Р Е
Ш Е Н И Е
номер 64 10.07.2018 година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
трети юли 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 75 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу М.И.С.. Ищцовото
дружество твърди, че е сключило с ответника договор за мобилни услуги №
********* от 22.12.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер
по СИМ карта с телефонен номер **********. Твърди, че момента на издаване на
процесните фактури, по които се твърди ответника да дължи суми, се прилагали
само уговорките между страните в договора. Твърди, че длъжникът не изпълнявал
задълженията си по договора за заплащане на цената на получените услуги и
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя в
издадени фактури в периода от месец януари
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М.И.С., чрез особения представител
адв. Д., в който се взема становище за допустимост и частична основателност на
исковете. Излагат се съображения за дължимост на сумите по двете фактури,
включващи предоставени услуги. Оспорва вземането за неустойка в размер на
727,38 лв. като прави възражение за нейната прекомерност. Излага съображения и
за нищожност на клаузата за неустойка поради уговарянето й в противоречие с
добрите нрави. В случай, че се приеме за валидна клаузата, излага съображения
за намаляване на неустойката до размера от 100-200 лв.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 727/2017 г. по
описа на РС-Раднево е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 583 от 26.10.2017 г. Тъй като
ответникът не е бил открит на известните по делото адреси, ищецът в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявил иска за установяване
на вземането си, поради което същият е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника – договор за
мобилни услуги № ********* от 22.12.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги
за мобилен номер по СИМ карта с телефонен номер **********, предоставени услуги
по договора в размер на 86,86 лв. с ДДС за отчетен период от 25.04.2015 г. до
24.05.2015 г. и в размер на 15,11 лв. с ДДС за отчетен период от 15.01.2016 г.
до 14.02.2016 г., едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение
задълженията на ответника по него, валидна клауза за неустойка /т.11 от
договора/ и нейния размер /сумата от 727,38 лв./.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения
за нищожност на клаузата за неустойка и за нейната прекомерност.
По делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни услуги от 22.12.2015 г. с приложения към него
/л.6-л.9/, които писмени доказателства не се оспорват от ответника.
По
делото е приета фактура № ********** от 15.01.2016 г. на стойност 91,01 лв. с
ДДС за предоставени услуги по договора за периода от 22.12.2015 г. до
14.01.2016 г. /приспадната 1 ст. като баланс от предходен период/, както и
фактура № ********** от 15.02.2016 г. на стойност 15,11 лв. с ДДС за
предоставени услуги по договора за периода от 15.01.2016 г. до 14.02.2016 г.
Общата стойност на двете фактури е в размер на 106,11 лв. с ДДС. В последваща
фактура № ********** от 15.04.2016 г. на стойност 829,35 лв. е фактурирана
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 727,38 лв. и
баланс от предходен период в размер на 101,97 лв. От тук следва извод, че
частично е погасено предходно фактурираното количество доставени услуги от
91,01 лв. по първата фактура и е останало непогасена част от 101,97 лв. общо по
двете фактури. В тази връзка са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът дължи сумата от 101,97 лв. за
предоставени услуги по договора за периода от 22.12.2015 г. до 14.02.2016 г. В
тази част претенцията на ищеца е основателна и ще следва да се уважи в цялост.
По
отношение на възражението за нищожност на клаузата за неустойка и за нейната
прекомерност съдът намира следното:
Най-напред
следва да се разгледа възражението за нищожност на клаузата за неустойка в
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Разпоредбата
намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 ТЗ. Съгласно
чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие. В случая сделката е сключена с
телекомуникационна компания за предоставяните от нея услуги /виж и презумпцията
в чл. 286, ал. 3 ТЗ/ и се явява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и са приложими разпоредбите на ТЗ.
С
т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС се
приеме, че добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно.
Договорът
е бил сключен за срок от 24 месеца за периода от 22.12.2015 г. до 22.12.2017 г.
/виж стр. 2 на договора/. Договорът е уговорен за абонаментен план Резерв
Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди, като е предоставена 1
СИМ карта, който месечен абонамент е в размер на 39,99 лв. и към който е била
активирана месечна отстъпка в размер на 62,51% от месечния абонамент за целия
срок на договора, като е била дължима месечна такса в размер на 22,16 лв. без
ДДС /виж начислената абонаментна такса на гърба на първата издадена фактура на
л.10 от делото/.
В
т.11 на договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през
срока му на действие по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок, т.е. без ползваното
намаление за абонаментния план.
Ищцовото
дружество твърди, че договорът е предсрочно прекратен поради неплащане на
дължимите месечни такси от ответника. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника, чрез особения представител, а тъй като се признаха задълженията по
двете фактури за предоставени услуги, в които е начислена месечната такса, то
ще следва да се приеме, че месечните такси за първите два месеца от действие на
договора не са били заплащани от ответника, което е породило основание за
предсрочно прекратяване на договора. Видно от приетата фактура № ********** от
15.04.2016 г. от ищцовото дружество е била начислена неустойка за предсрочното
прекратяване на договора в размер на 727,38 лв. Фактурирането на неустойката е
извършено през отчетен период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., т.е. в периода на
4-тия месец от сключване на договора, поради което следва да се приеме, че
тогава е настъпило предсрочното прекратяване на договора.
Обичайно
е последните години телекомуникационните компании в България да предлагат
намаления на месечния абонамент при положение, че страната се задължи да е
техен клиент за определен период от време /12 месеца, 24 месеца/. И в настоящия
случай е така. Ответникът се е задължил да ползва услугите на ищеца за срок от
24 месеца, в резултат на което е получил значителна отстъпка от месечния
абонамент - 62,51%. Гаранция за ползване на услугите в рамките на срока на
договора – 24-те месеца, е уговарянето на неустоечна клауза, която може да е в
различни параметри. Обичайно е при доставчиците на услуги неустоечната клауза
да се уговаря в размер на остатъчния месечен абонамент от прекратяване на
договора по вина на клиента, като по този начин клиентът бива стимулиран да
изпълнява задълженията си по договора добросъвестно, получавайки отстъпката,
която му е предоставена при сключване на договора за целия срок. Така
уговорената неустоечна клауза не е в разрез с добрите нрави, тъй като е
резултат на предоставена значителна отстъпка и не цели облагодетелстване на
предоставящото услугата дружество, а единствено цели да гарантира добросъвестно
изпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя на услуги.
Размерът е уговорен съразмерно с предоставената отстъпка и не излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, погледнато
към момента на сключване на договора. Действително, погледнато в случая,
ответникът въобще не е правил погашения по договора и съобразно неплатената
част от задълженията, неустойката изглежда голяма по размер. Но погледната към
момента на сключване на договора съгласно ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, то така уговорената неустойка е съобразена
с параметрите на договора и не е договорена в противоречие на добрите нрави.
Следва за пълнота да се отбележи, че така уговорената неустойка за обезщетяване
на вредите от неизпълнението поради разваляне е допустима /виж ТР № 7/2013 г.
от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
По
отношение на възражението за прекомерност на неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл. 92, ал. 2 ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с
претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти,
съдът може да намали нейния размер. Макар и търговска сделката съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намаля поради прекомерност неустойката по сделка, сключена
между търговци. Ответникът не е търговец и правилото на чл. 309 ТЗ е
неприложимо.
По
отношение на въпроса за критериите за намаляване на неустойката ВКС се е
произнесъл в Решение № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/08 г. на II т.о. Изложени
са съображения, че освен обезпечителната и обезщетителна функции, неустойката
изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили
в предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е
претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за
неговото неизпълнение. Изхождайки от функциите на неустойката е прието, че
размерът на неустойката не трябва при намалението да се редуцира до размера на
доказаните вреди, тъй като би се игнорирала наказателната й функция. Това
разрешение би обезсмислило съществуването на самата неустойка – защото
отговорността за вредите може да се реализира и по общия исков ред и без клауза
за неустойка, макар това да е свързано с по-големи трудности при доказването.
Намаляването на неустойката следва да бъде резултативна величина между
начисления размер на неустойката и вредите, но след като съдът прецени не само
размера на превишението на неустойката спрямо вредата, но и съотношението й с
цената на договора, абсолютния й размер, дали кредиторът е могъл да избегне
вредите като положи грижата на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД), както и да
съобрази обичайната практика на уговаряне на неустойка при договори от същия
вид.
В
тази връзка се отчете, че договорът е бил прекратен едва 4 месеца след
започване на неговото действие, като видно от представените по делото фактури
само за първите да отчетни месечни периода са начислени услуги /дори втория
месец услугите са на минимална стойност/. С оглед на това ответникът като
ползвател на услугите му е бил начислен месечен абонамент с отстъпка само за
първите два месеца /виж гърба на фактурите, където е разбивката на абонамента и
услугите/. След втория месец от започване действието на договора няма данни за
фактуриране на услуги и на четвъртия месец е прекратен договорът, т.е.
получената реално от ответника отстъпка по време на действие на договора за
тези четири месеца е около 40 лв. От това следва извод, че ищцовото дружество
не е претърпяло значителни вреди от неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, тъй като ползваната от ответника отстъпка от месечния
абонамент е само за първите два месеца от действие на договора, които вреди в
действителност е уговорено неустойката да обезщетява, обезпечава и съответно да
санкционира. Съответното начислената неустойка е почти равна на цената на
договора, без отчитане на отстъпката. Като отчете тези обстоятелства и
посочената обичайна практика за уговаряне на такъв тип неустойка при договорите
за предоставяне на комуникационни услуги, съдът намира, че начислената
неустойка е значително несъразмерна с претърпяната от ищеца вреда от
неизпълнение на конкретния договор, който е прекратен едва на четвъртия месец
от започване на неговото действие. Съдът намира, че следва да се намали
размерът на неустойката до сумата от 200 лв., която ще обезщети минималните
вреди около 40 лв. - 50 лв., които ищцовото дружество е претърпяло от
неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответника, съответно ще
действа и санкционно за ответника. Неизпълнение на задължението за плащане на
реално получените услуги не се отчитат при тази преценка, тъй като те се дължат
и нямат отношение към обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката в
случая. Затова искът за неустойка ще се уважи за сумата от 200 лв. и ще се
отхвърли за разликата до претендирания размер от 727,38 лв.
По
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от исковете, сторени в исковото
и заповедното производство /т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, които
възлизат в общ размер от 407,80 лв. /база – платени държавни такси за
заповедното и исковото производства в размер на 25 лв. и 75 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 360 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 360 лв., заплатен
депозит за особен представител в размер на 300 лв./.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.С., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Теленор България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД сумата от 101,97 лв. /сто и един лева и 97 ст./, представляваща предоставени
услуги за периода от 15.01.2016 г. до 14.02.2016 г. по договор за мобилни услуги
№ ********* от 22.12.2015 г., и сумата от 200,00 лв. /двеста лева/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по т.11 от договор за
мобилни услуги № ********* от 22.12.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 583 от 26.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 727/2017 г. по описа на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД за разликата от присъдените 200 лв. до претендираните 727,38 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район
Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 407,80 лв. /четиристотин
и седем лева и 80 ст./, представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: