РЕШЕНИЕ
№ 10637
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110116912 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът – „.....“ ЕАД, моли да се установи по отношение на ответника, че последният дължи
(по 1. фактура № **********/20.02.2020г.; 2. фактура № **********/20.03.2020г.; 3. фактура
№ **********/20.04.2020г.; 4. фактура № **********/20.05.2020г.; и 5. фактура №
**********/20.06.2020г.):
- сумата от 1 370,03 лева, представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +.... и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него за устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue; лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер +..... за пакет базови аксесоари; абонаментни такси и неустойка
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... абонаментни такси, неустойка и
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...... и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът – А. П. И., оспорва иска:
- искът бил нередовен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Представен е и договор за мобилни услуги и лизинг от 19.10.2011г., 09.11.2018г.,
също и такива от 18.02.2020г., който са подписани. Правоотношението произтича от тях, а
не от фактурите.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
Съществуват начисления предхождащи процесния период със сума на задълженията към
01.02.2020г . в размер на 123,55 лв., заплатени на 04.02.2020г. и на 07.02.2020г. с които
плащания извънпроцесното задължение е заплатено напълно. Към 11.07.2022г.
задължението, предмет на исковата молба е неплатено и е дължимо в пълен размер.
Вземанията са декларирани редовно за данъчното облагане по ЗДДС, като в таблицата са
посочени и съответните редове от Дневника за продажби по ЗДДС.
Няма извършени плащания по процесните фактури, и към момента на подготвянето на
справка за експертизата задължението е непроменено – 1 370,03 лева.
- За устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue, предоставено към мобилен номер .... по
делото е представен Договор за лизинг от 18.02.2020г. Съгласно договорения погасителен
план, от 24 месечни вноски, без първоначална вноска, месечната погасителна вноска е в
размер на 15,99 лв., като първата погасителна вноска е следвало да бъде заплатена по
процесната фактура № **********/20.02.2020г., което не е сторено. Не се констатират
заплатени суми по този договор за лизинг;
- За устройство HUAWEI P20 Lite Dual, предоставено към мобилен номер .... по делото е
представено Допълнително споразумение към договор за мобилнификсирани услуги от
09.11.2018г., ведно с Договор за лизинг от същата дата. Договорената месечна погасителна
вноска по погасителния план е в размер на 19,59 лв. За периода 20.11.2018г. - 20.01.2020г.
вкл. са падежирали и са заплатени 19 броя погасителни вноски за сумата от 372,21 лв.
Фактурирани, но незаплатени по този договор са лизингови вноски за 97,95 лв;
- За базовите аксесоари предоставени на ответника е представен по делото Договор за
лизинг за базови аксесоари от 18.02.2020г., към мобилен номер ...., съгласно който
месечната погасителна вноска е в размер на 1,92 лв. като първата погасителна вноска е
следвало да бъде заплатена по процесната фактура № **********/20.02.2020г., което не е
сторено. Не се констатират заплатени суми по този договор за лизинг.
По отношение на начислените неустойки: - клиентски номер ....; мобилен номер .....;
неустойка 45,94 лева; - клиентски номер .... мобилен номер ....; неустойка 92,94 лева и 219,06
лева; и - клиентски номер ....; мобилен номер ......; неустойка 92,46 лева и 80,98 лева.
Размерът на дължимата (обща) неустойка е определен, като е съобразена и със Спогодба от
11.01.2018г.
Начислените и фактурирани неустойки са в две части:
2
- три стандартни месечни такси за номера без вкл. ДДС (единичен размер на месечната такса
без ДДС.
Общият размер на начислените неустойки е 343,82 лева.
Експертът счита, че партидата на ответника в ищцовото дружество е водена съобразно
условията, договорени между страните (т.е. редовно). Билинг цикълът на клиента е всяко 20-
то число на месеца, процесните фактури са издавани именно на 20-то число, обхващали са
едномесечен период на потреблението на ответника. Видно от предоставената информация,
фактурите са декларирани за целите на данъчното облагане.
от правна страна:
Пасивната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца, а такива са
налице (процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия
между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010
г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация,
която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която
съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по
гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
протИ.речие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК).
ЕГН е посочен в заповедната част на производството, а отделно от това – не е част от
реквизитите на иска (арг. от чл. 127 от ГПК). Същото се отнася и до клиентския номер. Той
би имал значение само, ако се твърди, че има и друг/и договор (такъв довод не е сторен),
съответно не е ясно фактурите и евентуалните плащания за коя облигационна връзка се
отнасят.
В един момент, съобразно твърденията в исковата молба, по усложнения договор с
3
ответника (включващ няколко мобилни номера и лизинги) е спряло плащането, съответно се
и претендират суми, съобразно всяко от задълженията. В иска това разграничение е налице,
което означава, по разбиранията на този състав, че искът е уточнен в достатъчна степен
(например: Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д. № 433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС).
Разпоредбите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ установяват едно изключение от
правилото, че писането не доказва нищо в полза на неговия автор: относно редовно
водените счетоводни книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова
полза. Те не се ползват с някаква задължителна доказателствена сила, а същата се преценява
от съда с оглед на всички доказателства по делото - Решение 2 от 20.01.2011г. по гр.д. №
478/2010г., III г.о. на ВКС; също: Решение 218 от 05.07.2011г. по гр.д. № 775/2010г., III г.о.
на ВКС. Следователно редовно водените счетоводни книги не притежават доказателствена
сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ, тъй като са производни, т.е. те се изготвят на базата на първични счетоводни
документи. Именно и поради това законодателят изисква те да са редовни, т.е. всяко
вписване в тях да бъде надлежно удостоверено - Определение № 101 от 17.02.2009г. по т.д.
№ 652/2008г., І т.о. на ВКС. Редовното, както бе посочено, трябва да бъде установено
посредством съдебно-счетоводна експертиза (това е сторено).
Договорът за лизинг действително е реален, но това не означава, че може да се
оспорва това обстоятелство като недоказано. Ответникът следва да е наясно с този факт.
Обстоятелството, че се представлява от че се представлява от особен представител не му
дава повече права, спрямо потребител, която може да бъде намерен на адресите, които е
декларирал като постоянен/настоящ. Или никой не може да се позва от собственото си
неправомерно поведение. Освен това, уредите, които се продават от мобилните оператори,
по правило се предават с подписването на самите договори. При наличие на частично
плащане, това се и предполага (например: Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. №
503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС; също: Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. №
208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
По делото са налице, а и в.л. изрично е посочило, съответствието на различните пара
на дълга с клаузите от договорите и ОУ на ищеца.
Доказателствата, приложени в заповедната част на производството, са част от
доказателствената маса, която следва да се съобрази в исковата част на процеса. Ако
заповедното производство прерасне в исково (както е в случая), то става част от него. Само
един пример – депозираното възражение в заповедното производство има и правната
природа на отговор в иска. Същото се отнася и до признание за неизгоден факт. Отделен е
въпросът, че документация е представена и повторно, а преклузията за ангажиране на
доказателства настъпва след доклада по делото (т.е. първото редовно проведено о.с.з.) -
Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; и Решение № 700/06.12.2010г.,
по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
4
Или, искът е основателен.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 387,40 лева.
2. Разноски, съобразно уважената част от иска, на ищеца са в размер на 1 049,16
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД, за УСТАНОВЕНО, по исковете,
предявени от „..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: 1766 София, ....., съд.адр.: ....“
... чрез адв. ...., e-mail: ......., срещу А. П. И., ЕГН **********, съд.адр.: гр. ...., чрез адв. Е. К.
П., особен представител, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 370,03 (хиляда триста
и седемдесет лева и три стотинки) лева, представляващи неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +... и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него за устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Blue; лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +.... за пакет базови аксесоари; абонаментни такси и
неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....; абонаментни такси,
неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+.... и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него (по 1. фактура №
**********/20.02.2020г.; 2. фактура № **********/20.03.2020г.; 3. фактура №
**********/20.04.2020г.; 4. фактура № **********/20.05.2020г.; и 5. фактура №
**********/20.06.2020г.), ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „А. П. И., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ...., e-mail: ....., чрез адв. Е. К. П., особен представител, да заплати на „...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: 1766 София,....“ № 1, чрез адв. ....., сумата от 387,40
(триста осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) лева, разноски, сторени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. П. И., ЕГН **********, съд.адр.: гр. ....,
5
тел: ..., чрез адв. Е. К. П., особен представител, да заплати на „....., със седалище и адрес на
управление: 1766 ...., съд.адр.:....., сумата от 1 049,16 (хиляда четиридесет и девет лева и
шестнадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6