№ 69
гр. И., 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100576 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 127а, ал. 1 СК
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от М. СП. ГР.
ЕГН ********** от гр. И., ул. „П. С.“ № 27 против Р. Г. ХР. ЕГН ********** от гр. С., ж.к.
„М. 3“, бл. 335, вх. А, ет. 7, ап. 26 за даване на разрешение, заместващо съгласието на
родителя на общите им деца С. Р. Х.а ЕГН ********** и М. Р. Х.а ЕГН ********** за
издаване на задграничен паспорт на децата и за пътуване извън територията на страната във
Германия.
Ищцата твърди, че с Решение № 93/06.07.2018 г. по гр.- дело № 602/2018 г. на РС-И.,
като на нея е било възложено упражняването на родителските права по отношение на
родените по време на брака деца. Впоследствие ищцата сключила граждански брак със З. Г.,
който живее в Германия. Ищцата заявява, че желае да заведе децата в Германия, където да се
установи да живее заедно със съпруга си, за което ответника не дава своето съгласие.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не представя писмен отговор, не взема становище
по иска
В съдебно заседание ответникът оспорва иска
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото удостоверения за раждане се
установява, че децата С. Р. Х.а ЕГН ********** и М. Р. Х.а ЕГН ********** имат за своя
майка М.С. Н. и за баща – Р. Г. ХР..
От представеното Решение № 93 от 06.07.2018 г. по гр. дело № 602/2018 г. по описа на
Районен съд – И. се установява, че е бил прекратен бракът между Р.Х. и М. Н. и е утвърдено
споразумение по чл. 51 СК относно последиците от развода, включително и относно
1
упражняването на родителските права на родените по време на брака деца – С. Р. Х.а ЕГН
********** и М. Р. Х.а ЕГН **********. Съгласно решението родителските права по
отношение на децата са предоставени на майката М. Н., а бащата Р.Х. се задължава да
заплаща издръжка в размер на по 120,00 лева за всяко едно от децата.
Съгласно представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак майката
М. Н. е сключила на 05.12.2018 г. граждански брак със З. Х. Г. и е приела неговата фамилия
– Г..
По делото е представен заверен превод на безсрочен трудов договор, съгласно който З.
Г. работи като шофьор във Федерална република Германия, а съгласно приложения заверен
превод на договор за наем той заедно с М.Г. на 17.04.2021 г., са наели жилище, във гр.
Вормс, ФРГ, където са и адресно регистрирани съгласно приложената удостоверение за
регистрация.
По делото са представени доказателства за това, че децата С. Р. Х.а и М. Р. Х.а са
приети от 18.08.2021 г. в Кармелитско начално училище Вормс.
Съгласно изискания социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ И. децата
се отглеждат от своята майка, която в дома им в гр. И. е създала необходимите битови
условия и задоволява изцяло нуждите им. В грижите за децата майката е подпомагана от
разширения семеен кръг, като обаче бабата на децата е починала през пролетта на 2021 г.
Майката е споделила, че желае да се установи трайно в Германия, но бащата на децата не
дава разрешение за това. При проведени среща на социалния работник с двете деца те са
заявили, че желаят да се преместят да учат в Германия.
От показанията на св. И. К. се установява, че след развода си М. се е омъжила повторно
и е ходила в Германия, където учела и работела. За децата се е грижела нейната майка, която
починала през месец март тази година и М. се върнала в България. В периодите, когато е
пребивавала в Германия постоянно поддържала връзка с двете деца и те имали силна
емоционална връзка с нея.
От своят страна св. М. А.а твърди, че М. си е гледала децата след развода и често
пътувала до Германия и обратно. В периода на отсъствията й е помагала майка й. Децата
били отписани от училище в България и записани в Германия..
В показанията си св. К. Н., който е брат на ищцата, твърди, че сестра му живеела
основно в Германия, а си е дошла в България след като майка му е заболяла от Ковид-19 и
нямало кой са греда децата. Според свидетеля децата в момента не учели никъде. Според св.
децата имат емоционална връзка с баща си, който изпълнява режима на лични отношения с
тях.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 и 2 СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Освен това съгласно чл. 76, т. 9
ЗБЛД едно дете може да напуска страната само със съгласието и на двамата родители.
В този смисъл според законодателя предимство при решаването на въпроса за
пътуването на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това има
общото съгласие на родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най-
добре кое би било в негов интерес. При липса на съгласие и разбирателство между двамата
се налага съдът да разреши този въпрос, като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на детето.
Разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД съдържа легална дефиниция на понятието
2
"най-добър интерес на детето", което понятие изисква да бъдат преценени редица
обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и психо-
емоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на
родителите да се грижат за него, а така и последиците, които ще настъпят за детето при
промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена
при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на
децата трябва да се оценяват и да се вземат предвид конкретните интереси на детето, които
се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най-
добре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците
от това разрешение върху детето.
Принципно родителят, упражняващ родителските права може да взема по отношение
на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат
взети от двамата родители. Никой от родителите не може да вземе самостоятелно решенията
за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на
пътувания с детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, в това число и
да пътува зад граница, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това
право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
Родителят, комуто родителските права са възложени за упражняване, може да
преодолее разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за
издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина с цел да
упражнява пълноценно родителските си права и задължения.
В случая бе установено, че родителските права по отношение на детето се
упражняват от ищцата, като ответникът не дава своето съгласие за установяване на децата в
Германия, респ. за пътуването им в чужбина.
Съобразно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г.
по тълк. д. № 1/2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК съдът може да разреши по реда
на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В мотивите си ВКС посочва, че интересът на детето при дадено разрешение от съда
за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в
достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Освен това когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът
не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на
детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в
местоживеенето на детето. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му
интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на
установяването. В случай че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на
родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено
всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще
живее детето в страната.
В случая ищцата не е сезирала съда с иск за промяна на местоживеенето на децата, а
единствено за заместване съгласието на другия родител за пътуване на децата в чужбина без
ограничение в броя на пътуванията за срок от пет години и за издаване на задграничен
паспорт. Подобно разрешение по отношение на малолетно дете може да бъде дадено само в
изключителни случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи
3
определянето му. Такива обстоятелства в настоящият случай не са налице. Не са наведени
доводи и не са събрани доказателства за наличието на извънредна ситуация, която да налага
децата да бъдат изведени от обичайната им семейна и социална среда. Нещо повече,
евентуалното разрешаване на неограничено пътуване на и установяването на децата във
ФРГ, би довело до фактическо ограничаване на родителските права на другия родител, без
да се твърди, респ. без да е доказано както родителско провинение по смисъла на чл. 131, ал.
1 СК, така и обективна причина, поради която родителят не може да упражнява
родителските си права по смисъла на чл. 131, ал. 2 СК.
Не е допустимо изхождайки единствено от житейските планове на майката, на която
е възложено упражняването на родителските права, съдът да променя местоживеенето на
двете деца, като замести съгласието на бащата.
Ето защо съдът приема, че така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ с правно основание чл. 127а СК, предявени от М.
СП. ГР. ЕГН ********** от гр. И., ул. „П. С.“ № 27 против Р. Г. ХР. ЕГН ********** от гр.
С., ж.к. „М. 3“, бл. 335, вх. А, ет. 7, ап. 26 за заместване съгласието на бащата за пътуване на
децата С. Р. Х.а ЕГН ********** и М. Р. Х.а ЕГН ********** извън територията на
Република България, придружавани от майката или от упълномощено от нея лице до
Федерална Република Германия и страните членки на Европейския съюз, без ограничение
на броя на пътуванията за период от пет години, считано от 01.08.2021 г., както и за
издаване на задграничен паспорт на децата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4