№ 32
гр. К. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500089 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6/17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 721 по описа за
2020 г. на РС – К., е постановено следното:
Признато е за доказано оспорването истинността на личен картон за
отчитане на специално облекло, работно облекло и инструменти, с дата
19.04.2019 г., в частта му относно авторството на „подпис на получател“ за
предадени каска, очила, ръкавици и маска, и като в тази му част документът е
изключен от доказателствата по делото.
Признато е за недоказано оспорването истинността на Служебна
бележка № 8/19.04.2019 г., изд. от „К-К.“ ЕООД, гр.К., в частта относно
авторството на подписа, положен за инструктирано лице С. М. М..
Признато е за недоказано оспорване истинността на Начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
„К-К.“ ЕООД гр.К., в частта относно авторството на подписа, положен за
инструктиран С. М. М., под № 8 на дата 19.04.2019 г.
1
Ответникът „К-К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, представляван от управителя К. И.
К., е осъден да заплати на ищеца ДЖ. С. М.с ЕГН **********, гр.К., ул.И. №
13, общ.К., обл.К., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на трудова злополука от 20.02.2020 г. неимуществени
вреди, с настъпила на **,**,**** г. смърт на С. М. М. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, по сметка с IBAN: *********************, Райфайзен банк, титуляр
адв.П.Д. Д..
Ответникът „К-К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, представляван от управителя К. И.
К., е осъден да заплати на ищеца ДЖ. С. М. с ЕГН **********, гр.К., ул.“И.“
№ 13, общ.К., обл.К., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на трудова злополука от 20.02.2020 г. неимуществени
вреди, с настъпила на **,**,**** г. смърт на С. М. М. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, по сметка с IBAN: *********************, Райфайзен банк, титуляр
адв.П.Д. Д..
Ответникът „К-К.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, представляван от управителя К. И.
К., е осъден да заплати на ищцата С. АХМ. АХМ. с ЕГН **********, гр.К.,
ул.“И.“ № 13, общ.К., обл.К., сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вследствие на трудова злополука от 20.02.2020 г.
неимуществени вреди, с настъпила на **,**,****г. смърт на С. М. М. с ЕГН
**********, ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, по сметка с IBAN: *********************, Райфайзен
банк, титуляр адв.П.Д. Д..
Ответникът „К-К.“ ЕООД - гр.К., е осъден да заплати на всеки от
ищците ДЖ. С. М., ДЖ. С. М. и С. АХМ. АХМ., сумата от по 3 530 лв.,
представляваща разноски по делото, както и да заплати общо на ищците
сумата 5 лв. разноски за държавна такса за съдебно удостоверение и сумата
83.33 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
Също така ответникът „К-К.“ ЕООД - гр.К., е осъден да заплати по
2
сметка на К.йския районен съд сумата 12 000 лв., представляваща държавни
такси по делото, от която по 4 000 лв. държавна такса по всеки един от трите
субективно съединени иска.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „К-К.“
ЕООД - гр.К., представляван от процесуалния си представител адв. В.Ч.,
който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон.
Сочи се, че неоснователно било прието от първоинстанционния съд, че е
установена причинно-следствена връзка между смъртта на С.М.М. (очевидно
се има предвид С. М. М.) и трудовата злополука от 20.02.2020 г., като
съдебно-медицинската експертиза била оспорена. Твърди се, че била налице
хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като починалият проявил груба
небрежност. Това твърдение се обосновава с доводите, че били проведени
първоначален инструктаж и такъв в деня на злополуката, като С. М. проявил
липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основните
правила за безопасност при работа. Сочи се също, че починалият не проявил
грижата, която и най-небрежният към работата си би положил. Излагат се
съображения за прекомерност на присъдените обезщетения, които се
обосновават с липсата на силна емоционална връзка между починалия и
въззиваемите, както и от липсата на сключен граждански брак с въззиваемата
С. АХМ. АХМ.. Счита, че при определяне на обезщетението следвало да се
отчете възрастта на починалия – 50 години, неговата професионална
квалификация, образование и длъжност, както и обществено-икономическите
отношения в страната. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на
РС – К. и да остави без уважение предявените искове. Прави алтернативно
искане за намаляване на присъдените обезщетения. В съдебно заседание,
представляван от процесуалния си представител - адв.В.Ч., поддържа
въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемте ДЖ. С. М., ДЖ. С. М. и С. АХМ. АХМ., представлявани от
процесуалния си представител - адв. П.Д., са представили отговор на
основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба. В
отговора се излагат съображения за наличие на причинно-следствена връзка
между настъпилата смърт на С. М. М. и трудовата злополука от 20.02.2020 г.
