№ 799
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Борисова
Членове:Милен Михайлов
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100602829 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.02.2022 г., постановена по НЧХД № 6222/2021 г., по
описа на СРС, НО, 110-ти състав, е признал подсъдимия А. И. С. за
ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2021 г., около 10:00 часа, на площадката пред
вх. Г на жилищна кооперация, находяща се на адрес в гр.София, ж.к. *******,
чрез нанасяне на удар с юмрук по дясната мишница е причинил на частния
тъжител П. И. И.-Й. телесно увреждане, изразяващо се в травма по предно-
външната повърхност, около и над средата на дясната мишница,
позитивирана с травматичен оток, бледомораво-синкаво кръвонасядане на
ограничена площ и болезнени, щадящи движения на дясната ръка, което
травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак:
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 305, ал. 5 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК, го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Със същата присъда СРС е осъдил на основание чл. 52, във вр. с чл.45 от
ЗЗД, подсъдимия А. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул. „*******
*******, да заплати на частния тъжител П. И. И.- Й., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.*******“, *******, *******, сумата от 1200 лева /хиляда и
двеста лева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
1
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на частната тъжба в съда - 23.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ЧТ
граждански иск за разликата до пълния размер от 2000 лева /две хиляди лева/,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати
на частния тъжител П. И. И.-Й. направените деловодни разноски в
настоящото производство в общ размер на 1150 лева /хиляда сто и петдесет
лева/, от които сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 350 лева,
представляваща внесен депозит за изготвяне на назначена съдебна експертиза
по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК СРС е осъдил подсъдимия да заплати
и сумата от 50 лева /петдесет лева/ в полза на Софийски районен съд,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск.
Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и
допълнение към нея от адв. Ж. Г. Ж. - защитник на подсъдимия, с които се
иска отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимият да
бъде оправдан по предявеното му обвинение, а в случай, че съдът счете, че са
допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, се
претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата, като
се защитава становище, че показанията на св. В. са непоследователни и
нелогични, а освен това, че същата не е имала възможност да възприеме
процесната ситуация от мястото, на което се е намирала. Коментира се
изготвеното заключение на СМЕ, като се отбелязва, че при разпита си вещото
лице е посочило, че не може да прецени от какво произлиза удара и че при
наличие на дреха е необходима по-голяма сила за настъпване на
констатираното увреждане. Оспорват се мотивите на съда относно
дискредитирането на показанията на св. Н., на които според адв. Ж. следва да
бъде дадена вяра. В заключение се иска отмяна на присъдатата, оправдаване
на подсъдимия и съответно отхвърляне на предявения граждански иск в
цялост.
В разпоредително заседание на 15.09.2022 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и на свидетелите, но е необходим
допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената
жалба и допълнението към нея, както и развитите в тях доводи, отбелязва, че
механизмът на извършване е необичаен, доколкото подсъдимият е държал с
дясната си ръка детето и е ударил с лявата ЧТ в нетипична област –
2
предмишницата й, а този удар според адв. Ж. следва да се е отличавал с по-
голяма от обичайната сила, предвид констатираното, че ЧТ е била с яке. Моли
съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото
му обвинение.
Повереникът на частния тъжител П. И.-Й. - адв. А., моли жалбата на
подсъдимия да бъде отхвърлена и да бъде потвърдена присъдата на СРС.
Счита, че обстоятелството, че ЧТ е била с яке, единствено обуславя извод, че
подсъдимият е осъществил по-силен от обичайното удар спрямо нея, което
допълнително утежнява положението му. Досежно показанията на св. Н. сочи,
че същите си противоречат и с обясненията на подсъдимия, като е на мнение,
че СРС правилно не се е доверил на изложеното от тази свидетелка. Моли за
потвърждаване на присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като на основание чл. 314 от
НПК провери служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, счита,
че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, като установи
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При обсъждането на
доказателствата, настоящия съдебен състав не намира основания за
съществени промени във фактическата обстановка, възприета от районния
съд, която е следната:
Подсъдимият А. И. С., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр.
Ямбол, с постоянен и с настоящ адрес в гр. София, бул. „******* *******.
Българин по произход, с българско гражданство. Завършил е висше
образование. Работи като фотограф на свободна практика. Разведен, с едно
дете. Съгласно справка за съдимост - не е осъждан.
Частната тъжителка П. И. И.-Й., ЕГН **********, е родена на ******* в
гр. София, с постоянен и настоящ адрес в гр.София, ж.к. „*******. Българка
по произход, с българско гражданство. Завършила е висше образование. Не
работи. Пенсионерка. Разведена, с две деца. Неосъждана.
Подсъдимият А. И. С. е бивш съпруг на дъщерята на частната тъжителка
П. И. И.-Й. - свидетелката И.Ю. Й., и баща на нейното внуче - М.А. С.а, ЕГН
**********, родена на 08.07.2016 г.
Сключеният на 25.06.2015 г. граждански брак, между подсъдимият А. И.
С. и свидетелката И.Ю. Й. е прекратен с решение от 10.05.2017 г.,
постановено по гр.дело № 11791/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна
сила на 10.05.2017г. Със същото решение са уредени и въпросите относно
упражняване на родителските права и режима на лични отношения по
отношение на роденото от брака малолетно дете - М.А. С.а. Съгласно
посоченото решение на бащата А. И. С. е определен режим на лични
отношения с малолетното дете до и след навършване на 3 години. След
навършване на 3 години, съгласно решението, бащата има право да го вижда
3
и взема от 10:00 до 16:00 часа всяка първа и трета събота и неделя, без
приспиване събота срещу неделя.
На 21.03.2021 г., за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, при съобразяване
с определения режим на лични отношения, подсъдимият С. трябвало да вземе
малолетната си дъщеря от дома на неговата баба - частната тъжителка П. И.-
Й., находящ се на адрес в гр.София, ж.к. „*******, която често помагала на
дъщеря си - свидетелката И.Й.., за отглеждането на детето, включително и
при предаването му на бащата.
На същата дата - 21.03.2021 г., около 10:00 часа, частната тъжителка И.-
Й., заедно с внучката си, слезли до площадката пред жилищната кооперация и
застанали до външната входна врата на блока, където трябвало да изчакат
пристигането на подсъдимия С.. Времето било студено и дъждовно, поради
което и двете били облечени с якета. Около 10:00 часа, подсъдимият С. също
пристигнал на адреса. Виждайки го, частната тъжителка И.- Й. се обърнала
към него с името му „А.“, но не успяла да се доизкаже, тъй като в този момент
подсъдимият С. нанесъл един юмручен удар с лявата си ръка в горната част и
от външната страна на дясната й ръка, на ниво малко под рамото. Вследствие
на удара частната тъжителка И.-Й. залитнала и се подпряла на входната врата
на блока, а подсъдимият С. взел детето на ръце и се отправил с него към
задната част на блока, преминавайки през тунел.
Неволен очевидец на инцидента станала съседка на частната тъжителка
И.-Й. - свидетелката Р. В., която обикновено около 10:00 часа в неделните
дни от седмицата излизала на пазар. Виждайки проявената физическа агресия
от непознатия до този момент за нея мъж, а след това и неговото отдалечаване
с малолетното дете на ръце през тунела, извеждащ към улицата зад блока,
свидетелката В. първоначално помислила, че детето е отвлечено.
Същевременно видяла, че частната тъжителка И.-Й. е разстроена, треперела и
повтаряла, че това не може да се й се случи. Свидетелката В. я попитала да не
са отвлекли детето, на което частната тъжителка отговорила, че всъщност
това е неговия баща. Двете заедно се качили в жилището на свидетелката В.,
където последната й дала успокоително и видяла подутина и зачервяване от
външната страна на дясната ръка на частната тъжителка Й.-Й., малко под
рамото.
Частната тъжителка се обадила по телефона на дъщеря си - свидетелката
И.Й.., на която разказала какво за проявената физическа агресия от
подсъдимия С. при предаването на детето. Около обяд, свидетелката И.Й..
посетила адреса, взела майка си от дома на свидетелката В., след което я
придружила до Катедрата по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет-София. На 21.03.2021 г., в 13:00 часа, частната
тъжителка И.-Й. била прегледана от специалист по съдебна медицина.
