РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Пловдив , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300501864 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Д. Й. С. с ЕГН ********** против решение
№2363/10.07.2020 г. гр.д.N11253/2019 г. на ПРС, 15 гр.с., с което е отхвърлен предявеният
от нея иск против „Техно Акташ“ АД с ЕИК ***** със седалище и АУ-гр.***** иск за
признаване за незаконосъобразна Заповед № 169/28.05.2019г., издадена от пълномощника на
изпълнителния директор на дружеството, с която й е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", както и за нейната отмяна. Излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението и иска неговата отмяна и постановяване
на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Въззиваемата страна „Техно Акташ“ АД, чрез адв.М.Г. и адв.А. К. – счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 357 КТ,вр.с
чл.188,т.2 КТ.
1
Ищцата претендира да бъде признато за незаконно наложеното й дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ и да бъде отменено.
Излага следните съображения: не са поискани и приети обяснения на служителя по
реда на чл.193,ал.1 КТ, че не са налице твърдяните нарушения; счита, че не е допуснала
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като видно от плана на ЧР за 2-3-месечие - към
24.04.2019 г. още не е изтекъл срокът за изготвяне на кошници за Великден и козунаци на
служителите; че нарушението злоупотреба с доверието на предприятието и уронване на
доброто му име – не е налице.Счита, че злоупотребата с доверието означава използване на
оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за себе
си или за другиго или увреждане на работодателя, а уронване на доброто име на
предприятието е насочено към доверието на трети лица/клиенти, контрагенти/, като чрез него
работодателят се злепоставя пред трети лица, което се отразява на ефективността на
дружеството, поради което счита, че изложеното в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не отговаря на дифиницията за такова нарушение.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, че е спазена разпоредбата на 193 КТ – от
събраните по делото доказателства е установено, че са поискани обяснения от въззивницата,
както и че такива са дадени, една част устно, а друга част – писмено; счита, че заповедта е
мотивирана. По отношение на извършените нарушения: правилно съдът е приел, че
посочените в заповедта нарушения са за неизпълнение на задължения, влизащи в
длъжностната характеристика на заеманата длъжност от въззивницата. С. е неглижирала
възложената й задача за подготовката на подаръчните кошници; счита, че правилно съдът е
приел, че е налице злоупотреба с доброто име на предприятието на 24.04.2019 г., изразяващо
се в нейни твърдения, че ръководстото не оценявало нейните усиля при изпълнение на
служебните задължения, не се разбирали нейните идеи за подобрение на работата, проявявало
се неразбиране на нейното искане за развитие – от писмените доказателства и от
свидетелските покаазния се установило, че разговор между работодател-служител е
проведен, в който г-жа С. е отправила упреци към директора на предприятието, че не може да
се развива професионално и че не са й били осигурявани достатъчно възможности за това
като участия в обучения, който разговор е станал достояние и на работници, тъй като се е
развил във фоайето. Правилно съдът е приел, че уронването на доброто име на
предприятието се изразява и в нелоялно отношение към работодателя и в показване на
неуважение към по-висшите служители в йерархията; от събраните доказателства се
установило, че ищцата е участвала в множество обучения в страната и чужбина; счита, че
ищцата не е изпълнила и заповедта на работодателя да сведе до знанието на всички
заинтерисовани на заповед №284/27.11.2018 г., с която се забранява изнасянето на всякакви
материални, консумативи и други предмети от предприятието – едиствено по ел.поща е
изпратила заповедта до администрацита, но не е запознала останалия персонал срещу подпис,
а от св.Р. се установило, че не е уведомила и фирмата за охрана.Доказателство за
неизпълнението било инцидента, свързан с изнасяне на палет отпадъчно велпапе без
2
позволението на г-н Е., при който работниците казали, че не са запознати със заповедта,
както и дежурните от охранителната фирма.
Не се спори по делото и видно от приетия тр.договор от 13.09.2013 г. ищецът е
работил при ответника на длъжност “*****“. С атакуваната заповед е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ поради неизпълнение на
възложена работа и нареждания на работодателя, изразяващо се в 1.отлагане и забавяне от
22.04.2019 г. до 24.04.2019 г. на подготовка и завършване на фирмени подаръци;
2.неизпълнение на законно нареждане на работодателя, установено на 16.05.2019 г. – да
уведоми по всички подходящи начини и своевременно целия персонал на предприятието и
охранителната фирма - за заповед №284/27.11.2018 г., с която се забранява изнасянето на
всякакви материални, консумативи и други предмети от предприятието и 3. злоупотреба с
доброто име на предприятието на 24.04.2019 г., изразяващо се в нейни твърдения, че
ръководството не оценявало нейните усилия при изпълнение на служебните задължения, не
се разбирали нейните идеи за подобрение на работата, проявявало се неразбиране на нейното
искане за развитие.
За да бъде законосъобразна заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
„предупредение за уволнение“ работодателят, върху когото лежи доказателствената тежест,
следва да докаже, че наказанието е законосъобразно наложено; че заповедта е издадена от
компетентен орган и е мотивирана; че е извършено виновно посоченото нарушение; че
тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на цисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените
срокове по чл.194 КТ.
По оплакванията за неспазена процедура по чл.193 КТ – от представените обяснения
на л.68-70 от д.РС е видно, че обяснения са поискани и съответно дадени – оплакването е
неоснователно.
По отношение на изискването на чл.195 КТ ПОС намира, че заповедта не е
мотивирана – не е ясно в какво точно се е изразило забавянето на подготовката на фирмените
подаръци и какъв е бил скокът за изпълнението. Този недостатък не може да се компенсира
със свидетелски показания по делото. Не е ясно в заповедта как е установено на 16.05.2019 г.
неизпълнението на ищцата да уведоми целия персонал на фирмата и охраната за изпълнение
на заповедта от 27.11.2018 г. Не е ясно пред кого на 24.04.2019 г. и къде ищцата е твърдяла,
че ръководството не оценява нейните усилия при изпълнение на служебните й задължения.
Горното налага извода, че дисциплинарната заповед е немотивирана и само на това
процесуално основание следва да се отмени като незаконосъобразна.
За пълнота съдът ще разгледа делото по същество:
От показанията на св.Н. Р. се установи, че за Великден 2019 г. подаръците, които
следвало да бъдат подготвени от нея и ищцата, не бил направени в срок – липсвали няки
3
продукти, които е трябвало да вземе ищцата /луканка/. Горното се установява и от
показанията на с.М. Р., която установи, че в ден сряда от седмицата преди Великден
трябвало да бъдат готови кошниците с подаръците, които е трабвало да занесат в С., но
ищцата, която отговаряла за това, не ги била подготвила. Съдът кредитира показанията на
тези свидетелки като обективни и непротиворечащи на останалите събрани доказателства,
поради което намира за доказано нарушението по п.1 от дисциплинарната заповед.
От показанията на свидетеля Н. Х. м. /работил във фирмата до 11.12.2019 г./, които
съдът кредитира като обективни и убедителни, се установява, че заповед №284/27.11.2018 г.,
с която се забранява изнасянето на всякакви материални, консумативи и други предмети от
предприятието е била залепена от ищцата на информационното табло, после било направено
събрание от ищцата и от началника на производството, които оповестили правилата за
изнасяне на вещи от фирмата. Свидетелката Н. Р. също установи, че ищцата е изпратила
заповед №284/27.11.2018 г. за запознаване на администрацита на фирмата по имейлите; св.М.
Р. също потвърждава, че С. е разпространила заповедта по имейл на служителите от
администрацията; същата установи, че по повод изнасяне на отпадъчно велпапе от един
работник били разпитани той и охраната и те били казали на началника, че не били
запознати с процесната заповед – само 1 от охранителите признал, че е видял заповедта на
таблото в столовата.
От събраните гласни съдът намира, че се доказа, че С. е разгласила заповедта на
целия персонал – неправилно ръководството на фирмата е дало вяра на работника и на
охранителя, които не са спазили заповедта, които за да се оправдаят са казали, че не знаят за
нея. Ето защо ПОС намира, че не се установи визираното неизпълнение на законно
нареждане на работодателят в п.2 от заповед №169/28.5.2019 г.
От събраните доказателства ПОС намира, че ответника, върху който лежи
доказателствената тежест, не доказа нарушението по п.3 от заповедта - злоупотреба с
доброто име на предприятието на 24.04.2019 г., изразяващо се в нейни твърдения, че
ръководството не оценявало нейните усилия при изпълнение на служебните задължения, не
се разбирали нейните идеи за подобрение на работата, проявявало се неразбиране на
нейното искане за развитие.
От казаното по-горе следва, че работодателят не установи нарушенията по п.2 и 3 от
дисциплинарната заповед.
По делото се установи също, че на ищцата не са й били налагани по-леките
предвидени наказания по КТ –„забележка“ преди да й бъде наложено по-тежкото наказание
„предупредение за уволнение“ .
Горното обуслявя извода, че наказанието по чл.188,т.2 КТ не е съответно на тежестта
на нарушението.
4
Поради изложените съображения съдът намира, че заповедта за наложеното на С.
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да се отмени. Като е достигнал до
други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени.
С оглед уважаване на въззивната жалба въззиваемата има право на разноски за
производството на основание чл.78 ал.1 ГПК. Такива са поискани и се присъждат в размер
на 560 лв.- платен адв.хонорар.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2363/10.07.2020 г. гр.д.N11253/2019 г. на ПРС, 15 гр.с. и взесто
наго ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 169/28.05.2019г., издадена от
С. Ф. Е. в качеството му на пълномощник на **** на „Техно Акташ“ АД с ЕИК ***** със
седалище и АУ-гр.К., *****, с която е наложено на Д. Й. С. с ЕГН **********
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА „Техно Акташ“ АД с ЕИК ***** да заплати на Д. Й. С. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 560 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5