Мотиви
към Присъда №42 от 13.03.2020 г. по в.н.о.х.д. №195/2020 г.***
С Присъда №2
от 20.01.2020 г., постановена по н.о.х.д. №160 по описа за 2019 година на
Районен съд-Царево, подсъдимият М.Г.Д.
е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С присъдата съдът се произнесъл и
по веществените доказателства.
В определения
15-дневен срок по чл. 319 НПК присъдата е протестирана от прокурор от Районна
прокуратура Бургас, ТО-Царево, като неправилна, незаконосъобразна и постановена
в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата.
Сочи се, че са налице основанията на чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК, като се иска
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият М.Г.Д.
да бъде осъден за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
В срока по чл.
322 от НПК не са постъпили писмени
възражения от подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста. Оспорва се като
незаконосъобразен изводът на районния съд, че подсъдимият е употребил алкохол
след допускане на ПТП, тъй като няма доказателства за това, събрани по
съответния процесуален ред. Сочат се противоречия в мотивите на съда, които
поставят под съмнение изводите, направени при обсъждане на доказателствата. Излагат
се съображения, че съдът е приел като правилни и обосновани експертизите, а
след това е оспорил научния метод, използван от вещото лице по СМЕ. Като
противоречиви се определят мотивите на съда относно алкохолното съдържание в
кръвта на подсъдимия в различните времеви моменти. Като неверен се определя
изводът на съда, че след извършване на ПТП подсъдимият е употребил алкохол.
Твърди се, че дори и да е употребен алкохол, в рамките на период от десет или
петнадесет минути той не може да се усвои
от организма, така че да се стигне до концентрация в кръвта от 1,6 или
1,76 промила. Иска се от съда на основание чл. 335, ал. 2, във вр. чл.348, ал.
3, т. от НПК да отмени
първоинстанционната присъда, като постановена без мотиви, а в случай че
искането не бъде уважено, да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен. Предлага се налагане на наказание при балансиращи
вината обстоятелства в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на същото да бъде отложено на основание чл. 66, ал 1 от НК за срок
от 4 години, както и лишаване от право за управление на МПС за срок от две години.
Защитникът
на подсъдимия - адв. К. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Сочи се, че същата е постановена при правилно приложение на материалния закон,
без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът
е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на този
анализ е извел своите изводи. Твърди се,
че има и други доказателства, че подсъдимият е употребил алкохол след
извършеното ПТП извън неприобщените обяснения, а именно: свидетелските
показания на св. Атанасов, който е бил разпитан и относно обстоятелството дали
има възможност да се употреби алкохол по това време и къде. Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд е приел СМЕ на д-р П., но се е позовал
на действащата нормативна уредба – Наредба №1, която, за разлика от Наредба №30,
изключва формулата на Видмарк като начин за доказване концентрацията на алкохол
в кръвта. Твърди се, че спорен не е въпросът за управление на МПС след употреба
на алкохол, а дали концентрацията е над 1,20 промила, като този признак от
обективна страна е останал недоказан. Пледира се за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият
също иска от съда потвърждаване на присъдата на Районен съд- Царево.
След като се
запозна с подадения протест, изслуша доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от наведените с протеста основания, Бургаският окръжен
съд намери следното:
Протестът е
подаден в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт и е
процесуално допустим, а разгледан по същество, се явява основателен.
Въззивният съд
намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и незаконосъобразни,
поради което и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК
отмени оправдателната присъда на РС –Царево и постанови нова, с която призна
подсъдимия М.Г.Д. за виновен в това, че на 05.11.2018г., около 18.30 часа, по
второстепенен път II - 99, в землището на гр.Приморско, обл.Бургас управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Саксо”, с
рег. № СА 4437 РС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно – 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред.
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е М.Г.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан.
Същият е
правоспособен водач на моторно превозно средство, води се на отчет в ОД на МВР,
град Бургас. Към 05.11.2018 год. Д. работел по срочно трудово правоотношение на
длъжност „Сътрудник, охрана/граничен контрол“ в Гранично полицейско управление,
гр. Царево при Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.
На
05.11.2018 г. около 18.30 часа подсъдимият Д. се движил по второстепенен път
II- 99, в посока гр. Царево - гр. Приморско, обл. Бургаска, като управлявал лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № СА 4437 РС. По това време в
този участък и в същата посока пред автомобила на подсъдимия се движел лек
автомобил марка „Ланд ровър“ с рег. № А1765КР, управляван от свидетеля Петко Г.
Йорданов - младши инспектор в ГПУ, гр.
Царево. В автомобила пътувал и свидетелят Веселин Иванов Тодоров - сътрудник
охрана при ГПУ, гр. Царево. Докато двата автомобила се движили по пътя, в
землището на град Приморско, в района, намиращ се между надлеза на входа за
града и моста на река Дяволска, в посока гр. Китен, обл. Бургаска, подсъдимият Д.,
който се движел с управлявания от него автомобил „Ситроен“ зад автомобила на
ГПУ „Ланд ровър“, управлвяван от св. Йорданов, предприел изпреварването му,
като след изпреварването, при опита му да прибере автомобила марка „Ситроен“
отново в дясната пътна лента, притиснал изпреварвания лек автомобил „Ланд
ровър“ в областта на левия рог на предната му броня, като първият контакт на
лекия автомобил „Ситроен Саксо“ с „Ланд ровър“-а бил в областта на задната
дясна врата, след което „Ситроен“-ът продължил движението си надясно, което
довело до увеличаване на силата на натиска, отделянето на двете му лайсни,
подкалниковата му кора и изместването на задната му броня назад, в дясната си
част. В резултат от съприкосновението, от лекия автомобил „Ситроен“ се отделила
задната, дясна подкалникова кора, която останала на пътното платно на мястото
на произшествието, а левият рог на лек автомобил „Ланд ровър“ получил следи от
осуркване, а предната му броня, в дясната си част, се изместила 1 см напред.
Подсъдимият Д.
след извършеното ПТП продължил движение, като ускорил скоростта. Свидетелят
Йорданов включил звуковия и светлинен сигнал на служебния автомобил, като след
около два километра подсъдимият Д. намалил скоростта, отбил вдясно и спрял
управлявания от него автомобил. Свидетелите Йорданов и Тодоров излезли от
служебния автомобил и разпознали
подсъдимия М.Д., тъй като същият бил колега и работел като „Сътрудник,
охрана/граничен контрол“ в Гранично полицейско управление, гр. Царево при
Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР. Свидетелите Йорданов и Тодоров
възприели, че подсъдимият Димитро мирише на алкохол, залита и говори
несвързано. За случилото се в 18.38 часа свидетелят Йорданов уведомил по
телефона свидетеля Румен Г. Пулев - началник на ГПУ гр. Царево. Свидетелят
Пулев разпоредил на свидетеля Йорданов да уведоми чрез дежурния в РУ, гр.
Царево, служителите на РУ, гр. Приморско за предприемането на действия по
документиране на инцидента и вземане на отношение с оглед своята компетентност.
Подсъдимият Д.
чул разговора между свидетеля Йорданов и Пулев, след което се качил в лекия си
автомобил, потеглил по пътя и се насочил в посока гр. Китен, обл. Бургаска.
След него потеглили и св. Йорданов и Тодоров. Тъй като подсъдимият се движил с
висока скорост, движещите се след него с лек автомобил „Ланд ровър“, свидетели
Йорданов и Тодоров го изгубили от поглед и не могли да го настигнат. След като
избягал от преследващите го служители на Гранична полиция, Д. *** и паркирал
управлявания от него лек автомобил марка „Ситроен“ на черен път, до оградата на
почивна станция „Рубин“. Заключил автомобила и в 18:50 ч. се обадил по телефона
на свидетеля Николай Тодоров Дечев, съпруг на свидетелката Теменужка Иванова
Илиева. В същото време, св. Дечев и Илиева пътували с лекия си автомобил „Опел
Астра“ с рег. № А2111ВА от гр. Бургас за гр. Царево. Подсъдимият Д. помолил св.
Дечев да мине през гр. Китен и да го вземе, за да се прибере в гр. Царево.
Уговорили се подс. Д. да чака св. Дечев на автогарата в гр. Китен. Няколко
минути след това св. Дечев и Илиева пристигнали на автогарата, като подс. Д. пристигнал при тях след около 10 минути,
качил се в автомобила им. Тогава свидетелят Дечев забелязал, че подсъдимият е
зачервен и говори по-бавно, а свидетелката Илиева усетила, че мирише на
алкохол.
Междувременно
свидетелят Пулев разпоредил на дежурните служители на КПП Караагач -
свидетелите Костадин Стоянов Джемпериев и Ивайло Г.Г., да извършват проверки на
всички автомобили, движещи се от гр. Бургас в посока за гр. Царево, с цел
установяване на подс. Д.. В 19.00 часа св. Джемпериев спрял за проверка лекия
автомобил, управляван от св. Дечев, като установил, че на задната седалка на
автомобила седял подс. Д.. Св. Джемпериев разпоредил на Д. да излезе от
автомобила и да изчака пристигането на служителите на РУ, гр. Приморско,
работещи по случая. На св. Джемпериев също му направило впечатление, че подс. Д.
е в нетрезво състояние - нямал стабилна походка и завалял думите при говорене.
На КПП Караагач
пристигнали служителите на „Пътен контрол“ при РУ гр. Приморско - младши
автоконтрольор Никола Илиев и младши инспектор Димитър Петков. В 19:13 ч. св.
Илиев извършил проверка на подсъдимия Д. за наличие на алкохол в издишания
въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +“, с фабричен № 0241, като
уредът отчел 1.51 промила.
