Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №361
по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.09.2017
год., постановено по гр.дело №33957/2016 год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, ответникът с.о.е осъден
да заплати на ищеца Е.И.И. на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 1500
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и преживян стрес и уплаха в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 27.02.2016г. около 12,30 часа в гр.София, ж.к.“Модерно предградие“ на
ливадата пред НГДЕК, в областта на дясната подбедрица, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 22.06.2016г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 810
лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на
съдопроизводствените правила съдът приел за безспорно обстоятелството че кучето
ухапало ищцата е безстопанствено. Това обстоятелство било оспорено от ответника
с.о.и ищецът не провел пълно и главно доказване в тази връзка. Твърди, че
отговорността му по предявения иск не може да бъде ангажирана, тъй като не е
установено противоправно поведение на служителите на ответника (действие или
бездействие), което да обуславя такава отговорност. Присъденото обезщетение
(4000 лева според жалбоподателя) било силно завишено и несъобразено с
действително претърпените болки и страдания на ищцата. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Претендира разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и
моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни
съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Евентуалният
ответник не е подал отговор и не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият състав намира, че като е
приел за установено, обстоятелството, че кучето в процесния случай е
безстопанствено, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от
жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила. Касае се за установяване
на отрицателни факти- че кучето няма стопанин (собственик) и не се намира под
надзора на конкретно лице, следователно подлежат на доказване съответните противоположни
положителни факти- наличие на собственик на кучето и осъществяван надзор върху
него, като доказателствената тежест се носи от жалбоподателя- ответник,
доколкото на тези факти той обосновава твърденията си. Първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест и ответникът с.о.не е установил
с позволените от закона доказателствени средства, че кучето има конкретен
собственик или се намира под надзора на конкретно лице.
Изготвянето и
изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета само по себе си не освобождава от отговорност
ответника, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в програмата
мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и
предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали
мерките са прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че
самото наличие на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция
или за недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане.
Относно размера
на присъденото обезщетение съдът намира за необходимо да отбележи, че то е в
размер на 1500 лева, а не 4000 лева както се твърди във въззивната жалба.
Последният размер би бил действително завишен. Предвид установените от
писмените доказателства, съдебно- медицинската експертиза и свидетелските
показания, претърпени от ищцата болки, страдания, стрес и дискомфорт,
определеното от СРС обезщетение от 1500 лева е съобразено с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил
разноски в размер на 500 лева за възнаграждение на един адвокат. Възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено от жалбоподателя,
поради което същото следва да бъде присъдено на въззиваемата ищца изцяло.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 13.09.2017 год., постановено по гр.дело №33957/2016 год. по описа на СРС,
ГО, 88 с-в.
ОСЪЖДА с.о.да заплати на Е.И.И. 500 (петстотин) лева- разноски в производството пред въззивната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/