№ 407
гр. Костинброд, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20241850100199 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК :
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни
представители С.Н.Н. и Н.М.Л., чрез юрк. Е. К. против С. К. К., ЕГН
********** от гр. К. със сочени : цена на иска : 2 811.93 / две хиляди
осемстотин и единадесет лева и деветдесет и три стотинки / лева и правно
основание : чл. 422 ал. 1, във вр с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ
размер на 2 811.93 / две хиляди осемстотин и единадесет лева и деветдесет и
три стотинки / лева, от които : 1 180.04 / хиляда сто и осемдесет лева и четири
стотинки / лева – главница, сумата от 520.12 / петстотин и двадесет лева и
дванадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, за периода от
06.10.2015 г. до 06.07.2017 г. и сумата от 1 111.17 / хиляда сто и единадесет
лева и седемнадесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от 06.07.2017
г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението – 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и осъдителен
иск в размер на 1 141.69 / хиляда сто четиридесет и един лева и шестдесет и
девет стотинки / лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и сумата в размер на 746.57 / седемстотин четиридесет и шест лева и
петдесет и седем стотинки / лева - законна лихва, дължима от 06.07.2017 г. до
1
23.09.2023 г., ведно със законна лихва до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок и на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен иска,
след като по ч.гр.д. № 802 /2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето е
подало възражение в срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал.
1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
Договор за потребителски кредит № ********** от 29.06.2015 г. / датата на
подписване на декларацията / по силата на който е получил сумата от 1 250.00
лева, като ответникът е получил погасителен план по който следва да погасява
предоставения заем.
В резултат на обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите с
договора задължения и е изпаднал в забава, целият погасителен план по
процесния договор е изтекъл / 06.07.2017 г. / и вземането е изискуемо в
пълния си дължим размер.
Ищецът сочи още, че по повод сключения договор ответникът е поискал
да сключи споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което не е
задължително за отпускането на кредита му. Същото е сключено по повод
ДПК на 29.06.2015 г. и е неразделна част от Договора за потребителски кредит
№ ********** от 29.06.2015 г.
Ищецът твърди, че в конкретния случай ответникът дължи
възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги и за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета
– приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички останали услуги.
Ищецът оспорва възраженията на ответника, че е изтекла погасителна
давност, като сочи, че са били образувани ч. гр. д. № 760 / 2020 г. по описа на
КРС, ч. гр. д. № 283 / 2022 г. и ч. гр. д. № 802 / 2023 г., които са спирали
давностният срок.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
2
сумата в общ размер на : 2 811.93 / две хиляди осемстотин и единадесет лева и
деветдесет и три стотинки / лева, от които : 1 180.04 / хиляда сто и осемдесет
лева и четири стотинки / лева – главница, сумата от 520.12 / петстотин и
двадесет лева и дванадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, за
периода от 06.10.2015 г. до 06.07.2017 г. и сумата от 1 111.17 / хиляда сто и
единадесет лева и седемнадесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от
06.07.2017 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението – 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и да осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1 141.69 / хиляда сто
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки / лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата в размер
на 746.57 / седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки
/ лева - законна лихва, дължима от 06.07.2017 г. до 23.09.2023 г., ведно със
законна лихва до изплащане на вземането.
Претендират се направените от заявителя разноски по делото, а именно :
разноските по заповедното производство и по исковото производство.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове, като твърдят,
че вземанията са погасени по давност, като сочат, че е изтекла тригодишната
погасителна давност. Излагат и други доводи, с които оспорват исковете.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е
депозирал молба вх. № 5941 / 21.10.2024 г., с която моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие, да се признаят така предявените искове и да му се
присъдят направените по делото разноски / приложен е и списък по чл. 80 от
ГПК / .
Ответникът редовно призован не се явява, но е депозирал молба вх. №
5928 / 21.10.2024 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие,
поддържа отговора и моли да се отхвърлят така предявените искове, тъй като
вземанията са недължими, тъй като са с изтекла погасителна давност и да му
се присъдят направените по делото разноски / приложен е и списък по чл. 80
от ГПК / .
След преценка на приложените писмени доказателства и от двете страни
съдът намира от правна и фактическа страна следното:
Искът по чл. 422 ал. 1, във вр с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК е допустим, а по
3
същество е частично основателен, съответно осъдителният иск също е
допустим, но е неоснователен и недоказан.
Налице са неоспорени и надлежни доказателства за наличие на
облигационна връзка – заемно правоотношение между ищеца и ответника.
На 29.06.2015 г. ищецът и ответникът са сключили договор за
потребителски кредит № **********, съгласно който на С. К. К., ЕГН
********** е отпусната заемна сума в размер на 1 250.00 / хиляда двеста и
петдесет / лева, която е следвало да бъде връщана за 24 месеца за точкова на
брой месечни вноски, всяка в размер на 77.28 лева, с дата на вноска 6 – то
число на месеца. Налице е и сключено споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги на стойност 1 249.92 лева, като тази сума е
добавена към погасителните вноски, по който начин общата погасителна
вноска, която е следвало да бъде внасяне ежемесечно съгласно приложения
погасителен план, възлиза на 129.36 лева. Общата дължима сума от ответника
по договора е в размер на 3 104.64 лева.
В исковата молба се сочи, че ответникът е заплатил сумата от 340.00 лева по
договора за потребителски кредит № **********, като са посочени
извършените плащания по дати.
Според съда е налице валидно облигационно отношение, възникнало
между ищеца, в качеството на заемодател и ответника, като са налице
доказателства – платежно нареждане, съгласно което заемната сума от
1 250.00 лева е предадена на ответника чрез банков превод в посочена от
негова страна банкова сметка в „Ю.Е.Д.Б.“ АД.
Към договора е сключено споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет услуги от страна на ищеца, след като споразумението е налице и е
подписано от ответника. Това писмено доказателства е неоспорено по реда на
ГПК, поради което от формална страна е налице такова споразумение за
допълнителен пакет, включващ различни по вид услуги, свързани с договора
за кредит, а именно : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, отлагане на вноски при различни обстоятелства, намаляване на
погасителни вноски, промяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
По делото няма доказателства за използване на някоя от услугите, включени
в този пакет, предлаган от ищеца, като липсват и каквито е да е правила за
4
определяне стойността на този пакет от допълнителни услуги.
Изцяло неоснователно е искането за присъждане на сумата от 1249.92 лева,
представляваща възнаграждение за ищеца за закупен пакет от допълнителни
услуги, тъй като според съда остава неясно по какъв начин е формирано това
възнаграждение, което е идентично по размер със заемната сума, като без
съмнение такъв пакет услуги се договаря в зависимост от заемната сума и се
определя / по необясним начин / именно според този размер и срока на
договора. Няма ясно разписани правила или тарифа, според която се определя
цената на този допълнителен пакет от услуги, като съдържанието на
описаните допълнителни услуги дава основание за извод, че това
споразумение е част от договора за кредит, тъй като сумата е определена и
вписана в договора за кредит, но не и в изричното споразумение за
предоставяне на този пакет от услуги. Това споразумение е сключено със
самият договор за кредит, макар и с отделна точка – т. VI, както и с изрично
уточнение, че не представлява условие за получаване на заемната сума.
Споразумението за предоставяне на такъв пакет услуги е част от договора,
още повече и предвид характера на описаните услуги, които пряко касаят
сключване на договора – приоритетно разглеждане на документи, и
изпълнението му – отлагане или изменение на вноски, промяна дата на падеж
и улеснено отпускане на доп. средства. Според съда тези клаузи, уговарящи
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
самото споразумение са нищожни като неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като
вписаната цена на услуги, включени в един общ пакет, е необоснована и
неясно формирана на първо място. Кредиторът по договор за потребителски
кредит има право да събира такси или комисионни за допълнителни услуги –
чл. 10а от Закона за потребителския кредит, но по своя смисъл разпоредбата
предвижда възможност за начисляване на такива суми за предложени и
съответно ползвани услуги. В конкретния случай, още при сключване на
договора е определена цена за пакет услуги в размер на сума равна на размера
на предоставената заемна сума. Остава неизвестно дали е ползвана услугата
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, намаляване размера на
погасителните вноски, смяната на дата на падеж и улеснение при
допълнително кредитиране, но предвид посочената дата на просрочие може да
се направи извод, че пакетът услуги не е ползван в тези насоки. Според съда
5
по същество тази клауза представлява и нерегламентирано допълнително
възнаграждение за кредитора, което се определя съобразно размера на
отпусната сума и срока за връщане на заемната сума, което представлява
заобикаляне на ЗПК що се отнася до формиране на ГПР – пет пъти размера на
законната лихва, в който следва да бъдат включени / освен лихвата / всички
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, което
се определя като процент от размера на кредита на годишна база.
Заобикалянето на закона се изразява в начисляване на дължими суми при
сключване на договора, без включването им при изчисление на ГПР / според
чл. 19 от ЗПК /, по който начин се заобикаля изискването на посочената
разпоредба за максималния размер на тази основна характеристика на
конкретен договор за потребителски кредит, а в конкретния случай размера на
ГПР е близък до максимално допустимия към този момент, а в конкретния
случай размера на ГПР е близък до максимално допустимия към този момент
– 50 %, след като от месец 02.2016 г. ОЛП на БНБ е нулев /публичен по чл. 35
от ЗБНБ/ .
Съгласно чл. 422 от ГПК искът за установяване съществуването на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – в настоящия случай същото е подадено
с вх. № 4494 / 29.09.2024 г., поради което съдът напълно споделя доводите на
ответника, че главниците и лихвите по предявените искове са недължими, тъй
като същите са с изтекла погасителна давност, тъй като от датата на която
вземането е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 29.09.2024 г. и въз основа на което е
образувано настоящото производство, са изминали повече от 5 / пет / години,
а именно 6 години и 7 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /
каквото е процесното за главница /, давността тече от деня на падежа.
Също така с оглед разпоредата на чл. 110 от ЗЗД : „С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок“, а съответно задълженията които ищецът претендира са
1 180.04 / хиляда сто и осемдесет лева и четири стотинки / лева – главница,
сумата от 520.12 / петстотин и двадесет лева и дванадесет стотинки / лева –
6
договорно възнаграждение, за периода от 06.10.2015 г. до 06.07.2017 г. и
сумата от 1 111.17 / хиляда сто и единадесет лева и седемнадесет стотинки /
лева – законна лихва, за периода от 06.07.2017 г. до 28.09.2023 г., както и по
осъдителния иск за претендираните главница 1 141.69 / хиляда сто
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки / лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата в размер
на 746.57 / седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки
/ лева - законна лихва, дължима от 06.07.2017 г. до 23.09.2023 г.
Не е спорно, че до съда са подавани две заявления, по които са били
образувани ч. гр. д. № 760 / 2020 г. по описа на КРС и ч. гр. д. № 283 / 2022 г.
по описа на КРС и двете са прекратени, тъй като ищецът не е изпълнил
указанията на съда да представи доказателства, че е предявил искова молба и
съответно съдът е обезсилил двете издадени заповеди.
Съдът приема, че давността не е била спирана, тъй като ищецът е имал
два пъти възможност да избира дали да действа, като изпълни указанията на
съда за предявяване на установителен иск или да не действа, както е постъпил.
Важно е да се отбележи, че в т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д.
№ 2 / 2013 г., ОСГТК на ВКС е направен извод, че независимо на какво
основание се прекратява производството, това води като последица до
обезсилване по право на всички предприети изпълнителни действия. Това
обезсилване е с обратна сила. Съобразно този извод в задължителната съдебна
практика на ВКС по ГПК се обосновава, че обезсилените по право действия не
прекъсват и не спират погасителната давност в заповедното, изпълнителното
или исковото производство, тъй като не произвеждат процесуални и материал
последици – р. № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953 / 2015 г., IV г. о. на ВК.
Съдът намира, че преди да изтече погасителната давност ответникът е
следвало да предприеме действия, за да си събере дължимите суми.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски / в исковото
производство /, а именно : сумата от 1 160.00 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., със законни представители С.Н.Н. и Н.М.Л., чрез
юрк. Е. К. против С. К. К., ЕГН ********** от гр. К. на основание чл. 422 ал.
1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че
съществува вземането му в размер 1 180.04 / хиляда сто и осемдесет лева и
четири стотинки / лева – главница, сумата от 520.12 / петстотин и двадесет
лева и дванадесет стотинки / лева – договорно възнаграждение, за периода от
06.10.2015 г. до 06.07.2017 г. и сумата от 1 111.17 / хиляда сто и единадесет
лева и седемнадесет стотинки / лева – законна лихва, за периода от 06.07.2017
г. до 28.09.2023 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ осъдителният иск предявен от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК :
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни
представители С.Н.Н. и Н.М.Л., чрез юрк. Е. К. против С. К. К., ЕГН
********** от гр. К. за претендираните главница 1 141.69 / хиляда сто
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки / лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата в размер
на 746.57 / седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки
/ лева - законна лихва, дължима от 06.07.2017 г. до 23.09.2023 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК :
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законни
представители С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на С. К. К., ЕГН ********** от гр.
К. направените по делото съдебни разноски в размер на 1 160.00 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9