Сочи се, че не била налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, като починалият
не бил допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. От назначената
3
съдебно-почеркова експертиза било установено, че личен картон от
19.04.2019 г. за получени каска, очила, ръкавици и маска не бил подписан от
С. М. М.. Присъдените обезщетения били справедливи съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС – К.. В
съдебно заседание, въззиваемите, представлявани от процесуалния си
представител - адв. П.Д., поддържат становището си, изразено в отговора на
въззивната жалба и в писмена защита. Представят списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
С отговора на въззиввната жалба е направено и искане на основание
чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в исковата молба
относно ЕГН на ищцата С. АХМ. АХМ., по което искане настоящата
инстанция не е компетентна да се произнесе.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявени субективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ за
заплащане на обезщетения от причинена смърт на работник на ответното
дружество. Ищците твърдят, че на 20.02.2020 г. настъпила трудова злополука
с техния баща и съжител - С. М. М., който починал на **,**,**** г. Твърдят,
че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С. М. М. и претендират
заплащане на обезщетения.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че не е налице причинно -
следствена връзка между смъртта на С. М. М. и настъпилата трудова
злополука на 20.02.2020 г. Твърди, че ищцата С.А. била извън кръга от
наследници по закон на починалия и нямала право да претендира
обезщетение. Въвежда довод за проявена груба небрежност от страна на
4
починалия поради неспазване на правилата за безопасни условия на труд.
От представените като доказателства по делото трудов договор №
08/13.04.2019 г., декларация за трудова злополука вх. № 5101-08-8/25.02.2020
г., препис-излечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
****/**,**,**** г. на Община П. и разпореждане № 5104-08-7 от 30.03.2020 г.,
се установява, че на 20.02.2020 г. е настъпила трудова злополука с пострадал
С. М. М. на длъжност „общ работник“ в „К-К.“ ЕООД – гр.К., починал на
**,**,**** г. в гр.П..
Във връзка с настъпилата трудова злополука бил съставен и протокол
№ 5103-08-2/27.03.2020 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 20.02.2020 г. Снети били и писмени обяснения от А.
М. М. и Р. А. М..
От представените като доказателства по делото заверени копия от
удостоверение за наследници изх. № 368/08.04.2020 г., изд. от Община К. и
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 136/08.04.2020
г., изд. От Община К. се установява, че ищците ДЖ. С. М. и ДЖ. С. М. са
синове на починалия С. М. М., а ищцата С. АХМ. АХМ. е тяхна майка.
От представените като доказателства по делото служебна бележка №
08/19.04.2019 г., както и книги за инструктаж на въззивника, се установява, че
със С. М. М. са били провеждани начален и периодични инструктажи.
Представен е и личен картон за отчитане специално облекло, работно
облекло и инструменти с дата 19.04.2019 г.
Като доказателства по делото са представени длъжностна
характеристика на длъжността „общ работник строителство на сгради“ с дата
18.04.2019 г., правилник за вътрешния трудов ред на „К - К.“ ЕООД, както и
медицински документи на С. М. М., издадени от МБАЛ „Д-р А. Д.“ АД –
гр.К. и УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД – гр.П..
Разпитаният пред първоинстанционния съд свидетел А. Д. А. посочва,
че ищците и починалия С. М. М. живеели заедно и били едно сплотено
семейство. С. М. се грижил за децата си - ищците Д. и Д. и се отнасял с любов
към тях и С.А.. Сочи също, че децата тежко понесли смъртта на своя баща.
Свидетелката С. М. М., сочи в показанията си, че С.А. живеела със С. М.,
5
който бил неин мъж. Двамата живеели заедно 28 години, направили сватба,
имали две деца и се разбирали.