За установените
нарушения на подсъдимия са съставни два акта, съответно: АУАН, серия „Д“, с
бланков № 994816 от 05.11.2018 г и АУАН, серия „Д“, с бланков № 994817 от
05.11.2018 г
Подсъдимият Д.
не е приел показанията на техническото средство и му е бил издаден талон за медицинско изследване с бланков №
0005220 и час на издаване 21,00 часа. Впоследствиеподс. Д. бил отведен от
полицейските служители до Центъра за спешна медицинска помощ в град Приморско, обл.
Бургаска, където на подсъдимия Д. било извършено медицинско изследване и взета
кръвна проба в 21.15 часа на 05.11.2018 год. Съобразно взетата проба е било
изготвено и химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта, резултатът от което е бил обективиран в протокол за химическа
експертиза с № 567/ 06.11.2018 г., като е било установено наличие на алкохол в
кръвната проба на подсъдимия в количество от 1.76 промила.
Предвид
обстоятелството, че и двете установени стойности на концентрация на алкохол – в
издишания въздух и в кръвта на подс. Д., се отнасят за времена след
настъпването на ПТП, т.е. момента, в който подсъдимият е управлявал лекия
автомобил, по делото е била назначена и изготвена съдебно медицинска
експертиза, резултът от която е обективиран в протокол за съдебно медицинска
експертиза с № 138/ 2019 г., видно от който концентрацията на алкохол в кръвта
на подс. Д. към 18.30 часа на 05.11.2018 год. е била 1,6 промила. Съгласно
цитираното заключение, вещото лице е взело за изходна база за изчисленията си
пробата за установяване на наличие на алкохол в издишания въздух, извършена на
подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 +“, с фабричен № 0241,
която проба е отчела 1.51 промила. При разпита на вещото лице пред въззивната
инстанция се установява, че ако бъдат взети като изходна точка резултатите от
химическото изследване /1,76 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта към 21:15
ч./, то към 18:30ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия би била
2,16 на хиляда.
Горната
фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства.
Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелите Петко Г. Йорданов, Веселин Иванов Тодоров, Румен Г. Пулев, Николай
Тодоров Дечев, Теменужка Иванова Илиева, Костадин Стоянов Джемпериев, Ивайло Г.Г., Стайко Атанасов Овчаров, Атанас Стоянов Атанасов, Никола
Илиев Илиев като обективни, детайлни и непротиворечащи си. В своето единство те
изграждат една хронологично последователна фактическа обстановка за случилото
се на 05.11.2018 г. от 18:30 до 21:15 ч.
Свидетелите
Петко Йорданов и Веселин Тодоров се очевидци и участници в предизвиканото от
подсъдимия ПТП, както и в последващите действия по неговото преследване,
установяване и повторно бягство. Същите визуално са възприели, че подсъдимият
на 05.11.2018 г. около 18.30 часа се движил по второстепенен път II- 99, в
посока гр. Царево- гр. Приморско, обл. Бургаска, като управлявал лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с рег. № СА 4437 РС, тъй като са пътували с
автомобила, ударен от този на подсъдимия. Към 18:38 часа, след извършеното
преследване и преустановяване движението на автомобила на подсъдимия,
свидетелите Йорданов и Тодоров констатират, че подсъдимият е в пияно състояние -
мирише на алкохол, залита и говори несвързано. Свидетелите Петко Йорданов и
Веселин Тодоров са и очевидци на част от извършените действия след
установяваното на подсъдимия като пътник в лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
А2111ВА на КПП Караагач към 19:00 ч. И двамата свидетели сочат, че не намират
разлика в състоянието на подсъдимия към двата момента. Същите са подписали като
свидетели и АУАН, серия „Д“, с бланков № 994816 от 05.11.2018 г., съставен от свидетеля
Никола Илиев.
От показанията
на свидетелите Николай Дечев и Теменужка Илиева /в т.ч. и от прочетените по
реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1 от НПК показания на св. Илиева на л. 34 от ДП/
се установява, че подсъдимият се е обадил към 18:50 часа на св. Дечев и го е
помолил да го вземе от автогарата в гр. Китен на път за Царево. Двамата
свидетели констатират белези на пияно състояние у подсъдимия: че е зачервен,
говори по-бавно и мирише на алкохол. Свидетелите Дечев и Илиева стават очевидци
на осъществената проверка на подсъдимия при спирането на лекия автомобил на св.
Дечев на КПП Караагач, непосредствено след като са потеглили от автогарата в
Китен в посока Царево.