Последната съобщила, че около 10:00 часа на същата дата е станала
жертва на физическо насилие от страна на бившия си зет, който я ударил с
юмрук по дясната мишница, поради което изпитвала болки в мястото на
травмата. За резултатите от прегледа е издадено Съдебномедицинско
удостоверение №101.03/2021 г., в което като обективна находка е описано
4
бледомораво-синкаво дифузно петнисто кръвонасядане, с разлята периферия,
на площ 4-5 см, съчетано с отток, находящо се по предно-външната
повърхност, около и над средата на дясната мишница, силно болезнено при
палпация, със щадящи движения на мишницата, последните видимо
болезнени. Дадено е заключение, съгласно което при прегледа на П. И. И.-Й.
са установени следните травматични увреждания: контузия на дясната
мишница, изразена с травматичен оток, кръвонасядане и болка. Това
травматично увреждане се дължи на действието на твърд тъп предмет,
каквито характеристики има и ръка, свита в юмрук. Увреждането може да се
получи от нанесен удар с юмрук, по време и начин, както съобщава
пострадалата, като е възможно в следващите часове кръвонасядането да стане
по- интензивно. Установените травматични увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След извършения преглед от специалист по съдебна медицина, частната
тъжителка И.-Й., заедно с дъщеря си - свидетелката И.Й.., посетила 03 РУ-
СДВР, където пострадалата подала жалба за случая, срещу подсъдимия С.. В
жалбата си заявила, че на 21.03.2021 г., около 10:00 часа, във входа на
домашния й адрес в гр.София, в момента, в който предавала своята внучка
М.А. С.а на бившия си зет - А. И. С., последният й нанесъл удар с юмрук в
областта на дясната мишница, а след това взел детето и си тръгнал. Бил
съставен протокол за предупреждение от 25.03.2021 г., с който подсъдимият
С. бил предупреден на основание чл.65 от ЗМВР, да не влиза в словесни
пререкания или физическа саморазправа спрямо частната тъжителка И.-Й., да
уреждат отношенията си по законен начин, както и за наказателната
отговорност при неспазване на горното.
С постановление от 06.04.2021 г. на СРП е постановен отказ от
образуване на наказателно производство по пр.пр. №16079/2021 г. по описа на
СРП, поради наличие на данни за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, което е
престъпление от частен характер и наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия.
На 21.03.2021 г., частната тъжителка И.-Й. посетила и личния си лекар,
който изписал на последната болкоуспокояващи медикаменти.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената в хода на
съдебното следствие и изготвена СМЕ, около три часа след възникнал
инцидент на 21.03.2021 г. около 10:00 часа, П. И. И.-Й. е прегледана от
специалист по съдебна медицина, който е констатирал травма по предно-
външна повърхност, около и над средата на дясната мишница. Травмата е
позитивирана с травматичаен оток, бледомораво-синкаво кръвонасядане на
ограничена площ и болезнени, щадящи движения на дясната ръка. Съгласно
заключението, подобна травма причинява и се отнася към критериите на
медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещото лице прави извод, че травмата е контактно увреждане,
дължащо се на действие с неголяма травмираща сила на твърд тъп предмет,
като може да се причини по механизъм на удар със свита в юмрук ръка, по
време и начин, съобщени от свидетелите и пострадалата в тъжбата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
5
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства :
Гласни : Обяснения на подсъдимия С., показанията на разпитаните
свидетели И.Й.., Р. В., Олга Н.;
Писмени : приложените материали по пр.пр. №16079/2021 г. по описа на
СРП; съдебномедицинско удостоверение №103.03/2021 г.; протокол за прием
в 03-РУ- СДВР; рецепта от 21.03.2021 г.; решение №117883/10.05.2017 г.,
постановено по гр.д. №11791/2017 г. по описа на СРС; удостоверение за
раждане; справка за съдимост по отношение на подсъдимия С.; заключенита
на вещото лице по изготвената СМЕ, както и допълнителните разяснения на
вещото лице, направени пред въззивния съд.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации,
направени от Софийски районен съд, така и направения от
първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото. Освен, че
анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е
установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка,
която също се споделя от Софийски градски съд. В този смисъл не са
основателни доводите, изложени в жалбата, че подсъдимият е невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в
това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е
ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това
Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да
извърши всички необходими процесуални действия за разкриване на
обективната истина.
Анализирайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд правилно и обосновано се е доверил на показанията на свидетелите В. и
Й..
Р. В. е свидетел очевидец на инкриминирания случай, която познава ЧТ –
двете са съседки и живеят в една жилищна кооперация. Свидетелката
подробно и логично описва протеклите събития и това, което е възприела на
процесната дата. От показанията й по категоричен начин се установяват както
механизма на извършване на деянието, така и авторството му от страна на
подсъдимия. Свидетелката сочи, че на процесната дата сутринта е видяла
мъж, който в съдебна зала разпознава като подсъдимия, да нанася удар с
лявата си ръка на частната тъжителка, в областта на дясната й ръка под
рамото, след да се отдалечава от входа през тунел заедно с детето.
Свидетелката описва подробно случилото се, отдава внимание на своята
реакция и първоначалната си мисъл, че отвличат детето, разказва как след
като е видяла случващото се е е изтичала надолу по стълбите и е спряла при
ЧТ, за да й помогне. Тук е мястото да се отбележи, че настоящият съдебен
състав не споделя релевираните от защитата доводи, че при описаната от
свидетелката позиция, в която същата се е намирала, тя не би могла да
6
възприеме участниците в конфликта и техните действия. Подсъдимият и ЧТ
са се намирали пред входната врата на блока, която е стъклена, поради което
не е налице пречка за свидетелката да възприеме детайлите на наблюдаваната
от нея ситуация, за които свидетелката демонстирира ясен спомен, описвайки
ги обстойно и последователно.
В. изнася данни и за последвалите инцидента действия, а именно, че е
прибрала частната тъжителка Й. в дома си, за да я успокои. В този аспект
показанията й кореспондират с тези на св. И.Й.., която разказва, че като е
пристигнала на място е заварила майка си – частната тъжителка, в дома на В..
Показанията на В. относно времето, механизма на причиняване и
местоположението на травмата на ЧТ кореспондират изцяло със съдебно-
медицинското удостоверение и със заключението на вещото лице по СМЕ,
според които травмата е констатирана от външната страна на дясната ръка,
малко под рамото, а предвид цвета на кръвонасядането, размера и формата на
нараняването се извежда извод, че същото е причинено по времето, съобщено
от свидетелите и посочено в частната тъжба и може да се причини по
механизъм, описан от свидетелите и посочен в тъжбата – чрез удар със свита
в юмрук ръка. Същото се потвърждава и от вещото лице Г. в разпита му пред
въззивната инстанция, като последния категорично сочи, че ударът с юмрук
от страна на мъж има достатъчно сила да причини подобно увреждане, като
дори е възможно да причини и счупване. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на защитата, че подобен удар не би могъл да
причини инкриминираното увреждане, поради обстоятелството, че частната
тъжителка е била облечена с яке. Действително вещото лице сочи, че
наличието на дебела връхна дреха е необходима по-голяма сила за
причиняване на дадено увреждане, но предвид становището му, че при
подобен удар с юмрук би могло да настъпи дори счупване, то няма съмнение,
че такъв тип удар е способен да причини констатираното в съдебно-
медицинскокото удостоверение кръвонасядане в дясната ръка на
тъжителката, независимо че е нанесен с лявата ръка, а пострадалата е била с
яке.
Предвид изложеното дотук съдът се доверява на показанията на
свидетелката В.. Разказът й е правдоподобен и логичен, свидетелката
категорично разпознава подс. С. като извършителя на инкриминираното
деяние и както СРС правилно е посочил, доколкото последният не отрича да е
бил на посоченото място в инкриминираните дата и час, авторството на
деянието в негово лице се установява безспорно.
Съдът се доверява и на показанията на свидетелката Й.. Същата не е
очевидец на деянието, като възпроизвежда разказаното й от майка й –
частната тъжителка, във връзка със случая, както и личните си възприятия от
състоянието, в което е установила ЧТ непосредствено след инцидента.
Изложеното от нея кореспондира от една страна с показанията на св. В., тъй
като възпроизведеният от нея разказ на частната тъжителка отговаря на
7
описанието на св. В. на развилите се събития, така и със събраните писмени
доказателства, в частност съдебно-медицинското удостоверение и
заключението по СМЕ във връзка с констатираното от нея на място
увреждане на ръката на ЧТ. Предвид изложеното и с оглед на това, че
разказът на свидетелката Й. е последователен и житейски логичен, за съда не
е налице основание за съмнение в неговата достоверност.
Настоящата съдебна инстанция се довери в цялост и на съдебно-
медицинското удостоверение, издадено на частната тъжителката, на
заключението на СМЕ, изготвена във връзка с него и както и на
допълнителните пояснения, направени от вещото лице Г. в хода на
въззивното съдебно следствие. СМУ е издадено от съдебен медик, който
лично е прегледал пациентката и на база на този преглед е извел
констатациите си относно нейното състояние. Това даде основание на
въззивния съд да се довери на съдържанието на издаденото съдебно-
медицинско удостоверение. СМЕ е изготвена от лице, притежаващо нужната
квалификация, използвало научни знания, за да отговори на поставените
въпроси, разясненията на експерта пред въззивния съд внесоха допълнителна
яснота относно заключението, поради което въззивният състав се довери в
цялост на това заключение и го постави в основата на изводите си по фактите.
Въззивният съд кредитира и писмените доказателства по делото като
относими и събрани при следване на надлежния процесуален ред.
Настоящият съдебен състав се солидизира с преценката на
първоинстанционният и по отношение на показанията на св. Н., като счита, че
не следва да се довери на същите и съответно не намира изложените от
защита възражения в тази връзка за основателни. Това е така, защото при
преценка на тези показания съдът ги намира за изолирани от останалия
доказателствен материал, като са налице и открити противоречия с част от
доказателствата. На първо място се забелязва такова по отношение на
твърдяното от свидетелката, че наблюдавайки подсъдимия и частната
тъжителка при предаването на детето не е забелязала никаква форма на
физически контакт между двамата. Изложеното противоречи не само с
показанията на коментираните дотук свидетели Й. и В., но е и в пряка колизия
с обясненията на подсъдимия, когото св. Н. твърди, че е придружавала на
процесната дата, доколкото последният не отрича осъществено физическо
съприкосновение между него и тъжителката, а единствено твърди, че я е
отместил, а не я е ударил с юмрук. Твърдяната липса на физически допир
противоречи и на констатациите в съдебно-медицинското удостоверение и
заключението по СМЕ увреждане. Установява се и несъответствие в
описанието на св. Н. на площта пред входа на жилищна кооперация и
мястото, от което свидетелката твърди, че е наблюдавала. При проведена в
хода на съдебното следствие пред районния съд очна ставка между
свидетелите Н. и В., В., която е живуща във въпросната жилищна кооперация,
пояснява, че тротоарът пред входа всъщност е широка площадка пред
пицария „Доминос“ и е около четири пъти по-голям от нормален тротоар,
поради което се явява неправдоподобно твърдението на св. Н., че е
наблюдавала случващото се от колата на подс., паркирана пред входа на
8
четири-пет метра от него. СРС правилно е посочил, че при самостоятелен
анализ на показанията на двете и свиделки и при преценка на изложеното от
тях по време на проведената очна ставка се стига до извод, че показанията на
св. В. са логични, последователни и убедителни, докато тези на св. Н. се
характеризират с известна уклоничивост и несигурност, в тях липсва
конкретика по отношение на детайлите. Ето защо и настоящата инстанция
прецени, че не следва да се доверява на казаното от тази свидетелка, с оглед
посочените по-горе противоречия с останалия доказателствен материал и с
обясненията на самия подсъдим.
Настоящата съдебна инстанция споделя и преценката на проверявания
съд да не се довери на дадените от подсъдимия обяснения за случилото се.
Същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал, като
напротив, противоречат си пряко с изложеното от св. В., с констатираните в
СМУ увреждания и със заключението на вещото лице по СМЕ. Твърдението
на подс., че на процесната дата е отместил леко тъжителката, не резонира с
интензитета на описаното в съдебно-медицинското удостоверение увреждане,
нито със съжденията на вещото лице, обективирани в заключението по СМЕ и
изнесени по време на разпита му пред съда, в които се застъпва становище, че
предвид естеството на установеното нараняване вещото лице счита, че то е
причинено от удар с тъп предмет, какъвто е свитата в юмрук длан. Вещото
лице изразява и мнение, че травмата не е от притискане, като при този случай
би имало две контактни точки, каквито не са установени по ръката на
пострадалата. Необходимо е да се отбележи и че предвид изложеното от
вещото лице, че при наличието на дебела дреха е необходим удар с по-голяма
сила за причиняване на дадено нараняване и с оглед на установеното, че по
време на процесния случай частната тъжителка е била облечена с яке, то се
явява още по-лишена от правдоподобност версията, че подсъдимият само с
отместване или притискане на ръката на тъжителката е предизвикал
констатираното от съдебния лекар нараняване.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата,
значими за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му,
субективната страна на престъплението и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е било извършено.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
счита, че СРС праливро е стигнал до единствения възможен правен извод,
чеподсъдимият е осъществил признаците на престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна:
На 21.03.2021 г., около 10:00 часа, на площадката пред вх. Г на жилищна
кооперация, находяща се на адрес в гр.София, ж.к. *******“, *******, чрез
нанасяне на удар с юмрук по дясната мишница е причинил на частния
тъжител П. И. И.-Й. телесно увреждане, изразяващо се в травма по предно-
9
външната повърхност, около и над средата на дясната мишница,
позитивирана с травматичен оток, бледомораво-синкаво кръвонасядане на
ограничена площ и болезнени, щадящи движения на дясната ръка, което
травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, съставляващо
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Телесното увреждане на пострадалата е в пряка и непосредствена
причинна връзка с действията на подсъдимия. Безспорно се установи, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият е нанесъл на частната тъжителка
удар с юрук в областта на дясната й ръка, вследствие на което последната е
получила установеното със СМУ и описано в заключението по СМЕ
травматично увреждане.
От субективна страна:
Подсъдимият С. е действал с пряк умисъл - подсъдимият е предвиждал
общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния
му характер и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият съвсем
целенасочено е нанесъл удар в областта на ръката на тъжителката, като при
това е осъзнавал, че тази агресия е недопустима от закона и е целял именно да
нарани пострадалата. Подсъдимият действал при т. нар. "неопределен" пряк
умисъл - като не е съзнавал точната телесна повреда, която ще причини на
тъжителката, нанасяйки й удар с юмрук, но несъмнено е съзнавал
обстоятелството, че нанасяйки този удар може да нанесе травматично
увреждане. В случая резултатът е лека телесна повреда и този резултат е бил
съзнаван и целен от подсъдимия С..
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК и подсъдимият
С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години,
подсъдимият е неосъждан и с престъплението не са причинени имуществени
вреди, а не са налице и отрицателните предпоставки, изброени в чл. 78а, ал. 7
от НК.
При индивидуализиация на административното наказание „глоба“ СРС
правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и затрудненото семейно
положение, а именно, че същият е разведен и се грижи и осигурява издръжка
за малолетното си дете, както и причините за извършеното деяние –
влошените отношения между подс. и съпругата му и нейната майка – частната
тъжителка. При така установения превес на смекчаващите вината
обстоятелства определеното административно наказание „глоба“ в
мининмума, предвиден от закона – 1000 (хиляда) лева, се явява справедливо и
съответно на спецификите на конкретния случай.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
10
С оглед признаването на подс. С. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и съответно в нанасяне на лека телесна
повреда на пострадалата Й., правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е намерил, че е реализиран и съставът на
деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, поради което е осъдил подсъдимия
да заплати на гражданския ищец Й. сумата от 1 200 /хиляда и двеста / лева -
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди.
Престъплението е извършено от подсъдимия виновно, а изживените от
тъжителката болки и страдания и негативни емоционални преживявания се
доказват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
При определяне на размера на гражданския иск първоинстанционният
съд правилно е отчел относимите обстоятелства, каквито са липсата на
здравословни усложнения и краткия период на възстановяване, както и
преживеният от частната тъжителка страхи притеснения от последващи
подобни прояви от страна на подсъдимия, особени при неизбежните им
свързани с детето срещи. СГС счита, че определеният от СРС на основание
чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди
на гражданския ищец е справедливо определен, като въззивният състав
изцяло споделя изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд.
Необходимо е да се отбележи и че предвид липсата на подадена от ЧТ Й.
въззивна жалба въззивният съд не разполага с правомощие да увеличи
размера на уважената част от гражданския иск.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
правилно е осъдил подсъдимият да заплати направените от страна на частната
тъжителка деловодни разноски в размер на 1150 лева, от които сумата от 800
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 350
лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на назначената по делото
СМЕ.
Правилно е осъден подсъдимият да заплати и сумата от 50 лева в полза
на Софийски районен съд, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на предявения от частната тъжителка граждански иск.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
намери основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и
счете, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 07.02.2022 г, постановена от СРС, НО,
110-ти състав по по НЧХД № 6222/2021г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12