№ 630 / 30.09.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
А.Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №438 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ВПД Началник на РУ
Димитровград при ОД МВР Хасково срещу Решение №60/04.04.2022г., постановено по
АНД №607/2021г. по описа на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е
неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон. Налице били
извършени административни нарушения по ЗДвП, които били установени и доказани
на обществено място. В съставения АУАН нарушенията били надлежно и правилно
описани. Не се споделя основния мотив на районния съд, че момента на извършване
водачът не можел да носи отговорност, тъй като не било възможно да бил действал
виновно, защото не разбирал свойството и значението на извършеното и не можел
да ръководи постъпките си. В случая следвало да се има предвид високата степен
на опасност на извършеното без оглед на пол и възраст, както и евентуалните
тежки последствия от извършеното – множество убити и ранени граждани, причинени
от такива водачи, които управляват МПС. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление, като възразяват по размера на
адвокатското възнаграждение, което било прекомерно.
Ответната страна – Д.И.Д., чрез
упълномощения представител, счита жалбата за неоснователна, като претендира
направените разноски в касационното производство. Излагат се подробно данни
относно здравословното състояние на Д. по време на нарушението, като се твърди,
че същият страда от Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, респ. не
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.
Окръжна Прокуратура Хасково считат, че решението на РС
Димитровград следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград е отменил като незаконосъобразно и
неправилно Наказателно постановление №21-0254-000703 от 16.08.2021г. на
Началник РУ Димитровград към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.137а, ал.1
от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Д.Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
лева, както и за нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец. За да постанови решението си районният съд приел, че жалбоподателят
страдал от психическо заболяване преди датата на нарушенията и след това, като
така не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Не били установени от съда процесуални дефекти при изготвянето
на АУАН и издаването на НП, но последното било неправилно поради липса на вина,
а по отношение на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП – и поради неправилно
приложение на материалния закон, тъй като тази норма била свързана с
неизпълнение на разпореждане от лице, което регулира или контролира движението.
Извършеното от жалбоподателя в случая неправилно било подведено под друга
разпоредба, но водещо било приетото от съда, че жалбоподателят не може да носи
отговорност и не е възможно да е действал виновно, което се установявало и от
съдебномедицинската експертиза.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства
При
правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд относно
факта, че към момента на деянието наказаното лице не разбирало свойството и
значението на извършеното и не могло да ръководи постъпките си, тъй като е било
в състояние на невменяемост. Последното съдът е установил посредством
заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, според което Д. е
страдал от психични заболявания преди и съответно към дата 18.07.2021г., като
към тази дата е бил с тежка психоза, с диагноза Органично налудно
/шизофреноподобно/ разстройство F 06.2. Поради това не можел да възприема
правилно фактите, свързани с действията му на 18.07.2021г., не е можел да дава
достоверни обяснения за тях към момента на извършването им и не е разбирал
свойството и значението на извършеното,
както и не е могъл да ръководи
постъпките си.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е пълнолетно и е
извършило административно нарушение в състояние на вменяемост. Разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НК, когато се касае до вината - като
субективен елемент, и вменяемостта. Съгласно чл.33, ал.1 от НК не е
наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост, а
именно лице, което не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или не е могло да ръководи постъпките си. Така в случая от събраните
доказателствата се установява, че по време на извършване на деянието, за което
е наказан, касационният ответник е бил със засегната психична дейност, като
това засягане е такова, предпоставящо наличие юридическия критерий за
определеното му като невменяем и по този начин се явява изключен от кръга на
лицата, на които може да се търси административнонаказателна отговорност. Всяко
административно нарушение е деяние - действие или бездействие, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред - чл.6
от ЗАНН. При изследване на субективната страна на извършеното правилно
въззивният съд е достигнал до извода, че извършеното от наказаното лице деяние
не представлява административно нарушение, тъй като не е осъществено виновно,
съответно лицето е санкционирано незаконосъобразно с проценото наказателно
постановление, поради което и същото правилно е било отменено.
Поради изложеното обжалваното решение е правилно,
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
При направения извод за неоснователност на
касационната жалба на ответната страна са дължими направените по делото
разноски – адв.възнаграждение. Доказаният размер от посочената сума – договор
за правна защита и съдействие – л.24, не е прекомерен, още повече, че с
обжалваното постановление са наложени две санкции – глоби, а размерът на
възнаграждението е в минималния предвиден по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №60/04.04.2022г., постановено по АНД
№20215610200607/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е
отменено Наказателно
постановление №21-0254-000703 от 16.08.2021г. на Началник РУ Димитровград към
ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението
по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Д.Д. е било
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, както и за нарушение
по чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер
на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Хасково за заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, разноски за касационна инстанция в размер на 300,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.