№ 331
гр. Шумен , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500340 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по две частни жалби, от които
първата: с вх. № 3760/21.06.2021г. депозирана от длъжника С.К. Д. с ЕГН
********** от гр. Шумен с пр. основание чл. 419 от ГПК против
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед №
365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 20213630101395 по
описа на РС – Шумен и втората: с вх. № 4078/28.06.2021г. депозирана
отново от длъжника С.К. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен срещу
определение № 585 от 21.06.2021г. по същото ч.гр.д. № 20213630101395 по
описа на РС – Шумен, с което на основание чл. 420 от ГПК е оставено без
уважение искането на жалбоподателката за спиране на незабавното
изпълнение, постановено със заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията по двете частни жалби и
всички доказателства по делото, прие за установено следното:
С първата жалба с вх. № 3760/21.06.2021г., жалбоподателката
обжалва, разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед № 365/26.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
в полза на "Колект" БГ с ЕИК ..., със седалище в гр. С., чрез адв. А.Н. от АК -
Т. за сумата от 80 000.00 лева – главница. Жалбоподателката твърди, че в
нарушение на чл. 418, ал. 5 от ГПК, не и било връчено разпореждането за
издаване на заповедта, както и, че в самата нея, липсвала каквато и да е
индивидуализация на вземането, въз основа на което същата е издадена.
Посочена била само сумата 80 000,00 лева по договор за потребителски
кредит № HL34948 от 17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД и С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д., допълнителни споразумения от
1
19.03.2009г. и 24.03.2010г. и НА за договорна ипотека № ...г., както и, че
вземанията по договора били прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр. С. по
силата на договор за цесия от 27.03.2020г. Навежда и твърдения за наличието
на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него,
противоречащи на ЗЗП, поради което моли съда да отмени разпореждането за
незабавно изпълнение.
С втората жалба с вх. № 4078/28.06.2021г. жалбоподателката обжалва
определение № 585 от 21.06.2021г. по същото ч.гр.д. № 20213630101395 по
описа на РС – Шумен, с което на основание чл. 420 от ГПК е оставено без
уважение искането на жалбаподателката за спиране на незабавното
изпълнение, постановено със заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. В жалбата се
твърди, че така постановеното определение е недопустимо, тъй като не е
инициирала такова производство по чл. 420 от ГПК с искане за спиране.
Твърди, че по делото е депозирала единствено възражение по чл. 414 от ГПК
и частна жалба с правно основание чл. 419 от ГПК, като съда недопустимо се
е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран и моли постановеното
определение да бъде отменено, като недопустимо.
Ответника по частните жалби - заявителя "Колект" БГ - гр. С. е
депозирал писмени отговори и по двете жалба, в които изразява становище,
за неоснователност на същите и моли съда да ги остави без уважение.
Шуменски окръжен съд, след като се запозна с частните жалби,
депозираните по тях отговори, както и с материалите по приложеното ч. гр.
д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен намира, че и двете частни
жалби са подадени в срок от надлежна страна срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове и са процесуално допустими. Разгледани по
същество, съдът намира същите и за основателни, поради следното:
Ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК със
заявител "Колект" БГ - гр. С. и длъжници С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. за
задължение, в размер на 80 000 лева – главница, представляваща част от
цялата главница от 90 000лева, произтичаща от НА за договорна ипотека №
...г. обезпечаваща вземането по договор за банков кредит № HL34948 от
17.03.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К. Д. и
ИВ. ЛЮБЧ. Д., ведно със сключените към него допълнителни споразумения
от 19.03.2009г. и 24.03.2010г. В заявлението се сочи, че вземанията по
договора са прехвърлени в полза на "Колект" БГ - гр. С. по силата на договор
за цесия от 27.03.2020г.
Съдът е издал заповед № 365/26.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
против двамата длъжници солидарно за претендираната със заявлението
2
сума. В законоустановения срок длъжницата С.К. Д. е подала възражение по
чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение и частна жалба с пр. основание чл. 419 от ГПК.
С постановеното по делото определение № 585/21.06.2021г.
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искане по чл. 420 от ГПК и
се е произнесъл по същото, като е оставил без уважение искането на
длъжницата С.К. Д. за спиране на незабавното изпълнение на заповед №
365/26.05.2021г. издадена по ч. гр. д. № 20213630101395 по описа на РС –
Шумен.
Като съобрази жалбата на С.К. Д. срещу определение №
585/21.06.2021г. и изложените в нея твърдения и петитума на същата,
настоящата инстанция намира, че жалбоподателката е депозирала пред РС –
Шумен жалба с правно основание чл. 419 от ГПК, с искане за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, обективирано в
Заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, която жалба не представлява искане за
спиране по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното,
настоящият въззивен състав приема, че с обжалваното пред настоящата
инстанция определение № 585/21.06.2021г., първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявена претенция, което налага обезсилването на
определението, като недопустимо и прекратяване на производството по ч. гр.
д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен, в тази му част.
За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът следва да
извърши проверка на документа от външна страна, както и на
обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
Видно от депозираното заявление пред РС – Шумен, кредиторът е
претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното
незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК срещу
длъжниците С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. за сумата в размер на 80 000,00 лева –
главница, представляваща част от цялата главница от 90 000,00 лева,
произтичаща от НА за договорна ипотека № ...г. обезпечаваща вземането по
договор за потребителски кредит № HL34948 от 17.03.2008г. сключен между
3
„Юробанк и Еф Джи България“ АД и С.К. Д. и ИВ. ЛЮБЧ. Д. и сключените
към него допълнителни споразумения от 19.03.2009г. и 24.03.2010г.
За издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК, процесуалният закон изисква на първо място да е представен редовен от
външна страна документ по чл. 417 от ГПК, който да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай
кредиторът е приложил документ по чл. 417, т.6 от ГПК: ипотечен акт -
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ...г., като вземането,
което е обезпечено с ипотека изрично се съдържа в ипотечния акт. В него е
посочен размерът на сумата от 90 000 лева, за която се учредява ипотеката,
както и крайният срок за издължаване – 300 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита, която дата се установява с
двустранно подписано приложение към Договора за кредит или в случая
крайния срок е до м. март 2033г.
Доколкото обезпеченото вземане е придобито от кредитора по силата на
договор за цесия, относно условията за издължаване и предсрочната
изискуемост следва да намерят приложение правилата на самия договор за
потребителски кредит, по който вземането е прехвърлено. Това е така, тъй
като съдържанието на кредитното правоотношение се запазва, съответно
длъжникът не губи възраженията си, основани на отношенията му с цедента
/арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД/. Цесионерът от своя страна, не става страна в
правоотношенията между цедента и длъжника, но след съобщаването за
цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът може да плати валидно
само на цесионера. Следователно последния следва да може да упражни
правата по събиране на вземането, вкл. и обявяването на неговата предсрочна
изискуемост.
Видно от съдържанието на договора за потребителски кредит, в чл. 18 и
сл. е регламентирано, че при неизпълнение на задълженията по договора,
сключен между банката - кредитодател и кредитополучателите, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Тоест
предсрочната изискуемост не е предвидено да настъпва автоматично, а само
след изрично упражняване на това право от кредитора или в случая,
доколкото изискуемостта на вземането, не се установява от самия ипотечен
акт, послужил за издаване на изпълнителното основание, а зависи от
настъпването на друго обстоятелство - упражняване на потестативно право,
това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.
418, ал. 3 ГПК – покани до длъжниците.
Такива покани до длъжниците, не се съдържат към приложенията на
заявлението, поради което съдът намира, че изискуемостта на заявеното
вземане в размер на 80 000,00 лева, не е настъпила и същата не е надлежно
удостоверена по делото. Отделно от това, доколкото в случая заявителя се
4
легитимира, като кредитор на основание договор за цесия от 27.03.2020г.
сключен с нотариална заверка на подписите между продавача „Юробанк
България“ АД и купувач „КОЛЕКТ БГ“ АД, с който на последния са
прехвърлят всички вземания, включително и процесното, обезпечено с
ипотека (която няма данни да е подновена на осн. чл. 172, ал. 1 от ЗЗД), към
заявлението следва да са представени и доказателства за уведомяването на
длъжниците, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на тях (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Към подаденото
заявление липсват доказателства за това длъжниците да са надлежно
уведомени за извършената на 27.03.2020г. – цесия. Приложените към
заявлението запечатани пликове, адресирани до двамата длъжници и
евентуално съдържащи в тях уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както
твърди заявителя, са върнати в цялост, с отбелязване на пощенски служител,
че длъжникът С.К. Д. е преместена на друг адрес, а длъжникът ИВ. ЛЮБЧ. Д.
– отстъства/в чужбина. Съдът намира, че не е налице валидно извършено
съобщаване за цесията, поради което не е налице и основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в полза на цесионера. В този смисъл е и
задължителното за съдилищата ТР № 4/18.06.2014 г.по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно т. 4.г. от което: "В хипотезата на настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за
незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа
по чл. 417 от ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият
е титуляр на вземането. Когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства
за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него / чл. 99, ал.4 ЗЗД/".
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че изискуемостта на
заявеното вземане не е надлежно удостоверена, поради което обжалваното
разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, следва да бъде
отменено, а издаденият изпълнителен лист по отношение на длъжника С.К.
Д., следва да бъде обезсилен.
По тези съображения и на осн. чл. 419, ал.1, във вр. с чл. 278, ал.2 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
заповед № 365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 20213630101395 по
описа на РС – Шумен, по отношение на длъжника С.К. Д. (Д.) с ЕГН
********** от гр. Шумен.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по заповед №
5
365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издаден на 26.05.2021г. по ч.гр.д. №
20213630101395 по описа на РС – Шумен, по отношение на длъжника С.К. Д.
(Д.) с ЕГН ********** от гр. Ш..
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, определение № 585 от 21.06.2021г.
постановено по ч.гр.д. № 20213630101395 по описа на РС – Шумен, с което
на основание чл. 420 от ГПК е оставено без уважение искането на С.К. Д. за
спиране на незабавното изпълнение, постановено със заповед №
365/26.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.д.
№ 20213630101395 по описа на РС – Шумен, в тази му част.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6