Определение по дело №7/2021 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 8
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Полк.Юлиян Венциславов Банков
Дело: 20216000600007
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8
гр. София , 05.03.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на пети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ

полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600007 по описа за 2021 година
3а да се произнесе съдът взе предвид следното:
С определение № 2/29.01.2021 г. по чнд № 14/2021 г. на Военен съд –
Пловдив състав на същия съд е оставил без уважение искането на прокурор от
ВОП – Пловдив за налагане на мярка за обезпечаване отнемането в полза на
държавата по ДП № 50-РП/2020 г. по описа на ВОП – Пловдив на вещ,
принадлежаща на обвиняемия бивш редник Д.И. Ч. от вф ............. – К., а
именно лек автомобил „Мазда 3“, с ДКН .................., с номер на рама
................... и номер на двигател ................., като е отказал налагането на запор
спрямо него.
Определението е протестирано с частен протест от прокурор при ВОП –
Пловдив. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено като се наложи запор върху посоченото МПС.
За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 391,
ал. 1 и чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Като е отказал налагането на запор върху посоченото МПС, съставът на
основния съд е изложил съображения, че посочената вещ не попада в обхвата
на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК (каквато е била претенцията на
прокуратурата). Посочено е, че средство за извършване на умишлено
1
престъпление е само онази вещта, която пряко е свързана с извършване на
изпълнителното деяние, а не с други характеристики на престъплението. В
случая в обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК не е
предвидено използване на МПС или превозно средство, а е „управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда“. Управляваното МПС от
обвиняемия Ч. не е средство за извършване на престъплението, а средство е
употребеният алкохол. Самото управление на МПС не е криминална, а правно
регламентирана дейност.
С оглед изложените аргументи основният съд е оставил без уважение
искането на ВОП – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протестиране.
Съгласно т. 5 на ТР № 2/11.10.2012 г. по ТД № 1/2012 г. на ОСНК на
ВКС определенията, постановени от първоинстанционните съдилища по реда
на чл. 72, ал. 1 от НПК подлежат на обжалване по реда и в сроковете на ГПК,
като основанието за образуване на въззивното производство е чл. 72 от НПК,
във връзка с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Въззивната инстанция намира, че по същество постановеното
определение е законосъобразно и правилно. В чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е
предвидено, че независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза
на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били
предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, а в
чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК – че се отнемат в полза на държавата вещите, които
принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление – в
случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1-4 от НК са част от престъпленията по
транспорта. Обект на престъпленията по транспорта са обществените
отношения, свързани с безопасността на движението, правилното
функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта.
От теоретична гледна точка не съществува съмнение, че при всички
престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно
средство, това превозно средство е елемент от защитените обществени
отношения, поради което е и част от престъпния състав. Това означава, че
2
превозното средство е предмет на престъплението. След като е част от самото
обществено отношение, посегателството срещу което се защитава от
съответните норми, то не може да бъде средство за извършване на същото
това престъпление. Формално погледнато при управление на МПС след
употреба на спиртни напитки или наркотични вещества средството за
извършване на престъплението са употребените спиртни напитки,
респективно наркотичното вещество. Концентрацията на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда е достигната след употреба на алкохол, а не от
управлението на МПС. Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а
не средство на престъплениепо по чл. 343б, ал. 1-4 от НК означава, че то не
може да бъде отнето на основание чл. 53, ал. 1 б. „а“ от НК. Понастоящем в
раздела за престъпленията по транспорта не съществува разпоредба, която да
предвижда отнемане на предмета на престъплението, така че да може да
приложен чл. 53, ал. 1 , б. „б“ от НК.
Предвид изложеното обжалваното определение на Военен съд –
Пловдив следва да бъде потвърдено.
По тези съображения и на основание чл. 72, ал. 1 от НПК, във връзка с
чл. 391, ал. 1 и чл. 396, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2/29.01.2021 г. по чнд № 14/2021 г.
на Военен съд – Пловдив, с което състав на същия съд е оставил без уважение
искането на прокурор от ВОП – Пловдив за налагане на мярка за
обезпечаване отнемането в полза на държавата по ДП № 50-РП/2020 г. по
описа на ВОП – Пловдив на вещ, принадлежаща на обвиняемия бивш редник
Д.И. Ч. от в.ф. ............. – К., а именно лек автомобил „Мазда 3“, с ДКН
.................., с номер на рама ................... и номер на двигател ................., като е
отказал налагането на запор спрямо него.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4