Свидетелите Костадин
Стоянов Джемпериев, Ивайло Г.Г. са полицейски служители към ГПУ- Царево и
свидетелстват, че като такива на
05.11.2018 г. се намирали на КПП Караагач. Сочи се телефонна кореспонденция в
интервала от 18:30 часа до 18:40 часа между св. Джемпериев и св. Тодоров, от
която кореспонденция св. Джемпериев и Г. разбират за осъществено ПТП от пиян
водач, който не спира, преследван е, догонен и установен като техен колега – М.Д.,
а впоследствие отново избягал. Вследствие на получената информация св. Джемпериев
и св. Г. свидетелстват, че започнали да проверяват движещите се автомобили в
посока от Китен към Царево, а към 19:00 ч. визуално установяват подсъдимия като пътник в лек
автомобил „Опел“ „Астра“, управляван от
св. Дечев. Свидетелите Джемпериев и Г. също непосредствено придобиват представа
за пияното състояние на подсъдимия - държал се е непристойно, залитал, миришел
на алкохол. Свидетелите Джемпериев и Г. са очевидци и на пристигането на от
РУ-Приморско към 19:10 часа и тестването на подсъдимия за алкохол с техническо
средство.
От
свидетелските показания на св. Румен Пулев-началник на ГПУ-Царево се установява
кореспонденция между него и полицейски
служители от момента на осъщественото ПТП до установяването на подсъдимия на
КПП Караагач, като е посочен и времеви интервал между 18:30 и 19:30 ч.
Свидетелските
показания на св. Атанас Стоянов Атанасов-началник група „Криминална“ към
РУ-Приморско кореспондират с показанията на другите полицейски служители
досежно настъпилото ПТП и действията на дежурната част по задържането на
подсъдимия, като също сочат времеви интервал от 30-40 минути след 19:00 часа, в
който подсъдимият е установен на КПП и тестван за алкохол. Свидетелят сочи, че
е проведена беседа с подсъдимия, който е завел полицейските служители до
почивна станция „Рубин“ в Китен до входа на плаж „Атлиман“- мястото, където
подсъдимият е паркирал автомобила си, като след това местопроизшествието е
запазено до идване на група за извършване на оглед. Свидетелят излага и
непосредственото си впечатление за пияно състояние на подсъдимия, като сочи, че
подсъдимият е бил превъзбуден и
повтарял, че след като е спрял в Китен, е употребил алкохол. Излага и
наблюденията си относно работещи заведения в гр. Китен.
Съдът
кредитира и свидетелските показания на св. Никола Илиев Илиев, мл. автоконтрольор РУ-Приморско. Свидетелят е полицейският
служител, тествал за алкохол подсъдимия с техническо средство и съставил
актовете за установяване на административно нарушение серия „Д“, с бланков №
994816 от 05.11.2018 г. и серия „Д“, с
бланков № 994817 от 05.11.2018 г. Свидетелят Илиев обяснява и изписването на
часа 20.05 в акта АУАН серия „Д“, с бланков № 994816 от 05.11.2018 г като
техническа грешка. Излага съображения, че случаят е бил особен и отнемащ повече
време поради това, че нарушителят не е установен като шофьор, а като пътник в друг автомобил и за съставянето на акта са
изчакани за вписване като свидетели полицейските служители, които първоначално
са го спрели. Посочено e, че талонът за медицинско изследване е
връчен в 21:00 ч. и подсъдимият е имал 45 минути да се яви за даване на кръвна
проба.
Свидетелят
Стайко Овчаров, полицейски инспектор при РУ-Приморско, сочи, че е присъствал
при съставяне на документите от свидетеля Никола Илиев, излага непосредственото
си впечатление за пияното състояние на подсъдимия, свидетелства за
локализирането на автомобил на подсъдимия
до почивна станция „Рубин“ в Китен, както и за обстоятелството, че в
близост до автомобила няма работещи заведения и магазини.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Диана Иванова Иванова-Зафирова,
медицински фелдшер, взела кръвната проба на подсъдимия на 05.11.2018 г. в 21:15
ч. От показанията ѝ се установява, че извършената проба е първата по
новия процесуален ред, запечатана е със стикери, взета в две специални вакуумни
епруветки по 4 мл., в които има консервант, със затворена система. Свидетелката
сочи, че е сложила пробата в плик със съответните стикери, попълнила е протокол
и е предала пробата на полицай, носещ хладилна чанта, като дава описание и на
чантата-малка, синя, с кръгла форма.
От разпита на
свидетеля Велиян Иванов Марков, личен лекар на подсъдимия, не се установяват
релевантни факти и обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние на
05.12.2018 г. Показанията му, които се ценят от съда, имат косвено значение при
преценката на назначената СМЕ, доколкото дават информация за здравословното
състояние на подсъдимия, които са отчетени от вещото лице.
Заключенията
на вещите лица са обективно и компетентно изготвени от лица, притежаващи
специални знания, и няма основание да не бъдат поставени в основата на
доказателствените изводи на съда. Следва да се посочи, че пред въззивната
инстанция повторно е разпитано вещото лице Д-р П.П. по назначената на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза. При разпита на вещото
лице се установи, че ако бъдат взети като изходна точка резултатите от
химическото изследване /1,76 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта към 21:15
ч./, то към 18:30ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия би била
2,16 промила. Вещото лице излага съображения, че кръвната проба е по-точна от
изследването с техническо средство и сочи, че единствено по т.н. формула на
Видмарк е възможно научно да се установи ретроактивно концентрацията на алкохол
в кръвта към минал момент. Вещото лице конкретизира, че при изготвяне на
заключението е взел предвид всички относими обстоятелства по отношение
личността на подсъдимия. Това твърдение на вещото лице се подкрепя и от
позоваването на протокола за освидетелстване и фотоалбума към него /л.86-89 от
ДП/.
