М О
Т И В И
Подс.Н.Л.Г. *** е предаден на съд по обвинение по чл.343б,
ал.2 от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление на 06.10.2016
г. в гр.Б.С., обл.Враца е извършил следните деяния:
На
06.10.2016г. в гр.Б.С., обл.Враца, по ул. „Васил
Левски”, срещу дом № 15 е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
ВАЗ 21011 с рег. № ВР1274АН, след употреба на алкохол, с концентрация 0,74
промила – над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с
влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – със Споразумение
по НОХД. № 966/2008г. на Районен съд – Ботевград, влязло в сила на 21.11.2008г.
На
06.10.2016г. в гр.Б.С., обл.Враца, по ул. „Васил Левски”, в района на кръстовището
с ул. „Т.К.” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ВАЗ 21011 с
рег. № ВР1274АН, след употреба на алкохол, с концентрация 1,23 промила – над
0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила
присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – със Споразумение по НОХД. №
966/2008г. на Районен съд – Ботевград, влязло в сила на 21.11.2008г.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния
акт. Счита същото за доказано по несъмнен начин. В хода на съдебните прения
поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка,
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с
оглед данните за личността и тежестта на извършеното деяние, на подсъдимия да
се наложи наказание лишаване от свобода около и под средния, предвиден за това
престъпление размер, както и глоба около средния предвиден за това размер,
които наказания ще изиграят ролята си за постигане целите на наказанието.
Изразява становище, че на осн. чл.68 от НК да се приведе в сила условно осъждане по НОХ
дело № 10441/2013г. на Софийски районен съд. Предлага на подсъдимия Г. да бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от една година и половина, като се зачете времето, през което той е бил
лишен от това право по административен ред.
Тъй като
подсъдимия не е намерен на съдебния адрес и по данни на главен специалист от
Кметство с.Враняк, подсъдимият, заедно със семейството си е заминал на работа в
Италия. С оглед докладната записка от Г.К. – призовкар
в Районна прокуратура – Б.С., същата ни уведомява, че е разговаряла с
подсъдимия на 13.10.2016г. в 14.30 часа по телефона и го е призовала да се яви
на 17.10.2016г. в съдебно заседание. От разпечатката за задграничните пътувания
на подсъдимия е видно, че е напуснал пределите на Република България през ГКПП
Кулата шосе на 13.10.2016г. в 16.43 часа – след разговора с призовкаря
на прокуратурата. Имайки предвид и докладна записка от И. В.В. – мл. ПИ при РУ
– Б.С., който ни уведомява, че след разговор с кмета на с.Враняк във връзка с
установяване на подсъдимия Н.Г., същият не живее в с.Враняк от няколко месеца. Всички
тези данни дадоха основание на съда да приложи разпоредбата на чл.269, ал.3,
т.4, б. „а” и б.”б” от НПК, т.е. делото да се гледа в отсъствие на подсъдимия. Подсъдимият
още на досъдебната фаза си е упълномощил защитник, който присъства при
разглеждане на делото.
Защитникът
на подсъдимия – адв.М.К. от ВрАК
намира, че делото е доказано по безспорен и категоричен начин. Изразява становище,
че на подсъдимия следва да му бъде наложено минимално наказание лишаване от
свобода, както и минимален размер на глобата.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани по отделно
и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното:
Подсъдимия
Н.Л.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, безработен и е осъждан, както следва:
Под
№ 1 в справката за съдимост с присъда от 08.06.1994г. по НОХД. № 25/1994г. на
Районен съд – Тетевен по чл.256, ал.1, чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. Същият
е освободен предсрочно на 05.03.1997г. с остатък 7 месеца и 12 дни. Присъдата е
влязла в законна сила на 22.09.1994г.
Под
№ 2 в справката за съдимост с Решение от 12.12.2006г. по НАХд.
№ 14008/2006г. на Софийски районен съд подсъдимия е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба в размер на 500,00 лева. Решението влязло в сила от 28.12.2006г.
Под
№3 в справката за съдимост със Споразумение от 21.11.2008г. по НОХд. № 966/2008г. на Районен съд – Ботевград за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е осъден на „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
десет месеца;
-
задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от десет месеца;
-
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100
часа за една календарна година;
Като на
основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен
от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 09.05.2008г.,
когато СУМПС е било отнето по административен ред. Присъдата влязла в законна сила на 21.11.2008г.
Под № 4 в
справката за съдимост със Споразумение от 20.03.2014г. по НОХд.
№ 10441/2013г. на Софийски районен съд за престъпление по чл.325, ал.2 и ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на шест месеца лишаване от
свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в
законна сила от 20.03.2014г.
Подс.Н.Л.Г. притежава свидетелство за правоуправление на
МПС, като се води на отчет в гр.София. На 06.10.2016г. служителят на полицията
мл. автоконтрольор св.Л.М.Ц. бил дневна смяна на
работа. Около 15.15ч. в гр.Б.С., на ул.”Васил Левски”, пред дом № 15 спрял за
проверка лек автомобил ВАЗ 21011 с рег. № ВР 1274АН. Поводът за извършената
проверка бил, че лекият автомобил ВАЗ криволичел по пътното платно и спрял
върху тротоара. След спиране свидетелят Ц. установил, че автомобилът се
управлява от подсъдимия Н.Г.. При проверка на документите свидетелят Ц.
установил, че подсъдимият не се държи адекватно и лъха на алкохол. Свидетелят Ц.
извикал колегата си Р.М. и пред него изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол
с дрегер Алкотест № 7510. Дрегерът отчел 0,74 промила алкохол в издишания въздух. На
подсъдимия бил съставен акт, който бил подписан от него без възражения. При
изпробването за алкохол и съставянето на АУАН като свидетел присъствал и
свидетеля В.В. – служител на пожарната в гр.Б.С. и
случайно преминаващ. На подсъдимия му бил издаден и талон за медицинско
изследване, който той подписал и получил, а лекият автомобил бил спрян от
движение.
По-късно
същият ден свидетелят Ц., около 16.30 часа видял същият автомобил да се
управлява от същия водач – подсъдимия Г. и отново го спрял за проверка на
кръстовището на ул. „Васил Левски” и ул. „Т.К.” в гр.Б.С.. Свидетелят Ц.
извикал на място служителят от КАТ Б.С. свидетелят Ц.М., който пристигнал на
място, заедно с полицейски инспектор А.Ц.. Пред тях подсъдимият бил изпробван
за наличие на алкохол, като дрегера отчел 1,23
промила алкохол в издишания въздух. Подсъдимият бил приведен в сградата на РУ Б.С.,
където му бил съставен АУАН за констатираното нарушение, като пред свидетеля А.Ц.
подсъдимия обяснил, че е обядвал в заведение до светофарите и по време на обяда
е изпил няколко алкохолни питиета. След съставения АУАН на подсъдимия е издаден
талон за медицинско изследване. Подсъдимият подписал акта, но отказал да
подпише и получи талона за медицинско изследване. Отказът му е удостоверен с
подписа на свидетеля А.Г.Ц..
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в с.з.
свидетели И.Х.И., Л.М.Ц., както и прочетени показания на същия, дадени на
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от НПК, В.Ц.В., Р.Х.М., Ц.Д.М. и А.Г.Ц., които съдът кредитира като
последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В подкрепа на установената по делото
фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, а именно – АУАН бл. № 422494/06.10.2016г., талон за медицинско
изследване с № 0386925, АУАН бл. № 916833/06.10.2016г., талон за медицинско
изследване с № 0397439, Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0248-000154 от 06.10.2016г.,
характеристична справка на подсъдимия, справка за нарушенията му като водач на
МПС, осъвременена справка за съдимост.
Под № 3 в справката
за съдимост на подсъдимия е видно, че същия със Споразумение от 21.11.2008г. по
НОХд. № 966/2008г. на Районен съд – Ботевград се е
признал за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Пробация”. Със същото споразумение
на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от
09.05.2008г., когато СУМПС е било отнето по административен ред. Видно от писмо
на Районна прокуратура – Ботевград до Районна прокуратура – Б.С., че
наказанието „Пробация” е изтърпяно от подсъдимия на
23.11.2009г., а лишаването от право да управлява МПС за срок от десет месеца и
изтърпяно на 09.03.2009г.
Тъй като
подсъдимия е изтърпял наказанието на 23.11.2009г. и съгласно чл.88а от НК от
изтърпяното наказание е изтекъл срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК – две години,
следователно към 23.11.2011г. подсъдимият се явява реабилитиран, т.е.
неосъждан.
Следователно
към момента на извършване на деянието – 06.10.2016г. той не е осъждан за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и следователно деянието, за което
е предаден на съд по ал.2 на чл.343б от НК, съдът го намира за несъставомерно.
Съдът, обаче,
намира, че подсъдимия е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Подсъдимият Н.Л.Г.
е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на 06.10.2016г. в гр.Б.С.,
по ул. „Васил Левски”, в района на кръстовището с ул. „Т.К.” е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил ВАЗ 21011 с рег. № ВР1274АН след
употреба на алкохол с концентрация 1,23 промила в издишания въздух – над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред.
На основание
чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.343б,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимия е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е целял те да настъпят.
При определяне
вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подс.Н.Л.Г.
взе предвид лошите характеристични данни, обществената опасност на деянието,
както и това, че веднъж след спирането е продължил да употребява алкохол и
отново е управлявал МПС, а от друга страна това, че е безработен, без средства
за препитание, това, че се грижи за децата си, които са смекчаващи вината
обстоятелства, като съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Имайки предвид
всички тези обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимия следва да му бъде
определена присъда при условията на чл.54 ал.1 НК, а именно ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а глобата следва да бъде малко над минималния предвиден за
това престъпление размер, а именно 400,00 лева. На основание чл.61, т.2 от ЗИН
и ЗС наказанието една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
„строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът следва да
лиши подсъдимия Н.Л.Г. от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
На основание
чл.59, ал.4 от НК приспада времето, през което подсъдимия Г. е бил лишен от
това право по административен ред, считано от 06.10.2016г.
Тъй като
подсъдимият е осъден със Споразумение от 20.03.2014г. по НОХд.
№ 10441/2013г. на Софийски районен съд за извършено престъпление по чл.325,
ал.2 от НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което
наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Споразумението е влязло
в сила на 20.03.2014г., а настоящото деяние е извършено на 06.10.2016г., т.е. в
изпитателния срок и за това съдът намира, че на основание чл.68, ал.1 от НК
следва да приведе в изпълнение Споразумението по НОХд.
№ 10441/2013г. на Софийски районен съд в размер на шест месеца лишаване от
свобода, което наказание следва да изтърпи отделно при „строг” режим, съгласно
чл.61, т.2 от ЗИН и ЗС.
При горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: