Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.Ловеч, 13.07.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ,гражданско отделение,в публично съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа
докладваното от председателя т.д.№ 18/2018г.по описа
на съда, за да се произнесе,съобрази:
Производството по делото е с правно
основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от
главния изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителния директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник
юрисконсулт В.Т.-РЦ-Плевен, със съдебен адрес ***,срещу И.М.П. *** и С.Н.В. ***,с
посочено правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Излага,че на
19.02.2018г.,като кредитор, Банка”ДСК”ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,по което е
образувано ч.гр.д.№330/2018г.по описа на РС-Ловеч, срещу длъжниците И.М.П. и С.Н.В..
Задължението е за главница в размер на 36 047лв., договорна лихва в размер
на 2011.44лв.,за периода от 05.06.2017г. до 18.02.2018г., лихва за забава в
размер на 77.88лв. за периода от 12.07.2017г. до 18.02.2018г., заемни такси в
размер на 120лв. ,както и законната лихва във главницата от 19.02.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Сочи, че искането на Банката е отхвърлено
изцяло с Разпореждане с №558/21.02.2018г.,постановено по ч.гр.д.№330/2018г.на РС-Ловеч, като са
дадени указания по реда на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Поради това предявява
осъдителен иск срещу длъжниците И.М.П. и С.Н.В. за солидарно заплащане на
вземанията по заявлението,както и сумата 765.13лв.-разноски и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50лв. Съобщението за възможността да
предявят иска е получено на 22.02.2018г. Пояснява,че вземането произтича от
Договор за кредит от 28.11.2014г. между Банка „ДСК”ЕАД и И.М.П., по силата на
който Банката е отпуснала кредит в размер на 40 000лв., с краен срок на
погасяване 120 месеца, считано от датата на първото усвояване. Поради
затруднения в изплащането му от страна на длъжника, кредитът е преструктуриран
с Допълнително споразумение от 23.03.2016г., като лихвите са капитализирани и е
определен срок за издължаване до
02.03.2026г. Сключен е и Договор за поръчителство със С.Н.В.. Счита,че
Банка ”ДСК”ЕАД е изпълнила изцяло задължението си и кредитът е усвоен напълно
от кредитополучателя на 28.11.2014г.Съгласно клаузите се усвоява и погасява
чрез разплащателна сметка № 6833443,с титуляр кредитополучателят, с месечни
вноски,включващи дължимите месечни плащания за главница и лихва. В Банката е
открита служебна разчетна сметка с номер №22270804, по която се отчитат всички
плащания,направени от страна на кредитополучателя за погасяване на задълженията
му. Съгласно т.8 от договора кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 9.5%. Падежната дата за издължаване на
месечните вноски е 2-ро число на месеца.Съгласно т.14 кредитополучателят се е
съгласил да заплати таксите,дължими съгласно Тарифа за лихвите,таксите и
комисионните на банката в деня на съответното плащане. Твърди,че след
получаване на сумата кредитополучателят не е изпълнил задължението си да внася
погасителните вноски всеки месец.Последната изпълнена вноска е от
05.06.2017г.Съгласно т.19.2 от Общите условия към договора за кредит поради
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,целият остатък
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Представя Извлечение от
счетоводните книги на Банката от 19.02.2018г.,с отразени налични 8 просрочени погасителни вноски,а именно – 1.
