№ 1031
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500523 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №89422/23.12.2022г. от Б. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, срещу решение
№4021/16.12.2022г., постановено по гр. дело №20213110116422/2021г. по
описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца разликата
над сумата от 1006,25 лева (хиляда и шест лева и 25 ст.) до сумата от 2039,59
лева (две хиляди тридесет и девет лева и 59 ст.), претендирана като
недължимо платена, при начална липса на основание, сума по недействителен
Договор за потребителски кредит № ********* г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът
счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че договорът за кредит
не е нищожен, поради некоректно посочване на ГПР в него. При формиране
1
на процента на ГПР следва да бъде включено възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги. Отделно от това се поддържа, че клаузата за
ГПР е нищожна, тъй като се прибави възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги, неговият размер възлиза на 145.14%, нахвърлящ
законоустановения праг. Допълнително са изложени аргументи за нищожност
на клаузата за коментираното възнаграждение, като противоречаща на чл.10а,
ал.2 от Закона за потребителския кредит и като неравноправна на основание
чл.143, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите.
Поддържат се и допълнителните основания за нищожност на целия
договор за кредит, поради това, че каузите за договорни лихви са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
тъй като уговорения процент надхвърля трикратния размер на законната
лихва.
Въведени са и оплаквания за неправилност на мотивите на районния
съд, че е доказано плащането на част от вноските от трето лице, поради което
искът следва да се отхвърли в тази му част и на това основание.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да уважи предявения иск в цялост.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „Профи Кредит България” ЕООД, в който се оспорва въззивната
жалба. Посочва се, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че ищецът
не е доказал, че е платец на част от вноски, като е негова тежестта. За
обоснован се счита извода, че договорът за кредит е действителен, като ГПР е
правилно посочено и не е нарушен чл.11, ал.1, 10 от Закона за потребителския
кредит. Спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, като при формирането на ГПР не следва да се включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като те не са
задължително условие за неговото сключване.
За неоснователно се счита възражението, че договорът е нищожен,
поради противоречие на годишната договорна лихва с добрите нрави на
основание чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит. Договорната
лихва е част от ГПР, като той не надхвърля пет кратния размер на законната
лихва.
Развити са подробни правни доводи.
2
Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в
обжалваната част.
Подадена е частна жалба вх. №9959/08.02.2023г. от Б. С. С. срещу
определение №1476/02.02.2023г., с което е оставена без уважение молба вх.
№89261/23.12.2022г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното решение №4021/16.12.2022г. по гр. дело
№20213110116422/2021г. по описа на ВРС чрез увеличаване на размера на
присъденото в полза на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение и отмяна на
присъдените в полза на ответното дружество разноски.
Счита се, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Въведени са оплаквания, че неправилно е определено
адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, като е следвало да бъде приложено последното изменение на
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, бр.88 от 04.11.2022г.
По отношение на ответната страна са изложени съображения, че на
същата разноски не се следват. Изложени са подробни правни аргументи и
позоваване на практиката на СЕС.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и
уважаване на молбата за изменение на разноските.
Насрещната страна по частната жалба, счита същата за неоснователна.
Правилно е определено адвокатското възнаграждение, тъй като договорът за
правна помощ е сключен преди измененията на цитираната наредба, поради
което спрямо него се прилагат правилата на предходната редакция. За
неоснователни се считат и доводите за недължимост на разноските от страна
на ищеца/потребител сторени от ответната страна.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№89422/23.12.2022г. от Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
**********, срещу решение №4021/16.12.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116422/2021г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №9959/08.02.2023г.
от Б. С. С. срещу определение №1476/02.02.2023г., постановено по гр. дело
№20213110116422/2021г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20223100500523 на
ВОС за 19.04.2023 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, на въззивника да се
връчи препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА на въззивникът и въззиваемата страна, че следва да подадат
заявление в едноседмичен срок от съобщението за участие в процедура по
медиация.
ЗАДЪЛЖАВА страните в същия срок да уведомят съда за
предприетите действия във връзка с процедурата по медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5