Мотиви към Присъда
№260011/01.02.2021г. по НОХД № 66/2019г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив
Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу Ю.М.А. и
същият е предаден на съд за извършени престъпления:
1. по чл.354а, ал.2, пр.2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр.
чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че в
периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. в условията на продължавано
престъпление от гр. Истанбул Република Турция, до с. Поповица област
Пловдивска, както следва:
1а. На 07.04.2014г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие, като
подбудител и помагач, с лицата Х.С.Р., ЕГН **********, К.Я.Д. ЕГН **********,
М.Н.К. ЕГН ********** и А.М.И. ЕГН **********, като извършители, умишлено е
склонил и улеснил, чрез даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки
и набавянето на средства, гореизброените лица, без надлежно разрешително да
придобият с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно:
236.77гр. хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9%
тегловни, на стойност 37883.2 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и
251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко
хероин на обща стойност 60509.20лв. по цени за нуждите на съдопроизводството.
1б. В периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. от гр. Истанбул,
Република Турция, до с. Поповица, обл. Пловдивска, в съучастие като подбудител
и помагач, с лицата К.Я.Д., ЕГН **********, М.Н.К., ЕГН ********** и Х.С.Р.,
ЕГН ********** и тримата като извършители, умишлено е склонил и улеснил, чрез
даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства
горепосочените лица, без надлежно разрешително да държат с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно посоченото в т. 1а наркотично
вещество, като наркотичното вещество е в особено големи размери.
2. по чл. 242, ал.2 вр. чл.
20, ал.3, ал.4 вр с ал.1 от НК, за
това, че на 07.04.2014г. в съучастие като подбудител и помагач с лицата К.Я.Д.,
ЕГН ********** и Х.С.Р., ЕГН **********, като извършители, умишлено е склонил и
улеснил, чрез даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и
набавянето на средства гореизброените лица, без надлежно разрешително да
пренесат през границата на страната - през ГКПП „Капитан Андреево", от
Република Турция в Република България, високорискови наркотични вещества, а
именно 236.77гр, хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/
67.9% тегловни, на стойност 37883.2лв. по цени за нуждите на съдопроизводството
и 251.40гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко
хероин на обща стойност 60509.2лв. по цени за нуждите на съдопроизводството.
Окръжна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение и срещу А.М.И. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.354а ал.2 пр.2-ро, вр. с ал.1 пр.1-во, вр. с чл.20
ал.2 вр. с ал.1 от НК,
за това, че на 07.04.2014 г. в гр. Истанбул
Република Турция, в съучастие, като извършител, с лицата Х.С.Р., ЕГН
**********, К.Я.Д. ЕГН **********, М.Н.К. ЕГН**********, като извършители и
Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е
придобил с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно:
236.77 гр. хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9%
тегловни, на стойност 37883.2лв. по цени за нуждите на съдопроизводството и
251.40гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, всичко
хероин на обща стойност 60509.20лв. по цени за нуждите на съдопроизводството,
като наркотичното вещество е в особено големи размери.
С
внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу К.Я.Д. и същата е
предадена на съд за извършени престъпления:
1. по
чл.354а, ал.2, пр.2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20 ал.
2, вр. ал. 1 от НК, за това, че в
периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. в условията на продължавано
престъпление, от гр. Истанбул Република Турция, до с. Поповица, област
Пловдивска, както следва:
1а.
На 07.04.2014г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие, като извършител,
с лицата Х.С.Р. ЕГН **********, М.Н.К. ЕГН **********, А.М.И. ЕГН **********,
като извършители и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач без надлежно
разрешително е придобила и държала с цел разпространение високорисково наркотично
вещество, а именно; 236.77гр. хероин със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.2лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството и 251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.2 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството;
1б. В периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. от гр.
Истанбул, до с. Поповица област Пловдивска, в съучастие като извършител, с
лицата Х.С.Р. ЕГН **********, М.Н.К. ЕГН **********, като извършители и Ю.М.А.
ЕГН ********** като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно посоченото в
т.1а наркотично вещество, като наркотичното вещество е в особено големи
размери.
2. по чл. 242,
ал.2, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за
това, че на 07.04.2014 г., в съучастие, като извършител с лицата Х.С.Р., ЕГН
**********, като извършител и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач,
без надлежно разрешително е пренесла през границата на страната - през ГКПП
„Капитан Андреево”, от Република Турция в Република България, високорискови
наркотични вещества, а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на активен
компонент /диацетилморфин/ 67.9 % тегловни, на стойност 37883.2 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството и 251.40 гр. хероин, със съдържание на активен
компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626 лв. по цени за нуждите
на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.2 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството.
С внесеният от Окръжна прокуратура
Пловдив обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу Х.С.Р., който е предаден
на съд за извършени престъпления, както следва:
1.
по чл.354а, ал.2,
пр.2-ро, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК,
за това че в периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. в условията на
продължавано престъпление, от гр. Истанбул Република Турция, до с. Поповица област
пловдивска, както следва:
1а. На 07.04.2014 г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие,
като извършител, с лицата К.Я.Д. ЕГН **********, М.Н.К. ЕГН ********** и А.М.И.
ЕГН **********, като извършители и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач
без надлежно разрешително е придобил и държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.2лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40 гр. хероин, със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв. по цени
за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.2лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството,
1б. В периода от 07.04.2014 г. до 08.04.2014 г. от гр. Истанбул, до с.
Поповица област Пловдивска, в съучастие като извършител, с лицата К.Я.Д. ЕГН
********** и М.Н.К. ЕГН **********, като извършители и Ю.М.А., ЕГН **********
като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество, а именно посоченото в т.1а
наркотично вещество, като наркотичното вещество е в особено големи размери.
2. по чл. 242, ал.2, вр. чл. 20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за това,
че на 07.04.2014 г., в съучастие, като извършител с лицата К.Я.Д. ЕГН
**********, като извършител и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач,
без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната - през ГКПП
„Капитан Андреево", от Република Турция в Република България,
високорискови наркотични вещества, а именно: 236.77 гр. хероин със съдържание
на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.2 лв.
по цени за нуждите на съдопроизводството и 251.40гр. хероин, със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв. по цени
за нуждите на съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509.2 лв. по
цени за нуждите на съдопроизводството.
С внесеният обвинителен
акт М.Н.К. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, пр.2-ро, вр. ал. 1,
пр. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за това че в периода от 07.04.2014г. до
08.04.2014г. в условията на продължавано престъпление, от гр. Истанбул
Република Турция, до с. Поповица област Пловдивска, както следва:
1а.
На 07.04.2014г. в гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие, като извършител,
с лицата Х.С.Р. ЕГН **********, К.Я.Д., ЕГН ********** и А.М.И. ЕГН **********,
като извършители и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач без надлежно
разрешително е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество, а именно: 236.77 гр. хероин със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 67.9 % тегловни, на стойност 37883,2 лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството и 251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626 лв. по цени за нуждите на
съдопроизводството, всичко хероин на обща стойност 60509,2 лв. по цени за
нуждите на съдопроизводството,
16. В периода от
07.04.2014г. до 08.04.2014г. от гр. Истанбул, до с. Поповица обл.Пловдивска, в
съучастие като извършител, с лицата Х.С.Р. ЕГН ********** и К.Я.Д., ЕГН
**********, като извършители и Ю.М.А. ЕГН ********** като подбудител и помагач,
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество, а именно посоченото в т.1а наркотично вещество, като
наркотичното вещество е в особено големи размери.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения. Аргументира
се, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Сочи, че събраните в досъдебното производство доказателства
са достатъчни, за да се конкретизира престъпната деятелност на всеки един от
подсъдимите, предвид което и същите следва да бъдат признати за невиновни.
Пледира на подсъдимия А.И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 7 години при първоначален
строг режим и глоба в размер на 40 000лв, от което да се приспадне времето
на задържането му и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен
арест. Спрямо подс. К.Д.,*** счита, че следва да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 5г. и 6месеца
и глоба от 25000лв, за деянието по чл.354а ал.2 от НК, а за
престъплението по чл.242 от НК да й бъде наложено наказание от 6 години
лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000лв, като на осн. чл.23 от НК й
бъде определено едно общо най- тежко наказание в размер на 6 години лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 50
000лв, като се приспадне времето на задържането й. По отношение на подс.Х.Р.,***,
пледира да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 6години и 30000лв. за престъплението по чл.354а ал.2 от НК, а за
престъплението по чл.242 от НК- 8 години
лишаване от свобода и глоба в размер на 50000лв., като на осн. чл.23 от НК му
бъде наложено едно общо най- тежко наказание в размер на 8 години лишаване от
свобода, като се приспадне времето на задържането му. Спрямо подс. М.К. се
пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 5 години
лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000лв. при първоначален строг режим,
като се приспадне времето на задържането му, считано от 08.04.2014г. до
09.02.2015г. По отношение на подс. А. се пледира да му бъде наложено наказание
в размер на 9 години лишаване от свобода
и глоба от 55000лв за престъплението
по чл.354а от НК и 12 години лишаване от свобода и глоба в размер на 120
000лв. за престъплението по чл.242 от НК, като на осн. чл.23 от НК му бъде
определено едно общо най- тежко наказание в размер на 12 години лишаване от
свобода и глоба в размер на 120 000лв.
Защитникът на подс.А., адв.М. пледира
подзащитният й да бъде признат за невиновен, поради недоказаност на
обвинението. Сочи се, че доколкото подс. А. не е напускал пределите на страната
същия не би могъл да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.242 от НК.
Подс.А. пледира за справедливост и
обективно разглеждане на събраните по делото доказателства.
Подс.А.И. лично и чрез защитника си моли
да бъде признат за невиновен. Адв. В. сочи, че обвинението срещу подс. И. не е
доказано по категоричен и безспорен начин, а изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка не е установена от
събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че показанията на
свид.Г. са недопустими доколкото са интерпретация на използваните СРС-та,
поради което и разпита му е недопустим. Сочи се, че извършената процесуална
беседа между подс.а. и служителите на реда извършена преди привличането му като
обвиняемо лице представлява заобикаляне на предвидения в НПК ред. Прави се
анализ на обясненията на подсъдимите, като се твърди, че от същите не се
установява подзащитния му да е получавал или давал на другите подсъдими нещо, а съдържанието на телефонните разговори
не е еднозначно, за да се направи извод, че подсъдимия е извършил
престъплението, за което е предаден на съд.
Защитникът на подс. К.Д., адв. Н.Ч.
пледира, че липсват достатъчно доказателства, подзащитната му да бъде призната
за виновна по повдигнатите й обвинения. Сочи се, че подс.Д. не е провеждала
телефонни разговори и не е контактувала с никой от другите подсъдими, а
обвинението й е в резултат на съвместното
й съжителство с подс. Р.. Твърди се, че макар наркотичното вещество да е
открито в спряното в с.Поповица моторно превозно средство, регистрирано на
нейно име, не са налице доказателства за съпричастността й към това деяние.
Подс. Д. моли да бъде призната за
невиновна по повдигнатите й обвинения, за да може да се грижи за децата си.
В съдебното заседание адв.С. пледира, че
не са изяснени множество факти свързани с чия е била инициативата за пътуването
на лицата до Р.Турция, какво са правили те там, защо подс.Д. и подс. Р. отново
са отишли при наличие на съмнение, че предния път са присвоили 130гр. от
наркотичното вещество. Излагат се съображения, че обясненията на подсъдимите са
противоречиви, че подс.Р. е дал различни обяснения предвид отправените му
закани и заплахи, а в показанията си, свид. Г. е използвал многократно
изразите: „ по мое мнение“, „това е моето мнение“. Навеждат се доводи, че
използваните СРС са тълкувани в унисон с вижданията на свид.Г. и че подс.Р. си
е изкарвал прехраната превозвайки хора до Р.Турция. Иска се съдът да постанови
оправдателна присъда предвид липсата на доказателства за виновността на
подс.Р..
Защитникът на подс.К., адв.А.А. също
счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват осъдителна
присъда за всеки един от подсъдимите. Изразява учудване, че К. е свидетел по
делото, въпреки че действията му са аналогични на извършените от К.. Навеждат
се доводи, че не е ясно дали полицейските служители не са подхвърлили
наркотичното вещество в лекия автомобил, че е неясно защо претърсването не е
извършено на бензиностанцията, а е бил закаран до по- далечното заведение. Сочи
се, че същия не е бил закаран в присъствието на нито един от подсъдимите, а е
преместен само от полицаите. Твърди се, че бележката, на която се твърди да е записано теглото на
торбичките с наркотично вещество няма логика да е оставено предвид важността си
сред останалите документи на подс.К. и да се появи по- късно сред вещите му.
Предвид това се пледира подс. К. да бъде оправдан.
Подс. К. твърди, че не е съпричастен с
деянията, поради което и моли да бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ю.М.А., роден на ***г***, живущ ***, Б.,
български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият А.М.И., роден на ***
***, живущ ***, Б., български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата
К.Я.Д., родена на ***г*** обл.Пловдивска, б.,
българска гражданка, с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
Х.С.Р., роден на ***г***, Б., български
гражданин, неженен, безработен, с основно образование, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият
М.Н.К.
- роден на ***г***, Б., български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите се
познавали и поддържали близки взаимоотношения, а към инкриминираният период
подс. Д. и подс.Р., живеели на семейни
начала.
Подсъдимите Х.Р.,
известен като „***“ и К.Д. ***. Занимавали се с търговия, като закупували стоки
от град Истанбул, Република Турция и ги препродавали в Р.България. Пътували с
лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 200“ с рег. № ***, собственост на
подс.Д., който бил управляван от подс.Р., тъй- като подс.Д. не притежавала
свидетелство за управление на МПС. Те често
зареждали със стоки и магазина на подс.А. ***, известен с прякора си „***“, който от 08.11.2011г. до влизане в
сила на присъдата по НОХД № 455/2013г. по описа на ОС-Хасково, потвърдена с Решение № 78/08.06.2015г. по ВНОХД
№2/2015г. и с Решение № 1280/2015г. по описа на ВКС, бил с наложена мярка за
неотклонение „домашен арест“.
Подс.А. имал магазин
в кв.“Столипиново“, пред който разрешил на подс. А.И. да отвори сергия, на
която да продаде стоки от магазин, който бил принуден да затвори. Подсъдимият
К. познавал подс.А. от детските си години и често се виждали. Покрай подс. А.,
подс.Р. и подс.Д. се запознали с подс.М.К., по прякор „***“ и с подс.И.,
известен като „***“.
На няколко пъти
подсъдимите: Р., Д. и И. ходили заедно
до Р.Турция, от където носели и на подс.А. стока. В периода от 07.03.2014г. до
07.04.2014г. общо четири пъти те пътували с лек
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 200“ с рег. № ***, собственост на подс.Д.,
който бил управляван от подс.Р.. Последният бил с отнето свидетелство за
управление на МПС, но това не му пречело да я кара. Няколко пъти към тях се
присъединявал и подс. М.К., като в тези случаи границата между Р.България и
Р.Турция, подс.Р. и подс.Д. минавали с
лекия автомобил, а другите пеша, като през цялото време лицата отделно едно от
друго комуникирали с подс.А.. Телефонните номера, които подсъдимите използвали
били регистрирани на едно и също, вече починало лице – В.Х. К..
Подс.А. не можел да
излиза от дома си и да пътува в страната и извън нея, предвид наложената му
мярка за неотклонение. Той имал обаче изградени близки отношения с всеки един
от подсъдимите, които използвал, за да ги склони да отидат на 07.04.2014г. в
гр.Истанбул, Р.Турция, където да придобият наркотично вещество- хероин и да го
пренесат през границата на страната, като му го донесат в дома му в гр.Пловдив
до края на следващия ден. Обещал на всеки от тях да им заплати за извършеното,
както и да им окаже помощ при осъществяване на намисленото, предоставайки им
необходимите парични средства за закупуване на наркотичното вещество, свързване
с лицето, от което да се закупи, даване на съвети и отстраняване на спънки
свързани с преминаването на границата, окуражаването на подсъдимите, че
изработения план ще бъде успешно реализиран. Това, наред с изграденото вече
доверие между подс.А. от една страна и подсъдимите спомогнало същите да се
съгласят да отидат до Р.Турция, за да придобият наркотично вещество- хероин в
гр.Истанбул, което да пренесет през границата на страната и да го донесат до
гр.Пловдив, където да го предадат на подсъдимия А..
След като се съгласили, подс. А.
разпределил ролите на всеки един от другите подсъдими, като им посочил какво трябва да изпълнят. Всички трябвало
да пътуват с лекия автомобил, собственост на подс.Д., който трябвало да се
управлява от подс.Р.. Подс. А.И. трябвало след пристигане в гр.Истанбул да се
свърже с конкретно лице, посочено от подс. А., с което да уговори параметрите
на сделката по придобиването на наркотичното вещество хероин, съобразно
качеството и количеството му. Придобитото вече наркотично вещество, трябвало да
бъде скрито от подс.Д. в сутиена й при преминаването на турско-българската
граница. Като при преминаването, за да не будат подозрение, в колата следвало
да бъдат само подс.Д. и подс.Р., а подс. К. следвало да премине границата пеша.
Последният следвало да следи извършва ли се проверка на автомобила, проверяват
ли се лицата от служители на гранична полиция и митническите власти, както и да
не се взема от наркотично вещество, т.е да контролира останалите подсъдими. За
осъществяване на намисленото и избягване на спънки подс.К., подс. Р. и подс. И.