Писмените
доказателствени средства са изготвени по предвидения в НПК ред, поради което и
годно удостоверяват фактите, описани в тях, а останалите писмени доказателства
не са оспорени от страните, нито са оборени от останалия доказателствен материал,
поради което също следва да бъдат кредитирани.
При
доказателствения анализ на Районен съд-Царево съдът е приел, че свидетелските
показания не са категорично доказателство, че към 18,30 часа /сочения в
обвинителния акт час на извършване на деянието/ подсъдимият е управлявал МПС
след употреба на алкохол. Съдът е приел, че има съмнения
за часа, в който е установен подсъдимият, и в който час същият е бил изпробват
с „Алкотест Дрегер 7410 +“, с фабричен № 0241, като се е позовал на 1. АУАН, серия „Д“, с бланков № 994816 от
05.11.2018 г.; 2. АУАН, серия „Д“, с бланков № 994817 от 05.11.2018 г. и 3. талон
за медицинско изследване, с бланков № 0005220. На следващо място, съдът е
приел, че с оглед съмненията досежно
часа на изпробване на подсъдимия с техническо средство и твърдения за употреба
на алкохол на подсъдимия след деянието, съдебно медицинската експертиза не е
боравила с коректни данни.
Настоящият
съдебен състав не споделя тези доказателствени изводи на първоинстанционния
съд. Независимо от това, въззивната инстанция счита, че не са налице непълноти,
неясноти и противоречия в степен, достатъчна, че те да се приравняват на липса
на мотиви. Несъгласието на въззивния съд с доказателствения анализ на
първоинстанционния съд и направените въз основа на него правни изводи не е
идентично с липса на мотиви на първоинстанционната присъда. Въззивната
инстанция, в рамките на дължимия контрол върху законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, извършва собствен анализ на доказателствата и
мотивира несъгласието си с изводите на Районен съд-Царево.
На първо място,
настоящият съдебен състав счита, че посочената по-горе фактическа обстановка е
хронологично изградена най-вече на показанията на свидетелите Петко Г.
Йорданов, Веселин Иванов Тодоров, Костадин
Стоянов Джемпериев и Ивайло Г.Г., доколкото тези свидетели участват най-активно
в действията по преследване и установяване на подсъдимия след извършено ПТП,
както и в оперативните мероприятия за неговото повторно задържане след
предприетия опит за бягство. Свидетелите излагат детайлно, логически и
темпорално свързано процесните събития, същите свидетелстват за водена
комуникация по телефон както между тях, така и между тях и свидетеля Румен Пулев,
който потвърждава това.
Съдът приема,
че именно в 19.00 часа на КПП Караагач св. Джемпериев спрял за проверка лекия
автомобил, управляван от св. Дечев, като установил, че на задната седалка на
автомобила седял подс. Д.. Този час се установява от свидетелските показания на
свидетелите Петко Г. Йорданов, Веселин
Иванов Тодоров, Костадин Стоянов Джемпериев и Ивайло Г.Г., а се
потвърждава и от показанията на Николай Тодоров Дечев, Теменужка Иванова Илиева
и Румен Г. Пулев. Свидетелката Илева сочи, че към 18:50 св. Дечев е получил позвъняване
от подсъдимия, вследствие на което Дечев
и Илиева са го чакали на автогарата в Китен за период от колко 10 минути и след
това непосредствено са били спрени от полицейски служители на КПП Караагач.
Единствено в АУАН,
серия „Д“, с бланков № 994816 от 05.11.2018 г. /л. 112 от ДП/ е посочено, че „водачът
е установен като пътник в лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер
А2111ВА на КПП Караагач в 20:05ч.“ Това писмено доказателство в тази си част /относно
часа/ остава изолирано и се опровергава както от посочените свидетелски
показания, така и показанията на самия актосъставител св. Илиев, който твърди,
че става въпрос за техническа грешка.
На следващо
място, съдът приема, че именно в 19:13 ч. св. Илиев извършил проверка на
подсъдимия Д. за наличие на алкохол в издишания въздух, с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410 +“, с фабричен № 0241, като уредът отчел 1.51 промила.
Този
час се установява от свидетелските показания на свидетелите Костадин
Стоянов Джемпериев, Ивайло Г.Г., Стайко Атанасов Овчаров, Атанас Стоянов
Атанасов, Никола Илиев Илиев, Петко Г. Йорданов, Веселин Иванов Тодоров и Румен Г. Пулев, потвърждава
се и от АУАН, серия „Д“, с бланков № 994816 от 05.11.2018 г/ л. 104 от ДП, в
който е посочено, че подсъдимият е тестван в 19,13 ч. с техническо средство/и талон за медицинско изследване, с бланков №
0005220/ л. 105 от ДП, в който също е
посочен час 19,13 ч./. Фактът, че същият талон за медицинско изследване е
връчен в 21,00 ч. на подсъдимия, не опровергава установения час на извършване
на теста с техническо средство. Свидетелят Илиев, провел теста и съставил
документа, обяснява разликата във времето от теста до връчването на контролния
талон със сложността на случая, факта, че се е стигнало до пререкания между св.
Йорданов и Тодоро и подсъдимия, както и, че тепърва се е локализирало къде
подсъдимият е укрил автомобила. Същото се потвърждава и от показанията на
свидетелите Атанасов и Овчаров, които свидетелстват, че са били заведени от
подсъдимия до почивна станция „Рубин“ в Китен, където е установен процесният
автомобил.
Недоказан е
фактът на употреба на алкохол от подсъдимия в периода между 18:30 ч. на
05.11.2018 г. до 19:13 ч. на същата дата. В рамките на съдебното следствие и
пред двете съдебни инстанции подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения. Защитникът на подсъдимия
адв. К. се позовава на показания на св. Атанасов, който сочи, че е провел
беседа със задържаното лице, което повтаряло „че след като е спрял в Китен, е
употребил алкохол“. Проведените от полицейските служители беседи с подсъдимия, без да има все още каквото и да било
процесуално качество, по същността си не са нищо друго, освен предварително
снети обяснения от лице, за което има данни и съмнения да е съпричастно към
извършено престъпление. Те имат само оперативна стойност с цел получаване на
информация за началото и насоките на разследването, за разработването на
следствени версии и работа „по горещи следи“ и не могат да се третират като
доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти. Чрез
беседата не могат да се събират валидни доказателства, тъй като обратното би
означавало да се заобикаля процесуалният ред за снемане на обяснения от
обвиняемия или подсъдимия. /в посочения смисъл е константната практика на ВКС -
Решение № 626/2011 г., ІІІ н.о., ВКС, Решение № 528/2010 г., ІІІ н.о., ВКС, Решение
№191/2017 г. по дело № 727/2017г., І н.о., ВКС, Решение №247 по дело №895/016
г., ІІ н.о., ВКС и др./. Следва да се
отбележи и че Законът за движение по пътищата в чл. 123, ал. 1, б. „е“ създава
задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, да не консумира алкохолни напитки до пристигането
на контролните органи.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
На първо място,
от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“
на МПС. Съдът счита, че на подсъдимия на 05.11.2018 г. около 18.30 часа, по
второстепенен път II- 99, в посока гр. Царево-гр. Приморско, обл. Бургаска с лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с рег. № СА 4437 РС, същият е
осъществил действия по управление на автомобил. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които
понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо
място, от обективна страна няма спор, че лекият автомобил марка „Ситроен“,
модел „Саксо“ с рег. № СА 4437 РС, който подсъдимият е управлявал, е „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и
то с концентрация в кръвта си – над 1, 2 на хиляда, който факт следва да е
установен по „надлежния ред“.
В съдебната практика
на ВКС по повод приложението на чл. 343б, ал. 1 от НК, като например - Решение
№ 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н. о., безпротиворечиво
е изяснено, че „надлежен ред“ за установяване на употреба на алкохол е този,
залегнал в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (отм.), която е
действала към датата на деянието и която в относимата част е аналогична със
сега действащата Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Този „надлежен
ред“ е разписан в релевантната Наредба, като в чл. 1, ал. 3 изрично е посочено,
че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използването на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания.
Следователно,
за да бъде осъществен съставът на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, се изисква употребата на алкохол от
водача да бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 1, който
ред гарантира обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се
доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство на
05.11.2018 г. в 19:13 ч. се е
установило, наличие на алкохол у подсъдимия Д. с концентрация 1.51 на хиляда. В
този случай нормата на чл. 7 от Наредбата задължава длъжностното лице от
съответната служба за контрол да издаде талон за медицинско изследване и да
придружи водача до медицинското заведение. Този ред е спазен и на подсъдимия в
21:00 ч. е връчен талон за медицинско изследване № 0005220, като по този начин
му е била дадена възможност да даде кръвна проба. Подсъдимият е придружен до
ФСМЛ-Приморско, където в 21:15 ч. от медицински фелдшер Диана Иванова
Иванова-Зафирова му е взета кръвна проба. Съобразно взетата проба е било
изготвено и химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта, резултатът от която е бил обективиран в протокол за химическа
експертиза с № 567/ 06.11.2018 г., като при използване на газхроматографския
метод е било установено наличие на алкохол в кръвната проба на подсъдимия, в
количество от 1.76 промила.
Следва да се
отбележи, че протоколът за извършения тест с техническо средство, както и протоколът
за химическо изследване, макар и наименуван „химическа експертиза“, изготвени
съобразно изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г., не представляват
експертизи по смисъла на чл. 117 - 127 НПК, а писмени доказателства. Спазването
на установения в Наредба №1 от 19.07.2017 г. ред гарантира изготвяне на писмени
доказателства, които удостоверяват факти с висока степен на вероятност, но те
нямат предопределена доказателствена сила и затова отразените в тях резултати
подлежат на проверка с всички допустими доказателствени средства. Те подлежат
на проверка включително и със
съдебно-медицинска експертиза /в посочения смисъл - Решение
№ 329 от 16.XI.1994 г. по н. д. № 241/94 г., I н. о., докладчик съдията Иван
Недев, постановено при действието на Наредба № 9, ДВ, бр. 62 от 1980 г.,
съдържаща аналогични разпоредби с Наредба №1 от 19.07.2017 г./.
Следва
да се отбележи, че установеният от законодателя особен ред в Наредба №1 от
19.07.2017г. създава правила, съблюдаването на които при използването на
описаните технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания, непосредствено след установяването на водач
на превозно средство ще доведе до достоверно установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, съответно създаване на годни писмени доказателства за това
обстоятелство. В наредбата ненапразно са посочени и времеви интервали за
вземане на кръвни проби за химическо изследване, като законодателната идея е,
че изследваното лице, в случай че не приеме показанията на техническото
средство достатъчно скоро, ще даде кръвна проба, без организмът да елиминира
голямо количество алкохол.
В
процесния случай е установено, че подсъдимият М.Д. е управлявал МПС към 18:30ч.
на 05.11.2018 г., като същият е причинил ПТП и се е опитал да избяга от
местопроизшествието. Към 18:38 ч. подсъдимият е застигнат от полицейски
служители, от свидетелските показания на които се установява, че той е в пияно
състояние. Следва да се посочи, че пияното състояние е допустимо да се
установява със всички доказателствени средства /Постановление № 1 от 17.I.1983
г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС/, а конкретната концентрация на алкохол в
кръвта вече следва да бъде установена по съответния ред. С оглед бягството на
подсъдимия са извършени оперативно-издирвателни мероприятия, като същият е
установен към 19:00 ч. и тестван в 19:13 ч. с техническо средство, т.е. 43
минути след установеното време на управление на МПС - 18:30 ч. От фактическото
извършване на теста с техническо средство е изминало време до съставянето на
всички относими документи, в т.ч. и талона за
медицинско изследване, връчен на подсъдимия в 21:00 ч. Така кръвната
проба е дадена от подсъдимия в срока по чл. 6, ал.6, т. 2 от Наредба №1 от
19.07.2017 г. в 21:15 ч., но именно към този момент химическото изследване
установява концентрацията на алкохол в кръвта, а не към момента на управление
на МПС- 2 часа и 45 минути по-рано.
Ето
защо, в случаи като процесния не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на концентрацията на алкохол от водача съгласно Наредба №1 от
19.07.2017 г., но създадените въз основа на наредбата писмени доказателства не
са достатъчни, за да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към един минал момент. В такива случаи не само възможно, а и
задължително е назначаване на съдебно медицинска експертиза, която да установи
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания момент,
като по този начин съдът ще извърши необходимите действия по събиране на всички
относими за установяване на релевантните факти доказателства, като същите ще
бъдат оценени, съобразно правилата, визирани в НПК, и правилно ще се приложи
материалния закон /в т. см. Решение № 188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. №
895/2017 г., III н. о., Решение № 54 от 27.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
2346/2013 г., III н. о./.
Съобразно
трайната съдебна практика /Решение № 566/09 г. на ІІІ Н.О. на ВКС, Решение
603/2012 г. на І Н.О. на ВКС/ концентрацията на алкохол в кръвта на дееца
трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното
превозно средство. Точното определяне на
съдържанието на алкохол в кръвта на дееца е от съществено значение за характера
на отговорността и тази величина следва да бъде установена по несъмнен начин с
предвидените в закона средства /Решение № 215/2011 г. на ІІІ Н.О. на ВКС/
Както
правилно е посочено от прокуратурата в допълнението към подадения протест, „в
противен случай, всеки управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2 на
хиляда, причинил ПТП, напуснал мястото на произшествието, укрил себе си и
автомобила, изобщо направил всичко възможно за осуетяване на проверка за
наличие на алкохол, би следвало да избегне наказателна отговорност за това си
деяние, тъй като няма как по надлежен ред да бъде установена концентрацията му
в кръвта“.
В Решение №
126 по н.д. № 540/ 2019 год., ІІ н.о., ВКС изрично приема, че е „недопустимо
процесът на установяване на обективната истина да бъде ограничаван от
административни разпоредби. Обратното би поставило целия доказателствен
инструментариум на НПК в субсидиарно положение без легално основание“ и
„правнорелевантните факти, относими към състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички допустими доказателствени
средства“ /виж и Решение № 116 по н.д. № 34/ 2016 год., III н.о., ВКС и Решение
№ 81 по н.д. № 237/ 2018 год., III н.о., ВКС/.
Ето защо и предвид
обстоятелството, че и двете установени стойности на концентрация на алкохол в
издишания въздух и в кръвта на подс. Д. се отнасят за времен след настъпването
на ПТП, т.е. момента, в който подсъдимият е управлявал лекия автомобил, по делото
е била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, резултатът от която
е обективиран в протокол за съдебно медицинска експертиза с № 138/ 2019 г.,
видно от който концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Д. към 18.30 часа на
05.11.2018 год. е била 1,6 промила. Съгласно цитираното заключение, вещото лице
е взело за изходна база за изчисленията си пробата за установяване на наличие
на алкохол в издишания въздух, извършена на подсъдимия с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410 +“, с фабричен № 0241, която проба е отчела 1.51 промила.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице Д-р П. сочи, че ако
бъдат взети като изходна точка резултатите от химическото изследване /1,76 на
хиляда съдържание на алкохол в кръвта към 21:15 ч./, то към 18:30ч.
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия би била 2,16 промила. Вещото
лице излага съображения, че кръвната проба е по-точна от изследването с
техническо средство и тя следва да бъде изходната точка при ретроспективното
изчисление.
Доколкото
обаче обвинението е повдигнато за управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1,6, въззивната
инстанция не може да влоши положението на подсъдимия, независимо от подадения
протест, тъй като пред първата инстанция не е имало обвинение за управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 2,16 на хиляда.
Ето защо,
настоящата инстанция счита, че установената по надлежния ред концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания момент, за която подсъдимият
следва да бъде признат за виновен, е 1,6 на хиляда.
В обобщение,
на база на приетата по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол
от водача, поради което и настоящият състав приема, че количеството на алкохол
в кръвта на подсъдимия е надлежно доказано.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда
в движение лекия автомобил и го придвижва в пространството, но въпреки това от
волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то, след като е
употребил алкохол.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението,
в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от двеста до хиляда лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и
наказание „Лишаване от право“.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на подсъдимия
Д., като същият не е лице с висока степен на обществена опасност.
С оглед
горното съдът счита, че следва да определи наказание около минималното
предвидено в закона, а именно - една година „Лишаване от свобода“. Наред с
това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, като ръководен отново от горните съображения, съдът
счита, че конкретният ѝ размер следва да бъде определен на 200 лева.
Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по
чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Д. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
Настоящият
състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно,
доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента
на извършване на деянието подсъдимият Д. не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да
му наложи и наказание „лишаване от право“. Съгласно т.6 б.“б“ от Постановление
№ 1 от 17.01.1983 год. по н.д.№ 8/ 82 год., Пленум на ВС, срокът на лишаване от
право на управление на моторно превозно средство не може да бъде по- кратък от
срока на наложеното наказание лишаване от свобода. При определяне на конкретния
срок, през който подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът отчита,
от една страна, че подсъдимият Д. е сравнително дисциплиниран водач, доколкото
е бил санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП, но последното санкциониране
е било 6 години преди процесното деяние. От друга страна, съдът отчита, че
управлението на МПС след употреба на алкохол потенциално застрашава живота и
здравето на всички участници в движението, както и че в конкретния случай се е
стигнало и до реализиране на ПТП, подсъдимият е избягал от местопроизшествието,
не е спрял при сигнализация със светлинен и звуков сигнал, а след като е
застигнат и спрян, въпреки разпореждането да изчака органите на Пътна полиция,
отново напуска местопроизшествието. Всичко това кара съда да приеме, че
времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността да управлява
МПС, следва да е в размер на осемнадесет месеца, от който период следва да се
приспадне времето, през което Д. е бил лишен от това право по административен
ред на основание чл. 59, ал. 4 НК.
По разноските:
По делото има
сторени разноски, видно от приложените справки-декларации и постановления на
водещия разследването, а и от посоченото в приложението на обвинителния акт –
общият размер на разноските в досъдебната фаза е 249, 67 лева /двеста
четиридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, поради което и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът следва да го осъди да
ги заплати по сметка на ОД на МВР-гр. Бургас На същото основание съдът следва
да осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд- Бургас направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 202 лева /двеста и
два лева/, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - сумата от 5 лева /пет лева/,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
С Присъда №2
от 20.01.2020 г. по н.о.х.д. №160 по описа за 2019 година Районен съд-Царево
правилно се е произнесъл по веществените доказателства и тази част присъдата
следва да бъде потвърдена.
По изложените
съображения и на основание чл. 336, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК и на основание чл. 338 във вр. с чл.
334, т. 6 от НПК съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1:
2: