РЕШЕНИЕ
№ 15856
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ............
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110155063 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от .......– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 33579 от
22.11.2022 г. по ч.гр. д. № 52694 по описа за 2022 г. на СРС, като поради
подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът М. Д. А. с ЕГН **********, от ........., ......... в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор, в който
изцяло оспорва исковете, позовава се на изтекла
погасителна давност, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени, като и бъдат присъдени направените
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ......., със седалище и
адрес на управление.............., не изразява становище по предявените искове,
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 52694 по
описа за 2022 г. на СРС, на 29.09.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М. Д.
А., и срещу двама други длъжници, за цитираните суми. В закрито
разпоредително заседание, проведено на 22.11.2022 г., по ч.гр. д. № 52694 по
описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение
против длъжниците. Възражение в срок против заповедта е подал само
длъжникът М. Д. А., поради което и на ищеца бил даден срок по
реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса, а по отношение на останалите
двама длъжници е издаден изпълнителен лист, доколкото в тази си част
заповедта е влязла в законна сила.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че
възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на
топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на
правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
2
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота. Доколкото ответникът оспорва качеството си на потребител,
следва първо да бъде изяснен този въпрос. Видно от приетият и приложен
като доказателство по................ А.а са закупили топлоснабденият недвижим
имот, като идентичността се потвърждава от приетото и приложено като
доказателство удостоверение № ....... г. от ГИС – София. От приетото и
приложено като доказателство удостоверение за наследници /на лист 17 от
делото/ се установява, че след смъртта си на 08.03.2019 г., наследодателят
......... А. е оставил като наследници съпругата си .........., като доколкото имота
е бил придобит в условията на СИО, всеки от тях има в съсобствеността
следния дял – 4/6 части за ......... А.а, и по 1/6 част за........ А., поради което и
квотите в задължението на длъжниците са приволно определени още в
заповедното производство.
Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, общия размер на
задължението възлиза на сумата в размер на 3 089, 20 лева, в това число
главница в размер на 2 669, 49 лева и лихва в размер на 419, 71 лева. По
делото е налице възражение за изтекла погасителна давност, поради което
същото следва да блъде разгледано в настоящото производство. Съобразно
трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява
периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията
за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо,
че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е
самостоятелно и различно от останалите, от което следва, че предявените от
ищеца главни вземания за периода м.05 – 07.2019 г., съгласно изричната
разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с
изтичането на тригодишна давност – последно на 31.08.2022 г. Доколкото
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане на давността
– на 29.09.2022 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този период са
погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетата и неоспорена
ССчЕ главницата за този период възлиза на сумата в размер на 150, 98 лева,
3
като 1/6 част от нея се равнява на 25, 16 лева. С оглед горното следва
искът за главница за топлинана енергия да бъде уважен
за сумата в размер на 414, 49 лева, и отхъврлен като
погасен по давонст за сумата в размер на 25, 16 лева.
Исковете за мораторна лихва върху топлинната енергия, и
за главница за дялово разпределение не подадат в
периода на давността, поради което следва да бъдат
изцяло уважени. Върху уважените главници следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва
следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е
направил по делото разноски в общ размер на 1 108,34 лева, както следва: По
заповедното производство по ч.гр. дело № 52694 по описа за 2022 г. на СРС, са
направени разноски в размер на 18, 63 лева, от които 10, 29 лева държавна
такса и 8, 34 лева юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство
по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 089, 71 лева, от
които 189, 71 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание
/определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева
депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 514,
87 лева, а уваженият размер на исковете на сумата в размер на 488, 66 лева,
тоест 95 % от общия размер, поради което и разноските следва да бъдат
присъдени в този размер, а именно – сумата в размер на 1 052, 92 лева.
Ответника е направил по делото разноски в размер на 480 лева – адвокатско
възнагреждение за езин адвокат. Отхвърленият размер на исковете възлиза на
сумата в размер на 26,21 лева, тоест 5 % от общия размер, поради което и
разноските на ответника следва да бъдат присъдени в този размер, а именно –
4
сумата в размер на 24 лева. Доколкото двете вземания са еднородни – за
разноски, следва да бъде извършено прихващане до размера на по-малкото,
поради което следва разноски да бъдат присъдени само на ищеца в размер на
1 028, 92 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Д. А. с ЕГН **********, от
........, че дължи на ..........., със седалище и адрес на управление
........... представлявано от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер
на 414, 49 лева /четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и девет
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 29.09.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г., сумата в размер на 68, 90 лева /шестдесет и осем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 15.09.2022 г., сумата в размер на 5, 27 лева /пет лева и
двадесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода
м.08.2019 г. – м.04.2021 г., съгласно издадената заповед за изпълнение №
33579 от 22.11.2022 г. по ч.гр. д. № 52694 по описа за 2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявен със седалище и адрес на уп, представлявано–
изпълнителен директор, иск с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против М. Д. А. с ЕГН
**********, от ....... .........., за сумата от 25, 16 лева /двадесет и пет лева и
шестнадесет стотинки/, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
5
присъдена със заповед за изпълнение № 33579 от 22.11.2022 г. по ч.гр. д. №
52694 по описа за 2022 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ................, със седалище и адрес на управление
............., представлявано от ...... – изпълнителен директор, против М. Д.
А. с ЕГН **********, от ..............., иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1, 05 лева /един лев и
пет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 15.09.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Д. А. с ЕГН **********, от ......... да заплати
............, със седалище и адрес на управление ...........,
представлявано от ......... – изпълнителен директор, сумата в размер на
1 028, 92 лева /хиляда двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща напарвените по делото разноски, изчислени съгласно
мотивите относно разноските в настоящото решение и при извършено
прихващане с размера на разноските, дължими на ответника.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –........ със седалище и адрес на управление г............
Банкова сметка на ищеца:
............
............
................
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6