Определение по дело №265/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 546
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

26.06.2020г., гр.Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в закрито заседание проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 265/2020 г. по описа на РС гр.Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Й.Р. с ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Т.Я. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.Я. с ЕГН **********, с адрес ***.

Съдът, като взе предвид, че предоставеният срок по чл.131, ал.1 ГПК е изтекъл, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото, както и съдът да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. 

   Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи. По време на бракът си те придобили чрез покупко-продажба в режим на СИО лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, с рег.№ В0341НР, рама № WBAPN12040A597079, двигател № N47D20C89607164Q. Автомобилът бил закупен на името на ищцата и следвало да се ползва от нея.

След закупуването на автомобилът отношенията между страните се влошили и те започнали да обсъждат развода си. Ответникът искал процесният автомобил да бъде на негово име и убедил ищцата да му направи пълномощно, с което да прехвърли автомобилът на негово име.

Ищцата подписала текст на пълномощно, което ответникът й дал с рег.№ 554/13.05.2019г., заверено от зам.кмета на община Дългопол, което според думите на ответника било, за да прехвърли процесния автомобил на свое име.

На 19.05.2019г. страните се скарали и ищцата напуснала семейното жилище, ответникът взел от нея ключа от процесния автомобил и талона му.

На 21.05.2019г. ищцата оттеглила даденото пълномощно, за което уведомила ищеца.

Ищцата разбрала, че на 16.05.2019г. с даденото от нея пълномощно ответникът продал на майка си процесния автомобил за сума в размер на 600 лева, която цена била много по-ниска от реалната цена на автомобилът, който бил закупен за 12 500 лева.

С решение № 3697/14.08.2019г. по гр.д.10253/2019г. на РС Варна бракът между страните бил прекратен като съдът е одобрил сключеното между страните споразумение по чл.50 СК.

Ищцата изпратила покана до ответника по телепоща с изх.№ 46/18.12.2019г., с която го канила да й заплати нейната ½ ид.ч. от стойността на лекия автомобил, което ответникът не сторил.

Иска се обявяване за нищожна на покупко-продажбата от 16.05.2019г., с която ответникът продал на майка си ответницата Е.Я. процесния автомобил, поради противоречие с добрите нареви, тъй като е налице нееквивалентност на престациите. Автомобилът е продаден на цена, която е 20 пъти по-ниска от пазарната му стойност. Ищцата иска ответницата Е.Я. да бъде осъдена да върне даденото по нищожния договор – процесния автомобил. В евентуалност в случай на отхвърляне иска за нищожност на процесния договор се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 300 лева, представляваща половината от получената продажна цена по процесния договор, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П.Я..

В него се заявява, че твърдението на ищцата за наличие на нееквивалентност на престациите по процесния договор са неоснователни, тъй като страните по договора са се възползвали от правото по чл.9 ЗЗД за свободно договаряне. Договорът нямало за цел да ощети ищцата.

Твърди се, че процесния автомобил е закупен с лични средства на ответника след продажба на автомобил, който е закупил също с лични средства.

Твърди се, че ответникът Я. и ищцата притежават друг автомобил придобит по време на брака им, който тя ползва и имали уговорка да му го прехвърли.  Твърди се, че видно от сключеното между страните споразумение по чл.50 СК те са уредили по между си имуществените си отношения.

Иска се постигане на споразумение.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Е.Я..

В него се заявява, че предявения срещу нея иск е недопустим, в евентуалност неоснователен.

Твърди се, че тя е изрядна страна по процесния договор и искът срещу нея е недопустим, тъй като ищцата не е била изцяло собственик на процесния автомобил.

Иска се прекратяване на производството спрямо нея.

Правна квалификация на предявените искове и възражения:

Предявени са следните искове: иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и по чл.34 ЗЗД в евентуалност осъдителен иск по чл.59 ЗЗД.

Възражение по чл.23, ал.1 от СК.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да докаже, нееквивалентността на престациите по процесната сделка, пазарната стойност на автомобила по време на продажбата, че ответникът Янев се е обогатил без основание за нейна сметка, размерът на обогатяването, размерът, с който тя е обедняла в резултат на сключването на сделката.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника Я., че следва да установи, че парите, с които е закупен процесния автомобил са негова лична собственост от продажба на друг личен негов автомобил.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответницата Я., че следва да установи, че е изпълнила задълженията си по процесния договор.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищцата, че не сочи доказателства за пазарната стойност на процесния автомобил към момента на сключване на сделката.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответника Я., че не сочи доказателства, че парите, с които е закупил процесния автомобил са негова лична собственост от продажба на друг негов личен автомобил.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора на ответника Я. писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Съдът намира за относимо и допустимо искането ищцата да се задължи да представи пълномощно рег.№ 554/13.05.2019г., заверено от зам.кмета на община Дългопол.

Относно искането на ответницата Я. да се задължи ищцата да представи доказателства за връчване на ответника Я. на декларация за оттегляне на пълномощно съдът намира това искане за неоснователно, тъй като ищцата не твърди да е връчвала декларацията на ответника Я..

Относно искането на ответницата Я. ищцата да се задължи да представи в оригинал всички приложени към исковата молба документи, съдът ще се произнесе по него след като ответницата Я. уточни какво точно оспорва по всяко едно от тях.

Съдът намира за неоснователно искането на ответникът Я. ищцата да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса дали ползва МПС придобито в режим на СИО, тъй като този факт е неотносим по делото.

По отношение искането на ответницата Я. за прекратяване спрямо нея на производството по делото като недопустимо, тъй като ищцата не е била собственик на цялата вещ съдът го намира за неоснователно, тъй като този въпрос се отнася до основателността на предявения иск, а не до неговата допутдимост.

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

      

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.07.2020 год. от 11:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на ответника Я. доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Я. за прекратяване спрямо нея на производството по делото като недопустимо.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата в срок до приключване на първото по делото заседание да представи пълномощно рег.№ 554/13.05.2019г., заверено от зам.кмета на община Дългопол.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Я. да се задължи ищцата да представи доказателства за връчване на ответника Я. на декларация за оттегляне на пълномощно.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата Я. в срок до приключване на първото по делото заседание да уточни какво точно оспорва във всички приложени към исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответникът Я. ищцата да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса дали ползва МПС придобито в режим на СИО.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.          

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговорите.

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                              

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….