№ 554
гр. Благоевград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Гражданско дело №
20201200101329 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.
П. Х., ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв.М. Н.Т., със съдебен адрес: гр.**,
срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2019 г. около 20:10 часа на АМ-
„Струма“, на около 1 -2 км след включване в магистралата от ГЩПП-Кулата, в
района при км 165, Б.А.П. с ЕГН **********, при управление на автобус
„Неоплан Ситилайнер“, pen № Х**ВХ, е участвал в ПТП с пешеходеца М.Ц.В.
с ЕГН **********, който получава телесни наранявания, несъвместими с
живота и умира на мястото на инцидента.
Посочва се, че вина за настъпилото произшествие има водачът на
автобус “Неоплан Ситилайнер“, pen№ Х**ВХ, който не е съобразил
поведението си с правилата за движението по пътищата и виновно е
реализирал ПТП, с което е причинил смъртта на пешеходеца М.Ц.В. с ЕГН **.
Навежда се, че местопроизшествието е посетено от компетентните
органи на МВР. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който са описани обстоятелствата и причините за ПТП и срещу виновния
водач е заведено досъдебно производство №392/2019г. по описа на РУ-Петрич,
пр.пр. №3291/2019г. по описа на ОП-Благоевград.
1
Твърди се, че М.Ц.В. е починал на мястото на ПТП, вследствие на
процесния пътен инцидент, причинен по вина на водача на автобус „Неоплан
Ситилайнер“, pen №Х**ВХ, като смъртта му се дължи на уврежданията
получени при катастрофата.
Изложени са подробни съображения, че настъпилата внезапна смърт на
М.Ц.В. е приета изключително болезнено от ищцата, която е негова майка,
като подробно се описват претърпените от нея неимуществени вреди от
настъпилата смърт.
Поддържа се, че психологическите последици от инцидента- изживян
шок, душевни болки и страдания, ще съпътстват ищцата до края на живота й,
а загубата на рожбата й никога няма да бъде преодоляна.
Твърди се, че автобус „Неоплан Ситилайнер“, peг.№** е застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ЗК „ЛЕВ ИНС“, със застрахователна полица № BG22119000844659, валидна
към датата на събитието.
Посочва се, че с претенция с вх.№8546/13.07.2020 г., на основание
чл.429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезвреда на Д.
П. Х. и при ответника е заведена щета №0000-1000-01-20-7029.
Твърди се, че до момента ЗК „Лев Инс“ АД не се е произнесъл с
окончателно становище. Посочва се, че поради изтичане на законоустановения
срок за доброволно изпълнение на задължението на застрахователя да изплати
обезщетение на увреденото лице, за Д. П. Х. е налице правен интерес от
предявяване на правата си пред съд.
С оглед на изложеното, се моли, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховане във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, съдът да
осъди ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: ********* да заплати на ищцата сумата от 220
000 (двеста и двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на
сина й М.Ц.В. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.10.2020г. (датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне
от страна на застрахователя) до датата на окончателното плащане. Претендира
се и присъждането на сторените по делото разноски.
Ищцата посочва, че иска ответникът да преведе дължимите суми по
2
банкова сметка: IBAN:BG23S**, при банка: „ДСК“ ЕАД, BIC: **
По реда на чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ЗК
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А. Предявеният иск се оспорва изцяло
по основание и размер, като се поддържат съображения, че претендираната
сума е недължима и прекомерна. Оспорват се всички изложени в исковата
молба твърдения. Твърди се, че основна причина за настъпилото ПТП има
пострадалият, като се твърди, че ПТП е настъпило по изключителна негова
вина, а в условията на евентуалност се поддържа, че ПТП е причинено при
висока степен на съпричиняване, поради което се прави и възражение за
съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че водачът Петров
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходеца, който се е
движил на забранено за целта място, и настъпването на вредоносния резултат,
като в случая е налице случайно деяние по смисъла на НК.
На следващо място, ответникът оспорва твърдението за съществуващи
отношения на грижа, обич, опора, взаимно доверие и взаимопомощ между
ищцата и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на
настъпилото ПТП.
С отговора на исковата молба се оспорва и размера на предявения иск,
като се поддържат твърдения, че същият е прекомерен и не кореспондира с
принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Оспорва се също така и иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди, като неоснователен.
Иска се отхвърляне на предявения иск, като в условията на
евентуалност, ако същият бъде приет за основателен, моли се съдът да
приеме, че искът е изключително завишен и не отговаря на принципа на
справедливостта. Претендират се и разноски.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
С присъда № 30 от 13.06.2024г., постановена по НОХД № 392/2023г.
Благоевградски окръжен съд е признал подсъдимия Б.А.П. за НЕВИНЕН в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
вр. с чл.20,ал.2, изр. 1, пр.6 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 31.08.2019г.
около 20:20 часа на автомагистрала „Струма Лот 4“, километър 165, в посока
3
от ГКПП Кулата към гр.Сандански, в землището на с.Марино поле, общ.
Петрич, като правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС №**, при
управление на МПС – автобус марка „Неоплан“, модел „Ситилайнер – Н 1216
ХД“ с рег.№ **, собственост на фирма „Арда тур“ ЕООД е нарушил правилата
за движение по пътищата от ЗДвП, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал.2,
изр.1, пр.6 от ЗДвП – при избиране на скоростта за движение на автобуса не се
е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, а именно в тъмната част на
денонощието /сумрак/, управлявал превозното средство със скорост от 100
км/ч. при възможност да спре в случай на възприемане на опасност в зоната на
осветеност от късите светлини при максимална скорост от 69,97 км/ч, в
резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие, като е блъснал
движещия се по пътното платно на магистралата пешеходец М.Ц.В. от
с.Брестница, общ. Ябланица и по непредпазливост е причинил смъртта му,
като го е оправдал по обвинението в престъпление по чл.343,ал.1, б „в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 изр. 1, пр.6 от ЗДвП. Присъдата е
потвърдена с Решение № 43 от 29.01.2025г. на Апелативен съд София,
необжалвано. Прието е в мотивите на наказателния съд, че механизмът на
пътнотранспортното произшествие в основна степен се дължи на поведението
на пострадалия пешеходец. Същият е предприел внезапно навлизане в
опасната зона за спиране, като по този начин ударът е бил непредотвратим.
Хипотетично, според заключението на първата автотехническа експертиза,
ударът е могъл да бъде избегнат само ако подсъдимият е предприел маневра в
обратна посока на движение на пострадалия, като отклони автобусът надясно,
вместо наляво. Именно тези възражение са въведени от ищеца и пред
гражданския съд. Липсата на това поведение обаче не може да се вмени във
вина на водача, защото когато на пътя се появи препятствие в рамките на
опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на
маневриране, за избягване на произшествие от страна на водача на пътното
превозно средство, не може да му бъде вменено като нарушение на правилата
за движение, което да се свърже с противоправните последици и следователно
да му се търси отговорност за извършено престъпление. За неправилно избран
вариант може да се говори само когато препятствието се появи извън опасната
зона за спиране / Решение №173 от 21.02.1975г. по н.д. №73/75г. , III н.о.,
Решение №250 от 31.03.1980г. по н.д. №1340/79г. IIIн.о./ Извършването на
4
подобна внезапна маневра, чрез рязко отклоняване на превозното средство в
посока обратна на движението на пешеходеца (т.е. в посока на аварийната
лента и мантинелата), би довело до възникване на опасна ситуация за самото
превозно средство, а оттам и поставяне на риск живота и здравето на всички
38 пътници. Предприетата от него маневра за заобикаляне на пешеходеца, чрез
завиване наляво и намаляване на скоростта, при така появилата се внезапна
опасност е била единствено практически възможна и адекватна реакция с цел
осуетяване настъпването на ПТП. Моментът на възникване на опасността за
движението, съгласно т.6 от ТР №28/84г. на ОСНК на ВС, се определя по
фактически, а не по формални критерии. Според тези указания, в дадения
случай, за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът,
когато пешеходецът явно и очевидно е показал, че ще навлезе в платното за
