Определение по дело №151/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 193
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Поля Данкова
Дело: 20214300500151
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. Ловеч , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500151 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е частна жалба №№1067/18.02.2021 г. от „Агенция за
събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №114/01.02.2021 г.
по ч.гр.д. №254/2021 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
възнаградителна лихва в размер на сумата 1291.10 лева. Посочва се, че
известен факт е, че лихвите на небанковите институции са по-високи
,съобразно риска при ниската кредитоспособност на длъжника. Обсъжда се
действието на Постановление №5/18.01.1991 година на МС,Постановление №
72/08.04.1994 година на МС и се посочва,че те не могат да намерят
приложение към чл. 10 на ЗЗД. Изтъква се правната и икономическа природа
на възнаградителната и законна лихва,които са напълно различни според
жалбоподателя и се посочва,че не могат да се подкрепят изводите на
районния съд. В частната жалба се заявява, че има горна граница на
възнаградителната лихва и тя е 5-кратния размер на законната лихва.
Конкретизира се, че не е налице недействителност на клаузите на договора,
тъй като правилата за небанковото финансово кредитиране са
различни.Цитира се практика на съдилищата във връзка с приложимостта на
чл. 430,ал.2 от ТЗ. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане от
01.02.2021 г. на ЛРС, в атакуваната част за сумата 1291.10 лева-
1
възнаградителна лихва за времето от 23.09.2018 г. до 14.07.2020 г. и да бъде
уважено искането по същество.
Съдебното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на
11.02.2021 г., с връчване на съобщението от районния съд, а частната жалба е
подадена с пощенско клеймо на 17.02.2021 г. Следователно е спазен
законовоустановеният срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя,
писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадено е заявление №604/29.01.2021 г. от “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, представлявано от Д.Б.Б. против М.
Н. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ************* за издаване на основание
чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за сумата от 2 916,44 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащането й, 1 291,10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 23.09.2018 г. до 14.07.2020 г., 433,74 лв. –
обезщетение за забава за периода 24.09.2018 г. до 29.01.2021 г. и сторените
разноски. Твърди се, че вземането произтича от договор за кредит от
25.07.2018 г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ ООД.
Посочено е, че на 25.07.2018 г. е сключен договор за заем между „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД и М. Н. А. за сумата от 3 000,00 лв., която той се
задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 1 405,44 лв., на 24
месечни погасителни вноски при размер на месечната вноска 183.56 лева ,
последната, от които платима на 14.07.2020 година. Заявителят е изложил, че
размерът на лихвеният процент за срока на договора е фиксиран и посочен в
него. Твърди се, че на 01.05.2019 г. между “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е подписано приложение към рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г за което длъжника бил
уведомен на 07.05.2019 г.
От приложения договор за кредит от 25.07.2018 г. е видно, че
стойността на заема възлиза на 3000 лева, като няма твърдения и данни
плащани ли са вноски през срока на договора от кредитополучателя и в какъв
размер.Тези факти, могат само да се извеждат от искането за присъждане на
2
главница от 2916.44 лева, а не от пълния размер на кредита-4405.44
лева/посочена обща стойност на плащания/..Посочено е, че заявителят е
цесионер по рамков договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение
№1/01.05.2019 г. към него „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД.
С разпореждане №114/01.02.2021 г. по ч.гр.д. №254/2021 г. на
Ловешки районен съд е отхвърлено искането на „ Агенция за събиране на
вземания” ЕАД-град София за издаване на заповед за изпълнение против
М.А., в частта за сумата 1291.10 лева-възнаградителна лихва за времето от
23.09.2018 г. до 14.07.2020 г, поради противоречие с изискването за
добросъвестност.
Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК
следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които
произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410
от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на
конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на
заявлението. В казуса –т.9 и т.12 от заявлението е посочено, че сумата
2916.44 лева е дължима по договор за потребителски кредит, сключен на
25.07.2018 г. Размерът на възнаградителната лихва е посочен в т.9 и т.12.За
разлика от процедурата по чл. 417 от ГПК-т.2 която касае снабдяване на
банковите институции със заповед за незабавно изпълнение на основание
извлечение от счетоводни сметки по договорите за кредит, в производството
по чл. 410 от ГПК не се изисква представянето на документите, на които се
основава вземането. Това е свързано обаче и със завишени изисквания за
редовност на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като такива не могат да
бъдат изведени от документи към него/както е в хипотезата на чл. 417 от
ГПК/-предвид действието на т.2б от ТР № 4 / 18.06.2014 на ОСКГ на ВКС. В
казуса липсата на каквито и да са данни, от които да съдът да установи върху
коя сума е начислена претендираната възнаградителна лихва – 3000 лева,
2916.44 лева или 2205.44 лева.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за възнаградителна лихва от 1291.10 лева с
оглед неизправността на длъжника по договора за заем. Предвид твърденията
на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски
3
кредит от 25.07.2018 г. договорената възнаградителна лихва, не може да се
изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от
договора между страните. Доколкото се претендира вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира,
че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на
закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и
съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни
клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид
действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета
,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива
87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени
допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на
разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010
г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че при главница
възлизаща на 2916.44 лева възнаградителна лихва в размер на 1291.10 лева,
без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде преценена,че
е необосновано висока. Доводите на жалбоподателя относно приложението на
Постановление №5/18.01.1991 година на МС,Постановление № 72/08.04.1994
година на МС са неотносими към конкретния казус и не следва да се
обсъждат,предвид вида на договора и приложимите правни норми.
Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се
установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени
доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане №114/01.02.2021 г. по ч.гр.д. №254/2021 г. на Ловешки
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане
№114/01.02.2021 г. по ч.гр.д. №254/2021 г. на Ловешки районен съд, в
атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5