РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Разград, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА Т.
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Гражданско дело №
20253330101200 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 432 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Предявена е искова молба от С. Р. С. срещу ЗД „ЗД Бул Инс“ АД, с която е
предявен осъдителен иск за заплащане на следните суми: 1000,00 лв.
/частично предявен от 26000,00 лв./ - Обезщетение за неимуществени вреди
/главница/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на щетата пред застрахователя – 16.12.2024г.
Сочи, че на 05.11.2024г., около 14:30 ч. в в с. С. в. по ул. *************** се
движи МПС марка „****“, модел „**“, с per. №> ** **** **, управлявано от Б.
П. Б., който поради несъобразена скорост при навлизане на дясна крива губи
контрол над превозното средство, вследствие на което блъска последователно
стълб до дом № *, собственост на „Енерго про“ ЕАД и паркираното вдясно
МПС марка „****“, модел „******“ с per. № ** **** **, в което именно се е
намирал ишецът С. Р. С..
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */05.11.20** г.,
по описа на СПП към ОД на МВР – Разград, а на виновния водач е съставен
АУАН серия „ГА“ № 3272***/05.11.20** г., издаден от СПП към ОД на МВР -
Разград.
Непосредствено след инцидента, пострадалият е откаран по спешност в
„МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД, с оплаквания от болки в шийната област на
гръбначния стълб и гръбната област. Медицинските специалисти са
установили, че при него са налице охлузни рани по носа и главата, както и
налични ограничени движения в тези области. Поставена му е диагнозата
„контузия на шията“. Предписана му е медикаментозна терапия.
На 08.11.20** г. пострадалият е освидетелстван и от съдебен лекар, който
установява следните увреди по него: по главата в лявата челно-теменна област
наличие на охлузване дълбоко кожата с кафяво-червен цвят/кора/с размери 4
на 2 см.; по дясната странична повърхност на гърба на носа се установява рана
с оточни и неравни ръбове с размери около 2 на 1 см., покрита с червеникаво-
1
кафява засъхнала кръв; околните меки тъкани са оточни с бледочервен цвят;
налични спонтанни и палпаторни болки в основата на врата с ограничени
движения; палпаторни болки в областта на лявото бедро. В заключение
съдебният медик е констатирал дълбока охлузна рана по лявата челно-теменна
област на главата; разкъсно-контузна рана по дясната странична повърхност
на гърба на носа; спонтанни и палпаторни болки в основата на врата и по
лявото бедро.
През следващите дни състоянието на пострадалия се влошило, страдал от
силно главоболие, гадене и дишането му през носа било силно затруднено,
поради което се наложило да потърси лекарска помощ. При проведената
консултация е извършена риноскопия, от която се установило, че носовият ход
бил стеснен, налице били оток и палпаторна болка в основата на наноса, а от
извършената рентгенография му е открита фрактурна линия напречно на
септума. Поставена му е диагнозата счупване на костите на носа.
Възстановяването при пострадалия продължило в домашни условия. Той се
оплаквал от силно главоболие, гадене и болки в травмираните области, поради
което се налагало да приема постоянно обезболяващи медикаменти.
Вследствие на получената фрактура на носа изпитвал затруднения при
дишане, избягвал да движи врата си, тъй като тъй като това било свързано с
интензивни болки в шийната област. Всички тези наранявания наложили да
седи предимно обездвижен за период от два месеца, като му било забранено да
гледа телевизия, както и да използва компютър и телефон.
Към настоящия момент болките на ищеца са намалели, но все още чувства
периодични такива в шийната област, а дишането му през носа продължава да
е затруднено.
Преживеният пътен инцидент се отразил значително и върху психическото
здраве на пострадалия - избягвал да се среща и да общува с приятели,
затворил се е в себе си. Оплаквал се и от понижено настроение, тревожност,
често сънува кошмари, свързани с инцидента.
Ищецът твърди, че виновният водач към дата 05.11.20**г. е имал валидна
застраховка ,Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД,
полица № BG/02/12400219****, валидна от 09.07.20** г. до 08.07.20** г. На
16.12.20**г. ищецът завел застрахователна щета № 241003**** С, по която с
Уведомление с изх. № НЩ-18**/11.03.2025 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД,
застрахователят се е произнесъл, че с така представените документи не се
доказва виновността на водача и няма основание за изплащане на
претендираното обезщетение. Към момента ма сезиране на съда
законоустановеният 3-месечен срок, е изтекъл. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС" АД е получил препис от исковата молба и
доказателствата, и в срока по чл. 131 от ГПК депозира становище - оспорва
исковете по основание и размер. Признава наличието на валидна застраховка
,Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД, полица №
BG/02/12400219****, по отношение на МПС „*******“ с рег. № ********.
Оспорва механизма на произшествието, като счита, че представените по
делото доказателства не установяват механизма на процесното ПТП. КП за
ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело
лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина.
2
Оспорва и да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение
на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно деяние за
водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл.
300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи
на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за
движение по чл. 35 от ЗДвП.
В условията на евентуалност ако и доколкото бъде установен фактът на
противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърдят, че ПТП и
произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди. Налице е съпричиняване от страна
на пострадалия водач, който не е взел необходимите мерки, не е спазил
лекарските предписания за преодоляване на евентуалните последици, с което е
допринесъл за продължителността на лечението. Посочените травми са
характерни при съприкосновения на торса и главата с части от купето на
автомобила, отшумяващи обичайно за 2-3 седмици, като не са налице данни
за усложнения. Твърди, че посочените от ищеца увреждания са резултат от
предходни заболявания.
Оспорва и твърденията на ищеца, че евентуално получените в следствие на
ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания, наличието
на възникнало главоболие, гадене, проблеми с дишането. Оспорва наличието
на страх, загриженост, напрегнатост, психологически проблеми, възникнали в
резултат на процесното ПТП. Оспорва твърденията, че оздравителния процес
е бил продължителен. Оспорва исковата претенция за обезщетяване на
неимуществени вреди като твърде завишена по размер и несъответна на
характера и степента на увредата. Оспорва дължимостта на лихва за забава.
Моли съда да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да намали размера
на обезщетението за неимуществени вреди, предвид възраженията за принос и
за прекомерност.
Исковата молба е допустима.
В първото по делото с.з. е поискано и допуснато изменение на иска в посока
увеличаване и същият се счита предявен за размер от 20000 лв. /частично
предявен от 26000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди.
Отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване е факта, че към датата
на застрахователното събитие – 05.11.20**г., е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД, полица №
BG/02/12400219****, на собственика на л.а, с който е причинено ПТП -
„******“ с рег. № ********.
Допуснати са свидетелски показания, депозирани от С. Д. Н. – зет на ищеца,
намирал се в къщата, пред която е станало произшествието. Чул удара и
излязъл, видял водача на другата кола извън автомобила си, а С. бил още в
колата, на шофьорското място, отпред на лява страна в автомобила, а главата
му била в кръв. Споделя, че най-напред искал да извади тъст си от колата, да
седне и да извика бърза помощ и полиция, пострадалия бил в шок. Държал се
за челото, болели го гърдите. Придружил ищеца в линейката, изчакал
прегледите, препоръките и после го откарал обратно в къщи. През
възстановителния период се оплаквал от болки в гърдите, тежко дишаше.
Направили допълнителни консултации с лекари и се установило счупване на
3
носа. Често се оплаквал, че сънува кошмари, станал притеснителен, започнал
да забранява на членовете на семейството да излизат навън, тъй като
инцидента станал пред вратата на дома им. Видима промяна има във формата
на носа си. Не бил жизнен към момента, трудно му било да работи. Работи
като шофьор на училищен автобус. Откакто се случило ПТП-то не бил същия,
още не бил възстановен, взима лекарства - болкоуспокояващи, мазила за
заздравяване на раните. Оплаквал се, че го болят гърдите и пие такива
болкоуспокояващи. От болки в крака си се оплаквал.
Приета по делото е и съдебно медицинска експертиза, вещото лице по която
др. Д. В. е отговорила на поставените въпроси както следва:
На първи въпрос дали страда ищецът от предходни заболявания, какви, влияят
ли на възстановителния процес, в с.з. депозира становище, че установените
здравословно проблеми на ищеца за периода от 2020-2025 г. са от такова
естество, че не са повлияли на възстановителния период и нямат отношение
към същия.
На втори въпрос какви увреждания е получил ищецът и какво лечение му е
проведено отговаря, че при ПТП от 05.11.20**г. ищецът е получил: напречно
счупване на носната преградата /септум/; разкъсно-контузна рана по дясната
странична повърхност на гърба на носа; дълбоко охлузване по лявата челно-
теменна област на главата; спонтанни и палпаторни болки в основата на врата
и по лявото бедро; екстремно повишаване на стойностите на артериалното
налягане. Назначеното лечение за високите стойности на артериалното
налягане екипът на ЦСМП е приложил медикаментозна терапия с апликация
на атнихитертензивен медикамент Хлофазолин 1амп. мускулно /и. м/, в
Спешно отделение: диуретик Фуросемид 1амп /ивтравенозно или по
изключение мускулно/ и Диазепам 1амп. /за отстраняване чувството на
тревога и страх, отпускане на скелетната мускулатура, потискане гърчовете и
предизвикващ състояние, подобно на сън, отстранява състоянията на тревога
и възбуда/; за счупването на костите на носа назначена терапия: Сераза табл
/показано при болка, оток и възпаление/ и Назик спрей /медикамент за хрема,
за подпомагане зарастването на увреждания по носната лигавица и съседните
кожни участъци, за лечение на нарушеното дишане през носа след назална
хирургична интервенция/.
На трети въпрос дали описаните увреждания са в причинна връзка с
процесния пътен инцидент депозира положително становище.
На четвърти въпрос какви болки и страдания е търпял ищецът във връзка с
получените увреждания, експертът заключва, че към момента на получаване
на травмите най-вероятно болките и страданията са били във високата скала и
с времето са започнали да отшумяват, като към момента – са епизодични.
На пети въпрос колко време е продължил възстановителен период при ищеца,
обичаен ли е и има ли данни за усложнения, респ. какви, депозира становище,
че счупените носни кости консолидират физиологично за срок около 20 дена,
разкъсно-контузната рана и охлузванията търпят обратно развитие за срок до
2 седмици. Няма медицински документирани данни за настъпили усложнения.
На шести въпрос налице ли са трайни последици за здравословното състояние
на ищеца, получени вследствие на процесиите увреждания (остатъчни болки,
деформации в областта на носа, затруднено дишане и др.) и какви са
прогнозите за възстановяване, експертът заключва, че са налице субективни
оплаквания към 06.10.2025г., изразяващи се в слаба болка под костната част на
гърба на носа при палпацията му.
На седми въпрос дали има данни да е било необходимо обездвижване на
4
пострадалия, за какъв период и по какъв начин и налице ли е била забрана за
използване на компютър, телефон, телевизор – за колко време и по каква
причина, отговаря, че получената травма не е свързана с продължително
обездвижване /постелен режим/, но във връзка с травмата на главата, ОПЛ е
препоръчал почивка, ограничаване на нервно-психическо натоварване, вкл.
използване на компютър, телефон, телевизор.
В с.з. допълва, че насочването към хоспитализация, която ищецът е отказал, е
с диагностична цел и наблюдение. Понеже счупването на носа е установено 6
дни след инцидента, при хоспитализиране би могло да се постави
своевременна диагноза и лечение. С оглед вида на счупването – напречно, не е
била налице дислокация, която да води до задължителна тампонада за
правилно заздравяване на костите. Натрупването на костна маса е налице
винаги при счупване с оглед физиологичните процеси, свързани с
костообразуването. По отношение периода на ограничаване на нервно-
психическото натоварване, включително чрез избягване използването на
компютър, телефон, телевизор, обичайният период е 3 седмици. На експерта
не са представени документи, установяващи твърденията на ищеца за запушен
десен носов ход.
Приета по делото е и съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която В. Д. е отговорил на поставените въпроси както следва:
На първи въпрос какъв е механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие на 05.11.20** г, за което е съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица № */05.11.20** г., експертът отговаря, че на 05.11.20** г„
около 14:30 ч„ по ул."********" в с.С. в., обл.Р., по посока от центъра на
селото към кръстовището с път 11-49 (гр.Р.), се е движил л.а."******" с рег.
№** **** **, управляван от Б. П. Б.. След преминаване през десен завой с
относително голям радиус на кривата (плавен завой), водачът Б. губи контрол
върху управлението на автомобила си, напуска платното за движение през
дясната му граница където се блъска последователно в железобетонен
ел.стълб и в паркиралия след него върху затревената площ пред дом №*,
л.а.'**********" с рег.№** **** **. И двата удара на л.а.******" с рег.№**
**** ** са челни, като вследствие на първия удар в железобетонния ел.стълб
същият е пречупен, а при втория, на л.а."*********" са нанесени значителни
увреждания по предната част.
На втори въпрос действията на кой от участниците са станали причина за
настъпването му, становището на вещото лице е, че основната причина за
настъпване на процесното ПТП е загубата на контрол върху управлението на
л.а."******" с рег.№** **** ** от водача Б. П. Б.. От своя страна, тази загуба
на контрол най- вероятно се дължи на отклоняване вниманието на водача Б., в
съчетание с относително висока скорост, съдейки по уврежданията по
железобетонния стълб и л.а.”********" с рег.№** **** **.
По трети въпрос, изискващ да се опише пътната обстановка при настъпване на
ПТП, включително наличното знаково стопанство и маркировка, експертът
отговаря, че процесното ПТП е настъпило в с.С. в., обл.Р., по ул."А. С.", пред
дом №*. Участъкът от тази улица се намира в непосредствена близост до
изхода от селото към кръстовището с път II-49 (гр.Р.). Уличното платно на ул.
"А. С.” в зоната на ПТП е двупосочно, право, с възходящ надлъжен наклон
около 4% към изхода от селото, има обща широчина 5,0 м и следва след десен
завой, гледано по посока от центъра към изхода на с.С. в. за път П-49(гр.Р.).
Мястото на ПТП отстои на около 65 м след посочения десен завой. Платното
за движение е разделено на две ленти с еднаква широчина по 2,5 м чрез
5
единична непрекъсната линия – M1. Пътната настилка в зоната на ПТП е от
дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности
представляващи опасност за движението. Вдясно от платното за движение,
гледано към изхода от селото, пред дом №* има затревена площ широка 3,0 м.
Вляво от платното за движение има площ покрита с чакъл където има
паркирани автомобили
Приобщена към доказателствената съвкупност е административно-
наказателната преписка /листи 76-88 от делото/, образувана във връзка с
процесния пътен инцидент, ведно с Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № */05.11.20** г., по описа на СПП към ОД на МВР - Разград
и АУАН серия „ГА“ N° 327****/05.11.20** г., издаден от СПП към ОД на МВР
- Разград, снимков материал, Наказателно постановление №24-0296-000*** от
28.11.20**г. на ОД на МВР – Разград, влязло в законна сила на 28.12.20**г.
Като взе предвид становищата на страните, съдът приема следното от
фактическа страна:
Процесното ПТП е настъпило на 05.11.20**г., около 14:30 ч. по ул. „А. С.“ в с.
С. в., по посока на движение от центъра на населеното място към изхода на
същото, посока към гр. Р.. Водачът Б. П. Б., управлявайки МПС ******, при
преминаване през плавен десен завой с широк градус с несъобразена скорост,
губи управление над автомобила, напуска платното за движение през дясната
му граница и се блъска последователно в железобетонен ел. стълб и в
паркиралия след него върху затревената площ пред дом №*, л.а.'***********"
с рег.№** **** **.
Съставен е протокол от ПП КАТ, издадено е наказателно постановление на
виновния водач, влязло в законна сила.
Не е спорно, че причинилият ПТП-то водач има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „ЗД Бул Инс“ АД,
полица № BG/02/12400219****, на собственика на л.а, с който е причинено
ПТП - „******“ с рег. № ********.