движение. Това е моментът, в който пешеходецът е навлязал от аварийната
лента в лентата на движещия се автобус, а не по–рано. Дори и да намали
скоростта, след като пешеходецът е попаднал в зрителното поле на водача,
поведението на пострадалия е било такова, че ударът е щял да бъде
непредотвратим. Когато увреденото лице не по вина на дееца, попада в
опасната зона за спиране на автомобила и ударът е непредотвратим, водачът
не следва да носи наказателна отговорност, защото не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
/Решение № 200 от 17.06.2021г., постановено по ВНОХД №58/2021г на
Апелативен съд София/. Когато опасността възникне внезапно и
непредвидено в опасната зона и настъпят съставомерни общественоопасни
последици, деецът няма да отговаря за същите, тъй като за него е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК /Решение №76 от 18.03.1985г. по
н.д. №42/85г., III н.о./
Съгласно дадените от различни състави на ВКС разяснения,
разпоредбата на чл.300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Изпълнителното деяние /външно обективирани
фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във
външно действие или бездействие при определени условия на време, място и
обстановка/ е основен признак от обективна страна от състава на конкретното
престъпление, очертан в конкретните норми на НК, които по отношение на
5
престъпленията по транспорта, в значителната си част /вкл. нормите
определящи съставите на престъпленията по чл.432 и чл.433 от НК/ имат
бланкетен характер и се запълват от съответните норми на ЗДвП и ППЗДвП,
съдържащи задължителни правила за поведение към участниците в пътното
движение. Наказателният съд с присъдата си изяснява кои от посочените в
обвинителния акт правила за движение по пътищата виновно са били или не
са били нарушени от подсъдимия /с кои негови фактически действия и/или
бездействия това е извършено/, като при извод за осъществено нарушение, от
което са настъпили съставомерните последици, регламентирани в
наказателния закон, нарушението се превръща в изпълнително деяние на
съответния състав на престъпление по НК. Приетото с присъдата за
осъществено или не фактическо действие/бездействие на подсъдимия,
очертаващо изпълнителното деяние, е задължително за гражданският съд,
който разглежда гражданските последици от присъдата. Приетото, че когато
опасността възникне внезапно и непредвидено в опасната зона и настъпят
съставомерни общественоопасни последици, деецът няма да отговаря за
същите, тъй като за него е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК
/Решение №76 от 18.03.1985г. по н.д. №42/85г., III н.о./ е задължително и за
гражданския съд относно виновността на дееца.
За да възникне отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, включително и по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва да е възникнала
отговорност на застрахования за причинени от него на трето лице вреди и за
последното да е възникнало вземане за обезщетение за вредите по отношение
на застрахования. Това тълкуване не се различава от даденото в т. 9 от ППВС
№ 7/1977 година от 04.10.1978 година такова което определя като обект на
застраховката „гражданска отговорност“-задължителна и договорна-
имуществото на застрахования срещу искове и принудително изпълнение,
което трети лица могат да насочат срещу него за реализиране на своите
вземания и права. За да бъдат предявени такива искове или да се предприеме
принудително изпълнение срещу имуществото на застрахования третите лица,
предприели тези действия, трябва да имат вземания срещу застрахованото
лице, т. е. за него да е възникнала отговорността той да обезщети причинените
от него вреди, което следва и от посоченото в т. 8 от Постановлението, че
заплащането на застрахователната сума, при тази застраховка, има
6
обезщетителен характер. Предвид на това отговорността на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ изисква възникнала отговорност на
застрахования към трети лица за причинени от него на трети лица
имуществени или неимуществени вреди като тази отговорност може да
възникне както на деликтно-чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и на договорно
основание-чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ. В случаите на задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите отговорността на
застрахования спрямо третите лица възниква на деликтно основание. Затова,
независимо дали се касае до отговорност за непозволено увреждане на
физическо лице-чл. 45 от ЗЗД или такава на юридическо лице-чл. 49 от ЗЗД,
трябва да са се осъществили всички елементи от състава на деликта, така
както са посочени в първата от цитираните разпоредби. Част от тези елементи
са противоправното действие или бездействие на делинквента (застрахования)
и причинени на трето лице вреди (имуществени и/или неимуществени). Сами
по себе си тези елементи не са достатъчни за да възникне отговорност за
обезщетение на вредите, а за това е необходимо да съществува и причинна
връзка между тези вреди и действието или бездействието на делинквента,
което изрично е посочено в т. 2 от ППВС № 7/1959. Такава връзка е налице,
ако след мисленото премахване на поведението на делинквента от цялата
съвкупност от факти, предшестващи настъпването на вредите, се установи че
същите не биха настъпили, ако не беше извършено противоправното действие,
а в случай на бездействие, ако беше извършено изискуемото се действие. В
този случай действието или бездействието на делинквента обуславя
настъпването на вредите и е необходимо условие за това. Обратно, ако и след
това премахване на действието или бездействието на делинквента вредите
биха настъпили и без него причинна връзка не е налице.
Наред с това причинната връзка е налице и тогава, когато вредите
закономерно следват от поведението на делинквента.
Горепосочените три елемента на увреждането не се презумират, а следва
да бъдат доказани от третото увредено лице, при условията на главно и пълно
доказване. Що се касае до четвъртия от елементите на непозволеното
увреждане, а именно вината, той се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД. Касае се до оборима презумпция, която подлежи на оборване от
застрахования.
7
Дори и да са причинени вреди на трето лице делинквента
(застрахованият), съответно неговия застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“, няма да носят отговорност спрямо увреденото
лице в случаите, когато вредите са причинени вследствие на неизбежна
отбрана (чл. 46, ал. 1 от ЗЗД) или крайна необходимост. В последния случай
задължението по чл. 46, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на вредите се възлага на
лицето предизвикало състоянието на крайна необходимост или на лицето,
чиито по-ценни блага са спасени-т. 2 от ППВС № 4/30.10.1975 година.
Отговорност за причинените вреди не възниква и когато те са причинени от
непреодолима сила-събитие от извънреден характер, което е непреодолимо по
естеството си, макар и хипотетично да е могло да се предвиди или пък в
резултат на случайно събитие-обективно обстоятелство или невиновно
действие на трето лице, което застрахованият не може да предвиди, а поради
това и да предприеме мерки за предотвратяване или ограничаване на
последиците от него, от което пък следва и неговата непредотвратимост.
Случайното събитие не е равнозначно на случайното деяние по смисъла на чл.
15 от НК, съгласно който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от същото. С последната разпоредба обаче се изключва вината като
елемент на непозволеното увреждане, поради което и в този случай
застрахованият няма да носи отговорност за причинените вреди.
Водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че пешеходецът
внезапно ще навлезе в опасната зона за спиране, на магистрала, като по този
начин ударът е бил непредотвратим, поради което следва да се приеме, че е
опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, която е функционална и обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован. Пред гражданския съд не се въвеждат
нови нарушения от водача, а се преповтарят твърденията и възраженията,
изложени пред наказателния съд и които възражения и доводи вече са
разгледани от наказателния съд, поради което следва да се приеме, че е
опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, която е функционална и обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован.
8
Предвид горното искът следва да бъде отхвърлен.
Разноски: Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, но
при този изход на спора същата дължи на ответника разноските за
възнаграждение на представителя. Ищцата следва да заплати сумата от 150
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Х., ЕГН **********, с адрес: **, срещу
ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане сумата от сумата от 220 000 (двеста и двадесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди -
болки и страдания от загубата на сина й М.Ц.В. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2020г. (датата на изтичане на
3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя) до датата на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №67А, сумата от 150 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9