№ 972
гр. Перник, 25.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „БУЛСТРОЙ" ЕООД,
ЕИК ********* срещу решение № 1075/09.12.2024 г., постановено по гр. д.
№4313/2023г. по описа на Районен съд – гр. П., с което съдът на основание чл.163, ал.
3 ЗУТ е осъдил „БУЛСТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. П., ***,
представлявано от управителя Даниела Кирилова Йорданова, да заплати на Т. М. Д. с
ЕГН: **********, с адрес; гр. П., *** в качеството му на собственик на апартамент 1,
на 2-ри етаж в град П., на ул. ***, с идентификатор *** сумата от 4800,00 лв. /четири
хиляди и осемстотин лева/ - обезщетение за недостатъци в резултат на некачествени
строителни работи при изпълнение на сградата и проявили се дефекти в гаранционния
срок и тяхното отстраняване съобразно разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове
за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, както и на основание чл. 86 от
ЗЗД да заплати законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023 г./датата на
поканата/ до 05.09.2023 г. /дата на завеждането на исковата молба в деловодството на
съда/ в размер на 153.95 лева, както и законната лихва от 05.09.2023 г. /дата на
завеждането на исковата молба в деловодството на съда/ до окончателното изплащане
на задължението.
Със същото съдебно решение първоинстанционния съд се е произнесъл по
отношение на разноските съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно при доводи, че с отговора
на исковата молба въззивникът-ответник е оспорил своевременно представените от
въззиваемия -ищец констативен протокол за оглед на щета от 16.02.2023 г., опис на
повредено имущество от 16.02.2023 г., за които се твърди, че са изготвени от служител
на „Дженерали застраховане“ АД във връзка със сключена полица между дружеството
и ищеца, както и истинността на приложените към исковата молба проформа фактура
№ 298 от 21.02.2023 г. и протокол № 1 за установяване на извършеното и за заплащане
на натурални видове строителни и монтажни работи от 21.03.2023 г. Оспорена била и
представената от ищеца покана за заплащане на обезщетение. Поддържа, че при така
направеното оспорване, в доказателствена тежест на ищеца било да докаже пълно и
1
главно основателността на предявените главна и акцесорна искова претенция, като в
тази връзка навежда, че от заключението на приетата пред първоинстанционния съд
съдебнотехническа експертиза не се установявало наличието описаните в исковата
молба пукнатини като размери и площ, както и появата на същите да се дължи на
некачествено изпълнени СМР. В тази връзка навежда подробни доводи, че с оглед
заключението на вещото лице, неправилно районният съд е приел, че описаните
пукнатини в мазилката се дължат на улягане на конструкцията на сградата, доколкото
в същото заключение вещото лице посочва като най-вероятна причина за такива
пукнатини микроземетресенията, респ. настъпилото на 14.02.2023 г. земетресение в
Румъния. Допълнително излага, че, доколкото пукнатините били описани от вещото
лице като пукнатини във финишните покрития, последните били полагани от ищеца,
поради което въззивният жалбоподател –ответник не следвало да носи отговорност за
техните недостатъци. Твърди, че за пукнатините, появили се в коридора и банята
около вратите, които също били във финишните довършителни работи, вещото лице не
изключило възможността появата им да се дължи на силно затваряне на вратите, като
посочило, че пукнатини в повърхностната мазилка могат да се появят и когато при
поставянето на декоративните мазилки и при монтирането на вградени мебели,
какъвто е случаят в детската стая, не бъде оставена фуга, с оглед различното
разширение на строителните материали при различни температури. В тази връзка
поддържа, че необосновано и неправилно районният съд е приел, че, макар да се касае
за пукнатини във финишния слой на мазилката, не са били ангажирани доказателства
за неговото некачествено полагане. Поддържа, че показанията на разпитаните по
делото свидетели не били обсъдени в пълнота от първата инстанция, като неправилно
били кредитирани показанията на св.Орлин Добрев поради възможна негова
заинтересуваност от изхода на спора. Навежда, че неправилно не са кредитирани
изводите на вещото лице, че не става дума за проблеми в конструкцията на сградата,
както и че неправилно съдът приема, че въззивникът-ответник е следвало да
предупреди въззиваемия –ищец за възможните последици от „влизането на сградата в
работно състояние“, като поддържа, че липсва такова нормативно уредено задължение
за строителя. Оспорва главния иск по размер, като поддържа, че неправилно съдът не е
кредитирал посочените от вещото лице по СТЕ разходи по средни пазарни цени.
Поддържа, че не е доказано поставянето на ответника в забава. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че година след закупуването от ищеца на
процесния апартамент в „груб строеж“, както в него, така и в общите части на
сградата са се появили пукнатини, като в тази връзка поддържа, че същите се дължат
на некачествено изпълнени СМР от ответното дружество. Въпреки отправената
покана, въззивникът-ответник не отстранил настъпилите в жилището на въззиваемия
пукнатини, резултат на недостатъци при изпълнението на СМР, като искането за това
било отправено в законоустановения гаранционен срок. Поддържа, че свидетелят
Георги Йорданов бил съпруг на управителя на ответното дружество, поради което и
неговите показания не следвало да се кредитират, доколкото същият бил
заинтересован от изхода на делото. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на
2
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 15.10.2025 г. от 11,00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес.
Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство.
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса– чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести
време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от
страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете
страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат. обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма
значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и
3
на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и третото лице-помагач препис от настоящото
определение за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4