05.07.2017.- 487.29лв., 2. 05.08.2017.- 487.29лв., 3. 05.09.2017.-487.29лв.,
4.05.10.2017.-487.29лв., 5. 05.11.2017.- 487.29лв., 6. 05.12.2017.- 487.29лв.,
7. 05.01.2018.- 487.29лв., 8. 05.02.2018.- 487.29лв.,.Кредитополучателят дължи
и еднократна такса „Разходи за изискуем
кредит” в размер на 120лв.,в следствие на трансформация на кредита в предсрочно
изискуем. Като последица от изложеното,при допуснатата забава в плащанията в
продължение на 90 дни и на основание чл.19.т.2 от ОУ към договора, заявява,че с
подаване на настоящата искова молба обявява целия остатък от кредита за
предсрочно изискуем в размера на пълния му неизплатен остатък по
договора,поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя. Съгласно задължителната практика на ВКС-Решение
№139/05.11.2014г., пост.по т.д.№57/2012г.- „предявяването на иска има характер
на волеизявление на кредитора,че счита
кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на
препис от исковата молба,то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от исковата молба от ответника по иска.”. При горните
съображения твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
неизплатения остатък от вземането,към момента на връчване на исковата молба на
ответника. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява
потестативно право,което се упражнява по извънсъдебен ред,а претендирането на
последиците от упражняването му е допустимо да стане и чрез завеждане на
осъдителен иск. Моли да се постанови решение,с което да се осъдят И.М.П. и С.Н.В.,при
условията на солидарност,да заплатят на Банка „ДСК”ЕАД дължимите суми,за които
е било подадено заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, а
именно: главница в размер на
36 047лв., договорна лихва в размер на 2011.44лв.,за периода от
05.06.2017г. до 18.02.2018г., лихва за забава в размер на 77.88лв. за периода
от 12.07.2017г. до 18.02.2018г., заемни такси в размер на 120лв., както и
законната лихва във главницата от 19.02.2018г. до окончателното изплащане на
вземането. Моли в случай,че се счете,че предсрочната изискуемост на кредита не
е настъпила с депозирането на исковата молба,за такава дата да се счита тази на
получаване от ответниците на исковата молба,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.
Моли да се присъдят и направените по делото разноски за настоящето производство.
Има доказателствени искания за приемане на приложените писмени доказателства. В
случай,че ответниците не признаят иска, моли да се допусне съдебно-счетоводна
експертиза с посочени задачи.
Ответниците-И.М.П. и С.Н.В., редовно уведомени за постъпилата искова молба
по реда на чл.367 от ГПК, не представиха отговор в указания им срок.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Т., която уточнява,че
предсрочната изискуемост е обявена към момента на връчване на исковата молба на
кредитополучателя И.П.,а именно на 11.04.2018г. Исковата молба има характер на
покана за плащане и с нея Банката
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. По
отношение на поръчителя С.В. не са предприемани действия за уведомяване за
предсрочната изискуемост,тъй като приемат,че е достатъчно уведомяването на
кредитополучателя и то има идентичен ефект и спрямо поръчителя,като подкрепя
тезата си със съдебна практика. Уточнява,че претендираните заемни такси от
120лв. представляват предвидени в договора и Общите условия „разходи за
изискуем кредит“, регламентирани и в Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните,които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършваните услуги на клиента,които
са дължими в деня на съответното плащане. Прилага копие от цитираната Тарифа. В
съдебно заседание също уточни, че приложими към спора следва да са условията на
Договора от 28.11.2014г. и сключеното Допълнително споразумение от 23.03.2016г.
Споразумението от 20.06.2017г. не следва да се прилага, поради отпадането му с
обратна сила, съгласно чл.16 от него и при настъпилото неизпълнение на договорените
задължения от страна на кредитополучателя.
Ответниците се
явяват в съдебните заседания. Кредитополучателят И.П. счита,че при липсата на
подпис от поръчителя на Допълнителното споразумение от 20.06.2017г., то не я
обвързва и има за последица отпадане на отговорността й по кредита изцяло. Тезата
се застъпва и от поръчителя С.В.,като изразява недоволство от практиката на
Банката и липсата на своевременно уведомяване за настъпилите промени по
кредита. Счита,че отговорността й по кредита е погасена,поради неуведомяването
й за подписаното Допълнително споразумение от 20.06.2017г. Кредитополучателят П.
счита,че са приложими условията на последното Допълнително споразумение от
20.06.2017г.и спорът следва да се реши съгласно
въведените с него промени в кредитното правоотношение. Ответниците
представиха писмено становище по същество,в които повтарят вече заявените доводи.
От събраните по делото писмени доказателства: ч.гр.д.№330/2018г.
на РС-Ловеч, копие от : Договор за кредит за текущо потребление от
28.11.2014г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
Допълнително споразумение от 23.03.2016г., Договор за поръчителство от
23.03.2016г., Разпореждане №558/21.02.2018г., по ч.гр.д.№330/2018г. на
РС-Ловеч, Извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК”ЕАД, Пълномощно,
Допълнително споразумение от 20.06.2017г. и погасителен план към него, съдебно-счетоводна
експертиза на в.л.Х.Д.-основна и допълнителна, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:
На 28.11.2014г.,в
гр.Ловеч, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
ищецът „Банка ДСК“ЕАД поема ангажимент да предостави на И.П. сума в размер на
40 000лв. Договорен е срок за погасяване от 120 месеца. Кредитът се усвоява
еднократно по посочена банкова сметка. *** на месечни вноски –главница и
лихва-съгласно погасителен план с падеж 2-ро число на месеца. В чл.8 са
регламентирани дължимите лихви-договорна от 9.5%,представляваща преференциален
променлив лихвен процент,с уточнение на начина на формирането и
показателите,които влияят-стойността на 6-месечния SOFIBOR и надбавка. В чл.9 е
уговорен годишният процент на разходите /ГПР/ от 10.54%. Предвидено е,че договорът
се обезпечава със залог на вземане. В т.12 кредитополучателят е потвърдил, че е
била запозната с преддоговорната информация по чл.5 от ЗПК и Общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица,които са
неразделна част от договора. В приложените Общи условия са регламентирани
формирането на лихвения процент-чл.7, изменението му и факторите, които влияят,
дължимите такси-чл.8, ГПР- чл.9. Отговорностите и предвидените санкции за
страните са регламентирани в чл.19, където в чл.19.1 е предвидено,че при забава
на плащане на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен
с надбавка за забава от 10 пункта. В чл.19.2 е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка от 10 пункта. Предвидено е, че последиците
настъпват автоматично,а в случай,че законът го изисква и след уведомление до
клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява със законна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД.
Страните са
подписали Допълнително споразумение на 23.03.2016г.,с което са променили срока
за издължаване до 02.03.2026г. Изменен е лихвеният процент- договорната лихва е
вече 8.74,а ГПР 9.74%. Съгласили са се да се извърши капитализация на дължимите
лихви, като одобреният остатък за преструктуриране е в размер на 37 664 лв.
Като допълнително обезпечение на кредита е сключен Договор за поръчителство от
23.03.2016г. със С.Н.В.. Съгласно договора поръчителят е поела да обезпечи
солидарно изпълнението на задълженията по договора за кредит на И.П..
Установи се,че
между Банката и кредитополучателя И.П. е подписано и Допълнително споразумение
от 20.06.2017г.,с което отново е извършена капитализация на дължимите към
сключването му лихви,като одобреният остатък е приет в размер на 36 047 лв.
Променен е срокът за издължаване- до 23.03.2026г. Изменени са и лихвеният
процент-8.472%,при запазване на методиката за олихвяване, също и ГПР-8.81%. В
чл.16 страните са се съгласили,че при всяко неизпълнение на което и да е
задължение на кредитополучателя по това споразумение, ще считат,че то отпада с
обратна сила и отношенията между страните ще се уреждат по първоначалния
Договор, като дългът ще бъде в размера, който е имал преди сключване на
споразумението, при отчитане на направените от длъжника погашения. Липсва подпис
на Допълнителното споразумение от 20.06.2017г. от поръчителя В..
Банката твърди,че
кредитополучателят е допуснала просрочия на 8 вноски, с начало от 05.07.2017г.
до 05.02.2018г. По приложеното ч.гр.д.№330/2018г. на РС-Ловеч е представено
уведомление за предсрочна изискуемост до И.П.,връчено чрез ЧСИ с №879 в КЧСИ и
район на действие ОС-Ловеч по реда на чл.47 от ГПК. С протокол от 16.02.2018г.
ЧСИ е приел връчването за редовно,въз основа на което и Банката е отразила в
счетоводните си книжа тази дата за настъпване на предсрочната изискуемост.
Поръчителят С.В. не е уведомявана за настъпване на предсрочната изискуемост.
Не се спори по
делото,че с Разпореждане №558/21.02.2018г.,пост.по ч.гр.д.№330/2018 г. РС-Ловеч
е отхвърлил заявлението на Банката и е дал указания за предявяване на иск по
чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Банката е уведомена на 22.03.2018г. и е предявила
настоящия осъдителен иск на 21.03.2018г.
По делото се
допусна съдебно-счетоводна експертиза- основна и допълнителна, изготвена
от в.л.Хр.Д., чиито заключения съдът приема изцяло и гради изводите си на направените
констатации по фактите.
При проверката
си експертът потвърди,че по процесния Договор за кредит за текущо потребление Банката
е предоставила на кредитополучателя сумата от 40 000лв., усвоена изцяло. Договорен
и променлив годишен лихвен процент от 9.5%, формиран от стойността на
6-месечният SOFIBOR – 1.351 и надбавка от 8.149 пункта. При нарушение на
условията максималният размер, до който може да достигне е предвиден при същия
механизъм на изчисляване, но с надбавка от 15.599 пункта. Потвърждава,че е
заложен ГПР по кредита от 10.54%. Неразделна част са и Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление. Изменение в договора е направено с
Допълнителното споразумение от 23.03.2016г., където натрупаните лихви от
612.06лв. са капитализирани към наличната тогава главница от 37 664лв. Изготвен
е нов погасителен план с регламентирани 120 бр.вноски, падеж-2-ро число на
месеца, краен срок на издължаване.23.03.2016г. Изменени са годишният лихвен
процент-на 8.74% и ГПР-9.74%.
Експертът
потвърди и отразяването в счетоводните книжа на Банката на сключения Договор за
поръчителство със С.В.. Размерът на задължението на кредитополучателя към
подписване на договора за поръчителство е 37 554 лв.
При проверката
си експертът е установила,че между Банката и кредитополучателя е сключено и
Допълнително споразумение от 20.06.2017г.и изчисленията на дълга в
първоначалната експертиза са изготвени съобразно неговите условия. Там страните
са се съгласили отново да се капитализират дължимите към този момент
лихви-815.88лв. и така редовната главница става в размер на 36 047лв. Изготвен
е нов погасителен план със 104 вноски, падеж на 5-то число,намаление на ГПР на
9.74% и лихвата на 8.81%.
Експертът е
установила,че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя- на 28.11.2014г. Сметката
й е захранена с договорената сума от 40 000лв. Извършвани са погасявания-от
първия вальор на 02.12.2014г. до 20.06.2017г.,когато е последното плащане по
кредита. Общият размер на изплатени вноски е 13 195.72лв.,от който- погасена
главница- 5 380.94лв., договорна лихва за периода 02.12.2014г. до 02.03.2017г.-
6 337.02лв., санкционна лихва от 11.02.2015г. до 21.02.2017г., както и
капитализираните просрочени лихви съгласно двете допълнителни споразумения
/612.06лв. и 815.88лв./. Експертът е категорична,че е налице просрочие и първата
неизплатена вноска е с падеж 05.07.2017г. Последното плащане е на 20.06.2017г.,
когато е изплатена капитализираната лихва по последното споразумение.
Вещото лице
представи изчисления на дълга във варианти съгласно подписаните две
допълнителни споразумения.
Така съгласно
Допълнително споразумение от 23.03.2016г. просрочените суми за главница са 2
763.28лв., просрочените договорни лихви 2 781.81лв.,санкционна лихва съгласно
чл.19,1 от ОУ-150.45лв.,общо 5 815.54лв. Неизплатеният остатък от редовна
главница е в размер на 32 467.84лв. Така общият размер на дължима главница е 35
231.12лв.,формиран от просрочени вноски за главница-32 467.84лв. и просрочени
вноски за главница- 2763.28лв., договорна лихва от 2 781.81лв., санкционна
лихва по чл.19.1 от ОУ в размер на 150.45лв.,такси предсрочна изискуемост
120лв.,или общо 38 283.38лв.
При
съобразяване правилата на Допълнително споразумение от 20.06.2017г. главницата
с неизплатените погасителни вноски-редовни и просрочени с падеж 05.07.2017г.,са
в размер на 36 047лв.,просрочените договорни лихви 2 011.44лв., санкционна
лихва съгласно чл.19,1 от ОУ-77.88лв., такса за предсрочна изискуемост от
120лв. Общият размер на дълга е 38 256.43лв.
При представяне
на заключението експертът поясни,че различията в общия размер на дълга се
явяват от различните падежи,съгласно Допълнителното споразумение от 2016г- 2-ро
число и това от 2017г.- 5-то число, които влияят на просрочените лихви, не и на
главницата.
По
допустимостта.
Съобразявайки,че
съобщението за възможността заявителят да предяви настоящия иск, е получено на
22.02.2018г.,а настоящата искова молба е подадена видно от пощенското клеймо на
21.03.2018г.,съдът приема,че искът е своевременно предявен в рамките на
1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.
По отношение на
страните следва да се приеме,че са ангажирани надлежно. Процесуалната му
легитимация е съобразена с материалното правоотношение по Договора за кредит за
текущо потребление и Договор за поръчителство от 23.03.2016г. При тези
констатации съдът приема, че исковата молба е допустима.
По
същество.
При така
изложените факти съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.415,ал.1,т.3
от ГПК–осъдителен иск,предявен след отхвърляне на заявление по чл.417,т.2
от ГПК. Искът е предявен при условията на субективно съединяване срещу
кредитополучателя И.П. и поръчителя С.В.,последната отговаряща съгласно нормата
на чл.121 от ЗЗД.
Ищецът основава
вземането си на Извлечение от счетоводните книги на Банката, сключения на
28.11.2014г. Договор за кредит за текущо потребление, Допълнително споразумение
от 23.03.2016г. и Договора за поръчителство от 23.03.2016г.,като твърди, че е обявил договора за предсрочно
изискуем.
От своя страна
кредитополучателят не оспорва наличието на непогасено задължение. Твърди,че
отношенията с Банката следва да се уредят по правилата на Допълнително
споразумение от 20.06.2017г. Счита,че отговорността на поръчителя е погасена,с
оглед неучастието му при сключване на това допълнително споразумение-твърдение.
Тезата се поддържа и от поръчителя.
Съдът, анализирайки
събраните доказателства счита, че безспорно се установява,че между страните са
възникнали облигационни отношения по договор за кредит за текущо потребление от
28.11.2014г. Не се оспорва,потвърди се и от назначената по делото съдебна
експертиза,че по сметката на кредитополучателя е била прехвърлена сумата от 40
000лв. на 28.11.2014г. В този смисъл следва да се приеме,че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника уговорената сума. От своя страна
кредитополучателят е погасявал уговорените месечни вноски-общо е платена сумата
13 195.72лв. Последното плащане по кредита е извършено на 20.06.2017г. Първата
просрочена вноска е от м.юли 2017г.
Наличието на
просрочие не се оспорва от страните.
Моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост следва да се определи при съобразяване
на чл.19,т.2 от Общите условия и приетото в т.18 от
ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС,а именно,че при
вземане,произтичащо от договор за банков кредит е нужно кредиторът да изрично
да уведоми длъжника за упражняване на това негово право. По делото се
установи,че връчването,на което заявителят се е позовавал в заповедното
производство, не е извършено надлежно. Установява се,че връчителят не е
изпълнил с предписаната точност ангажиментите да извърши посещение в
неприсъствен ден, не е събрал и информация дали длъжникът живее на адреса, с
което са нарушени изискванията на чл.47,ал.1,изр.3-то от ГПК. Надлежно
упражняване на правомощието съгласно чл.20.1 от ОУ е налице едва с получаване
на копието от настоящата исковата молба от кредитополучателя, в качеството му
на ответник по осъдителния иск. Видно И.П. е известена на 11.04.2018г. Това е
моментът,в който съдът приема, че валидно е обявена предсрочната изискуемост.
Уведомяването на поръчителя дни преди това-05.04.2018г.,с оглед естеството
на материалноправното му положение, няма
този ефект и за него тази последица настъпва с уведомяването на
кредитополучателя-т.е.също от 11.04.2018г. При така приетият момент неприложима
се явява императивната норма на
чл.147,ал.1 от ЗЗД за погасяване на отговорността на поръчителя. Както
се приема в постоянната съдебна практика-началният момент на срока по
чл.147,ал.1 от ЗЗД е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнала до длъжника. В случая датите съвпадат и тази изключваща
отговорността на поръчителя норма, е неприложима. /в т.см.Реш.по т.д.№601/2014г.
I ТО на ВКС, Реш.№23/24.03.2015г.по т.д.№1717/2013г. на ВКС, I ТО,
Реш.№175/25.02.2016г., по т.д.№2602/2016г.,на II ТО на ВКС/.
За определяне
общия размер на задължението съдът следва да отговори правилата на кое от двете
сключени споразумения ще прилага.
При съобразяване
клаузите на описаните по-горе договор и
споразумения, съдът намира,че меродавно за уреждане на отношенията между
страните е Допълнително споразумение от 23.03.2016г.
Не следва да се
прилага Допълнително споразумение от 20.06.2017г., тъй като се доказа,че се е
осъществило условието на чл.16 от същото. Както се установи още първата вноска
по това споразумение,дължима за м.юли 2017г., е била просрочена и изобщо не е
извършвано плащане по договорените нови
условия. С оглед на това и на постигнатата от страните договореност при
неизпълнение на което и да е задължение от кредитополучателя с обратна сила да
отпаднат новите условия, то отношенията между Банката и кредитополучателя не
следва да се уреждат съгласно това споразумение. Приложими са условията на
Договора и Допълнително споразумение от 23.03.2016г.