следвало да поддържат, поотделно, телефонна комуникация с подс. А..
Разбирайки за предстоящото пътуване до
Р.Турция на зет си, свид. Ст.К., пожелал да го придружи, за да потърси работа
там. Останалите не възразили и той да пътува с тях.
В 19.08 часа на 06.04.2014г. подс.Р. се
обадил на подс.А., за да разбере дали със сигурност ще пътуват на следващия ден
и в колко часа ще тръгнат. След като се уговорили, че ще пътуват се разбрали,
че ще тръгнат рано сутринта, като подс.Д. и подс.Р. трябвало да са пред дома на
подс. А., където щял да ги чака подс. К.. В 21.40 часа на същия ден, подс. Р.
отново позвънил на подс.А. и поискал за последно да се уточнят в колко часа ще
се тръгва, като уверил подс.А., че около 03,00часа сутринта на 07.04.2014г. ще
тръгне от с.Маноле, поради което се разбрали за ориентировъчен час 3.30- 4.00ч.
сутринта. Подс. А. уведомил подс.К. и подс.А.И., че рано сутринта ще пътуват за
Р.Турция, като на подс. К. обяснил, че трябва да е пред дома си, около 03,30
часа, откъдето ще тръгнат с колата, управлявана от подс.Р.. На подс.И., подс.А.
предоставил телефона за контакт с лицето, от което следвало да се закупи
наркотичното вещество и му било поръчано да му се обади, за да си уговорят
среща на следващия ден. В 22.48 часа на
06.04.2014г. подс. И. се обадил на един от доставчиците - „бати ***”- (на номер
***) и му съобщил, че на следващият ден ще пристигне при него около 11.00 часа,
както и че ще остане при него. Уверил го, че ще заплати и предходно задължение
от 500евро.
Сутринта около 03.00 часа подсъдимите
Р. *** с лек автомобил марка „Мерцедес” модел „С“ с рег.№ ***. Като пристигнали
в гр.Пловдив се обадили на подс. А. и отишли да вземат и другите. Междувременно
в 04.05 часа подс.А. се обадил на подс.И. и му казал, че подс.Р. го чака долу, да слиза. Подс.И. се извинил за
закъснението и поискал да знае дали подс. М.К. е вече готов. Подс.А. потвърдил.
Малко по- късно подс. М.К. се обадил на подс.А., за да разбере дали са тръгнали
и след като получил положителен отговор, излязъл от дома си. В 04.21 часа Р. се
обадил на подс.А. с въпрос дали е казал на подс.И. да слиза, той потвърдил и обяснил,
че би трябвало вече да се е облякъл и да е слязъл. В 04.30 часа още не били
тръгнали. По това време подс.И. се обадил на подс.М.К. и го питал дали е готов,
другия потвърдил. Подс.И. му поръчал да ги изчака минутка. Веднага след това, в
04.35 часа, подс.И. се обадил и на подс.А. и го уверил, че сега вземат и
подс.М.К. и потеглят, както и че ще остане в Турция.
Подсъдимите
потеглили. Българо-турската граница преминали без проблеми. На КПП- то на
турска територия, подс.И. поставил в телефона си карта на турски мобилен
оператор с номер ***. В 11.16 часа подс.А. му позвънил и го попитал дали са
пристигнали, като подс.И. отговорил, че са на гишетата и че до половин час „ще
достигнат целта си”.
Пристигайки в
гр.Истанбул, Република Турция, подс. Р. паркирал колата на паркинг „Аксарай“,
след което до пристигане на доставчика, което трябвало да е между
15.30-16.00часа се разходили по магазините. В 14.06 часа подс.А. позвънил на
подс.И., за да разбере до къде са стигнали преговорите. Подс.И. отвърнал, че в
момента чакат, тъй като срещата била уговорена за 15.30-16.00 часа, а в това
време бил в колата на лице, на име „***“, с когото също прeстояли преговори.
Около 16.00 часа
подсъдимите и свид. С.К. се събрали на паркинга и влезли в близкия ресторант.
Подс. И. седял на отделна маса с
непознато за останалите подсъдими лице, с което разговарял. Подс.Р. и подс.Д. били на друга маса, както
и подс.К. с тъста си- свид.С.К.- на
трета маса.
В 17.03 часа подс.Ю.
отново позвънил по телефона на подс.И., за да разбере как вървят преговорите.
Подс.И., който вече бил успял да уговори придобиването на хероина с „бати ***”,
го уверил, че ще изпрати приятелите си- подсъдимите за България, след като се
нахранят.
По-късно подсъдимите
излезли и отишли заедно към лекия автомобил. Там лицето известно като „бати
***“ занесъл две торбички с наркотично вещество, съдържащи 251.40 гр. хероин,
със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни и 236.77гр.
хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни.
Извадил везна, с която ги претеглил и на
листче, част от цигарена кутия марка „Парламент”, модел „Найт блу” записал
следното:
2
POSET
TAM – 10 грам
1-245
2-260
ТОР
505
Листчето лицето „Бати ***“ предало на
подс.И., а той на подс.М.К., който контролирал доставката.
Съобразно предварителното разпределение
на задачите им, подс.Д. прибрала торбата с надпис на латинеца, в която били
поставени двата пакета с хероин, за да я скрие в сутиена си. Тъкмо тогава подс.
Ст.К. излязъл от ресторанта и видял около колата на подс.Д. събрани
подсъдимите, след което отишъл при тях. Подс.И. обявил на всички, че ще остане
в Р.Турция, а те трябва да се върнат в България. Останалите се качили в колата,
като подс. Р. се качил на шофьорската седалка, до него с торбите с наркотично
вещество, скрити в сутиена си, седнала подс.Д., мястото на задната седалка зад
нея заел свид.Ст.К., а зад подс.Р. се разположил подс.М.К.. Тръгнали с лекия
автомобил към турско- българската граница.
Междувременно в 18.34 часа на 07.04.2014г.
подс. И. телефонирал на подс.А. и му съобщил, че другите /подсъдимите/ са
потеглили, а той е останал с бати ***. Подс.А. го попитал колко дължат и
получил отговорът : „Бате, като дойда, ще говорим. В момента да не ги говорим
тези неща”. Подс.А. обаче бил много
настоятелен и след като подс.И. му казал да не се притеснява, но подс.А.
отново настоял за отговор, подс.И. му
казал: „Бате, ти бъде спокоен, много хубави работи ще станат. Много хубави
работи ще станат. Той ще ти даде нещо написано…аз ти изпратих нещо написано на
тебе от ***; вземи го това”. Подс. А. не дочул и се наложило подс.И. да повтори
: „Изпратих ти нещо написано от ***, вземи го…и утре ги посрещни. Утре ги
посрещни…ако Господ е рекъл”. Подс.А. искал конкретно да чуе дали подс.И. е изпроводил
приятелите им заедно с хероина, наричайки го ”панталоните”, поради което го
питал : „панталоните, изпрати ли ги панталоните?”. Получил отговорът „всичко,
всичко изпращаме”. Подс.А. не се отказал да получи отговор на първия си въпрос
: „Добре де, аз питам колко дължим да ги дадеш, докато си там, да не мислят
после след нас”. Отговорът на подс.И. бил: „Петстотин, петстотин”.
Непосредствено преди достигане на
турско българската граница подс.Р. управлявал лекия автомобил, подс.К.Д. била
седнала на предна дясна седалка, като била скрила двете торбички с хероин в
сутиена си. Съобразно предварителния план подс.К. и свид.К., слезли от колата и
тръгнали пеша.
Докато подс.Р. и подс.Д. приближавали с
лекия автомобил границата, подс.К. позвънил на подс.А. в 21.35 часа, за да го
уведоми, че те приближават границата и всичко изглежда наред. В 21.53 часа
подс.А. се поинтересувал по телефона за преминаването на подс. Р. и
подс.Д., като подс.М.К. му съобщил, че колата им е тръгнала преди десет
минути. В 21.54 и в 22.04 часа подс.М.К. информирал подс.А. за преминаването на
друга група, един от която бил наречен „***”, казал му, че се страхува да стои
в близост; иначе при него самият „всичко е готово…даже две минути не продължи”,
при което подс.А. му казал „да си отваря очите” и да се прибира.
Успоредно с разговорите, които водел с
подс. К., подс.А. звънял и на жена от друга група, която преминавала границата
и му съобщила, че се е уплашила и че
върви пеша към последната врата. А. й съобщил наученото от М.К. – че били
дръпнали настрана „***”. „Дано да мине”, репликирала жената, а сетне попитала :
„*** излезе ли?” и получила отговора „*** излезе”, тя попитала „Къде е той”,
отговорът бил : „Идва към къщи”.
Междувременно колата, на подс.Д.,
управлявана от подс.Р. стигнала до ГКПП „Капитан Андреево“, където била
огледана повърхностно от служители на гранична полиция. Подс. Р. бил изведен от
колата и обискиран, но не и подс.Д., която с наркотика, скрит в дрехите й /в
сутиена/, седяла на предната дясна седалка.
Същите преминали граничния пункт и влезли на територията на Република
България, където подс. Р. паркирал лекия автомобил, на паркинга на бензиностанцията,
намираща се непосредствено след граничния контрол, за да изчака подс. К. и
свид.С.К., съобразно предварителната им уговорка. Малко по-късно пристигнали и
те, при което подс.Р. казал на подс.Д. да даде торбите с наркотика на подс.К.,
което тя и сторила, като ги сложила в една торба, след което всички
потеглили.
Подс.К. мушнал торбата с хероина под
шофьорската седалка, зад която отново седнал. Тогава подс.Р. позвънил на
подс.А. и му казал, че всичко е наред, при което подс.А. му отвърнал, че знае.
След известно разстояние спрели до магазин
за хранителни стоки и закупили дребни количества такива за из път. Сетне се
насочили към гр.Пловдив.
Цялата дейност на подсъдимите била
наблюдавана от служители на „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, които
решили да спрат лекия автомобил на подходящо място. Било решено да е в
с.Поповица, на магистралния път на входа за селото, от страната на град
Хасково.
Минути след полунощ, вече на
08.04.2014г. подсъдимите наближили село Поповица, където служители на „КП“ при
ОД на МВР св.Д.Г. и св.К.К. били организирали КПП, в което участвали и екипи на
СПООР и на СПС. На място били и служителите от сектор „Пътна полиция” свидетеля
П.Б. и А.Н., на които било възложено да спрат автомобил „Мерцедес” С-класа, с
номер ***, когато го забележат. С тях в екип бил разпределен друг служител от
отдел „КП“ - св.И.Х.. При забелязването му, свид.Б., подал сигнал със стоп
палката от около 60-100 метра. Подс.К. я забелязъл и съзнавайки държаното от
тях количество наркотично вещество казал на подс.Р. да ги избегне, като се насочи
към пътя зад бензиностанцията. Подс.Р. го сторил. Служителите на реда обаче
затичали след тях, а свид.Г. ги преследвал с лекия автомобил. Подсъдимите
разбрали, че няма да успеят за избягат, защото колата на свид.Г. ги настигала,
а полицаят със стоп-палката почти достигал пътя зад бензиностанцията, по който
били поели. Тогава подс.М.К. се паникьосал и хвърлил торбата с наркотика
обратно на подс.Д., която на свой ред му я прехвърлила обратно. Нямайки повече
време за други действия, които евентуално могат да се забележат от полицаите,
подс.М.К. я бутнал под шофьорската седалка, извадил и телефона си „Самсунг” с ИМЕЙ
номер ********** и го скрил в кората над седалката зад себе си. В този момент
свид.Г. успял да мине със своя автомобил пред лекия автомобил на подс.Д.,
блокирайки движението му напред, което принудило и подс.Р. да спре.
Без да оказват съпротива подсъдимите и
свид.К. излезли от колата. Служителите на реда забелязали пъхнатата под
седалката на подс.Р. торба, докато скрития в кората над задната седалка телефон
на М.К. зазвънял. Бил силно притесненият подс. А., който, след като не му
вдигнали в 00.10.26 часа, позвънил и в 00.11.30ч, сетне в 00.13.29ч., а после и
в 00.16.42ч. Накрая, разбирайки, че нещо се е случило, станал в дома си да чака
подсъдимите.
Свид.Б. написал АУАН на подс.Р. за
това, че управлявал МПС без свидетелство за правоуправление.
Междувременно на местопроизшествието
пристигнала ДСОГ, която пред близкия ресторант „Деметра“ извършила претърсване
и изземване в лекия автомобил, в присъствието на поемните лица - свидетелките
В.И. и А.П.. При това процесуално следствено действие била иззета, намеренета под шофьорската
седалка найлонова торба, в която имало два полиетиленови прозрачни плика без
надписи, затворени в горните си краища на възели, съдържащи светлокафяво
прахообразно вещество. Иззети били също и два броя мобилни телефони и лекия
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№***, собственост на подс.Д.. В
законоустановения 24 часов срок протокола бил представен в Окръжен съд-Пловдив
и одобрен от съдия.
В това време свид.Г. и свид.К. отишли в
дома на подс. А., задържали го и отвели със служебен автомобил до сградата на
полицейското управление. На осн.чл.164 ал.1 т.1 от НПК на подс.Ю.А. бил
извършен обиск, при който бил иззет мобилен телефон марка „Нокия“. В
законоустановения 24 часов срок протокола бил представен в Окръжен съд-Пловдив
и одобрен от съдия.
Подсъдимите Р., Д., К. и свид. К. също
били задържани от служителите на ОД на МВР-Пловдив / л.87- 105 т.ІІ-ри от ДП/,
като при задържането на лицата документите и вещите, които били преценени, че
имат стойност били надлежно описани в протоколите за полицейски обиски на лица,
приложени по делото.
На 09.04.2014г. бил извършен оглед на
веществено доказателство лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ ***, при който
били намерени документите за регистрация на автомобила, паспорти на
подс.Р. и подс.Д., пълномощно за управление на МПС от подс.Д. на подс.Р.,
призовка, картодържачи на сим карти.
Впоследствие, при анализ на СРС-та
служителите на МВР-Пловдив разбрали, че на подс.К. била предадена бележка,
която същия следвало да предаде на подс.А.. Тя съдържала данни за количеството
наркотично вещество пренасяно от подсъдимите. Ето защо били прегледани обстойно
всички иззети при обиска на подс.К. бележки и листчета и била намерено
парченцето, откъснато от цигарена кутия „Парламент”, с ръкописна записка на
латински и български букви и на арабски цифри, в която било посочено :
2 POSET
TAM – 10 грам
1-245
2-260
ТОР 505
Същото било предадено на разследващия
полицай с протокол за доброволно предаване на 09.04.2014г.
Анализът на телефонната комуникация
между подсъдимите сочело, че липсва един от от телефоните на подс.А.. Същият
бил намерен в колата, с която той бил
отведен до полицейското управление. С протокол за доброволно предване от
09.04.2014г. мобилният телефон бил предаден на водещия разследването орган.
Подс.М.К. много се притеснил от
обстоятелството, че е бил установен от органите на реда и решил да накара подс. Р. да поеме
вината за деянията. Използвал съвместното им конвоиране с автомобил на
Съдебната охрана за участие в съдебно заседание на 17.04.2014г. – пред
АС-Пловдив по дело, образувано на
основание чл.64, ал.7 и 8 от НПК и го заплашил с физическа саморазправа спрямо
близките му и успоредно с това му предложил да го възнагради с пет хиляди лева,
ако поеме „вината”. Същата заплаха и обещание му отправил и в помещението за
временно задържане в Съдебната палата, където двамата изчаквали часа на
заседанието. Задържаната в същото помещение- подс. Д. чула заплахата и усетила
притеснението на подс.Р.. Отправената заплаха и обещание мотивирала подс.Р. в
хода на съдебните прения по време на заседанието да заяви, че само той бил
виновен, като наркотикът му бил даден от „***“ на бензиностанцията след
границата. После подс.Р. споделил за отправената му заплахата с полицаите, като
поискал да се срещне със свид. Г. и разследващият полицай. Пред тях той
разказал за поведението на подс.М.К. при конвоирането, като дал обяснения за
това.
На 12.02.2015г. отново бил извършен оглед на автомобила, при
който били намерени- на пода под предна дясна седалка употребяван дамски
панталон, а на задната седалка дамски панталон и дамска блуза с къс ръкав.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно
химическата експертиза /т.ІІ-ри л.2/, от чието заключение се установява, че
светлокафяво вещество, в два броя полиетиленови пликчета тип „торбичка“ е
хероин с нето тегло, съдържание на активен компонент и остатък след
изследването, както следва: 1. 236,77гр. със съдържание на активен компонент
диацетинморфин 67,9 % тегловни, остатък след изследване 236,42грама; 2. 251,40 гр. със съдържание на активен
компонент диацетинморфин 45,1 % тегловни, остатък след изслеването 251,13гр.
Вещото лице е посочило, че хероина е включен в Приложение № към чл.3 ал.2 от ЗНВНВП, като вещество си
висока степен на риск, забранено за приложение.
Назначена и изготвена в хода на
досъдебното производство е и техническа експертиза /т.ІІ-ри, л.6- 27 от ДП/ на 3 броя мобилни
телефона марка „Самсунг” / 1.намереният пъхнат в кората над задната седалка на
лекия автомобил „Мерцедес“ телефон на подс. М.К. с ИМЕЙ номер **********,
ползван с номер ***; 2. намереният
оставен в полицейския автомобил, от подс.А. телефон с ИМЕЙ номер ********** и
3. иззетият при претърсването на лекия автомобили „Мерцедес” от барчето на авто
радио касетофон телефон на подс.Р. с ИМЕЙ номер *********/. От експертното
заключение се установява, че поради техническите специфики на телефоните марка
„Самсунг“ с ИМЕЙ номер ****** (на подс.А.) и на телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ
номер ********** (на подс. Р.) е невъзможно да се представи разпечатка на
изходящите, пропуснатите и входящите разговори и текстови съобщения. Вещото
лице е извлякло данни от паметта на третия изследван телефон – „Самсунг
Галакси” S3 на подс. М.К., като е приложена към експертизата подробна софтуерна
разпечатка на входящи, изходящи и пропуснати повиквания, на телефонната книга и
кратки текстови съобщения. Видно от същите, в СИМ-картата в телефона са
записани и двата мобилни телефонни номера, ползвани с телефона на А. (*** и
***, вж. л.17 от том 2 ДП), като първият
бил записан под името „***”, а вторият – под името „*** 2“; видно от
извлечението от пропуснатите повиквания на л.26 от том ІІ-ри „***”, тоест номер
***, е позвънил на номера на този телефон ***четири пъти безуспешно : в
00.10.26 часа, в 00.11.30ч; в 00.13.29ч. и в 00.16.42ч. на датата 08.04.14г.
От заключението на назначена и
изготвена почеркова експертиза, обективирано в Протокол № 412/06.06.2014г. се
установява, че ръкописния текст изписан върху част от кутия „Парламент“
започващ с думите : „2 poset…..“, най-
вероятно не е изпълнен от К.Я.Д., М. Н.К., Х. С.Р., А. М.И. и С. А.К.- /т.ІІ-ри
л.32-33/.
В хода на съдебното следствие по НОХД №
378/2015г. по описа на ОС-Пловдив е назначена и изготвена допълнителна
почеркова експертиза, видно от заключение, обетивирано в Протокол
№441/29.06.2015г., ръкописния текст „2 poset tam- 10 грам тор.505“ и ръкописния текст „ І-245 2-260,
изписани върху част от кутия за цигари „Parliament“ не са изпълнение от едно и също лице. Ръкописните
текстове „2 poset tam- 10 грам тор.505“
изписан върху част от кутия за цигари „Parliament“, не са изпълнени от
К.Д., М.К., Х.Р. и Ю.А.. Ръкописният цифров текст „1-245 2-260“ най- вероятно е изпълнен от С.А.К..
Останалият ръкописен текст „2 poset tam- 10 грам тор.505“ не е изпълнен от това лице- /л.227-229 т.ІІ-ри
от НОХД №378/2015г./
С Протокол № 476/13.07.2015г. по
изготвена съдебно почеркова експертиза, вещото лице е заключило, че ръкописния
текст „1-245 2-260“ най- вероятно е
изпълнен от свид.С.А.К. /л.283-284 т.ІІ-ри от НОХД/.
Назначена и изготвена в хода на
съдебното следствие по НОХД№ 378/2015г. е съдебно- трасологична експертиза,
като в Протокол №487/16.07.2015г. е посочено, че вещественото доказателство по
делото - хартиена бележка с обозначение „Parliament“ и ръкописни надписи откъм
задната й страна, е част от капака на цигарена кутия. Ръкописните текстове
върху задната /вътрешната част на бележката могат да се изпишат след
откъсването й от кутията / л.286-288 т.ІІ-ри от НОХД/.
От изготвената съдебно медицинска
експертиза на подс.А. е установено, че същия страда от обструктивна сънна
апнея-тежка степен, няма непосредствена опасност за живота му и при желание
може да провежда лечение с апарат тип СРАР. Заболяването според вещото лице не
е пречка подсъдимият да пребивава в места за лишаване от свобода.- /
т.ІІ-ри л.54-56 от ДП/.
От изготвената експертна справка
№174/10.04.2014г. е установено, че по найлоновата торба и 4бр. полиетиленови
плика иззети от лекия автомобил, няма наличие на годни за идентификация
дактилоскопни следи- /т.ІІ-ри л.57 от ДП/.
С приемо - предавателен протокол
№32011/15.05.2014г. остатъка от наркотичното
вещество било предадено в ЦМУ-София.
Според осъществения в съдебната зала
превод от страна на преводача Я. (вж. л.251 от
НОХД №378/2015г. и по ВНОХД № 397/2018г. по по описа на ПОС) на инкриминираната
бележка
2 POSET
TAM – 10 грам
1-245
2-260
ТОР. 505
на турски език „Poset” означава пакет,
„TAM” е цялостно, общо, „всичко точно”, а думата ТОР е съкращение, бидейки с
точка след нея, от думата TOPLAN, която на турски език означава „общо”, тоест
най-вероятното значение на текста на най-долния ред е „общо 505”.
Изискани са справки
за задграничните пътувания на подсъдимите: Р., К., Д. и И.,от които се
установява, че в инкриминирания период същите същите са излезли от Р.България
през ГКПП Кап.Андреево шосе в 08.15часа на 07.04.2014г. всички с лек автомобил
марка Мерцедес с рег.№ ***, заедно със свид. С.К.- л.77-82 т.ІІ-ри от ДП.
По линия на
международно оперативното сътрудничество е направен опит да се установи турския
гражданин, което е предоставило наркотичното вещество на подсъдимите в
Р.Турция, чрез използвания мобилен телефон. Получен е отговор, че Интерпол
Турция нямат данни за лицата, както и за мобилен телефон с посочения номер.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от обясненията на
подсъдимите: Ю.А. дадени в съдебното
следствие по НОХД №378/2015г. /л.145/, приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4
предл.1-во от НПК, по НОХД №677/2017г., приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4
предл.1-во от НПК- /л.175-176/, дадени в досъдебното производство-
/л.51 т.І-ви/, приобщени на осн. чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.4 от НПК; А.И. дадени по НОХД №
378/2015г. /л.189-190 и л.321/, приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК; Подс. К.Д.- /л.396/ от НОХД, както и обясненията й дадени по НОХД №378/2015г. /л.141/ приобщени на осн.
чл.279 ал.1 т.3 от НПК, както и обясненията и от ДП /л.75 т.І-ви/, приобщени на
осн. чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК; подс. М.К.-/л.400-401/; подс.Х.Р.-
/л.142-144, 198-199 и л.322/ от НОХД №378/2015г. приобщени на осн.чл.279 ал.1
т.4 предл.1-во от НПК, както и показанията му от НОХД №677/2017г. /л.233/
приобщени на осн чл.279 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК, обясненията му от ДП –
/л.88-89 т.1-ви и л.12-14 т.4-ти/, приобщени на осн. 279 ал.2 вр. с ал.1 т.4
предл.1 -во от НПК, от показанията на свидетелите
: Д.К.Г. /л.147-151 т.І-ви от НОХД/, както и показанията му дадени по НОХД
№378/2015г. л.187 приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК/; С.К. /л.226 т.І-
ви от НОХД/; К. Р.К. /л.227-228 т.І-ви от НОХД/, както и показанията му дадени
по НОХД № 378/2015г. по описа на ПОС – /л.26-34/ и по НОХД № 677/2017г.-
/л.97-101/, приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК; И.С.Х. /л.228-229 от
НОХД/, както и показанието му по НОХД№ 378/2015г- /л.197/, приобщени на осн.
чл.281 ал.1 т.2 от НПК; А. П. - /л.229
от НОХД/; Т.П.- /л.229 от НОХД/, както и показанията му дадени по НОХД
№378/2015г. приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК- /л.232 и л.105/ от НОХД № 677/2017г.; Б.З.-
/л.230-231 от НОХД/; В.Г.Ш.-/л.231 от НОХД/; С.А.- /л.231 от НОХД/; П. Д.Б.-
/л.231-232/, както и показанията му по НОХД № 378/2015г. приобщени на осн.
чл.281 ал.1 т.2 от НПК- л.198/; П.Г.К.-/л.232/ от НОХД; Б. Л.Д.- /л.232- 233/
от НОХД, както и показанията му по НОХД №378/2015г. приобщени на осн. чл.281
ал.1 т.2 от НПК/; Д.Г. – /л.234 от НОХД/;
Г.Н.- /л.234 от НОХД/; Т.Г.-/ л.234/; Н.Г.Д.- /л.234 от НОХД/; И.П.Д.-
/л.235 от НОХД/; В.И.- /л.262 от НОХД/, както
и показанията й дадени по НОХД №378/2015г., приобщени на осн. чл.281
ал.1 т.2 от НПК- /л.103/. Потвърждава се от приложените по делото писмени
доказателства - протокол за претърсване и изземване, протокол за обиск и
изземване, протокол за оглед на МПС, огледи на веществени доказателства,
справки за съдимост, както и заключенията на назначените и изготвени
експертизи.
Категорично и безспорно
се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото, че
подсъдимите : А.И., Х.Р., К.Д., М.К. и свид. С.К. са отпътували рано сутринта
на 07.04.2014г. за Р.Турция с лекия автомобил, собственост на подс.Д., който е
бил управляван от подс.Р.. Еднопосочни са доказателствата, че са отишли в
гр.Истанбул, спрели са колата на паркинга „Аксарай“, откъдето същия ден са
тръгнали да се прибират, като само подс.Д. и подс.Р. са били в колата на
връщане при преминаване на границата, а подс.К. заедно със свид. К. преминали
пеша. Безспорен факт е и, че подс.А.И. е останал в Р.Турция, както и че
подсъдимите са спрени от служители на ОД на МВР-Пловдив на КПП на с.Поповица,
като в автомобила е било извършено претърсване и изземване, при което е намерено
наркотично вещество, както и че същите са били задържани. Предвид това и съдът
намира, че тези факти са доказани по несъмнен начин и категоричен начин, същите
не се и оспорват от страните в процеса.
По отношение на
останалите факти и обстоятелства възприети от съда в изложената от него
фактическа обстановка, базирана на кредитираните с доверие свидетелски
показания и обяснения на подсъдимите, то съдът подробно по-долу ще се спре на
тях, като посочи и кои изложени от свидетелите факти и обстоятелства приема,
репективно не приема за достоверни и поради какви причини.
Съдът цени като
обективни и достоверни показанията на свид. С.К. дадени в хода на съдебното
производство, от които се установява, че
е пътувал заедно с подсъдимите в инкриминирания период до Р.Турция, като са
потеглили рано сутрина и автомобилът е бил управляван от подс. Р., че подс.М.К.
е негов зет и че са паркирали на паркинг „Аксарай“ в гр.Истанбул, доколкото в
тази им част същите кореспондират напълно с показанията на свидетелите, обясненията
на подсъдимите и събраните писмени доказателства- справки от АИС „БДС“.
Кредитират се с доверие и показанията му, че си е търсил работа, но не е
намерил, че на връщане след турския граничен пункт са минали пеша българската граница, като са се уговирил с
другите подсъдимия да се чакат на бензиностанцията, след което подс.Д. подала
торба на подс.К. и му казала да я прибере, той я взел и я мушнал под седалката
на подс.Р., че той е разговарял по телефона, че полицаите при претърсването са
намерили тази торба, която после са поставили в плик, който са запечатали, след
което са ги задържали. Ценят се като обективни и показанията му, че преди
тръгването от Истанбул всички са се събрали в ресторанта на паркинга, като
подс.Р. и подс.Д. били седнали на една маса, подс. К. със свид.К. на друга, а
подс. А.И. сам на маса, както и че торбата, която К. е подала на зет му била
различна от тази, която им показала в Истанбул, че си е купила дрехи. В тази им
част показанията на свидетеля кореспондират с обясненията на подс.Р., с
показанията на свид.Г. и свид.К., частично с обясненията на подс. Д. и
протокола за претърсване и изземване, поради което и се ценят с доверие.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свид.Д.Г. дадени в хода на съдебното следствие като
обективни, последователни, и хронологично подредени, кореспондиращи с
показанията на свид.К. и приложените по делото ВДС, от които се установява, че дейността на
подсъдимите е била наблюдавана в продължение на няколко месеца. През което
време установили, че подс.А. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, че
същия комуникира с подс.А.И., подс.М.К. и
подс.Р.,*** с подс.Д., номерата на мобилните им телефони, както и че пътуват до
Р.Турция с лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ *** собственост на подс.Д..
На 06.04.2014г. била засечена комуникация между лицата във връзка с предстоящо
пътуване до Турция, вечерта бил засечен разговор между подс.Р. и подс. А. по
отношение на часа на тръгване, както и на 07.07.2014г. при събирането на
подсъдимите за тръгването им. Съдът кредитира с доверие и показанията му, че
вечерта около 22,00часа отново е имало разговор между подс.К. и подс.А.,
съдържанието на който е дало основание на служителите на КП при ОД на
МВР-Пловдив да направят извод, че подсъдимите пренасят наркотично вещество,
поради което и било организирано спирането им на КПП на с.Поповица. Като
обективни съдът кредитира с доверие и показанията на свидетеля, че са разбрали
от подс. А., че има два телефона, а при задържането му е намерен само един,
което е наложило търсено в полицейския автомобил, с който е отведен до сградата
на полицейското управление, където и е бил намерен, като кореспондиращи с
протокола за доброволно предаване. Ценят се като обективни и показанията на
свид.Г., че е провел беседа с подс.Р., при която той му споделил, че е
управлявал колата, подс.Д. се е возила на предна дясна седалка, а подс.И.,
подс.К. и свид.К. за пътували на задната седалка при пътуването им към
Р.Турция, както и че на връщане свид.К. и подс.К. са минали пеша турско
българската граница, след което подс. Д.
подала на подс.К. торба, която извадила под седалката, както и че подс.
А.И. е останал в Р.Турция, доколкото в тази им част кореспондират с показанията
на свид. К. и частично с обясненията на подс.Р. и подс.Д.. Кредитират се с доверие
и показанията чу, че на подс.Р. са му
плащали по 1000лв., за да пренесе наркотика през границата. Ценят се с доверие
и показанията му, че след анализ на разговорите между подс.А. и подс. И. е
установено, че последния е изпратил на първия бележка, в която било посочено
теглото на наркотичното вещество, поради което те са звъняли на служители в
сектор „Арест“ в гр.Пловдив, които сред вещите на подс.К. са намерили
въпросната бележка. Съдът кредитира с доверие и показанията му, че в намерената
бележка под номер 1 и 2 били посочени цифри, които отговаряли на теглото на
всяка една от двете торби с хероин по данните, съобрацно данните, които те
имали от изследването им в БНТЛ. Ценят се с доверие и показанията им, че заедно
със свид. К. са задържали подс. А. в дома му, докато другите им колеги са
извършвали претърсване и изземване в лекия автомобил. Ценят се като
кореспондиращи с приложените по делото ВДС и показанията на свид.К.,
показанията на свид.Г., че е провел
беседа с подс.А.И., който му е споделил, че той е носил парите до Турция,
поради което й е определил пред него
ролята си на „Еконт“ - куриер, както и че подс. Д. е скрила наркотика в сутиена си.
Кредитират се с доверие и показанията му, че подс. Р. му е споделил, че подс.К.
го е заплашил и е искал от него да поеме
вината за деянието, като и му е обещал, че ще му даде 5000лв, което се
потвърждава и от обясненията на подс.Д.. Ценят се с доверие и показанията на
свид. Г., че заедно със свид.К. са провели беседа със свид. К., който им е
заявил, че при наближаване на полицаите, подс.Р. и подс.К. са се притеснили и
последния е извадил торбата с наркотика, която хвърлил към подс.Д., а тя му я
върнала обратно, доколкото в тази им част кореспондират напълно с показанията
на подс.Х.Р. и с обясненията на свид.С.К..
Ценят се като
обективни и показанията на свид.Г., дадени по НОХД № 378/2015г. по описа на
ПОС- л.187, приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК относно обстоятелството,
че беседата е проведена с подс.Р. в края на коридора пред всички други
подсъдими, което той заяви, че не си спомня предвид изтеклия дълъг период от
време. Това обяснение на свидетеля, съдът възприема като логично и достоверно,
поради което и ги кредита с доверие.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свид.К.К. дадени в съдебното следствие по НОХД
№378/2015г., приобщени на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК и показанията му дадени
по НОХД №677/2017г., които кореспондират
с показанията на свид. Г., от които се установява, че са извършили наблюдение
на дейността на подсъдимите, установили
са самоличността им и са решили да ги спрат на КПП-то на с.Поповица. Като след
като им е подаден сигнал да спрат със стоп палка, подс.Р. се опитал да ги
избегне, минавайки по друг път, поради което и се наложило да бъдат последвани
и спрени с полицейския автомобил, който не бил обозначен. Кредитират се с
доверие показанията му, че след спиране на колата, заедно със свид. Г. са
отишли в дома на подс.А., когото са задържали, като са съставени необходимите
протоколи. Ценят се като обективни и показанията му, че е участвал в
провеждането на беседа с подс.И., която била записвана след предварително
разрешение със СРС-та, в която подс.И. е споделил, че неговата работа е била на
куриер, обяснил е какви са отношенията му с подс.А., кои са пътували на отиване
и връщане, че е носил сума от 5500 евро дадена му от подс.А., за да плати
наркотичното вещество в Турция. Че е провел беседа и със свид.К., който е
казал, че подс.Д. е дала наркотика на подс.К., след като преди това го била
скрила в сутиена си. Че като служител на „КП“ е провеждал беседа и с подс.Р..
Тези показания след прочитането им свидетелят потвърди като достоверни и заяви,
че не си спомня, предвид изтеклия продължителен период от време, близо шест
години след деянието, което обяснение съдът счита за достоверно, поради което и
кредитира показанията му с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. И.Х., като кореспондиращи с показанията на свид.Г. и свид.К., в които
е изложил фактите по спиране на лекия автомобил с подсъдимите на КПП-то на с.
Поповица, опита да избягат, след като им бил подаден сигнал със стоп палка. Ценят се като кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, че в лекия автомобил са
били подс.Д. седнала на предна дясна седалка, под.Р., който е шофирал, подс.К. и
свид.К. на задната седалка, както и че под шофьорската седалка била намерена
торба с вещество, което после разбрал, че е хероин. Съдът възприема като
обективни и показанията му, че лицата са били задържани, като всички държани от
тях вещи са били иззети, за което са съставени протоколи. Кредитират се с
доверие и показанията на свидетеля, дадени по НОХД№ 378/2015г., приобщени на
осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК, относно обстоятелството, че преди спирането на
автомобила е бил легнал на задната седалка на патрулния автомобил, за да не
могат да го видят, което обстоятелство потвърди след прочитането им и обясни, че не си го е спомнил предвид
изтеклия продължителен период от време от деянието до разпита му в съдебното
заседание, което обяснения съдът възприема като житейски оправдано.
Кредитират се с доверие и показанията
на свид. И.Д., от които се установява, че е
участвал при задържането на подсъдимите на КПП-то на с.Поповица и извършването
на процесуално следственото действие – претърсване и изземване в лекия автомобил,
при което е било намерено наркотичното вещество. Същите кореспондират напълно с
показанията на свид.Г., А.П. и К.К.,
както и с обясненията на подсъдимите, поради което и се ценят с доверие.
Съдът цени като обективни и достоверни
и показанията на свид.А.П. и свид. В.И., от които се установява, че са били
поемни лица при извършеното претърсване и изземване в лекия автомобил на
подс.Д., което е извършено пред ресторант „Димета“ в с.Поповица, докато са били нощна смяна на работа. От показанията на
свидетелките се установява, че на място са дошли полицаи, които са ги помолили
да станат поемни лица и след като те са се съгласили са докарали лекия
автомобил пред заведението, започнали са да претърсват, при което намерили под шофьорската седалка найлонова
торба, в която им казали, че имало наркотик- хероин, който сложили в плик,
който запечатали, след което те се подписали. Торбата била извадена от задната
страна на шофьорската седалка. Показанията им кореспондират с протокола за
извършеното претърсване и изземване, обясненията на подс.Д., показанията на
свид.И.Д. и И.Х.. Подс.Д. в съдебното заседание беше разпозната от свидетелките
като лице, което е било до колата по време на претърсването. Показанията на
свидетелките изясняват, че ресторанта се намира на около 100м. от КПП-то където
са спрени и че се е случило около 1.00 часа през нощта, т.е сочат времето и
мястото на деянието.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свид. Т.П. дадени при предходните разглеждания на делото, които същия
потвърди като достоверни след приобщаването им на осн. чл.281 ал.1 т.2 от НПК,
от които се установява, че е служител в сектор „Арести“ и познава подсъдимите
като задържани лица, както и че е изготвил протокола за обиск на подс. К., с
който са иззети и описани вещите при задържането,
сред които е и част от цигарената кутия, на гърба на която е посочено
количеството наркотично вещество във всяка от торбичките. Съдът счита, че
предвид изтеклия продължителен период от време от извършването на обиска до
разпита му в съдебното заседание по настоящото деяние е житейски логично и
оправдано същия да е забравил тези обстоятелства. Показанията на свидетеля
кореспондират напълно с показанията на свид.Б.З. и писмени и веществени
доказателства по делото- протокол за обиск и част от цигарената кутия, предвид
което и се ценят с доверие.
Кредитират се с доверие и показанията
на свид. Б.З. и Н.Д. служител на Арести, в които същите изясняват механизма на
извършване на обиск на задържаните и приведени в Ареста лица, както и кои вещи
се описват в този протокол, а именно: забранени вещи или документи, а
останалите бележки сочи, че дори могат да бъдат върнати на задържаните лица.
Ценят се с доверие показанията на
свид.В.Ш., С.А., П.К., Д.Г. и Г.Н.- служители в
РД“Охрана“, от които се установява, че познават подсъдимите по физиономия
предвид служебните си задължения, както и че не са чули между тях да са
отправени закани или заплахи, а ако се чули такива е щяло да изготвят докладна
записка, в случай, че са говорили на разбираем за тях език.
Кредитират се с доверие показанията на
свид.П.Б., от които се установява, че на
07.04.2014г. бил дежурен заедно с А.Н. ***- София/, при което е получил
нареждане да спре лек автомобил марка „Мерцедес“, за да му извършват проверка.
Спрели го, като автомобилът бил управляван от мъж, а в него имало жена. Ценят
се с доверие като кореспондиращи с показанията на свидетелите: Г., К. и Х.,
показанията му, че автомобилът е направил опит да избегне спирането и
проверката, но той е успял да го спре. Кредитират се с доверие и показанията
му, дадени при предходно разглеждане на делото пред съда, приобщени на осн.
чл.281 л.1 т.2 от НПК, относно обстоятелството, че е съставил акт за
установяване на административно нарушение на подс.Р., макар и след прочитането
им свидетеля да заяви, че отново не си спомня този факт, доколкото
кореспондират с приложения по делото заверен препис от АУАН на подс.Р..
Съдът кредитира с доверие като
обективни, последователни и кореспондиращи с показанията на свид. Т.П. и
свид.Б.З., писмените доказателствени средства- протокол за доброволно предаване
и протокол за обиск и веществените доказателства по делото- част от цигарена
кутия, показанията на свид. Б.Д., от които се установява, че той е намерил сред вещите на подс.К. посоченото
по- горе веществено доказателство, което
е предал с протокол за доброволно предаване на разследващия орган. Ценят
се като достоверни и показанията му, с които изяснява механизма на изземване и
съхранение на личните вещи на задържаните лица.
Ценят се с доверие и показанията на
свид. Т.Г., от които се установява, че подс.А. е бил наблюдаван продължително
време, поради постъпили данни за съпричастност към разпространение на
наркотични вещества, както и че впоследствие е установен с 500гр. Хероин, но не
е присъствал при задържането, защото е бил в отпуск.
Съдът цение с доверие показанията на
свид. Я. Ж.- служител на сектор „Арести“ в гр.Пловдив, от които се установява,
къде се държат иззетите вещи от задържаните лица, кои се описват в протокола,
както и че е бил поемно лице при извършения
обиск на подс.К. и се е подписал на него срещу №1, като кореспондиращи с
показанията на свид.Т.П., свид.Б.З. и писменото доказателствено средство –
протокол за обиск.
Доколкото обясненията на подсъдимите
имат двуяка роля- доказателствено средство и
средство на защита, следва същите да бъдат внимателно анализирани,
съпоставени с целия доказателствен материал по делото, след което същите да се
приемат или отхвърлят като недостоверни, нелогични и непоследователни.
В този аспект Съдът кредитира с доверие
и цени като обективни, логични и
последователни обясненията на подсъдимия Х.Р. дадени в хода на съдебното
следствие по НОХД №378/2015г.- л.142-144, приобщени на осн. чл.279 ал.1 т. 4
предл.1-во от НПК, в частта, че е пътувал с подс.М.К. и тъста му- свид. С.К.,
че познава подс.Ю.А., че той е управлявал колата, че са тръгнали рано сутринта
с подс.Д. ***, след което са пристигнали в гр.Пловдив, откъдето взел от
домовете им подс.К., свид. К. и подс. А.И.. Ценят се с доверие и обясненията
му, че са оставили колата на паркинг „Айдълз парк“, след което се разходили, а
по- късно се събрали в ресторант на паркинга, където той и подс.Д. седнали на
една маса, подс.К. и свид. К. на друга, а подс. А.И. с непознато за него лице –
турски гражданин на трета маса. Ценят се с доверие и обясненията му, че
подс.А.И. е останал в Р.Турция, че подс.К. и свид.К. са минали границата пеша
на връщане към България, както и че на границата митничарите са проверили
колата, като са отворили капака на багажника и вратите на купето, той е слязъл
от нея, като са обискирали само него, но не и подс.К.Д.. Ценят се с доверие и
обясненията му, че след преминаването на границата са чакали подс.К. и свид.К.
на бензиностанция, като те не са носили нищо и че на с.Поповица са ги спрели
полицаите, като короспондиращи с обясненията на Д., К. и показанията на
свид.К.. Кредитират се с доверие и обясненията му, че на място полицаите са видяли торбата с
наркотика под седалката му, след което са отишли до ресторанта, където е
извършено претърсване и изземване в лекия автомобил, при който била извадена от
задната страна на шофьорската седалка
торба с наркотик- хероин, след което ги задържали. Ценят се като достоверни и
обективни обясненията му, че подс.М.К. му е отправил заплаха, че ще утрепе и
него и дъщеря му, ако не поеме вината за извършеното престъпление, както и му е
обещал да му даде 5000лв, за това. Аналогични обяснения е дал подс.Р. още в хода на досъдебното
производство, след като е поискал да
разговоря с разследващия полицай и свид.Г., търсейки защита от тях. Тези му
твърдения са подкрепени от : обясненията
на подс.Д. и показанията на свид.Г. и от последващите действия на подс. Р., с
които писмено е изложил отправената
срещу него заплаха. Обяснененията на подс.Р. кореспондират с приложените по
делото ВДС и разпечатки от телефонните разговори, видно от които на
06.04.2014г. е позвънил на подс.А., тръгнали са рано сутринта всички на
07.04.2014г. за Р.Турция, гр.Истанбул. Видно от приложените справки за
задгранични пътувания, издадени от БДС, подс.А.И., подс.Д. и подс.М.К. са
пътували и друг път с него към Р.Турция. Ценят се като кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал, че подс.А.И. е останал, а
подс.К. заедно със свид. К. са слезли и са минали пеша границата, като са се
уговорили да се чакат на близката бензиностанция. Кредитират се с доверие и
обясненията му, че подс.К. при приближаването на полицаите при с.Поповица му е
казал да отбие в отбивка, за да ги избегне, но той не е успял, при което
подс.К. хвърлил торбата с наркотика към подс.Д., а тя му я върнала, доколкото
кореспондират с показанията на свид.С.К.
и свид.Г..
Не се ценят като достоверни обясненията
му, че е пътувал с другите подсъдими, за да си поделят разходите по пътуването
и че е отишъл до Р.Турция, за да си
вземе парите от ***от продажбата на ракия, доколкото противоречат на
показанията на свид.Г.и свид.К., на приложените по делото ВДС изготвени въз
основа на експлоатирани СРС, че дейността му е била да е шофьор и че подс.А. му
е дал пари за пътуването, предвид което и съдът счита, че с тези си обяснения
подсъдимият желае да се защити, оправдавайки присъствието си в лекия автомобил.
Ценят се с доверие обясненията на
подсъдимия, дадени по НОХД № 378/2015г., приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4
предл.2-ро от НПК, от които се установява,
че непосредствено преди да спрат на подадения сигнал със стоп палка от
служителите на ОД на МВР-Пловдив, подс.К. е извадил торбата и я е хвърлил към
подс.Д., която му я хвърлила обратно, които кореспондират с показанията на свид.
К. и свид.Г..
Кредитират се с доверие и обясненията
на подсъдимия дадени по НОХД № 378/2015г. л. 402, приобщени на осн. чл.279 ал.1
т.4 предл.1-во от НПК относно обстоятелствата, че живее на семейни начала с
подс.Д./ към момента на даване на обясненията/, с.Маноле и са му съставени
актове за установяване на административно нарушение, заради отнетото му
свиделство за управление на МПС. Същите кореспондират напълно с обясненията на
подс.Д. и с приложените по делото писмени доказателства - АУАН и справка за
нарушител от региона.
Съдът не кредитира с доверие
обясненията му дадени по НОХД №677/2017г., приобщени на осн.чл.279 ал.1 т.4
предл.1-во от НПК, че пакета с наркотичното вещество му е даден след
преминаване на границата от лицето, което той е търсило в Турция, за да си
вземе парите от продажбата на ракията, за което му е платил 100 евро, както и
че полицаите са го заплашвали, поради което и той е казал, че подс.К. го
заплашва и му обещава 5000 евро, за да поеме вината. В тази им част обясненията
му са изолирани от събрания по делото доказателствен материал и противоречат на
собствените му действия свързани с търсене от разследващия полицай и свид.Г.
помощ от заплахите на подс.К., както и подадената жалба срещу него.
Съдът цени като обективни и хронологично
последователни обясненията на подс. Х.Р. дадени в хода на ДП- т.4-ти л.12-14,
приобщени на осн. чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.4
предл.1-во от НПК, в частта относно пътуването им на 07-08.04.2014г. до
Р.Турция, спирането им на бензиностанция на връщане след преминаване на турско-
българската граница, че са ги спрели и са намерили пакета под
шофьорскатаседалката, че подс.Ю.А. не е пътувал с тях, а подс. А.И. е останал в
Р.Турция. Тези обяснения след прочитането им не бяха отречени от подсъдимия. Същите
кореспондират напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и не
се оспорват от страните.
Съдът не кредитира с доверие
обясненията му, в частта, че лицето, на което носи ракия за продажба в Турция,
му е дало да занесе пакет до Пловдив с
твърдението, че това е прах за позлатяване. Както беше посочено и по- горе
същите се явяват изолирани от събрания по делото доказателствен материал,
поради което и не се възприемат като достоверни. Не се ценят като достоверни и
обясненията му, че не е говорил по телефона на тези дати с подс.Ю.А., предвид
разминаването с приложените по делото ВДС
и обясненията на подс.А. – в т.ІV л.23, че е разговарял.
Съдът цени като обективни обясненията
на подс. Р. дадени в хода на ДП, л.88- 89 т.1-ви, приобщени на осн. чл.279 ал.2
във вр. с ал.1 т.4 предл.1-во от НПК, относно обстоятелството, че наркотика е
бил в колата, която е управлявал, че подс. М.К. при спирането им от полицията
го хвърлил към подс.К.Д., тя веднага му я хвърлила обратно, след което той го
сложил под седалката на Р.. В тази им част същите кореспондират с показанията
на свид.К. и свид.Г., а и след прочитането им не бяха отречени от подсъдимия
като неверни.
След обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал и отчитане, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка роля- доказателствено средство
и средство на защита. Съдът
кредитира с доверие и цени като обективни, логични и последователни обясненията
на подс.Д. дадени в хода на съдебното следствие- л.396, от които се установява,
че: са пътували с лек автомобил, регистриран на нейно име към Р.Турция, заедно
с подсъдимите: И., К., Р. и свид.К.; тръгнали
са сутринта и са се върнали вечерта; подс.Р. е управлявал автомобила;
паркирали са колата на паркинг; на връщане подс.К. и свид.К. са слезли от
колата и са минали границата пеша; тя е пътувала на предна дясна седалка, че са
се чакали на бензиностанцията в Р.България с подс.К. и свид.К.; в този период е
живяла на семейни начала с подс.Р.; спрели ги на с.Поповица служители на ОД на
МВР-Пловдив; на паркинга са обядвали преди да тръгнат като са били седнали на
различни маси, като е видял непознат мъж да разговора с подс.И.; че е извършено
претърсване и изземване в лекия автомобил пред ресторанта, като при него е
намерено наркотичното вещество като кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. Ценят се с доверие и обясненията й, че познава
подс.Ю.А., който е бил на „моминия“ й
ден.
Съдът не кредитира с доверие
обясненията й, че подс.К., тъста му и подс.А.И. са пътували с тях, за да си
разделят разходите за гориво, като счита, че същите са израз на правото й на
защита и с тях желае да оправдае, обясни причината за съвместното им пътуване на подсъдимите до
Р.Турция и обратно. Още повече, че обясненията и са диаметраво противоположни
на приложените по делото ВДС, които обуславят извод за близки отношения, а не
търговски взаимоотношения.
Съдът не цени с доверие и обясненията
на подс.Д. дадени в съдебното заседание, в които сочи, че при преминаване на
границата са ги проверявали, като на връщане са вкарали колата на рентген, тъй
като същите са диаметрално противоположни на обясненията й дадени при
предходното разглеждане на делото НОХД №378/2015г. л.141/ приобщени на осн.
чл.279 ал.1 т.3 от НПК, в които е посочила, че не са минали през рентген на
проверка на колата, както и че нея и подс.Р. не са ги обискирили на границата,
макар в съдебното заседание същата да ги потвърди като достоверни. Липсва обаче
каквото и да е обяснение на констатираното от съда противоречие от страна на подсъдимата,
като заяви, че понастоящем /2021г./ си спомня по- добре, отколкото през 2015г., което не е логично.
Съдът кредитира с доверие обясненията
на подс.Д. дадени по НОХД №378/2015г., а не депозираните пред настоящия съдебен
състав, че подсъдимите и свид.К. са се събрали в ресторанта преди да
потеглят за Р.България, доколкото същата
ги потвърди като достоверни след констатиране на противоречията и запитване кое
е вярно. Същите кореспондират с показанията на свид.К. и подс.Р. и се ценят
като достоверни.
Кредитират се с доверие и показанията й
дадени по НОХД № 378/2015г. приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.2-ро
относно обстоятелството, че подс.А.И. е останал в Р.Турция, тъй-като си е
намерил работа, което същата и след прочитането й заяви, че не си спомня и
понастоящем.
Кредитират се с доверие и показанията й
дадени при предходното разглеждане на
делото, приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.3 от НПК, че по време на проверката
полицаите не са я накарали да излезне от колата и са проверили последната като
са отворили багажника, вратите на колата и са огледали вътре и само пдс.Р. е
излязал. Очевидно е, че подсъдимата обяснява извършената проверка при
преминаването на границата, доколкото преди това обяснява, че е проверена
колата на границата, но отново без да е проверена на ренген.
Ценят се с доверие обясненията й дадени
при предходно разглеждане на делото,
приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.2- ро от НПК, които същата
потвърди като достоверни относно обстоятелството, че спрямо подс.Р. е отправена
заплаха.
Не се ценят с доверие обясненията й
относно причината за пътуването на нея и подс.Р. до Р.Турция. В съдебното
заседание подсъдимата заяви, че е било, за да й купи той подарък за рождения
ден, а в хода на досъдебното производство в обясненията си, приобщени на осн.
чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК – л.75 т.І-ви е казала, че за да вземат парите от продажба
на ракия.
След обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал и отчитане, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка роля- доказателствено средство
и средство на защита, Съдът
кредитира с доверие и цени като обективни, логични и последователни обясненията
на подс. М.К. дадени в хода на съдебното следствие, от които се установява, че
са преминали всички през ГКПП „Капитан Андреево“, като с тъста си – свид.С.К.
са минали границата пеша, а подс. А.И. е останал в Р.Турция. Ценят се с доверие
и обясненията му, че полицаите са ги спрели, че са отишли до близкия ресторант,
където му казали, че са намерили наркотично вещество и му показали торбите, че
са извършили претърсване и изземване в присъствието на две жени, а той до
ресторанта е превозев с бус. Ценят се и
обясненията му, че преди да ги спрат полицаите торбата с наркотика е била
хвърлена на задната седалка. В тази им част същите кореспондират с показанията
на свид.К. и свид. Г., макар и отчасти.
Не се ценят като достоверни обясненията
му, че не познава подсъдимите, че е пътувал с тях случайно, че не е държал
бележка, в която са посочените теглата на двете торбички с наркотично вещество,
както и че не му е позната частта от цигарената кутия като счита, че с тях
същите желае да се защити. Именно подсъдимия в съд.заседание заяви, че пуши цигари „Парламент“, от каквото кутия е
откъсната хартията, на която е записано теглото на наркотичното вещество.
Телефонната комуникация между подс.А. и подс.К. води до единствения възможен
извод, че същите не само се познават, а и са в близки отношения.
След обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал и отчитане, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка роля- доказателствено средство и средство на защита, Съдът кредитира с
доверие и цени като обективни, логични и последователни обясненията на
подс.Ю.А. дадени в съдебното предл.1-во от НПК- л.145, в частта,
че не е чул подс.К. да отправя заплахи спрямо подс. Р. в Арестните помещения,
тъй като е било шумно. Ценят се като обективни и обясненията на подс.Ю.А.
дадени по НОХД № 677/2017г., приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК- л.175-176, в частта им, че има магазин в гр.Пловдив, че е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест“, че на инкриминираната дата са отишли свид.Г. и
свид.К. и са го задържали, като на въпрос защо го задържат, след като в дома му
няма забранени вещи, те му обяснили, че другите задържани са негови хора, както
и че е разговарял с подс.И. и подс.К. и по телефона.
Не кредитирам с доверие обясненията му,
в частта, че свид.Д.Г. и К.К. са отишли в магазина му и са го разрушили, след
което системно са се заяждали с него, като непотвърдени със събрания по делото
доказателствен материал и израз на правото на защита на подсъдимия.
Кредитират се с доверие обясненията на
подс.Ю.А., дадени в хода на досъдебното производство- л.51 т.1-ви, приобщени на
осн. чл.279 ал.2, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, в частта, че е бил задържан и че е
търсил на инкриминирите дати подс.К. по телефона, но не се ценят като
достоверни обясненията му, че го е търсил, тъй като жена му го е помолила да се
обади, защото тя нямала телефон.
Не се ценят с доверие и обясненията му
дадени в хода на ДП, приобщени на осн. чл.279 ал.2, вр. с ал., т.4 от НПК -
л.22-23 т.ІV, че не познава подсъдимите,
доколкото противоречат на обясненията му дадени пред съда, че е звънял на
подс.К. по телефона в инкриминирания период. В тази им част обясненията му
противоречат и на обясненията на подс.И., който сочи, че подс.А. му е позволил
пред магазина си да отвори сергия, на която да продава стока от затворения си
магазин, обясненията на подс.К., че се
познават отдавна, на обясненията на подс.Д., че подс.А. е присъствал на нейния
„момин ден“, на обясненията на подс.Р., че се е обаждал на подс.А. да го пита
дали има нужда от стока, която да закупи от Р.Турция и да му я донесе. Предвид
това съдът счита, че обясненията на подс.А. са изолирани в тази си част от
събрания по делото доказателствен материал и не следва да се ценят с доверие.
След обстоен анализ на събрания по
делото доказателствен материал и отчитане, че обясненията на подсъдимия имат
двуяка роля- доказателствено
средство и средство на защита, Съдът кредитира с доверие
и цени като обективни, логични и
последователни обясненията на подс. А.И. дадени по НОХД №378/2015г. приобщени в
настоящото производство на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК -л.189-190, в
частта, че е разговарял със служителите на ОД на МВР-Пловдив, свид. Г. и
свид.К. относно инкриминираното деяние. Не се ценят обаче твърденията му, че е
бил заплашван и спрямо него е упражнено насилие предвид съдържанието на
изготвените ВДС, от които не проличава спрямо него да са отправяни репликите,
които подс.И. сочи, а именно: „Кажи, признай си., Всички са хванати! Определи ролята си, щото
ще стане лошо, Помисли си!“, предвид което и съдът счита, че с тях същия желае
да се защити. Твърдението му, че не е знаел, че разговора се записва е още едно
основание съдът да счете, че същият е оказал съдействие на органите на реда,
заявявайки, че е бил „еконт“ / куриер/, който е трябвало да занесе парите до
Р.Турция, дадени му от подс.А. и с тях
да заплати покупката на наркотичното вещество. Тези му твърдения са в противоречие
и с тезата му, че преди беседата са му били казани въпросите, които ще му бъдат
задавани и отговорите, които той трябва да даде.
Не се възприемат като достоверни и
обясненията му, че е казал пред свид.Г. и свид.К., че е изпратена бележка до
подс.А., което се опровергава от приложените по делото ВДС, изготвени въз
основа на събрани по делото СРС-та.
Съдът кредитира с доверие обясненията
на подс.А.И. дадени по НОХД№ 378/2015г. л.321,
приобщени на осн. чл.279 ал.1 т.4 предл.1-во от НПК, в частта, че познава
подс.А. от махалата, че му е помогнал като пред магазина му е отворил сергия,
за да си продаде стоката останала от затворения му магазин.
Останалите дадени от подсъдимия
обяснения касаят семейното му положение и трудова ангажираност, т.е
характеристични данни няма да бъдат обсъждани тук по отношение на
съпричастността му към инкриминираното деяние.
От събраните по делото писмени
доказателствени средства- разпечатки на телефонните разговори и ВДС може да
бъде направен извод, че телефоните ползвани от подс.Ю.А. / +****/, подс.К.
/+***/ и подс. Р. /+****, +****, +****и
+ ****/ са регистрирани на едно и също лице, което е починало на 07.03.2014г.
Установено е и че в периода от
01.02.2014г. до 07.04.2014г. между подс.А. и подс.Р. са проведени общо 61
разговора, а в периода от 06.04.2014г. до 08.04.2014г. са засечени четири
телефонни разговора, в 19,08ча и 21,40 часа на 08.04. и в 04,21ч и 22,26 часа
на 07.04.2014г. Както и че между подс.А. и подс. К. са проведени общо 71
разговора, като в периода от 06.04.2014г. до 07.04.2014г. са общо 19, обслужени
от клетки в гр.Пловдив, и Свиленград / обстойно описани на л.2 т.3 от ДП/.
Честата телефонна комуникация между лицата води до категоричния извод, че
същите се познават и поддържат близки отношения.
Съдът кредитира с доверие изготвените
по делото експертни заключения, като изготвени от лица притежаващи специални
знания и професионална компетентност в
съответните области, в които са назначени, отговорили в пълнота на поставените
им задачи обективно и компетентно.
Съдът цени
приложените по делото ВДС изготвени след експлоатираните СРС и ги използва за
изграждане на фактическата обстановка по делото. По делото са налице издадени
надлежни разрешения от оправомощено лице - Председателя на ОС-Пловдив, за използване на СРС, в резултат на които са
изготвени ВДС документиращи разговори между подсъдимите и между подсъдимите и
служители на „КП“ при ОД на МВР-Пловдив. Това са годни доказателствени средства
за установяване на правно значими факти- относно наличието на разговори между
подсъдимите, организиране на тръгването им от Р.България към Р.Турция, проверка
от страна на подс.А. дали са стигнали, воденето на преговори от подс.И.,
тръгването обратно към Р.България, обажданията по време на пътуването, касаещи
преминаването на границата от автомобила, в който са били подс.Р. и подс.Д..
Установяват и че на подс. А. е изпратена от подс.А.И. бележка, дадена на
подс.К., в която е посочено количеството изпратено му наркотично вещество,
както и че подс.Д. при преминаването на турско българската граница е скрила
наркотичното вещество в сутиена си. Ролята на подс. А.И. при осъществяване на
деянието – еконт, куриер. Съдът ги преценя като годни доказателствени средства,
тъй като при прилагане на СРС и
изготвяне на ВДС по делото, са спазени изискванията на чл.172-177 от НПК и чл.
12, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗСРС- исканията за разрешение са направени от
компетентен орган по чл. 13 от ЗСРС, разрешенията са дадени също от компетентен
орган- Председателя на ПОС, спазени са определените от разрешаващия орган и
установените от закона срокове, както и сроковете за изготвяне на ВДС.
Тук следва да се
отговори на възръжението на адв.В., че проведената с подс.И. оперативна беседа
е извършена не по предвидения в НПК ред. Съдът намира това възражение за неоснователно,
тъй като се касае за способ за събиране на доказателства, при който са спазени
всички изисквания регламентирани в НПК и ЗСРС, доколкото е издадано разрешение
от компетентен орган и действието е извършено в срока, за който е издадено
разрешението. В тази насока е Решение № 1 от 17.02.2017 г. на ВКС по н. д. №
1143/2016 г., III н. о., ВКС, в което се сочи, че след като е спазена
процедурата за разрешаване използването СРС, изготвените въз основа на тях ВДС
са годно доказателствено средство.
Не се възприема като
основателно и възражението на адв.В., че разпита на свид.Г. е недопустим, тъй
като същия преразказва придобитата информация, въз основа на СРС-та. На първо
място не съществува забрана в НПК, Д.Г. да бъде разпитан в качеството на
свидетел по делото, доколкото същият не е сред лицата визирани в чл.118 от НПК.
В показанията си свидетелят дава информация за непосредствено възприети от него
факти и обстоятелства – свързани с наблюдението над подсъдимите, спирането на
лекия автомобил на КПП-то, действията по задържане на подс.А., завеждането му
със служебен автомобил до полицейското управление, проведените беседи с лицата,
търсенето и намирането на втория телефон на подс.А. оставен от него в
полицейския автомобил. Показанията относно тези обстоятелства са първичен източник на информация, доколкото
свид.Г. е участвал лично в конкретните действия и е придобил непосредствени
възприятия за тези факти и обстоятелства. По отношение на използваните СРС
следва да се уточни, че свид.Г. заяви в съдебното заседание, че са били на жив
контрол, т.е в момента на разговорите между подсъдимите е придобивал лично информацията, която са
анализирали с колегите му, като са ползвали и преводач при необходимост от
превод от турски език. Ето защо съдът счита, че показанията на свид.Г. са
източник на информация, която е непосредствено възприета от него в резултат на
извършените от него и колегите му
действия, поради което и те следва да се ценят с доверие, като
кореспондиращи със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По отношение на
възраженията на адв.В. и адв.Ч., че не са налице разговори между техните
подзащитни с останалите следва да се отбележи, че съдът не ги възприема като
основатели. Съдът прави изводите си, че подс.И. и подс.Д. са извършители на престъпното
деяние не само възоснова на установената телефонна комуникация между
подсъдимите, а въз основа на всички събрани гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, които по- горе бяха обстойно
анализирани. В допълнение следва да се посочи и че е налице телефонна
комуникация между подс.А. и подс.А.И. видно от съдържанието на ВДС-те приложени
по делото и разпечатките от телефонните разговори на подсъдимите.
По отношение на
възражението на адв.С., че подс.Р. е дал противоречиви обяснения, с оглед
отправените му заплахи, следва да се отбележи, че същия като обвиняем,
респ.подсъдим има право да дава обяснения, както и право да не дава обяснения.
Право, което му е било разяснено в присъствието на защитника му. Подсъдимият
при упражняване на правото си да дава обяснения не е задължен да казва
истината, доколкото не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване от
една страна, а от друга както беше
посочена по- горе той може да упражни ефективно правото си на защита, давайки
обяснения, каквито счете, че защитават правата и интересите му, на съответния
етап от развитие на наказателното производство. Ето защо обясненията на всеки
подсъдим следва да бъдат подложени на обстоен анализ и след преценка на
останалия събран по делото доказателствен материал да се посочи, кои се
кредитират с доверие и кои не, което е сторено по- горе от съда. Доводът защо
подс.Д. и подс. Р. отново са отишли при наличие на съмнение, че предния път са
присвоили 130гр. от наркотичното вещество изисква предположение от съда, което
е недопустимо.
Възражението на
адв.А., че е неясно защо при една и съща деятелност на подс.К. и свид.К.,
единия има качеството на подсъдим, а другия на свидетел е свързано с
постановената по НОХД №378/2015г. присъда, с която С.К. е признат за невиновен
и оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата не е протестирана от
ОП-Пловдив, в тази й част пред АС-Пловдив, който я е отменил и е върнал делото
на прокурора. С внесения след това обвинителен акт, С.К. не е предаден на съд,
което е конституционно правомощие на прокурора да прецени кои лица да предаде
на съд и за какви престъпление, което не подлежи на съдебна санкция.
Съдът не възприема
като основателно и възражението на адв.А., че било нелогично подс.К. съзнавайки
информацията съдържаща се в бележката, да не я изхвърли или изяде, а да я
остави, за да се уличи в престъното деяние. Очевидно е, че интензитата на
проведената операция по задържане на подсъдимите при с.Поповица и желанието на
подс.К. да прехвърли торбата с наркотичното вещество на подс.Д., която обаче
бързо му я върнала, докато ги преследвали служителите на ОД на МВР-Пловдив е
лишила от време подс.К. да изхвърли бележката, в която е посочено теглото на
двете торбички с наркотик, която е следвало да предаде на подс.А..
По отношение на
направените възражения от адв.А., че е възможно полицейските служители да са
подхвърлили наркотичното вещество в лекия автомобил и че е неясно защо
претърсването е извършено пред ресторанта, а на пред бензиностанцията, която
била по- близо. Съдът след като анализира събрания по делото доказателствен
материал, в частност обясненията на подс.Д., подс.К., показанията на свид.П.,
свид.В.И. и свид.К. счита, че е неоснователно направеното възражение, че
наркотика е подхвърлен от служители на реда. Свид. К. е категоричен в
показанията си, че иззетата торба с наркотично вещество е именно тази, която
след като са видели подсъдимите, че полицаите искат да ги спрат, подс.К. я е
извадил и хвърлил към подс.Д., а тя от своя
страна му я върнала обратно и той я мушнал под шофьорската седалка.
Именно там, където е намерена при извършеното претърсване и изземване и
откъдето са видели да я изземват поемните лица – свид.П. и свид.В.И..
Гореизложеното обуславя извод, че торбата с наркотичното вещество е била в
лекия автомобил, преди същият да бъде спрян от служителите на ОД на МВР-Пловдив
и да бъде извършено претърсване и изземване.
По отношение на
въпроса защо претърсването и изземването в лекия автомобил е извършено пред
ресторанта, а не пред бензиностанцията следва да се отбележи, че разследващите
органи преценяват, къде да извършат процесуално следственото действие, въз
основа на конкретната ситуация и възможността за осигуряване на необходимите
две поемни лица. В настоящия случай беше посочено от свид.П., че служителите на
реда са ги поканили да отидат на място, но те не са можели да напуснат
работното си място – ресторант „Димета“, тъй като били на работа. Очевидно това
е и наложило автомобила да бъде преместен до там, за да се извърши
претърсването. Това обаче не влияе на годността на доказателственото средство,
доколкото е категорично установено, че такова действие /претърсване и
изземване/ е извършено, поради което и съдът го ползва при изграждане на
фактическата обстановка. Следва да се посочи, че съдът може да изключи от
доказателствената съвкупност извършеното процесуално следствено действие, само
ако то е извършено в нарушение на разпоредбите на НПК, каквото нарушение в
случая не е налице.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Подсъдимият Ю.М.А. е
годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият А.М.И. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимата К.Я.Д. е
годен субект на престъпленията, в които е обвинена, защото ги е извършила като
пълнолетна и в състояние на вменяемост, като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Подсъдимият Х.С.Р. е
годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият М.Н.К. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Ю.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.354а, ал.2, предл.2-ро,
вр. с ал.1, предл. 1-во, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1 за това, че в периода от
07.04.2014г. до 08.04.2014г., в условията на продължавано престъпление, от гр.