В резултат от удара, на С. С., намиращия се в на увреденото МПС ''********"
към момента на удара, са причинени травматични увреждания, а именно
напречно счупване на носната преградата /септум/; разкъсно-контузна рана
по дясната странична повърхност на гърба на носа; дълбоко охлузване по
лявата челно-теменна област на главата; спонтанни и палпаторни болки в
основата на врата и по лявото бедро; екстремно повишаване на стойностите на
артериалното налягане, обуславящи временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За изясняване механизма на настъпване на ПТП е назначена САТЕ. Експертът
подробно е описал методите, използвани за анализ и достигане до изводите в
представеното заключение. Доколкото са необходими специални знания, и
заключението изцяло кореспондира с другите доказателства по делото, съдът
го кредитира изцяло. Съгласно депозираната автотехническа експертиза, се
установява, че произшествието е настъпило в светлата част на деня, при ясно
време и суха пътна настилка от дребнозърнест асфалт, нормално износена, без
повреди и неравности по пътното платно, представляващи опасност за
движението, в участък с нормална видимост. Увреденото МПС е било в покой
– паркирано на затревен участък пред дома на пострадалия.
В тази връзка липсват и данни за съпричиняване – пострадалият е седял на
шафьорското предно ляво място, но автомобилът е бил паркиран, наличието
на поставен предпазен колан е ирелевантно, доколкото такова задължение е
налице при управляване на автомобила, а не и при престой в паркирано МПС.
6
Съгласно СМЕ, която съдът кредитира, нараняванията, описани в
представените медицински документи, съответстват на описания механизъм
на настъпване на ПТП. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и имат възстановителен период за счупените носни кости около 20 дена, за
разкъсно-контузната рана и охлузванията търпят обратно развитие за срок до
2 седмици.
Гласните доказателства съдът кредитира, но цени с оглед роднинската връзка
на свидетеля с ищеца, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Безспорно обаче,
именно членовете на едно домакинство са в състояние, с оглед постоянното
съжителство с пострадалия, да възприемат лично наличието на
неимуществени вреди, техният характер и интензитет. Познавайки ищеца и
преди инцидента, най-близките му хора могат да установят наличие на
промяна в поведение, навици, отношение към околните, психологически
травми и техните прояви. Преценени с всички други събрани по делото
доказателства не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за последиците върху здравословното и
психическото състояние на ищеца и изживените след процесния пътен
инцидент болки и страдания са непосредствени. Ищецът е изпитвал страх да
излезе от дома си, забранявал е и на близките си да напускат жилището,
именно поради факта че непосредствено пред къщата му е настъпило ПТП-то.
По отношение претендираните неимуществени вреди, при определяне размера
на обезщетението за тях е необходимо да се отчете начинът на извършването
на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт
при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие - 2025 г., както и
високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от броя на пострадалите
лица.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял освен
повърхностни наранявания – разкъсно-контузна рана по дясната странична
повърхност на гърба на носа; дълбоко охлузване по лявата челно-теменна
област на главата; спонтанни и палпаторни болки в основата на врата и по
лявото бедро, и напречно счупване на носна преграда. Вещото лице от СМЕ,
извършило анализ на представената по делото медицинска документация,
изяснява, че процесното травматично увреждане е причинило болков
синдром, по-интензивен към момента на причиняването му и отшумяващ с
7
възстановителния период.
Установеното при прегледа на пострадалия от 05.11.20**г. придружаващо
заболяване „хипертония“, видно от приложената по делото справка от НЗОК
/лист 117/ и анализа на вещото лице д-р В., датира още от 2020г., което е
началния период на поисканата информация /изд. съдебно удостоверение
№36**/08.10.20**г./. С оглед изложеното и хроничния характер на
повишеното кръвно налягане като състояние, подлежащо на пожизнен
контрол и поддържащо лечение, същото не може да се счете за последица от
процесното ПТП.
Недоказани останаха твърденията на ищеца за наличие и към момента на
предявяване на иска на стеснен десен носен ход, водещ до постоянното му
запушване, респ. затруднено дишане. Представеният амбулаторен лист от
11.11.20**г. за извършен преглед от специалист УНГ д-р Е. М. установява
описаното от ищеца състояние към датата на прегледа, но липсва информация
за последващо наблюдение, лечение и резултат от същото. Ищецът е насочен
и към консулт със специалист хирург по повод установената на 11.11.20**г.