Свидетелят А. М. М. посочва, че С. М. бил изпратен на строителен
обект със задача да почисти от отпадъци мазета и гаражи. Преди започване на
работата С. М. бил инструктиран от Б. М. И. - служител на фирмата. На
строителния обект, който представлявал сграда, не били монтирани
предпазни парапети на стълбищната клетка, тъй като предстояло поставяне на
настилка и парапети. Електричарят Р. се обадил на свидетеля и му съобщил,
че е станала злополука, след което свидетелят се обадил на телефон 112. Сочи
също, че видял С. М. на земята, но не може да посочи дали е бил с каска.
Свидетелят Р. А. М. сочи, че преди започване на работа бил направен
инструктаж в базата на дружеството, след което двамата със С. М. били
изпратени на строителния обект. С. М. пристигнал обекта 10-15 минути след
свидетеля. Р. М. трябвало да прави връзки, а С. М. да гипсира в мазетата, на
партера и на втория етаж. Свидетелят бил с каска на главата, а С. М. носел
каската на ръката си. В процеса на работа свидетелят чул шум и вик, излязъл
от апартамента и като слизал надолу видял С. М., който бил паднал по гръб,
бил жив, но хъркал. След това свидетелят позвънил на „Бърза помощ“, като
линейката пристигнала около половин час след обаждането.
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че причината за смъртта на С. М. М. е тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на лицевия и мозъковия череп и тотален кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, довели до развитието на мозъчен оток и подтискане
на жизнено важни мозъчни центрове. В материалите по делото не са налице
данни за наличието на придружаващи заболявания при С. М. М..
Травматичните увреждания на С. М. М. се изразяват в множествени
счупвания на лицевите кости, косите на покрива и основата на черепа,
разкъсно-контузна рана в дясната половина на челото, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и контузии на мозъка, довели до изпадане на пострадалия в
състояние на травматичен шок. Травматичният шок е състояние, при което
възможността за преживяване или настъпване на смъртен изход е еднаква. В
зависимост от причината за травматичния шок и тежестта на уврежданията
6
настъпва смърт, въпреки оказаната медицинска помощ, или пострадалият
преживява травмите.
Според вещото лице предвид на факта, че при падането контактът на
пострадалия с плоскостта на терена е в областта на лицето, поставената
предпазна каска не би могла да предотврати настъпването на уврежданията.
Не е възможно да се даде отговор на въпроса за височината, от която е паднал
С. М.. Вероятно тя е от порядъка на няколко метра. Изключва се вероятността
за падане от собствен ръст. Видно от медицинската документация по делото,
в случая със С. М. не е имало забавяне на лечението му. Пострадалият е бил
приет в СПО при МБАЛ „Д-р А. Д.” АД гр.К. в 10,10 ч., прегледан,
изследван, обработен и транспортиран до УМБАЛ „С. Г.” ЕАД гр.П., където е
постъпил в КАИЛ в 15,19 ч. на 20.02.2020 г. Лечението му е протекло по
правилата за добра медицинска практика.
В съдебно заседание вещото лице д-р Н. М. посочва, че в случая
падането е по лице. Винаги каската не е закрепена за главата и травмите,
които възникват не биха могли да бъдат предотвратени от козирката. Лицето
е на 3-4 см. зад вертикалната линия на козирката на каската, което разстояние
при удар със значителна сила при падане по лице, се преодолява от
подвижността на вътрешността на каската, която е закрепена към главата.
Поради подвижността на главата спрямо шията, падането по лице може да е
от такъв вид, че козирката да не бъде като част от предпазното средство и да
бъде предпазено лицето.
От писмените заключения на вещото лице Н. Н. Я. по назначените
съдебно-почеркови експертизи, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че подписите - обект на експертизата, в Личен картон, обр. 46 - 08
С. М. М., общ. р-к от 19.04.2019 г., в графа, под „подпис на получателя" не са
положени от С. М. М.. Подписът - обект на експертизата, в Книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, лист 13 под № 08 С. М. М. в графа, под „Подпис на
инструктирания" е положен от С. М. М.. Подписът, положен в представения
оригинал на Служебна бележка № 08/09.04.2019 г., срещу (подпис), под
работник/служител, поставен като задача № 2, е положен от С. М. М., с ЕГН
7
**********, починал на **,**,**** г.
При така установените данни следва извода, че предявените искове са
основателни и доказани, а решението на първоинстанционния съд е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено. В тази връзка съдът споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК.
Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че не е
установена причинно-следствена връзка между смъртта на С. М. М. и
трудовата злополука от 20.02.2020 г., който довод се обосновава с
оспорването на съдебно-медицинската експертиза. От събраните по делото
доказателства - писмени, гласни, както и от назначените експертизи,
безспорно се установява, че смъртта на С. М. М. е настъпила в следствие на
трудовата злополука. Впрочем, въззивникът сам е признал това
обстоятелство, подавайки декларация за трудова злополука, в която подробно
са описани данните за пострадалия, за злополуката и настъпилите
увреждания.
Не може да бъде споделен и изложеният във въззивната жалба довод за
допусната груба небрежност от страна на починалия С. М. М.. В подкрепа на
този довод са изложени твърдения, че въпреки проведените инструктажи,
пострадалият е проявил липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основните правила за безопасност, като не е проявил грижата,
която и най-небрежният към работата би положил. В тази връзка следва да се
посочи, че смъртта на С. М. е настъпила в следствие на падане в стълбищна
клетка, която не е била обезопасена с предпазни парапети. Поради тази
причина не може да се говори за неспазване на правилата за безопасност от
страна на починалия работник, а от страна на работодателя, който е възложил
работа в необезопасена сграда. За груба небрежност би могло да се говори,
ако са били поставени предпазни парапети и въпреки това работникът е
пренебрегнал огражданията.
Неоснователни са и доводите за прекомерност на присъдените
обезщетения, които се обосновават с твърдения за липса на емоционална
връзка на въззиваемите с починалия работник, липса на сключен граждански
брак със С.А., неотчитането на възрастта на починалия - 50 години,
8
професионалната му квалификация и длъжност, както и обществено-
икономическите отношения в страната. От показанията на разпитаните по
делото свидетели А. Д. А. и С. М. М. се установява, че ищците и починалия С.
М. М. живеели заедно и били едно сплотено семейство. С. М. се грижил за
децата си - ищците Д. и Д. и се отнасял с любов към тях и С.А.. Свидетелите
сочат също, че децата тежко понесли смъртта на своя баща. Свидетелката С.
М. М., сочи в показанията си, че С.А. живеела със С. М., който бил неин мъж.
Двамата живеели заедно 28 години, направили сватба, имали две деца и се
разбрали. Липсата на граждански брак не е основание да се приеме, че между
С. М. и С.А. не е била налице емоционална връзка, предвид събраните гласни
доказателства в обратна насока. Освен гласните доказателства, видно от
представената по делото медицинска документация, въззивницата С. АХМ.
АХМ. е придружавала С. М. М. в болничните заведения, като е давала
информирано съгласие за извършване на медицински дейности, предвид
състоянието на своя съжител. Поради това не може да се приеме доводът за
липса на емоционална връзка между починалия и въззиваемите.
Що се отнася до доводите за несъобразяване с възрастта,
професионална квалификация и длъжност, както и непропорционалност на
присъдените обезщетения и несъобразяване с обществено-иконмческите
условия в страната, то следва да се посочи, че размерът на присъдените
обезщетение е съобразен напълно с тези обстоятелства, както и с принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В тази насока
първоинстанционният съд е изложи подробни съображения, които
настоящата инстанция напълно споделя и препраща към тях.
Ето защо, решението на К.йския районен съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемите
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на по
3 530 лв. за всеки, за което са представени договори за правна защита и
съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/17.02.2021 г. по гр.д. № 721 по описа за
2020 г. на РС - К..
ОСЪЖДА „К-К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, да заплати на ДЖ. С. М.с ЕГН
**********, гр.К., ул.И. № 13, общ.К., обл.К., разноски за въззивна инстанция
в размер на 3 530 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К-К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, да заплати на ДЖ. С. М. с ЕГН
**********, гр.К., ул.“И.“ № 13, общ.К., обл.К., разноски за въззивна
инстанция в размер на 3 530 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К-К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., бул.“Х. Б.“ № 46, ет.1, да заплати на С. АХМ. АХМ. с ЕГН
**********, гр.К., ул.“И.“ № 13, общ.К., обл.К., разноски за въззивна
инстанция в размер на 3 530 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10