Истанбул, Република Турция, до с. Поповица област Пловдив е извършил следното:
- На 07.04.2014г. в
гр. Истанбул, Република Турция, в съучастие, като подбудител и помагач умишлено
е склонил и улеснил, чрез даването на съвети, разяснения, отстраняване на
спънки и набавянето на средства, съизвършителите: Х.С.Р. с ЕГН **********,
К.Я.Д. с ЕГН **********, М.Н.К. с ЕГН ********** и А.М.И. с ЕГН **********, без
надлежно разрешително да придобият с цел разпространение високорисково
наркотично вещество, а именно: 236.77гр. хероин със
съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност
37883.20лв. и 251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв., на обща стойност 60
509.20лв.
- в периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г.
от гр. Истанбул, Република Турция, до с. Поповица, обл. Пловдив, в съучастие
като подбудител и помагач умишлено е склонил и улеснил, чрез даването на
съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавянето на средства,
съизвършителите: К.Я.Д. с ЕГН **********, М.Н.К. с ЕГН ********** и Х.С.Р. с
ЕГН **********, без надлежно разрешително да държат с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77 гр. хероин със съдържание
на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.20лв. и
251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв., всичко на обща стойност 60 509.20лв., като
наркотичното вещество е в особено големи размери.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият А. е осъществил
престъплението в съучастие, задружно с подсъдимите- Д., Р., К. и А., които са
действали като извършители, а подс. А. -
в качеството му на подбудител и помагач. Дейността на подбудителя като
съучастник се изразява в умишлено склоняване, в мотивиране на другиго да
извърши определено умишлено престъпление, за което преди това последното лице
не е имало решение. Тази форма на съучастие, която може да се прояви само чрез
действие, може да се осъществи по различни начини, включително и чрез даване на
съвет, който може да е свързан и с механизма на извършване на деянието. При
всички случаи обаче до този момент извършителят не трябва да е имал умисъл за
извършване на престъплението. Решението за извършване на престъпното деяние
трябва да е формирано у дееца в резултат на склоняването му от подбудителя чрез
определено действие. В случая, подсъдимия А. е склонил подсъдимите: Д., Р., И.
и К. да придобият с цел разпространение в Р.Турция и подсъдимите: Д., Р. и К. да държат с цел разпространение
от Р.Турция до с.Поповица, високорисково наркотично вещество. Същите след като
им е бил разяснен механизма на извършване на деянието и им е обещал на всеки от
подсъдимите да им заплати за извършеното, те са взели решение да го осъществят.
Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на
спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в
изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява,
като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано.
Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава условия,
които в някаква степен благоприятстват извършителя и създават предпоставки за
извършването на замисленото деяние. Съдебната практика трайно приема, че
помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на
непосредствения извършител, но не може да има „последващо помагачество“
/Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./.
В настоящото производство се установява
по категоричен и безспорен начин, че подс.А. е действал и като помагач на подсъдимите,
тъй като с поведението си обективно е допринесъл за изпълнение на деянието. Той
умишлено е улеснил извършването му, като е осигурил необходимите средства за
пътуването, разпределил е ролите на всеки един от съучастниците, набавил е
средствата необходими за купуване на хероина, организирал е тръгването за
Р.Турция и връщането в Р.България. Дал е съвети на подсъдимите как да бъде
извършено престъплението и пренесен наркотика през границата, за да не будят
съмнение у контролните органи и митническите власти, а именно: наркотичното
вещестно да бъде в две торбички, които подс.Д. да скрие в сутиена си, за да не
се вижда. Отстранил е възможните спънки при извършване на деянието, като е
указал на подс. А.И. да предаде на подс.М.К. бележка с количеството наркотично
вещество, което е закупено и е казал на подс.К. заедно с тъста му да преминат
границата пеша, за да не будят съмнение в контролните органи на границата. С
тези си действия подс.А. е въздействал на подсъдимите да вземат решение и ги е
спомогнал да придобият в Р.Турция високорисковото наркотично вещество- хероин,
да го пренесат подс.Д. и подс.Р. през границата на страната и подсъдимите да го
държат, упражнявайки фактическата власт върху него, като през целия път подс.А.
е следял движението на изпратените от него лица
и е имал възможност да ги контролира.
Налице е съставомерният признак от
състава на престъплението, а именно премета на престъплението да е
високорисково наркотично вещество, съобразно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от
ЗКНВП. Категорично и безспорно се установява от събраните по делото
доказателства, че съучастниците, след като са били склонение и подпомогнати от
подс.А., не са придобили и държали
високорисковото наркотично вещество – хероин, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба, издадане при условията и по
реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП и от органите по чл.16 и по чл.18 от същия
закон. Действията им са осъществени незаконно, в нарушение на установения за
това ред и без надлежно разрешително.
Предметът на престъплението е
категорично установен по вид, количество, съдържание на активен компонент и
стойност от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – химична
експертиза, чието заключение е кредитирано от съда с доверие като компетентно изготвено.
Налице е по-тежко наказуемият състав
визиран в чл.354а ал.2 от НК, доколкото
предметът на престъплението е бил в особено големи размери съобразно
задължителното тълкуване на ВКС, а именно стойността му от 60509.20 лева е
надхвърляла 140 пъти минималната работна заплата за страната към датата на
деянието -м.април 2014г., когато е била в размер на 340 лева.
Несъмнено доказана е и съставомерната
цел, по отношение на намереното наркотично вещество - за разпространение,
изводима от количеството му, което обстоятелство категорично не може да
обуслови, че хероина е държан с цел лична употреба от страна на подсъдимите.
Съобразно константната практика на съдилищата и доктрината за съставомеростта
на деянието не е необходимо да бъде доказано осъществяването на сделка от
страна на подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е придобито и
държано с цел неговото отчуждаване на друго лице.
Деянията са осъществени от подсъдимия
при условията на продължавано престъпление, с оглед наличието на обективна и
субективна връзка помежду им. Те осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината – пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Ето защо съдът приема, че е налице
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл. Същият е предвиждал обществено опасните последици на
своето деяние и е целял настъпването им. Подс.А. е съзнавал и че деянието му
склонява и улеснява извършителите на
престъплението, като е искал и настъпването на неговия престъпен резултат
По отношение
на деянието по чл.242 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено от подс.А.
При така установената и изложената фактическа
страна, съдът намира, че подсъдимият с действията си е осъществил състава на
престъпление по чл. 242, ал.2 вр. чл. 20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК, като на
07.04.2014г. в съучастие като подбудител и помагач, умишлено е склонил и
улеснил, чрез даването на съвети, разяснения, отстраняване на спънки и
набавянето на средства, съизвършителите: К.Я.Д. с ЕГН ********** и Х.С.Р. с ЕГН
********** без надлежно разрешително да пренесат през границата на страната -
през ГКПП „Капитан Андреево", от Република Турция в Република България,
високорисково наркотично вещество, а именно 236.77гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни на стойност 37883.20лв. и 251.40гр.
хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни на
стойност 22626лв., всичко на обща стойност 60509.20лв.
От обективна страна са налице всички признаци
на деянието. Пренесената стока – наркотичното вещество не е декларирана, при
преминаването на държавната граница, на ГКПП „Капитан Адреево“ от Р.Турция в
Р.България, като недекларирането й се дължи на съзнателното й укриване от
митническите органи. Следва да се отбележи, че доколкото след пренасянето на
наркотичното вещество през границата е продължило неговото държане от страна на
подсъдимите са налице едновременно съставите на престъпленията по чл.242 ал.2 и
чл.354а от НК, съобразно Решение №365/27.06.1996г. по н.д. №149/1996г. на І-во
н.о.
Налице е
квалифициращото деяние обстоятелство предмет на контрабандата да е
високорисково наркотично вещество- хероин, такова съобразно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Подсъдимите не
са имали издадено разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП и от органите по
чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията им са осъществени незаконно, в
нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешително. Предметът на престъплението е категорично
установен по вид, количество, съдържание на активен компонент и стойност от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – химична експертиза, чието заключение е
кредитирано от съда с доверие като компетентно изготвено.
Подсъдимият А. е
осъществил престъплението по чл.242 ал.2 от НК в съучастие с подсъдимите :
К.Я.Д. и Х.С.Р., които са действали като извършители, а
подс. А. - в качеството му на подбудител
и помагач. Дейността на подбудителя като съучастник се изразява в умишлено
склоняване, в мотивиране на другиго да извърши определено умишлено
престъпление, за което преди това последното лице не е имало решение. Тази
форма на съучастие, която може да се прояви само чрез действие, може да се
осъществи по различни начини, включително и чрез даване на съвет, който може да
е свързан и с механизма на извършване на деянието. При всички случаи обаче до
този момент извършителят не трябва да е имал умисъл за извършване на
престъплението. Решението за извършване на престъпното деяние трябва да е
формирано у дееца в резултат на склоняването му от подбудителя чрез определено
действие. В случая, подсъдимият А. е склонил подсъдимите Д. и Р. да пренесат
през границата на страната, без надлежно разрешително наркотичното вещество
и след като им разяснил механизма на
извършването му и им обещал, че ще им заплати за извършеното, те взели решение
да го осъществят.
Според разпоредбата на чл.20,
ал.4 от НК помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието,
отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не
участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено
улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е
формирано. Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава
условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя и създават
предпоставки за извършването на замисленото деяние. Съдебната практика трайно
приема, че помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното
деяние на непосредствения извършител, но не може да има „последващо
помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I
н.о. и др./.
В
настоящото производство се установява по категоричен и безспорен начин, че
подс.А. е действал и като помагач на подс.Д. и подс.Р., тъй като с поведението
си обективно е допринесъл за изпълнение на деянието. Той умишлено е улеснил
извършването му, като е осигурил необходимите средства за пътуването, разяснил
е на подсъдимите, че други лица ще го закупят физически и ще го предадат на
подсъдимите, за да го пренесат, набавил е средствата необходими за купуване на
хероина, организирал е тръгването за Р.Турция и връщането до Р.България. Дал е
съвет на подсъдимите да разделят наркотичното вещество в две торбички, които да
предадат на подс.Д. и тя да ги сложи в сутиена си при преминаването на
границата, за да будят съмнение в контролните власти и органите на реда.
Отстранил е възможните спънки при извършване на деянието, като е указал на
подс. А.И. да предаде на подс.М.К. бележка с количеството наркотично вещество,
което е закупено, указал е на подс.К. заедно с тъста му да преминат границата
пеша, за да не будят съмнение в митническите органи, които да ги спрят,
проверят и така да осуетят извършване на престъплението.
Деянието е осъществено с пряк умисъл, като
подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им. Същият е предвиждал извършването на престъплението и
неговите общественоопасни последици, като е съзнавал и че деянието му склонява
и улеснява извършителите на престъплението, като е искал и настъпването на
неговия престъпен резултат.
По
отношение на подс. А.И.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият А.М.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.354а, ал.2, предл.2-ро, вр. ал. 1,
предл. 1-во, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, като на 07.04.2014г. в гр.Истанбул
Република Турция, в съучастие като съизвършител с извършителите: Х.С.Р. с ЕГН
**********, К.Я.Д. с ЕГН ********** и
М. Н. К. с
ЕГН ********** и Ю.М.А. с ЕГН
********** като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобил с
цел разпространение високорисково наркотично
вещество, а именно: 236.77 гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.20лв. и
251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22 626лв., на обща стойност 60509.20лв., като
наркотичното вещество е в особено големи размери.
От обективна страна е установено, че подсъдимият
И. е осъществил престъплението в съучастие с подсъдимите- Д., Р., К., като
съизвършител, като е бил подбуден и подпомогнат от подс. А., да го извърши.
Подс.А. умишлено е склонил, мотивирайки подс.И. да извърши умишлено
престъплението по чл.354а ал.2 от НК,
което преди това подс.И. не е имал намерение да стори, като му е
обещано, че ще му бъде заплатено от подс.А. за извършеното. Подс. И. е бил и
подпомогнат от подс.А., тъй като след като се е съгласил да го извърши са му
били предоставени нужните финансови средства за закупуване на хероина в
Р.Турция, организирано е пътуването му до там с останалите подсъдими, осигурена
му била телефонна връзка с подс.А. и среща с лицата, от които да закупи
наркотичното вещество.
Като съизвършител
подс.И. е допринесъл за отрицателното засягане на обекта на посегателство, като
е участвал в самото изпълнение на престъплението. Съобразно предварително
разпределените роли на всеки един от подсъдимите от страна на подс.А., той е
придобил наркотично вещество в гр.Истанбул, Република Турция, като е престирал
определена парична сума, за да го получи. Същият му е предоставен и така той е
установил фактическа власт върху него.
Налице е и
съставомерният признак от състава на престъплението, а именно премета на
престъплението да е високорисково наркотично вещество, съобразно Приложение №1
към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Категорично и безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че след като е бил склонен и подпомогнат от подс.А. да
придобие високорисковото наркотично вещество – хероин, същият не се е снабдил с
необходимото разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и употреба,
което се издава при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП и от
органите по чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията на подс.И. са осъществени незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешително.
Предметът на
престъплението е категорично установен по вид, количество, съдържание на
активен компонент и стойност от изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно – химична експертиза, чието заключение е кредитирано от съда с доверие
като компетентно изготвено.
Налице е по-тежко
наказуемият състав визиран в чл.354а ал.2 на от НК, доколкото престъпният
предмет е бил в особено големи размери съобразно задължителното тълкуване на
ВКС, а именно стойността му в размер на
60509.20 лева е надхвърляла 140 пъти минималната работна заплата за
страната към датата на деянието - м.април 2014г., когато е била в размер на 340
лева.
Несъмнено доказана е
и съставомерната цел, по отношение на намереното наркотично вещество - за
разпространение, изводима от количеството му, което обстоятелство категорично
не може да обуслови, че хероина е държан с цел лична употреба от страна на
подсъдимите. Съобразно константната практика на съдилищата и доктрината за
съставомеростта на деянието не е необходимо да бъде доказано осъществяването на
сделка от страна на подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е
придобито и държано с цел неговото отчуждаване на друго лице.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Същият е предвиждал обществено
опасните последици на своето деяние и е целял настъпването им. Подс.И. е
съзнавал и че осъществява деянието съвместно с другите подсъдими, както и че
подс.А. го е улеснил и мотивирал да го извърши.
По отношение на подс. К.Д.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимата К.Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.2,
предл.2-ро, вр. ал.1 предл.1-во вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1,
като в периода от 07.04.2014г. до 08.04.2014г. в условията на продължавано
престъпление от гр.Истанбул, Република Турция до с.Поповица, обл.Пловдив, е
извършила следното:
- На 07.04.2014г. в
гр. Истанбул, Република Турция в съучастие като съизвършител с извършителите: Х.С.Р. с ЕГН **********, М.Н.К. с ЕГН **********, А.М.И. с
ЕГН ********** и Ю.М.А. с ЕГН ********** като
подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобила и държала с цел
разпространение високорисково наркотично, а именно:
236.77гр. хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9%
тегловни, на стойност 37883.20лв. и 251.40 гр. хероин, със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв. на обща
стойност 60509.20 лв.
- в периода от
07.04.2014г. до 08.04.2014г. от гр.Истанбул, Република Турция до с.Поповица,
обл.Пловдив в съучастие като съизвършител с извършителите: Х.С.Р. с ЕГН
**********, М.Н.К. с ЕГН ********** и
Ю.М.А. с ЕГН ********** като подбудител и помагач, без надлежно
разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество,
а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/
67.9% тегловни, на стойност 37883.20лв. и 251.40 гр. хероин, със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв., на
обща стойност 60509.20лв, като наркотичното вещество е в особено големи
размери.
От обективна страна е установено, че подсъдимата
Д. е осъществила престъплението в съучастие с подсъдимите- а., Р., К., като
съизвършител, като е бил подбудена и подпомогната от подс. А., да го извърши.
Подс.А. умишлено я е склонил, мотивирайки я да извърши умишлено престъплението
по чл.354а ал.2 от НК, което преди това тя не е имала намерение да стори, като
й е обещал, че ще й заплати за извършеното. Подс. Д. е била и подпомогната от
подс.А., тъй като след като се съгласила да го извърши са й били определени
действията, които следва да извърши- организирано е пътуването й до там с
останалите подсъдими с нейния автомобил, предоставени са й финансови средства
необходими за пътуването, даден й е съвет да скрие наркотичното вещество,
разпределено в две торбички в сутиена й, след което да премине границата на страната заедно с подс.
Р., нейн съжител по това време. Като съизвършител подс.Д. е допринесла за
отрицателното засягане на обекта на посегателство, като е участвала в самото
изпълнение на престъплението. Съобразно предварително разпределените роли на
всеки един от подсъдимите от страна на подс.А., след като заедно с подс. И.
са придобили наркотично вещество в
гр.Истанбул, Република Турция, тя го е скрила така, че да не може да бъде
намерено без щателна проверка от страна на митническите или други държавни
органи.
Подс. Д. е
осъществила и двете изпълнителни деяния: придобиване и държане, доколкото след
като е участвала в придобиването му- закупуването от лицето, сочено като бати
„***“ е установила фактическа власт върху него, като го е поставила в сутиена
си, с което е осъществила изпълнителното деяние – „държане“.
Налице е
съставомерният признак от състава на престъплението, а именно премета на
престъплението да е високорисково наркотично вещество, съобразно Приложение №1
към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Категорично и безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че след като е бил склонена и подпомогната от подс.А. да
придобие и държи високорисковото наркотично вещество – хероин, същата не се е
снабдила с необходимото разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, което се издава при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП
и от органите по чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията на подс.Д. са осъществени незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешително.
Предметът на
престъплението е категорично установен по вид, количество, съдържание на
активен компонент и стойност от изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно – химична експертиза, чието заключение е кредитирано от съда с доверие
като компетентно изготвено.
Налице е по-тежко
наказуемият състав визиран в чл.354а ал.2 на от НК, доколкото престъпният
предмет е бил в особено големи размери съобразно задължителното тълкуване на
ВКС, а именно стойността му от 60509.20 лева е надхвърляла 140 пъти минималната
работна заплата за страната към датата на деянието -м.април 2014г., когато е
била в размер на 340 лева.
Несъмнено доказана е
и съставомерната цел, по отношение на намереното наркотично вещество - за
разпространение, изводима от количеството му, което обстоятелство категорично
не може да обуслови, че хероина е държан с цел лична употреба от страна на подсъдимите.
Съобразно константната практика на съдилищата и доктрината за съставомеростта
на деянието не е необходимо да бъде доказано осъществяването на сделка от
страна на подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е придобито и
държано с цел неговото отчуждаване на друго лице.
Деянията са
осъществени от подсъдимата при условията на продължавано престъпление, с оглед
наличието на обективна и субективна връзка помежду им. Те осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето
защо съдът приема, че е налице продължавана престъпна дейност по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.Д. е предвиждала обществено
опасните последици на своето деяние и е целяла настъпването им. Тя е съзнавала
и че осъществява деянието съвместно с другите подсъдими, както и че подс.А. я е
улеснил и мотивирал да го извърши и се е съгласявала с настъпването на
престъпния резултат от тях.
За
престъплението по чл.242 ал.2 от НК
Изложената
фактическа обстановка обуслява извода, че подс.К.Д. е осъществила от обективна
и субективна страна престъплението по чл.242, ал.2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 07.04.2014г. в съучастие като съизвършител с извършителя Х.С.Р. с
ЕГН ********** и с подбудителя и помагача Ю.М.А. с ЕГН **********, без надлежно
разрешително е пренесла през границата на страната - през ГКПП „Капитан
Андреево”, от Република Турция в Република България, високорисково наркотично
вещество, а именно: 236.77гр. хероин със
съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9 % тегловни, на стойност
37883.20 лв. и 251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626 лв. на обща стойност 60509.20 лв.
От обективна страна са налице всички признаци
на деянието. Пренесената стока – наркотичното вещество не е декларирана, при
преминаването на държавната граница, на ГКПП „Капитан Адреево“ от Р.Турция в
Р.България, като недекларирането й се дължи на съзнателното й укриване от
митническите органи. Следва да се отбележи, че доколкото след пренасянето на
наркотичното вещество през границата е продължило неговото държане от страна на
подсъдимите са налице едновременно съставите на престъпленията по чл.242 ал.2 и
чл.354а от НК / Решение №365/27.06.1996г. по н.д. №149/1996г. на І-во н.о/.
Налице е
квалифициращото деянието обстоятелство предмет на контрабандата да е
високорисково наркотично вещество- хероин, такова съобразно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Подсъдимите не
са имали издадено разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП и от органите по
чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията им са осъществени незаконно, в
нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешително. Предметът на престъплението е категорично
установен по вид, количество, съдържание на активен компонент и стойност от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – химична експертиза, чието заключение е кредитирано
от съда с доверие като компетентно изготвено.
Подсъдимата Д. е осъществила
престъплението в съучастие с подсъдимия Р., като съизвършител, като е била
подбудена и подпомогната от подс. А., да го извърши. Подс.А. умишлено я е
склонил, мотивирайки подс. Д. да извърши умишлено престъплението по чл.242 ал.2
от НК, което преди това тя не е имала намерение да стори, като й е обещал, че
ще й прати за извършеното. Подс. Д. е била и подпомогната от подс.А., тъй като
след като се е съгласила да го извърши е било организирано пътуването до Р.Турция
и обратно, предоставени са били необходимите финансови средства за това, дадени
са й съвети да скрие наркотичното вещество в сутиена си, за да не бъде открито
от митническите служители без щателна проверка.
Като съизвършител
подс.Д. е допринесла за отрицателното засягане на обекта на посегателство, като
е участвала в самото изпълнение на престъплението, съобразно предварително
разпределените роли на всеки един от подсъдимите от страна на подс.А.. Същата е
пренесла през границата на страната високорисковото наркотично вещество в
сутиена си.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е предвиждала
обществено опасните последици на своето деяние и е целяла настъпването им. Тя е
съзнавала и че осъществява деянието съвместно с подс.Р., както и че подс.А. я е
улеснил и мотивирал да го извърши.
По отношение на подс. Х.Р.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Х.С.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.354а, ал.2, предл.2 вр. ал.1 предл.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 07.04.2014г. до
08.04.2014г. в условията на продължавано престъпление от гр. Истанбул,
Република Турция до с.Поповица, обл.Пловдив е извършил следното:
- На 07.04.2014г. в
гр.Истанбул, Република Турция в съучастие като съизвършител с извършителите:
К.Я.Д. с ЕГН **********, М.Н.К. с ЕГН **********, А.М.И. с ЕГН ********** и с
Ю.М.А. с ЕГН ********** като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е
придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на активен
компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.20 лв. и 251.40
гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв., на обща стойност 60509.20 лв.
- В периода от
07.04.2014г. до 08.04.2014г. от
гр.Истанбул, Република Турция до с.Поповица, обл.Пловдив в съучастие като
съизвършител с извършителите: К.Я.Д. с ЕГН ********** и М.Н.К. с ЕГН ********** и Ю.М.А. с ЕГН ********** като
подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.20 лв. и
251.40гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв., на обща стойност 60509.20 лв, като наркотичното
вещество е в особено големи размери.
От обективна страна е установено, че подсъдимият
Р. е осъществил престъплението в съучастие с подсъдимите- а., Д., К., като
съизвършител, като е бил подбуден и подпомогнат от подс. А., да го извърши.
Подс.А. умишлено го е склонил, мотивирайки го да извърши умишлено
престъплението по чл.354а ал.2 от НК, което преди това той не е имал намерение
да стори, като му е обещал, че ще му плати за извършеното. Подс. Р. е бил и
подпомогнат от подс.А., тъй като след като се е съгласил да го осъществи са му
били определени действията, които следва да извърши- организирано е пътуването
му до там с останалите подсъдими с автомобил, който е следвало да управлява,
предоставени са му финансови средства необходими за пътуването, дадени са му
съвети, че следва подс.К. и свид. К. да слезнат преди ГКПП-то, за да не будят
съмнение в митническите власти, след което да
премине границата на страната заедно с подс. Д., негов съжител по това
време, която трябвало да носи наркотика в сутиена си. Като съизвършител подс.
Р. е допринесъл за отрицателното засягане на обекта на посегателството, като е
участвал в самото изпълнение на престъплението. Съобразно предварително
разпределените роли на всеки един от подсъдимите, подс.Р. следвало да управлява
лекия автомобил и на отиване и на връщане от Р.Турция.
Подс. Р. е
осъществил и двете изпълнителни деяния на престъплението : придобиване и
държане, доколкото след като е участвал в придобиването му- закупуването от
лицето, сочено като бати „***“ е установил, фактическа власт върху него. Според
постоянната практика на ВКС, за да е налице „държане“ в наказателноправен
смисъл не е необходимо вещта да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт
върху нея, а е достатъчно той да разполага с възможност във всеки един момент
да осъществи контрол върху вещта. „Държането“ е фактическо състояние независимо
от мястото, където се намират вещите, и начина на съхраняване и пазене.
Подсъдимият Р. е управлявал лекия автомобил, в който е пътувала подс.Д., скрила
в сутиена си хероина при преминаването на границата и го е превозил от
гр.Истанбул до с.Поповица.
Налице е
съставомерният признак от състава на престъплението, а именно премета на
престъплението да е високорисково наркотично вещество, съобразно Приложение №1
към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Категорично и безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че след като е бил склонен и подпомогнат от подс.А. да
придобие и държи високорисковото наркотично вещество – хероин, същият не се е
снабдил с необходимото разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, което се издава при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП
и от органите по чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията на подс.Р. са
осъществени незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешително.
Предметът на
престъплението е категорично установен по вид, количество, съдържание на
активен компонент и стойност от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – химична експертиза,
чието заключение е кредитирано от съда с доверие като компетентно изготвено.
Налице е по-тежко
наказуемият състав визиран в чл.354а ал.2 на от НК, доколкото престъпният
предмет е бил в особено големи размери съобразно задължителното тълкуване на
ВКС, а именно стойността му от 60509.20 лева е надхвърляла 140 пъти минималната
работна заплата за страната към датата на деянието -м.април 2014г., когато е
била в размер на 340 лева.
Несъмнено доказана е
и съставомерната цел, по отношение на намереното наркотично вещество - за разпространение,
изводима от количеството му, което обстоятелство категорично не може да
обуслови, че хероина е държан с цел лична употреба от страна на подсъдимите.
Съобразно константната практика на съдилищата и доктрината за съставомеростта
на деянието не е необходимо да бъде доказано осъществяването на сделка от
страна на подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е придобито и
държано с цел неговото отчуждаване на друго лице.
Деянията са
осъществени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, с оглед
наличието на обективна и субективна връзка помежду им. Те осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето
защо съдът приема, че е налице продължавана престъпна дейност по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.Р. е предвиждал обществено
опасните последици на своето деяние и е целял настъпването им. Той е съзнавал и
че осъществява деянието съвместно с другите подсъдими, както и че подс.А. го е
улеснил и мотивирал да го извърши и се е съгласявал с настъпването на
престъпния резултат от тях.
По отношение на престъплението по чл.242 ал.2 от НК
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Х.С.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.242, ал.2, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1от НК, като на 07.04.2014г. в съучастие като съизвършител с
извършителя К.Я.Д. с ЕГН ********** и с подбудителя и помагача Ю.М.А. с ЕГН
********** без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната -
през ГКПП „Капитан Андреево”, от Република Турция в Република България,
високорисково наркотично вещество, а именно:
236.77гр. хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/
67.9 % тегловни, на стойност 37883.20 лв. и 251.40 гр. хероин,
със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на
стойност 22626 лв., на обща стойност 60509.20 лв.
От обективна страна са налице всички признаци
на деянието. Пренесената стока – наркотичното вещество не е декларирана, при
преминаването на държавната граница, на ГКПП „Капитан Адреево“ от Р.Турция в
Р.България, като недекларирането й се дължи на съзнателното й укриване от
митническите органи. Следва да се отбележи, че доколкото след пренасянето на
наркотичното вещество през границата е продължило неговото държане от страна на
подсъдимите са налице едновременно съставите на престъпленията по чл.242 ал.2 и
чл.354а от НК / Решение №365/27.06.1996г. по н.д. №149/1996г. на І-во н.о/.
Налице е
квалифициращото деяние обстоятелство предмет на контрабандата да е
високорисково наркотично вещество- хероин, такова съобразно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Подсъдимите не
са имали издадено разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП и от органите по
чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията им са осъществени незаконно, в
нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешително. Предметът на престъплението е категорично
установен по вид, количество, съдържание на активен компонент и стойност от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – химична експертиза, чието заключение е
кредитирано от съда с доверие като компетентно изготвено.
Подсъдимият Р. е
осъществил престъплението в съучастие с подсъдимата Д., като съизвършител, като
е бил подбуден и подпомогнат от подс. А., да го извърши. Подс.А. умишлено го е
склонил, мотивирайки подс. Р. да извърши умишлено престъплението по чл.242 ал.2
от НК, което преди това той не е имал намерение да стори, като му е обещал да
му плати за извършеното. Подс. Р. е бил и подпомогнат от подс.А., тъй като след
като се е съгласил да го извърши е било организирано пътуването до Р.Турция и
обратно, предоставени са били необходимите финансови средства за това, дадени
са му съвети, че следва преди да преминат границата подс.К. и свид. К. да
слязат, за да не будят съмнение у митническите служители, както и обещание, че
мястото на което ще бъде укрито наркотичното вещество, а именно в сутиена на
подс.Д. няма да бъде открито от митническите служители без щателна проверка.
Като съизвършител подс.Р. е допринесъл
за отрицателното засягане на обекта на посегателство, като е участвал в самото
изпълнение на престъплението, съобразно предварително разпределените роли на
всеки един от подсъдимите от страна на подс.А.. Същият е управлявал автомобила,
в който е пътувала подс.Д., която е пренесла през границата на страната
високорисковото наркотично вещество в сутиена си, за което подс.Р.
предварително е знаел.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал обществено опасните
последици на своето деяние и е целял настъпването им. Той е съзнавал и че
осъществява деянието съвместно с подс.Д., както и че подс.А. го е улеснил и
мотивирал да го извърши.
По
отношение на подс.М.К.
С оглед изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият
М.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а, ал.2, предл.2 вр. ал.1 предл.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 07.04.2014г. до
08.04.2014г. в условията на продължавано престъпление от гр.Истанбул, Република
Турция до с.Поповица, обл.Пловдив е извършил следното:
-На 07.04.2014г. в
гр. Истанбул, Република Турция в съучастие като съизвършител с извършителите: К.Я.Д. с ЕГН **********, Х.С.Р. с ЕГН **********,
А.М.И. с ЕГН ********** и с Ю.М.А. с ЕГН **********,
като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е придобил и държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77гр.
хероин със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на
стойност 37883.20лв. и 251.40гр. хероин, със съдържание на активен компонент
/диацетилморфин/ 45.1% тегловни, на стойност 22626лв., на обща стойност
60509.20 лв.
- В периода от
07.04.2014г. до 08.04.2014г. от гр.Истанбул, Република Турция до с.Поповица,
обл.Пловдив в съучастие като съизвършител с извършителите: К.Я.Д. с ЕГН
********** и Х.С.Р. с ЕГН ********** и с Ю.М.А. с ЕГН **********, като
подбудител и помагач, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество, а именно: 236.77гр. хероин със съдържание на
активен компонент /диацетилморфин/ 67.9% тегловни, на стойност 37883.20 лв. и
251.40 гр. хероин, със съдържание на активен компонент /диацетилморфин/ 45.1%
тегловни, на стойност 22626лв., на обща стойност 60509.20 лв., като
наркотичното вещество е в особено големи размери.
От обективна страна е установено, че подсъдимият
К. е осъществил престъплението в съучастие с подсъдимите- а., Р., Д., като
съизвършител, като е бил подбуден и подпомогнат от подс. А., да го извърши.
Подс.А. умишлено го е склонил, мотивирайки го да извърши умишлено
престъплението по чл.354а ал.2 от НК, което преди това той не е имал намерение
да стори, като му е обещал, че ще му плати за извършенот. Подс. Камеров е бил и
подпомогнат от подс.А., тъй като след като се е съгласил да го извърши е
трябвало да контролира останалите подсъдими във връзка с придобиването в
Р.Турция, пренасянето през границата на страната и държането на наркотичното
вещество. Предвид това и същият е държал сред вещите си бележка, на която било
посочено, че се касае за две торбички и написано количеството наркотично
вещество във всяка една от тях, която е
следвало да предаде на подс.А..
Като съизвършител подс.К. е допринесъл за
отрицателното засягане на обекта на посегателство, като е участвал в самото
изпълнение на престъплението. Съобразно предварително разпределените роли на
всеки един от подсъдимите от страна на подс.А., той е контролирал останалите
подсъдими във връзка с придобиването в Р.Турция, пренасянето през границата на
страната и държането на наркотичното вещество.
Подс. К. е
осъществил и двете изпълнителни деяния: придобиване и държане, доколкото след
като е участвал в придобиването му- закупуването от лицето, сочено като бати
„***“ е установил фактическа власт върху него, контролирал го е по време на
пътуването и след пренасянето през границата на страната, наркотичното вещество
му е подадено и той го е пазил до спирането им на ГКПП, с които си действия е
осъществил изпълнителното деяние държане.
Налице е
съставомерният признак от състава на престъплението, а именно премета на
престъплението да е високорисково наркотично вещество, съобразно Приложение №1
към чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Категорично и безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че след като е бил склонен и подпомогнат от подс.А. да
придобие и държи високорисковото наркотично вещество – хероин, същия не се е
снабдил с необходимото разрешение за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба, което се издава при условията и по реда на чл.32 и на чл.35 от ЗКНВП
и от органите по чл.16 и по чл.18 от същия закон. Действията на подс.К. са
осъществени незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешително.
Предметът на престъплението е
категорично установен по вид, количество, съдържание на активен компонент и
стойност от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – химична
експертиза, чието заключение е кредитирано от съда с доверие като компетентно
изготвено.
