Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 854 по описа на Добричкия районен съд за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Т.А. ЕГН **********, чрез адвокат Д.Д. срещу НП
№ 19 – 0851 – 000949 от 06.06.2019г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД
на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение:
- по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4
т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи, са отнети
шест точки;
- по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и
- по чл. 186 ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в
присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния
за това орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираните нарушения, съдът съобрази следното:
На 24.05.2019г. около 01.00 часа в гр. Добрич на бул. „***“, до
кръстовището с бул. „***“, в посока кръстовището с ул. „***“ Т.А. управлява лек
автомобил „***, като извършва следните нарушения: не използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила; няма техническо оборудване пожарогасител
и след направена справка е установено, че има наложена глоба с фиш, която не е
заплатена в срок.
Касателно първото нарушение, съдът приема горната
фактическа обстановка за установена от приложените към делото писмени
доказателства, както и от гласните такива. Установените в АУАН факти се
потвърждават от разпитаните по делото актосъставител и свидетел по АУАН, чиито
показания съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и напълно
кореспондират помежду си. Показанията на свидетелите са относими към фактите и
обстоятелствата, релевантни за вмененото на жалбоподателя от
административнонаказващия орган нарушение и го доказват. Спазени са изискванията
по ЗАНН относно процедурата по издаване на акта и на наказателното
постановление. В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В акта и
постановлението са посочени по изискуемия от закона начин описание на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършени. Релевантното поведение за
състава на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно дадените
правни квалификации, при което привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице би могло ясно да разбере какво деяние му се вменява.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът намира, че АУАН отговаря на законовите
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като
жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установява
противното, следва да се приеме, че посоченото в АУАН и в наказателното
постановление административно нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП действително е
осъществено от страна на жалбоподателя, така:
Относно нарушението по т. 1 от НП:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
неизпълнение на задължение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба
въвежда изискване за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории М1, М2, МЗ, и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посоченият
в АУАН и НП вид на МПС – лек автомобил „*** е индивидуализиран в достатъчна степен и отговаря на елемент от състава на
нарушението по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП – послужилото
средство за извършване на нарушението попада в съответната категория. Посочено
е и конкретното действие на нарушителя - актосъставителят и административнонаказващият
орган са обосновали, че жалбоподателят има качеството на водач, като са
посочили, че същият е управлявал автомобила - по смисъла на § 6 т. 25 от
ДРЗДвП. Законосъобразно за това нарушение жалбоподателят, в качеството на водач
на автомобила, е санкциониран съобразно административнонаказателната разпоредба
на чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение 1 от ЗДвП с
предвиденото наказание глоба в размер на 50 лева.
Наведените доводи от жалбоподателя, че към момента
на проверката е бил с поставен колан, съдът намира за защитна позиция в
процеса, поради обстоятелството, че същите са в противовес на събраните по
делото доказателства.
Законосъобразно на основание чл. 6 ал. 1 т. 10 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, за нарушението по чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение 1 от ЗДвП /за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на
каска/, са отнети 6 контролни точки.
В чл. 157 от ЗДвП и чл. 2 ал. 1 от Наредба №
І-139 е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените
нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им
като административно наказание или принудителна административна мярка. Следва
да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в
сила наказателно постановление /чл. 4 от Наредба № І-139/.
Относно нарушението по т. 2 от НП:
Жалбоподателят е наказан за това, че не е изпълнил задължението
си по чл.
139 ал. 2 т. 3 от ЗДП, съгласно който текст движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с пожарогасител, освен с
останалите посочени в нормата принадлежности. Не е спорно между страните, а
това се установява и от показанията на разпитаните свидетели -контролните органи, извършили
проверката, че в автомобила, управляван от А.,
в момента на проверката е бил наличен пожарогасител, но неизправен. Спорът се свежда до тълкуването на посочената
като нарушена разпоредба на чл. 139
ал. 2 т. 3
от ЗДвП. Тълкувана буквално, нормата действително създава едно формално
задължение за водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата
автомобил пожарогасител, като наличието на такъв е достатъчно, за да се приеме,
че е спазено с това изискването на закона,
независимо от това дали пожарогасителят е изправен, технически годен, преминал
съответна проверка и т.н. Според настоящия
състав,
обаче не това е целта и смисъла на закона. Липсата
на стикер за валидност на пожарогасителя се приравнява на липса на
пожарогасител, тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е
проверен от компетентните органи, макар и самият той да е в състояние да
функционира по предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, както и
всяко друго техническо средство, за да се гарантира не само възможността за
неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително
за самия водач, следва да се използва едва, когато е удостоверена тази годност,
и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно.
Това е така, защото пожарогасителят, като
активно устройство за гасене или ограничаване на пожари, съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане, поради
което създава потенциална опасност от
избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н., именно
поради което следва да преминава ежегоден преглед, който да се удостоверява със
съответен стикер. Именно такава логика е вложена и в Методиката за извършване
на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение
№ 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба
Н-32/2011г. , част І "Насоки за оценяване на неизправностите",
където в т.7.2 за
"пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв,
който не е в съответствие с изискванията,
е неизправност, която се установява при визуална проверка и която се
определя като значителна неизправност. Наличието на знак "х" определя
пожарогасителят като елемент, който е свързан със състоянието на превозното
средство и неговата годност за използване на пътя, но не се счита за съществен
при периодичен преглед. Затова, липсата на пожарогасител в автомобила,
респективно неговото несъответствие с изискванията е основание превозното средство да не се движи по пътищата, с оглед
изискването в чл. 139 ал. 2 т. 3
от ЗДвП.
Независимо
от горното обаче, издаденото наказателно постановление в тази част се явява
незаконосъобразно, тъй като административнонаказващият
орган
не е отчел правилното приложение на закона при издирване и посочване на
нарушените разпоредби на закона. След като правилно е приравнил стикера с
изтекъл срок с липсата на пожарогасител, наказващият орган е следвало да посочи
и нормативния
акт, въвеждащ задължение за водачите на МПС пожарогасителите да бъдат със
стикери, сочещи определен срок на действие на техническото средство, неспазването
на който следва да се санкционира с определена норма. Съответната норма от
приложимия нормативен акт, въвеждащ горното задължение, е следвало да се посочи
в привръзка с нормата на чл. 139
ал. 2 т. 3 от
ЗДвП, изискваща наличието на съответното оборудване в автомобила. По този
начин, изискването за наличие на пожарогасител, обвързано с изискването
последният да бъде технически изправен и съответно обозначен, за да се
удостовери последното, е щяло да изпълни изискването на закона за точно
посочване на нарушената правна норма. Непосочвайки тези изисквания, АНО е
ограничил правото на привлеченото лице да представя съответни доказателства и
адекватно да организира защитата си. Ето защо НП
следва да се отмени в тази част.
Относно нарушението по т. 3 от НП:
Съобразно
разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител. Според чл.
190 ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В конкретния
казус описаното в НП деяние, изразяващо се в управление на моторно превозно
средство с незаплатена в срока за доброволно заплащане глоба, наложена с фиш, е
несъставомерно, тъй като разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП не съдържа
белезите на административно нарушение. Единствената последица от незаплащане на
глобата, наложена с фиш в срока за доброволно изпълнение е изпращане на
преписката на публичния изпълнител за нейното принудително събиране и за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171 т. 1 б. "д" от ЗДвП, но не и за налагане на административно
наказание по чл.
185 от ЗДвП. На следващо място, в НП няма посочени № на фиш, наказващ
орган, данни за датата на връчването му, за да може да бъде установено както от
самия нарушител, така и от съда дали жалбоподателят е
бил уведомен за издадения фиш/издадените фишове, размера на наложената глоба,
дата на получаването му и съответно дали е изтекъл 7-дневния срок за доброволно
плащане от датата на издаване на фиша. А и по делото са
представени доказателства за платени глоби по издадените фишове на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП не обосновава извод, че незаплащането
на глобата представлява деяние, обявено за административно
нарушение, което следва да бъде санкционирано с общата разпоредба на чл. 185
от ЗДвП, заради това, че не е предвидено друго наказание.
Разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП въобще не
съдържа белезите на административно нарушение, което да бъде санкционирано по
някакъв начин, доколкото в закона е предвидено като единствена последица от
неплащане на наложената глоба по фиш, изпращането на преписката на публичен
изпълнител за нейното принудително събиране, респективно налагане на ПАМ по чл.
171 т. 1 б. "д" от ЗДвП. Поради това наказателното постановление
следвало да бъде отменено в тази част като издадено в нарушение на чл. 6 от ЗАНН за деяние, което не е обявено за административно нарушение, обявено за
наказуемо с административно наказание. Така Решение № 463 от 15.11.2019г. на АдмС
- Добрич по к.а.н.д. № 543/2019г.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид
целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на
съответния вид административни нарушения.
По пункт 1 от Наказателното постановление, наказанието е определено във
фиксирания в закона размер. Така определено е съответно на тежестта на нарушението
и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл.
12 от ЗАНН - да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и
се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП 19 – 0851 – 000949 от 06.06.2019г., издадено от Началник на сектор ПП
при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на Т.Т.А. ЕГН ********** за нарушение:
- по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4
т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи, са отнети
шест точки.
ОТМЕНЯ НП 19 – 0851 – 000949 от 06.06.2019г., издадено от Началник на сектор ПП
при ОД на МВР – гр. Добрич, в частта, в която на Т.Т.А. ЕГН ********** за
нарушение:
- по чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и
- по чл. 186 ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 –
дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/