РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502741 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по делото К. К. К. ЕГН **********, чрез адв.Ц. К.
против отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в постановление изх. № 71157/18.08.2022г. по изпълнително дело №
20108240401625, с което е оставено без уважение искането на длъжника К. К. К. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, на две
различини основания поради настъпила перемпция или поради изтекла погасителна давност.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на
изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви
изпълнителни действия, а насрочването на описи на движими вещи не са изпълнителни
действия и не прекъсват срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «Кредит Инкасо Инвестмънт БГ» ЕАД, гр.Софифя намира жалбата
за недопустима или неоснователна.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил,
че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
1
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК
и е чястично допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 17.11.2010г. под номер 20108240401625 по описа на
ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя
«БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, гр.София по представен изпълнителен лист от
08.10.2010г., по ч.гр.д.№ 6418/2010г. на Районен съд Пловдив, с което К. К. К. е осъден да
плати на взискателя сумата от 149,97 лева главница по договор за кредит, ведно с лихвите и
разноските по делото.
На 03.08.2015г. за взискател по делото е конституирано дружеството «Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ» ЕАД, като придобило вземането по договор за цесия.
Последното изпълнително действие прекъсващо давността по делото е запор на банкова
сметка на длъжника в Експресбанк от 28.06.2019г. , след което не са извършвани никакви
изпълнителни действия. Разпореждането на ЧСИ от 28.10.2021г. от делото за насрочване на
опис на движими вещи, не се явява изпълнително действие прекъсващо теченето на
преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие
извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие, без
реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от
производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата подготовка, не
съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на
опис на движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво
самостоятелно извършено изпълнително действие. Ето защо в периода 28.06.2019г. –
28.06.2021г., не са искани или извършвани изпълнителни действия по това дело.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на
бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл
посоченият двугодишен период. Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който
да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното
изпълнително дело, на основание чл.433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с
указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
По повод искането за прекратяване на делото поради настъпила погасителна давност съдът
следва да посочи следното. Въпрроса за погасяването на изпълняваното вземане поради
давност като материално право се реализира при спор относно неговото настъпване по
предвидения в ГПК исков ред. В казуса това е исковия ред изрично предвиден в чл.439 от
ГПК, който е извън правомощията на съдебния изпълнител и на съда в настоящото
2
производство. Ето защо по този въпрос съдът не се произнася в това производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в постановление изх. № 71157/18.08.2022г. по изпълнително дело №
20108240401625, с което е оставено без уважение искането на длъжника К. К. К. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, на две
различини основания поради настъпила перемпция или поради изтекла погасителна давност.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, за
издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително
производство по изпълнително дело № 20108240401625, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3