Налице е по-тежко наказуемият състав
визиран в чл.354а ал.2 на от НК, доколкото престъпният предмет е в особено
големи размери съобразно задължителното тълкуване на ВКС, а именно стойността
му от 60509.20 лева е надхвърляла 140 пъти минималната работна заплата за
страната към датата на деянието -м.април 2014г., когато е била в размер на 340
лева.
Несъмнено доказана е и съставомерната
цел, по отношение на намереното наркотично вещество - за разпространение, изводима
от количеството му, което обстоятелство категорично не може да обуслови, че
хероина е държан с цел лична употреба от страна на подсъдимите. Съобразно
константната практика на съдилищата и доктрината за съставомеростта на деянието
не е необходимо да бъде доказано осъществяването на сделка от страна на
подсъдимия, за да се приеме, че наркотичното вещество е придобито и държано с
цел неговото отчуждаване на друго лице.
Деянията са осъществени от подсъдимия
при условията на продължавано престъпление, с оглед наличието на обективна и
субективна връзка помежду им. Те осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината – пряк умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Ето защо съдът приема, че е налице
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл. Подс.К. е предвиждал обществено опасните последици
на своето деяние и е целял настъпването им. Той е съзнавал и че осъществява
деянието съвместно с другите подсъдими, както и че подс.А. го е улеснил и
мотивирал да го извърши и се е съгласявал с настъпването на престъпния резултат
от тях.
За
индивидуализацията на наказанието
По отношение наказанието на подс.
Ю.А.
Съдебният състав
отчита, че при извършване на престъплението по чл.354а ал.2 от НК, подс.Д.,
подс.Р. и подс.К. са действали при „ексцес на извършителя“, като са извършили
нещо повече от това, за което са били подпомогнати и склонени от подс.А., а
именно да държат наркотичното вещество, в гр.Истанбул, Р.Турция. Съобразно
чл.21 ал.2 от НК – „подбудителят и помага отговарят само за онова , за което
умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя“, предвид което и съдът го отчита, при индивидуалицията на
наказанието.
При определяне на
наказанието за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 във вр. с ал.1 от НК
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- изминалия дълъг период от
време от датата на деянието до настоящия момент, продължителния съдебен процес
- разглеждане на делото три пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти
от състави на АС-Пловдив и безупречното му процесуално поведение, а като
отегчаващи вината обстоятелства - предходните му осъждания. Съдът като
съобрази, продължителния период от време изминал от датата на деянието до
постановяване на съдебния акт- близо 7 години, който не е по вина на подсъдимия
счита, че същото следва да се приеме като изключително смекчаващо вината
обстоятелство. С оглед това и като
съобрази, че и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, счита, че следва наказанието на подс. А. да се определи при условията на
чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо и съдът определи наказание в размер на
ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и на ГЛОБА в размер на 15 000лева.
Според преценката на
настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат
целите, както на личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата
на чл.36 от НК.
За извършеното от
подс. А. престъпление по чл.242 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства- изминалия дълъг период от време от датата на
деянието до настоящия момент, продължителния съдебен процес - разглеждане на
делото три пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти от състави на
АС-Пловдив и безупречното му процесуално поведение, а като отегчаващи вината
обстоятелства - предходните му осъждания. Съдът като съобрази, продължителния
период от време изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт-
близо 7 години, който не е по вина на подсъдимия счита, че същото следва да се
приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство. С оглед това и като съобрази, че и най лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, счита, че следва наказанието на
подс. А. да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо
и съдът определи наказание в размер на ПЕТ години лишаване от свобода и ГЛОБА в
размер на 50 000лева.
Описаните
по-горе престъпления са извършени от подс. Ю.А., преди за което и
да е от тях да е имало влязла в сила присъда и същите са в условията на реална
съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК съдът следва да
наложи на подсъдимият едно общо наказание от наложените две с настоящата
присъда, а именно най-тежкото наказание – ПЕТ години лишаване от свобода и
ГЛОБА в размер на 50 000лева. Това наказание е най-справедливото в случая,
с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще изиграе своята
превъзпитателна функция и не се налага да се увеличава по реда на чл.24 от НК.
С оглед размера на наложеното едно общо най- тежко наказание на подсъдимия,
съдът счита, че следва наказанието да бъде реално изтърпяно, като на основание
чл.57, ал.1, т.2 б“а“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на наложеното едно общо най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият Ю. М. А. е
бил задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване
от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК, считано от 08.04.2014г. до 17.02.2015г., като един задържане под
стража следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.
По отношение на наказанието на подс. А.И.
При определяне на
наказанието за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 във вр. с ал.1 от НК
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- продължителния период от
време изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт, който не
е по вина на подсъдимия, безупречното му процесуално поведение, оказаното
съдействие на органите на досъдебното производство при разкриване механизма на
престъпното деяние, отегчаващи вината
обстоятелства – не се отчетоха. Съдът като съобрази и продължителния период на
разглеждане на делото пред съдебните инстанции– близо 6години, по време на който
делото е било разглеждано три пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти
от състави на АС-Пловдив, счита, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Предвид това съдът
счита, че с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства и най лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и
следва наказанието на подс. И. да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК. Ето защо определи наказание лишаване от свобода под минималния
размер предвиден в чл.354а ал.2 от НК в размер на ТРИ години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди/ лева.
Данните за личността
на подсъдимия и извършеното от него престъпление показват, че така
определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедливо и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното
наказание в размер на ТРИ години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от ПЕТ години. Подс.И. не
е осъждан и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия, не е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, още повече
че, деянието е изолирана проява на противоправно поведение предвид и дългия
период изминал от деянието до постановяване на съдебния акт, през който
подсъдимия не е имал незаконни прояви, а напротив се е трудил и грижел за
семейството си, с което живее във ФРГ. Ето защо съдът счита, че следва да се приложи нормата на чл.66 от НК.
На основание чл.59
ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание
лишаване от свобода на подсъдимия А.М.И., времето през което е бил задържан по
ЗМВР и НПК, считано от 23.04.2014 г. до 30.04.2014г. като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано 30.04.2014г. до 07.04.2015г.,
като два дни домашен арест се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
Според преценката на
настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат
целите, както на личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата
на чл.36 от НК.
По отношение на
наказанието на подс. К.Д.
При определяне на
наказанието за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 във вр. с ал.1 от НК
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- дългия период от време
изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт, който не е по
вина на подсъдимата, безупречното й процесуално поведение, оказаното съдействие
на органите на досъдебното производство при разкриване механизма на престъпното
деяние, две малолетни деца, за които следва да полага грижи, второто от което е
на невръстна възраст. Отегчаващо вината обстоятелства не
се отчитат.
Съдът като съобрази отчетените по- горе смекчаващи
вината обстоятелства и продължителния
период на разглеждане на делото пред съдебните инстанции–три пъти от различни
състави на ОС-Пловдив и два пъти от състави на АС-Пловдив, счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2
от НК. Предвид това съдът счита, че с оглед многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което и следва наказанието на подс. Д. да се определи при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо определи наказание лишаване
от свобода под минималния размер предвиден в чл.354а ал.2 от НК в размер на ТРИ
години лишаване от свобода и ГЛОБА в
размер на 15 000 лв.
/петнадесет хиляди/ лева.
Според преценката на
настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат
целите, както на личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата
на чл.36 от НК.
По отношение на
престъплението по чл.242 ал.2 от НК осъществено от страна на подс.Д. съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства- продължителния период от време
изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт, който не е по
вина на подсъдимата, безупречното й процесуално поведение, оказаното съдействие
на органите на досъдебното производство при разкриване механизма на престъпното
деяние, две малолетни деца, за които следва да полага грижи, второто от което е
на невръстна възраст. Отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха.
Съдът като съобрази
отчетените по- горе смекчаващи вината обстоятелства и продължителния период на разглеждане на
делото пред съдебните инстанции, по време на който делото е било разглеждано
три пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти от състави на АС-Пловдив,
счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на
чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Предвид това съдът счита, че с оглед многобройните
смекчаващи вината обстоятелства и най лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко, поради което и следва наказанието на подс. Д. да се определи при условията на чл.55 ал.1
т.1 и ал.2 от НК. Ето защо определи наказание лишаване от свобода под
минималния размер, в размер на ТРИ години лишаване от свобода и на ГЛОБА в
размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева. Според преценката на настоящия съд
това наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите,
както на личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36
от НК.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК
съдът наложи на подсъдимата К.Я.Д. едно
общо, най-тежко наказание в размер на ТРИ години лишаване от
свобода и ГЛОБА в размер на 50 000 лв./петдесет хиляди/ лева.
Така определеното общо най- тежко
наказание в размер на три години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи за изтърпяване с изпитателен срок от ПЕТ години.
Подс.Д. не е осъждана и за постигане на
целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимата, не е
наложително същата да изтърпи ефективно наказанието, още повече че, деянието е
изолирана проява на противоправно поведение предвид и дългия период изминал от
деянието до постановяване на съдебния акт, през който подсъдимата не е имала
незаконни прояви, а напротив се е трудил и грижел за семейството си. Ето защо
съдът счита, че следва да се приложи
нормата на чл.66 от НК.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК
съдът приспадна от така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
на подсъдимата К.Я.Д., времето през което е била задържана по ЗМВР и по НПК,
считано от 08.04.2014г. до 20.02.2015г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
По отношение на наказанието на подс.
Х.Р.
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление по чл.354а ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства- изминалия дълъг период от време от датата на
деянието до настоящия момент, продължителния съдебен процес - разглеждане на
делото три пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти от състави на
АС-Пловдив и безупречното му процесуално поведение, а като отегчаващи вината
обстоятелства - предходните му осъждания.
Съдът като съобрази, продължителния
период от време изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт-
близо 7 години, който не е по вина на подсъдимия счита, че същото следва да се
приеме като изключително смекчаващо вината обстоятелство. С оглед това и като съобрази, че и най лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, счита, че следва наказанието на
подс. Р. да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо
и съдът определи наказание в размер на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и на
ГЛОБА в размер на 15 000лева.
Според преценката на настоящия съд това
наказание се явява напълно справедливо и съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите, както на
личната така и на генералната превенция въздигнати в нормата на чл.36 от НК.
За извършеното от подс. Р. престъпление
по чл.242 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства- изминалия дълъг период от време от датата на деянието до
настоящия момент, продължителния съдебен процес - разглеждане на делото три
пъти от различни състави на ОС-Пловдив и два пъти от състави на АС-Пловдив и
безупречното му процесуално поведение, а като отегчаващи вината обстоятелства -
предходните му осъждания. Съдът като съобрази, продължителния период от време
изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт- близо 7 години,
който не е по вина на подсъдимия счита, че същото следва да се приеме като
изключително смекчаващо вината обстоятелство. С оглед това и като съобрази, че и най лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко, счита, че следва наказанието на
подс. Р. да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо
и съдът определи наказание в размер на ПЕТ години лишаване от свобода и ГЛОБА в
размер на 50 000лева.
Описаните по-горе престъпления са извършени от подс. Х.Р., преди за което и
да е от тях да е имало влязла в сила присъда и същите са в условията на реална
съвкупност. Ето защо на основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК съдът следва да
наложи на подсъдимият едно общо наказание от наложените две с настоящата
присъда, а именно най-тежкото наказание – ПЕТ години лишаване от свобода и
ГЛОБА в размер на 50 000лева.
Това наказание е най-справедливото в
случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще
изиграе своята превъзпитателна функция и не се налага да се увеличава по реда
на чл.24 от НК.
С оглед размера на
наложеното едно общо най- тежко наказание на подсъдимия, съдът счита, че следва
наказанието да бъде реално изтърпяно, като на основание чл.57, ал.1, т.2 б“а“
от ЗИНЗС, съдът определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното
едно общо най- тежко наказание „Лишаване
от свобода“.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Х.С.Р. е бил
задържан под стража по настоящото дело, от определеното наказание лишаване от
свобода, съдът приспадна времето на задържане, на осн.чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода на подсъдимия Х.С.Р., времето през което е бил
задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 08.04.2014г. до 17.02.2015г., като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение
на наказанието на подс. М.К.
При определяне на
наказанието за извършеното престъпление по чл.354а ал.2 във вр. с ал.1 от НК
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- продължителния период от
време изминал от датата на деянието до постановяване на съдебния акт, който не
е по вина на подсъдимия и безупречното му процесуално поведение. Отегчаващи
вината обстоятелства – не се отчетоха. Съдът като съобрази и продължителния
период на разглеждане на делото пред съдебните инстанции– близо 6години, по
време на който делото е било разглеждано три пъти от различни състави на
ОС-Пловдив и два пъти от състави на АС-Пловдив, счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК.
Предвид това съдът счита, че с оглед многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което и следва наказанието на подс. К. да се определи при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо определи наказание лишаване
от свобода под минималния размер предвиден в чл.354а ал.2 от НК в размер на ТРИ
години лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди/ лева.
Данните за личността на подсъдимия и
извършеното от него престъпление показват, че така определеното му наказание и в този размер се явява напълно справедливо и
адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Така определеното наказание в размер на
три години лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК следва да отложи
за изтърпяване с изпитателен срок от ПЕТ години. Подс.К. не е осъждан и за
постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не
е наложително същия да изтърпи ефективно наказанието, още повече че, деянието е
изолирана проява на противоправно поведение предвид и дългия период изминал от
деянието до постановяване на съдебния акт, през който подсъдимия не е имал
незаконни прояви, а напротив се е трудил и грижел за семейството си. Ето защо
съдът счита, че следва да се приложи
нормата на чл.66 от НК.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
М.Н.К. е бил задържан под стража по
настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, съдът приспадна
времето на задържане, на осн.чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода, времето през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК,
считано от 08.04.2014г. до 09.02.2015г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Причини за извършване на престъпленията
от подсъдимите са ниската правна
култура, незачитането на установените правни норми, стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин.
По отношение на веществените
доказателства, съдът постанови следното:
На основание чл.242, ал.8 от НК следва
да бъде отнет в полза на държавата превозното средство - лек автомобил, марка
„Мерцедес", модел „С 200", с ДК№ *** - собственост на подсъдимата
К.Я.Д., послужило за превозване на наркотичното вещество, представляващо
веществено доказателство по делото, предадено на съхранение на паркинга за
иззети автомобили на КАТ-Пловдив.
На
основание чл.354а, ал.6 от НК следва да бъде отнето в полза на държавата остатъка от
високорисковото наркотично вещество, предадено на съхранение в ЦМУ-София с
Протокол № 32011/15.05.14г. с нето тегло - 236.42гр. хероин с 67.9% тегловни и
251.13гр. хероин с 45.1% тегловни.
На основание чл.53, ал.1, б.А от НК
веществените доказателства: мобилен телефон марка „Самсунг", с ИМЕИ № ***, активиран със сим карта на Глобул; мобилен телефон
марка „Самсунг", с ИМЕИ №***, активиран
със сим карта на Глобул; мобилен телефон марка „Нокиа" с ИМЕИ № ***, активиран със сим карта на Глобул, със сериен номер:
***; мобилен телефон марка „Самсунг", с ИМЕИ №***, активиран със сим карта на „Глобул" със сериен
номер: ***, следва да се отнемат в полза на държавата след
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
представляващо парче картон от кутия за цигари „Parlament", с изписани на
бялата страна ръкописни букви и цифри с химикал и 1 бр. диск, приложен по
делото да останат по делото до неговото
унищожаване.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА /приложени по
делото/: полиетиленова торба, зелено-бяла на цвят с надпис с латински букви на
лицевата страна; два бр. сим карти на „Глобул" със серийни номера: ***; ***; четири бр.
пластмасови държачи за сим карти с изписани в дъното на всеки от тях, под бар
кода серийни номера:***; ***;***;***; два броя картонени опаковки от сим карта и четири
броя полиетиленови пликчета от сим карти с изписани на тях телефонни номера
както следва: ***; ***; ***; *** и един бр. двоен лист от
тетрадка на редове, с изписани ръкописни надписи, след влизане на присъдата в
сила, да се унищожат като вещи без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
- задграничен паспорт на български гражданин със сериен № **, издаден на
07.01.2014г. от МВР Пловдив на името на К.Я.Д. и Пълномощно за управляване и
ползване на МПС от 04.04.2014г. № *** нотариус К. Д., заедно с два бр.
декларации, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимата
К.Я.Д..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА задграничен паспорт на български гражданин със сериен №***,
издаден на 25.06.2013г. от МВР Пловдив на името на Х.С.Р., отрязък от призовка
за лицето Х.С.Р. от РУП Златоград и един бр. призовка за лицето Х.С.Р. ***,
заедно с придружаващи документи, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНАТ
на подсъдимия Х.С.Р..
ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото
веществени доказателствени средства, в
резултат на използваните СРС, следва ДА ОСТАНАТ на съхранение в регистратура
класифицирана информация до изтичане на срока на класификацията им.
Предвид
постановения съдебен акт, с който подсъдимият Ю.А. е признат за виновен, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на
551,10 лв. /петстотин петдесет и един лева и десет стотинки/ и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 203,61 /двеста и три
лева и шестдесет и една стотинка/ - направени разноски в хода на съдебното
производство.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите А.М.И., К.Я.Д., Х.С.Р. и М.Н.К.
ДА ЗАПЛАТЯТ всеки от тях следните разноски: в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на по 81,10 лв. /осемдесет и един лева и десет стотинки/, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от по 189,61 /сто
осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ - направени разноски в хода
на съдебното производство.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: