следва да остане в сила, като правилно.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №23/01.08.2019г., постановено по АНД №83/2019г. на Районен
съд Оряхово, с което е потвърдено
издаденото от Директора на РИОСВ –Враца
наказателно постановление № 16-772-ХХ/29.01.2019г., с което на „М.П.“ ЕООД
*** , представлявано от С.П.З. на основание чл.156, ал.1 вр. чл.113, ал.3 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. За да потвърди наказателното
постановление в оспореното решение е прието, че в производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
неговата отмяна на процесуално основание, нарушението е осъществено от
санкционираното дружество, което е установено по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, наказанието е правилно определено в
предвидения от разпоредбата на закона минимален размер, както и че в случая не
намира приложение хипотезата на чл.28 ЗАНН.
В тези насоки са изложени подробни мотиви, в резултат на които съдът е
приел, че оспореното пред него НП е изцяло законосъобразно и е потвърдил същото
в неговата цялост.
При разглеждане на делото
първоинстанционият съд е събрал необходимите за правилното му изясняване писмени
и гласни доказателства, след анализ на които
е стигнал до извода, че от страна на касатора е осъществен състава на
административното нарушение, визирано в НП, като са изведени обосновани правни изводи в съответствие
с установените по делото факти. Така изведените правни изводи от въззивният съд
за законосъобразност на НП се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция,
която не намира за необходимо да приповтаря същите отново в своето решение. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че касатора
е извършил нарушението визирано в НП, а именно не е изпълнил дадено му задължително предписание по
чл.113, ал.3 ЗУО с писмо изх.№ УООП-49/10/1.08.2018г., удължено с писмо изх.№
УООП-49/17/17.10.2018г. с краен срок за изпълнение 15.11.2018г. /описано в НП/,
като нарушението е установено при извършена последваща проверка на 26.11.2018г.,
за което е съставен КП №772-ХХ/26.11.2018г. на РИОСВ-Враца. Макар, че на
дружеството срокът по изпълнение на предписанието е бил удължен до
15.11.2019г., същото не го е изпълнило в определения му срок, не е предприело действия във вр. с даденото
предписание в определения му краен срок, поради което и правилно е ангажирана
адм.наказ.отговорност на дружеството за неговото неизпълнение на основание чл.156, ал.1 ЗУО с издаденото НП.
Правилно е прието, че наказ.постановление е издадено, без да
са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна на процесуално
основание, както и че наказанието е правилно определено, като е наложен и точно фиксирания минимален размер
в правната норма. От описаната в АУАН и впоследствие в НП фактическа обстановка
е видно, че нарушението е точно и ясно описано, посочена е датата на
нарушението, мястото, както и обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
правна норма и така както е описано нарушението не създава неяснота относно
неговото описание. Като АУАН, така и НП съдържат изискуемите реквизити по чл.42
и чл.57 ЗАНН и при тяхното издаване не е
нарушено правото на защита на касатора. С оглед на изложеното и възраженията на
касатора, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в адм.наказ.производство по издаване на НП са неоснователни и
неподкрепящи се от доказателствата по делото.
Правилно е прието и че,
извършеното нарушение в случая не може да се квалифицира, като маловажно по см.
на чл.28 ЗАНН. Неизпълнението на
предписанието е нарушение, което не може да бъде квалифицирано с ниска степен
на обществена опасност, с оглед съдържанието на даденото предписание от
контролния орган. При ангажиране административно-наказателната отговорност на
юридическо лице винаги се касае за формално, безвиновно нарушение, при което е
достатъчно субектът да е осъществил обективните елементи от състава на
нарушението по чл.113, ал.3 ЗУО, което в случая е налице. С оглед на изложеното
и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
Възражението на касатора, че не е
причинител на отпадъци, нито упражнява владение върху отпадъците е
неоснователно. Установено е от данните по делото на РС, че дружеството е
собственик на въпросния имот, върху който са складирани отпадъците. Възраженията
на касатора, че отпадъците са изхвърлени от неизвестен извършител върху имота му
е също неоснователно. Съгласно §1,т.29 ЗУО „притежател на отпадъци“ е
причинителят на отпадъци или физическо или юридическо лице, в чието владение се
намират те, а в конкретния случай се намират в имота на дружеството, видно от
доказателствата по делото. В тази насока следва да се вземе предвид и факта, че
след като дружеството не е причинител на отпадъци, нито упражнява владение
върху тях, както и че са извършени от неизвестен извършител в каквато насока се
правят възражения е следвало да направи
това възражение и пред ответника, когато му е било дадено предписанието със
срок на изпълнение, а не да иска последващо удължаване на срока на
предписанието за неговото изпълнение. След като се е съгласил с така даденото
предписание и е поискал удължаване на срока по неговото изпълнение е бил длъжен да го изпълни в определения му краен
срок от контролния орган, което в случая не е сторил.
При осъществения контрол по реда
на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в
сила Решение №23/01.08.2019г.,
постановено по АНД №83/2019г. на Районен
съд Оряхово.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.