носна фрактура, който пострадалият не е провел, въпреки продължителната
валидност от 30 дни на издаденото медицинско направление.
За твърдените болки в гърдите С. С. не е предприел действия за
диагностициране и лечение, вещото лице не изключва възможността да са
били налице подобни травми, но няма обективни данни за наличието им.
С оглед поставената при първичния преглед диагноза „контузия на шията“ и
факта, че е извършена рентгенография на шийни прешлени, установила липса
на фрактура, което съпоставено с наличните данни за механизма на
настъпване на ПТП-то, обективно се обяснява с т.нар. "камшичен удар" -
внезапно привеждане в движение на тялото в резултат на външно въздействие.
Обяснимо е твърдяното от ищеца главоболие и дискомфорт - съществен
елемент от опорно-двигателната система е бил увреден, което, с оглед липсата
на данни за усложнения, съдът намира, че е отшумяло в рамките на посочения
от вещото лице обичаен период.
По отношение въведеното в процеса възражение за съпричиняване, съдът
намира същото за неоснователно. За да е налице такова, пострадалият следва
със свои действия/бездействия да е спомогнал за възникване или увеличаване
на причинените вреди, респ. да е затруднил или препятствал
възстановителния си процес. Не се установява липсата на хоспитализация и
закъснялото установяване на носната фрактура да са довели до увеличаване
периода на възстановяване или да са причинили последващи усложнения.
Насочването към специалист - хирург е обусловено от необходимостта за
извършване на преценка относно вида на лечение на констатираната фрактура.
С оглед категоричното становище на в.л. д-р В., конкретната носна травма е от
вида напречно счупване без дислокация на фрагменти и не е необходимо и
приложимо инвазивно или болнично лечение с приложение на тампонада,
респ. бездействието на ищеца не е довело до усложнения, които да се равнят
на съпричиняване.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка
на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като
вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От доказателствата по делото, преценени и анализирани в тяхната съвкупност,
безспорно се установи наличие на нанесени вреди на ищеца.
8
Причинените болки, свързани с контузните рани са отшумели сравнително
бързо /две седмици/, но травмата, причинена от счупване на носна преграда, е
причинила продължителни страдания на ищеца. Въпреки сравнително краткия
срок за възстановяване на костите, остават видими следи от натрупване на
кост около мястото на счупване, което води до деформация на носа. Доколкото
ищецът контактува ежедневно с хора /бидейки служебно ангажиран с превоз
на ученици/, деформацията на носа е възможно да причини у него негативни
усещания, срам, притеснение. Отделно, безспорно при оздравителния период
на счупената кост е налице натрупване на допълнителна костна маса, която,
макар и да не води до пълно запушване на носния ход /за които твърдения
ищецът не ангажира доказателства/, е възможно да стесни хода. Причинените
му болкови усещания, които, с оглед възрастта на пострадалия /66 години/, са
отшумели по-бавно отколкото биха се заличили при мъж на средна възраст 30-
40 години. Пострадалият е в работоспособна възраст, като увреждането
обективно е затруднило осъществяването на трудова дейност за период от
около месец. Безспорно болките в шийната област са причинявали значително
неудобство и в ежедневни рутинни дейности - всяко движение на главата е
свързано с движение и на врата.
Не се твърди ищецът да не е изпълнявал трудовите си функции за какъвто и да
е период от време – не са представени болнични листи за домашно лечение.
Няма приложена медицинска документация, която да сочи настъпили
допълнителни усложнения за физическото здраве след срока на обичайното
възстановяване. Причинените увреждания не са постоянни, не е налице
неблагоприятна прогноза за отшумяването им, но доколкото е налице
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, предвиденото в
закона обезщетение е заместващо, а не компенсаторно и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда.
Настоящият състав счита, че причинените болки и страдания, последвалото
болезнено усещане и затруднено дишане в периода непосредствено след
инцидента, както и получената психологическа травма, страхово състояние и
причинен стрес, които като субективно усещане са строго индивидуални,
зависят от психичното здраве на човека, и за които не може да се направи
прогноза за заличаването им, респ. преодоляването им, обуславят
възмездяване с обезщетение в размер на 8000 лв.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти), безспорно установени в
рамките на настоящото производство:
1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
9
При така изяснените правнорелевантни факти съда приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента Б. П. Б. неимуществени вреди е в размер на 8000 лв. Наистина,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в
размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492,
т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение
да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие /ноември 2024г./ и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания е именно
определената от съда сума.
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва считано 1) от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или 2) на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна –
чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от
делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на
застрахователното обезщетение, включваща и лихвата за забава на
делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства към претенцията и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ). В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по
т.д. № 2466/2018 г. – „Спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на осн. . чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично . чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна КЗ /в сила от
01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
10
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 1 КЗ или
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ -
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/с възможност увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ”.
Не е спорно между страните, а и от молба с вх. № 96****/16.12.20** г. (л. 12
от делото) се установява, че ищецът е уведомил (предявил е т. нар.
застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380
КЗ) застрахователя за настъпване на процесното застрахователно събитие на
16.12.20** г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за
причинените на пострадалите имуществени вреди поради неизпълнение в
темпорално отношение на извъндоговорното задължение на застрахования-
делинквент за заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди (т.е. в застрахователното обезщетение е включена
лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В рамките
на 3 месечния срок по КЗ е налице произнасяне по предявената претенция,
като застрахователя е отказал да удовлетвори претенцията с уведомление с
изх. № НЩ 18**/11.03.20**г., с мотивите, че не са ангажирани безспорни
доказателства за вината на застрахования.
Видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира лихва за забава от
16.12.20**г., която дата е именно датата на предявяване на претенцията на
увреденото лице пред застрахователя, с оглед на което, акцесорната претенция
следва да бъде уважена на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ.
Във връзка с гореизложеното, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до
сумата от 8000 лв., като бъде отхвърлен за горницата до 20000 лв. /частично
предявен от 26000 лв./ като неоснователен.
Ищецът претендира и направените разноски в общ размер на 3990 лв.,
съгласно депозиран списък по чл. 80 ГПК /л. 113 от делото/, към който е
представено платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар за
представителство, защита и съдействие по гражданско дело за една
инстанция. В кориците на делото се съдържат доказателства за заплатените
депозити за 2 бр. експертизи, както и за държавната такса.
На основание чл. 127, ал.4 ГПК, вр. с чл.236, ал.1, т.7 ГПК, е посочена
следната банкова сметка за заплащане на дължимите към ищеца суми: IBAN
BG29SOMB 9130 1052 22** **, “Общинска Банка“ АД с титуляр Г. Б. Х..
Ответникът също претендира и направените разноски в размер на 3910 лв.,
11
съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 111 от делото/. В кориците на делото се
съдържат доказателства за заплатените депозити за 2 бр. експертизи, както и
за заплатен адвокатски хонорар с вкл. ДДС.
Предвид крайния изход на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски за
един адвокат, заплатените депозити за вещи лица и свидетел както и
заплатената държавна такса, съразмерно на уважената част от иска в общ
размер на 1596,00 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за
един адвокат и заплатените депозити за вещи лица, съразмерно на
отхвърлената част от иска в общ размер на 2346,00 лева.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК 831830***, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н Л., бул. Д. Б. № **, представлявано от С. П. и К. К. – изпълнителни
директори, да заплати на С. Р. С., ЕГН **********, с адрес с. С. в., общ. Л.,
обл. Р., ул. „*************“ №* сумата от 8000лв. /осем хиляди лева/,
явяваща се обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП,
състояло се на 05.11.20**г., причинено от водача Б. П. Б., управлявал МПС с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“
АД с полица № BG/02/12400219****, по отношение на МПС „******“ с рег.
№ ********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
16.12.20**г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над тази сума
до претендирания размер от 20000 лв., предявен като частичен иск от 26000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК 831830*** гр. С. да заплати на С. Р. С., ЕГН
********** сумата от 1596 лв. /хиляда петстотин деветдесет и шест лева/
съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК
831830*** сумата от 2346 лв. /две хиляди триста четиридесет и шест лева/
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
12