Споразумението
от 20.06.2017г. не следва да се прилага и по отношение на поръчителя,тъй като
се установи,че не е подписвано от него. По никакъв начин поръчителят,който след
23.03.2016г. вече е страна по Договора за кредит, не е уведомена за
предприетите промени в договореностите. Касае се за съществени изменения-н-р
срока на издължаване,капитализиране, стойностите на задълженията за лихви и
т.н., за изменението на които е нужно
съгласието и на поръчителя. При липсата на удостоверено негово одобрение съдът
приема, че това споразумение и приетите в него промени на клаузите на договора
не го обвързват. Ангажиментите на поръчителя остават във вида,в който се е
включила в кредитното правоотношение, а именно съгласно Договора и Допълнително
споразумение от 23.03.2016г.
Съдът не
споделя тезата на ответниците за отпадане изцяло на отговорността на поръчителя
по кредитното правоотношение. Фактът на неподписване на Допълнителното
споразумение от 2017г. има за последица единствено изключване на ангажиментите
й по приетите нови клаузи за капитализиране на натрупаната лихва,нов падеж,нови
стойности на договорна лихва и ГПР,нов краен срок на издължаване. Поръчителят
остава задължен и обвързан с договора за
кредит,но при първоначалните правила,при които го е сключила, а именно
Договорът и Допълнителното споразумение от 23.03.2016г. Твърдяната от
кредитополучателя и поръчителя последица не е уговорена в договора за
поръчителство. Погасяване на отговорността на поръчителя в подобна хипотеза не
следва и от общите правила на чл.138 и сл. от ЗЗД..
Тъй като в
случая искът се основава на предсрочна изискуемост на кредита, поради на
неизпълнение на задължения с падежи,регламентирани в Допълнително споразумение
от 23.03.2016г.,то поръчителят остава задължен. При приетото по отношение
приложимото между Банката и кредитополучателя допълнително споразумение,като
последица и двете задължени по кредита лица-кредитополучател и поръчител,
следва да отговарят при условията на Споразумението от 23.03.2016г.
При изложените
по-горе констатации на експерта на СИЕ следва да се приеме,че по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.11.2014г. са налице изискуеми задължения за
дължима главница в размер на 35 231.12лв, договорна лихва съгласно чл.8 от
Договора в размер на 2 781.81лв.,дължима за периода от 02.07.2017г.до
11.04.2018г., санкционна лихва съгласно чл.19.1 от ОУ в размер на
150.45лв.,дължима за периода от 02.07.2017г.до 11.04.2018г. и уговорени такси
при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т.6 от Тарифата за
лихвите,таксите и комисионните,които „Банка ДСК“ЕАД прилага при кредити за
текущо потребление, чл.8 от ОУ и чл.14 от Договора, в размер на 120лв.
Експертът поясни в допълнителното заключение,че просрочените суми, изчислени
съобразно Допълнително споразумение от 23.03.2016г., се покриват към всички
заявени за изчисляване дати.
От страна на
ищеца не се направи изменение на иска с оглед така установените размери,при
съобразяване на правилата на Допълнително споразумение от 23.03.2016г.,поради
което претенциите за лихви следва да се уважат в първоначално претендираните им
размери,а именно договорна лихва съгласно чл.8 в размер на 2 011.44лв., дължима
за периода от 02.07.2017г. до 18.02.2018г. (както е заявена първоначално), санкционна-съгласно чл.19.1 от ОУ- 77.88лв.,
дължима за периода,за който е поискано- от 12.07.2017г. до 18.02.2018г. и такси
за предсрочна изискуемост в размер на 120лв. Главницата остава дължима в размера
35 231.12лв.,като искът до пълния претендиран размер от 36 047лв.,като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
При
установеното неизпълнение на парично задължение на основание чл.86 от ЗЗД,
следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на
иска-21.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
При изложените
аргументи И.М.П. *** и С.Н.В. *** следва да се осъдят солидарно да заплатят на
„Банка ДСК“ЕАД сумата 37 440,44 лв.,представляваща изискуемо задължение по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., изменен с Допълнително
споразумение от 23.03.2016г.,от която сума-главница в размер на 35 231.12лв.,
договорна лихва,съгласно чл.8 от Договора в размер на 2 011.44лв.,за периода от
02.07.2017г. до 18.02.2018г., санкционна лихва, съгласно чл.19.1 от Общите
условия- 77.88лв., за периода от 12.07.2017г.до 18.02.2018г., заемни такси за
предсрочно погасяване,съгласно т.6 от Тарифата за лихвите,таксите и
комисионните,които „Банка ДСК“ЕАД прилага при кредити за текущо потребление,
чл.8 от ОУ и чл.14 от Договора, в размер на 120лв, ведно със законната лихва
върху главницата с начало от подаване на исковата молба-21.03.2018г.до
окончателното изплащане на сумата. Иска за главница за разликата над 35
231.12лв. до пълния претендиран размер от 36 047лв.,като неоснователен и
недоказан,следва да се отхвърли.
При този изход
на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на присъждане на
направените разноски. По делото е представен Списък по чл.80 от ГПК,с
претендирани разходи за –държавна такса от 1530.26лв., 300лв.-депозити за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение от 300лв.
С оглед изхода
на спора ответниците следва да възстановят на ищеца разноските за съдебни
експертизи изцяло-т.е.сумата 300лв.
По отношение на
държавната такса съдът намира,че с оглед уважаването на иска и по правилото на
т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, държавната такса следва да се присъди в
пълния размер-внесената по ч.гр.д.№330/2017г.на РС-Ловеч сума от 765.13лв. и по
настоящето-765.13лв.,или общо 1530.26лв.
По отношение на хонорара на юрисконсулт
Т. отв.П. възрази за прекомерност на претендирания размер. В случая по
правилото на чл.78,ал.8 от ГПК е приложима Наредба за заплащане на правната
помощ(чл.37 от ЗПП). В чл.25 от същата е предвидено,че при защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. При
съобразяване,че настоящият спор не се отличава с изключителна правна и
фактическа сложност, съдът намира,че възражението на ответника е основателно и
възнаграждението следва да се намали до предвидения среден размер, а именно
200лв.
На основание
горното и по реда на чл.235 от ГПК,съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН **********,*** и С.Н.В. с ЕГН **********,***, на основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК, солидарно
ДА ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА „ДСК”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от главния
изпълнителен директор В.М.С. и изпълнителния директор Д.Н.Н.,чрез пълномощник
юрисконсулт В.Т.-РЦ-Плевен, със съдебен адрес ***, сумата 37 440.44 (трийсет и седем хиляди лева
четиристотин и четирийсет лева и четирийсет и четири стотинки), представляваща изискуемо задължение по Договор
за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г.,изменен с Допълнително споразумение
от 23.03.2016г., от която сума-главница в размер на 35 231.12лв., договорна
лихва,съгласно чл.8 от Договора в размер на 2 011.44лв.,за периода от
02.07.2017г. до 18.02.2018г., санкционна лихва, съгласно чл.19.1 от Общите
условия- 77.88лв., за периода от 12.07.2017г.до 18.02.2018г., заемни
такси за предсрочно погасяване,съгласно т.6 от Тарифата за лихвите,таксите и
комисионните,които „Банка ДСК“ЕАД прилага при кредити за текущо потребление,
чл.8 от ОУ и чл.14 от Договора, в размер на 120лв, ведно със законната
лихва върху главницата с начало от подаване на исковата молба-21.03.2018г.до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на „БАНКА „ДСК”ЕАД с ЕИК *********, с
горните данни, против И.М.П. с ЕГН **********,
с горните данни и С.Н.В. с ЕГН **********,
с горните данни, за заплащане на главница за разликата над 35 231.12лв.
до пълния претендиран размер от 36 047лв.,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН **********, с
горните данни и С.Н.В. с ЕГН **********,
с горните данни, солидарно да заплатят на „БАНКА
„ДСК”ЕАД с ЕИК *********, с горните данни, сумите- 300лв.-депозити за
съдебни експертизи, 1530.26лв.-внесени държавни такси по ч.гр.д.№330/2017г.на
РС-Ловеч и по т.д.№18/2018г.на ОС-Ловеч и 200лв.-хонорар по реда на чл.78,ал.8
от ГПК за юрисконсултска защита.
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :