Р Е Ш Е Н И
Е № 260410
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 13.10.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 1105 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
Ищецът - З.К.К., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощника й адв. Д.Н.К. *** твърди, че на 04.05.2019 г. е претърпяла
пътно-транспортно произшествие на територията на гр. Пловдив на колелото на
бул. “България“ и бул. “Цар Борис III Обединител“. Същата се возила в лек
автомобил **, с рег. № ****, собственост на ***. Тъй като ищцата е ***,
ползвала услугите, предоставени от ** към **. Автомобилът се движел по бул.
„България“ (по посока на Пожарната), когато водачът на л.а. Ф.В.С. набил рязко
спирачки в кръговото кръстовище. З.К. се намирала на една от задните седалки и
при рязкото спиране паднала на пода на автомобила. На помощ й се притекли М.Д.
– ** на ищцата, и водачът на МПС. Била
откарана в УМБАЛ “Свети Г.“ и приета в спешния център, където й бил извършен
преглед и рентгенография и въз основа на това й поставена диагноза „бималеорална
фрактура на лява глезенна става“. Ищцата твърди, че престояла с гипс до
02.07.2019г., като и към момента търпяла постоянни болки в областта на
травмата; движението й било изключително затруднено и същата се придвижва с
патерица. Твърди, че била и психически травмирана, връщала се постоянно към
случилото се, спяла неспокойно и сънувала кошмари, свързани с инцидента. През
времето, когато била с гипс, ищцата сочи, че била под постоянни грижи на
придружител, поради невъзможност да се обслужва сама в ежедневието, който й
помагал при хранене, обличане, тоалет и др. На 28.06.2019 г. на основание чл.
380 от Кодекса за застраховането ищцата заявила застрахователна претенция към
ответното дружество, по която била образувана застрахователна преписка
№43072951900168. Претендираната сума за неимуществени вреди била в размер на 60
000 / шестдесет хиляди/ лева. С писмо изх. № 0-92-12299/20.08.2019
г. „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТАРХОВАНЕ“ ЕАД отказало изплащане на застрахователно
обезщетение. Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 60 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства в резултат на претърпяното ПТП на 04.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София,
бул. “Витоша“ №89Б, чрез процесуалния си представител адв. М.М.,***, депозира
писмен отговор на исковата молба, с който възразява по редовността на исковата
молба, като сочи, че не се съдържали
никакви факти относно начина на настъпване на събитието, в частност не било
посочено дали пострадалото лице се е намирало в инвалидна количка или не; дали
е седяла в тази количка или в седалка на превозното средство; къде е седяла и в
какво положение на тялото спрямо посоката на движение; къде в купето на
превозното средство е паднала и други подобни. Заявяването на фактически
обстоятелства относно начина на настъпване на вредата бил основен елемент от
съдържанието на предявената претенция и при липсата на такива, на основание
разпоредбата на чл.127, ал.1, т. 4 то ГПК исковата молба била нередовна.
Оспорва предявената претенция по основание и размер. Оспорва твърдението на
ищцата за настъпило ПТП на посочената дата и място, както и че същата била
пътник в посочения л.а. Не спори по отношение наличието на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на прецесния л.а. и ответното дружество.
Твърди, че констативен протокол за ПТП с пострадали лица не бил съставян от
органите на МВР, нито те били уведомени от пострадалата за настъпилото ПТП.
Сочи, че пострадалата не била представила на застрахователното дружество
констативен протокол за ПТП с пострадали лица или какъвто и да е друг официален
документ, издаден от органите на МВР, удостоверяващ настъпването на ПТП,
причините за настъпването му и причинно-следствената връзка с претендираните
увреждания. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че по време на
настъпване на ПТП ищцата била без поставен предпазен колан, както и не била
спазила правилата за безопасност при пътуване, с което сама допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърдените от ищцата настъпили
физически увреждания, болки и страдания като вид, интензитет и продължителност.
Навежда твърдения, че пострадалата страдала от тежки придружаващи заболявания
на опорно-двигателния апарат, които били причина за твърдяната от нея постоянна
болка в областта на левия крак, както и причина за нуждата от постоянни грижи
на придружител. Въпреки информираността на К. като пациент за предписана
терапия, посредством оперативно лечение, същата била отказала такова. В тази
връзка е направено още едно възражение за наличието на съпричиняване на
настъпилите увреждания, болки и страдания, изразяващо се в бездействието на
ищцата по отношение спазване на дадените й лекарски предписания. Счита
претендираната сума за изключително завишена, некореспондираща с трайно
установената практика на съдилищата, действително претърпените болки и
страдания, както и процента съпричиняване, проявен чрез поведението на
пострадалото лице. Сочи, че оспорвайки основателността на главното задължение,
неоснователна е и претенцията за лихва, която ако била дължима, следвало да се
дължи след изтичане на три месеца от датата на уведомяване на застрахователното
дружество за настъпилото събитие, а не от датата на деликта.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се правят уточнения във връзка с механизма
на ПТП, като се допълва, че пострадалата е седяла на седалката, намираща се зад
водача на МПС, в положение на тялото срещу посоката на движение, като след
рязкото спиране на автомобила, тя се ударила в седалката на шофьора и паднала
на пода на л.а. По време на настъпване на инцидента, седалката на която седяла З.К.,
не била оборудвана с предпазни колани. В отговор на твърдението на ответното
дружество, ищцата сочи, че е отказала оперативно лечение, тъй като същата
страдала от сърдечно-съдови заболявания и всяко едно оперативно лечение
създавало сериозен риск за живота й.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на допълнителната искова молба от ответника.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца
резултат, тъй като по образуваната преписка е постановен отказ. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая не се оспорва
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието.
Следва да се установят обаче материално правните предпоставки
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
В тази връзка при разпределение на доказателствената
тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях следва да установи фактите,
на които основава своите твърдения или възражения, съобразно правилото на чл.
154 от ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи механизма на
настъпване на ПТП, че е претърпял посочените неимуществени вреди и причинната им
връзка и инцидента. Ответникът следва да докаже възраженията си за съпричиняване
на вредата от страна на ищцата.
За установяване механизма на произшествието по делото
е изслушано заключение на САТЕ, което съдът възприема като обективно и
професионално изготвено, а и неоспорено от страните. От него се установява
следната фактическа обстановка:
Водачът Ф.В.С. управлявал специализиран автомобил „**"
по северната (лява) пътна лента на южното платно за движение на бул. „България“
в гр. Пловдив в посока от запад на изток. Като пътник на първи ред пътнически
седалки е пътувала без правилно поставен
предпазен колан З.К.. При навлизане в кръстовището с кръгово движение,
образувано с бул. „Цар Борис III Обединител“, скоростта на автомобила била около 30 km/h, а траекторията му направо - от запад на изток. По същото
време неизвестен автомобил - бус, движещ
се по дясната пътна лента на специализиран автомобил „***" в същата посока
от запад на изток, предприел маневра „завой наляво“ към източното платно за
движение на бул. „Цар Борис III Обединител“ пред специализиран автомобил „**".
Водачът на специализиран автомобил „**" - Ф.В.С., екстрено задействал
спирачната система на автомобила и го установил на платното за движение в
югоизточната част на кръстовището. При
задействане на спирачната система на сп.а. „**" пътничката З.К. под
действието на земната гравитация и инерционната сила се отправила напред и
надолу, загубила равновесие и паднала на пода на автомобила, при което
пострадала. От техническа гледна точка
основна причина за настъпилото произшествие е задействането с максимална
интензивност на спирачната система на сп.а. „**" от неговия водач. Първопричината за екстреното й задействане
е, че водачът на неизвестен бус е предприел маневра „завой наляво“ пред сп.а. „**"
в кръстовището по начин и в момент, когато не е било безопасно - като е създал
необходимост от рязко спиране на сп.а. „**". Причина за настъпване на травмите
на пострадалата е и обстоятелството, че към момента на произшествието не е била
с правилно поставен предпазен колан. Ако е била с правилно поставен предпазен
колан, загубата на равновесие и падането й на пода
на автомобила, съответно удар в него, нямаше да настъпят.
Установява се още, че изследваното МПС е технически оборудвано от
производителя с шест пътнически позиции в задната част на купето, разделени на
два реда с по три седалки на всеки ред. Всяка от седалките е снабдена с обезопасителен колан,
необходимите за него закопчалки - лява, дясна и
средна. Предвид
противоречивите данни, съдържащи се в разказите на свидетелите, за наличието на
предпазни колани в изследваното МПС към момент на настъпване на ПТП, както и
обстоятелството, че пострадалата не е ползвала такъв, то не може еднозначно да се определи сп.а. „**" към момент на ПТП бил
ли е оборудван с предпазни колани. Предвид противоречивите данни, съдържащи се в разказите
на свидетелите, за оборудването на изследваното МПС към момент на настъпване на
ПТП, както и обстоятелството че З.К. не е била с предпазен колан, не може
еднозначно да се определи сп.а. „**" към момент на произшествието бил ли е
оборудван с предпазни средства. Категоричен обаче е изводът, че ищцата не е била с правилно поставен
предпазен колан - ако е била с такъв, загубата на равновесие и падането й на
пода на автомобила, съответно удар в него, нямаше да настъпят.
Изводите на вещото лице са формирани въз основа на анализ
на всички данни по делото, вкл. свидетелските показания, които по отношение
механизма на ПТП не си противоречат. Така от показанията на сина на ищцата – М.Д.,
непосредствени относно инцидента, като придружител на майка си, съответно
очевидец, споделя следното: „Изведнъж в самото Колело на Панаира шофьорът „наби“ рязко
спирачките, при което майка ми на кълбета падна под седалката, а аз едва се
задържах. Не мога да Ви опиша какво стана, нямаше дръжки, където да са хванеш,
нито колани в автобуса“.
На свой ред водачът на автомобила – Ф.С., разказва
следното: „В този
автомобил местата на пътниците са снабдени с предпазни колани, разбира се. От
самото начало, откакто го управлявам, е така, той така си е произведен. Към
тази дата управлявах същия автомобил. На връщане от Руския пазар в посока
„Рогошко шосе“, преди колелото на Панаира, аз си карах в лявата лента по бул.
„България“ направо към „Рогошко шосе“ и от дясно ме засече друг автомобил,
чукнах спирачка и жената падна. Аз вече излизах от кръговото и от дясната ми
страна човек, който трябваше да кара направо, мина наляво. В същата посока на
моето движение, в съседна пътна лента караше. Аз съм в лява лента, той е в
средна и като завива наляво, ме засича и аз чукнах спирачка. Карах с не повече
30 - 40 км/ч., там някъде. Аз успях да избегна удара и спрях. В средата на
кръстовището спрях, за да не ме удари човекът. След като се разминах с колата,
аз спрях и отидох да обърна внимание на З., да видя какво става отзад. Тя беше
паднала долу до седалката“.
Съдът възприема показанията на свидетелите по
отношение механизма на ПТП от гледна точка поведението на участниците в него
като непосредствени, безпротиворечиви и съответни на данните по делото, вкл. на
професионалните изводи на експерта. По отношение на противоречивия факт относно
липсата или наличието на колани към датата на ПТП, показанията ще бъдат предмет
на коментар по – долу при разглеждане възражението на ответника за
съпричиняващо поведение на пострадалата.
От допълнителното
заключение на САТЕ, което съдът също възприема като обективно и професионално
изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че седалките от втори и трети ред на автомобила са вградени от
производителя в тях и при поставяне в закопчалките механизмите работят с обичайния
си заключващ, задържащ и отключващ ефект.
Следователно, не се установява при условията
на пълно главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в
осъществяване на твърдените факти, виновно и противоправно поведение на водача
на специализирания автомобил. Категорично установен по делото факт е, че той е
задействал рязко спирачната система, но не безпричинно, в резултат на
небрежност или неправилна преценка, а поради противоправното поведение на друг
участник на пътя, предизвикал екстреното спиране, чрез което е предотвратен удар между тях.
Т.е. не се установява
противоправно
деяние и небрежно поведение на водача. Напротив, касае се за реакция, която за
водача е била спасителна, предотвратяваща удар между две МПС и последиците от
това. Вярно е, че без тази маневра не би се стигнало до причиняването на вреди
на ищцата като пътник, но водачът е изпълнил задължението си да реагира
адекватно на опасната ситуация чрез незабавно задействане на спирачната
система, от което сблъсъкът с другия автомобил е бил предотвратен. Действително
има причинно – следствена връзка между травмите, причинени на ищцата и реакцията
на водача, но тя е опосредена от друг обективен факт извън неговото поведение и
възможност за контрол, а именно от правонарушението на друг участник на пътя,
без което изобщо не би се стигнало до инцидента. На практика по делото не се
установява с нужната за това категоричност водачът да е действал противоправно
и виновно - реагирал е адекватно на неправилната маневра на друг участник на
пътя чрез своевременно задействане на спирачната система, предотвратявайки по
този начин неизбежен удар с още по – тежки последици, вкл. за пътниците в
автомобила/автомобилите, като същевременно е шофирал със съобразена скорост в рамките
на разрешената, като липсват данни за друго противоправно поведение от негова
страна, допускащо ангажиране на гражданската му отговорност за непозволено
увреждане.
Само на това основание претенцията е
неоснователна и недоказана. За пълнота само ще се обсъди възражението на ответника
за съпричиняване на противоправния резултат. Застрахователят твърди, че ищцата
е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е пътувала без правилно поставен
предпазен колан и доказва възражението си. Насрещното възражение на ищцата е,
че автомобилът не е бил оборудван с предпазни колани. Категорично установен по
делото факт е, че към настоящия момент автомобилът е оборудван с предпазни
колани на всички седалки, които като вградени от производителя и с работещи
механизми, водят до извод, че са били налични и към датата на ПТП. В този
смисъл са и показанията на водача на автомобила, както и на служителя на
транспортната служба – че предпазни колани са били фабрично поставени още при
закупуване на автомобила. Единствените показания в обратен смисъл са тези на
сина на ищцата, които са изолирани и в противоречие с целия останал
доказателствен материал, и ценени при условията на чл. 172 ГПК – с оглед на
останалите данни по делото, не служат като достатъчно убедителна
доказателствена основа за установяване по категоричен начин на насрещното
възражение на ищцата. Не е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от органите на МВР в
нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДвП, нито същите са били уведомени от пострадалата
по някакъв друг начин за настъпване на инцидента. Ако подобно нормативно
задължение бе изпълнено, длъжностните лица биха могли да констатират
непосредствено възприети факти или да отразят възражението на пострадалата в
подобен смисъл, което би направило достоверно твърдението й за липса на колан
към правнорелевантния момент. Не е
поискано и обезпечаване на доказателство по надлежния процесуален ред /чрез
САТЕ/– ако действително автомобилът не е бил оборудван с предпазни колани и при евентуално съмнение, че впоследствие
такива биха могли да бъдат поставени, с което би се затруднило установяването
на действителното фактическо положение към датата на ПТП.
При тези данни по делото възраженията на
ответника, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на
автомобила, т.е., че липсва причинен от негова страна деликт, както и че ищцата
е пътувала без правилно поставен предпазен колан, са категорично доказани –
касае се за адекватна за конкретната рискова ситуация реакция, резултат от
противонарушение на друг участник на пътя, а не до допуснато от негова страна
противоправно поведение. Недоказано остана личното възражение на ищцата, че
макар и с категорично установено надлежно оборудване към настоящия момент,
такова не е било налично в автомобила към датата на инцидента. Напротив, обратното
се установява от показанията на другите двама свидетели, вкл. от
непосредствените възприятия на шофьора, който с тях не прикрива собствено
виновно поведение /за евентуална липса на колан отговорност носи собственикът
на автомобила, респ. фирмата, а не нейните служители/, както и от експертните
изводи, в светлината на липсата на каквато и да било документалност за
инцидента и необезпечаването на материалния интерес на ищцата чрез производство
по чл. 207 ГПК, от което да се установи, че безспорно съществуващо към
настоящия момент фактическо положение е било различно към минал момент. Така
или иначе обаче основната причина за инцидента се явява противоправното
поведение на друг участник на пътя, без което изобщо не би се стигнало до
процесния инцидент, за което не може отговорност да носи ответникът,
застраховал гражданската отговорност на друго лице, за друго МПС.
Налага се изводът, че претенцията
е недоказана и като такава ще се отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на
ответника се следват разноските по делото, които се установяват в размер на 3 296 лв – съобразно списък на
разноските на л. 187 и доказателствата за действително направен разход в този
размер. Неоснователно е възражението за прекомерност на платения хонорар в
размер на 2 796 лв с ДДС, тъй като е съобразен с действителната фактическа
и правна сложност на делото и максималния нормативен праг /определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата възнаграждението с начислен ДДС възлиза
точно на платената от страната сума, без да е добавено допълнително
възнаграждение по ал. 9/.
По аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК дължимата
държавна такса за разглеждане на претенцията, както и платеният от бюджета на
съда депозит за вещи лица остават за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.К., с ЕГН **********,*** против “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. “Витоша“ №89Б, иск за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от състояло се на 04.05.2019
г. пътно-транспортно произшествие на територията на гр. Пловдив на колелото на
бул. “България“ и бул. “Цар Борис III Обединител“ като пътник в лек
автомобил Рено, с рег. № ****, собственост на ***, управляван от Ф.В.С., който
набил рязко спирачки в кръговото кръстовище, за което е образувана при
ответника застрахователна преписка № 43072951900168, ведно със законната лихва от увреждането
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З.К.К., с ЕГН **********,*** да заплати
на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,
бул. “Витоша“ №89Б сумата от 3 296 лв
– разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: