РЕШЕНИЕ
№. 934
гр. Пловдив, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря марияна георгиева и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 570 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Областна дирекция по безопасност на храните –
Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц.Б., срещу решение № 2265 от
11.12.2019 г., постановено по а.н.д № 6062 по описа за 2019г., на Районен съд –
Пловдив, XVIII – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 170/05.09.2019г. на директор на Областна дирекция по
безопасност на храните - гр.Пловдив, с което на „МП-АГРО 2012“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева на основание чл.166, ал.3 от Закона
за защита на растенията /ЗЗР/ за нарушение на чл.143, т.2 от ЗЗР.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати
съществени процесуални нарушения. Възразява се срещу заключението на районният съд, че в
наказателното постановление липсва датата на извършване на нарушението.
Процесуалният представител на оспорващия поддържа, че датата е посочена още в
първия констативен протокол от проверката, а също така за дата на нарушението
можело да се приеме и датата на внасяне на процесния тор. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на
разноски за юрисконсултска защита.
3. Ответникът по
касационната жалба – „МП-АГРО 2012“ ООД, в отговор поддържа становище за неоснователност
на оспорването и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „МП-АГРО 2012“ ООД срещу НП № 170/05.09.2019г. на директор на Областна
дирекция по безопасност на храните - гр.Пловдив. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 48 от 25.06.2019г., съставен от Д.Г.З.– на
длъжност главен инспектор в ОБДХ – гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното:
На 23.04.2019г. инспектори към отдел „Растителна защита“ при
Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр.Пловдив извършили
проверка в склад за съхранение и търговия за торове, находящ се в с.Марково,
местност „Комсала“, стопанисван от „МП-Агро 2012“ ООД. Проверката била във
връзка с изпълнение на регионален план за контрол на пазара за 2019г. и план за
вземане на проби за съответствие на показателите на торове. В хода на същата
била взета проба от съхранявана в проверения склад партида тор с количество
1500 кг, ЕО тор Зенит NPK 12-12-18+2MgO, за който било констатирано, че е произведен от Novaahris Agrola, Гърция и
пуснат на пазара от „МП-Агро 2012“
ООД. За взетата проба бил съставен констативен протокол №0005948 от
23.04.2019г. Изпитването на пробите било извършено в Централна лаборатория за
химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните
/БАБХ/, Министерство на земеделието, храните и горите, акредитирана да
осъществява дейност по изпитване на суровини и продукти, включително и продукти
за растителна защита и минерални торове. В резултат на изпитването, за което
бил съставен изпитвателен протокол №370/14.05.2019г.,
били установени несъответствия с изискванията на Регламент /ЕО/ 2003/2003 относно съдържащия се в проверените торове магнезиев оксид
и обявеното от производителя Novaahris Agrola, Гърция съдържание по показателите магнезиев оксид и
водоразтворим дикалиев
оксид. БАБХ изразила писмено становище №310/12.06.2019г., в чието заключение
било посочено, че процесният образец, предоставен за изпитване не съответства
на обявеното от производителя съдържание по показатели водоразтворим
дикалиев оксид и магнезиев оксид, като по отношение
съдържанието на магнезиев оксид не отговаря на минималните изисквания на
Регламент /ЕО/ № 2003/2003.
Въз основа на установеното несъответствие на 17.06.2019г.
била извършена втора проверка, в хода на която проверяващият установил налична
в склада една торба тор от вида, от който била взета пробата при първата
проверка. Въз основа на констатциите по време на
двете проверки, извършеното изпитване и писменото становище на БАБХ, било
установено, че „МП-Агро 2012“ ООД е нарушило разпоредбата
на чл.143, т.2 от ЗЗР.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 166, ал. 3 от ЗЗР е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 1900 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта и
пояснява, че при първата проверка е взел проба от 8 бр. торби с тор, върху
които е имало етикет „Еко тор Занит“. Маркировката
„ЕО тор“ била върху оригиналната опаковка, която не била на български език.
Отделно бил поставен и етикет на български език, на който също имало означение
„ЕО тор“. Този етикет отговарял по
съдържание на оригиналната опакова.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в
хода на административното наказване са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които засягат правото на
защита на нарушителя и представляват самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Противно на твърденията на
оспорващия, дата на административното нарушение не се открива нито в
наказателното постановление, нито в съставените АУАН и констативни протоколи.
Това обстоятелство намира своето логично обяснение предвид липсата на ясно и
еднозначно описание на нарушението и на неговите съставомерни
елементи. Както правилно е отбелязал районният съд, нарушението е описано
единствено с цитирането на чл.143, т.2 от ЗЗР. Тази разпоредба забранява
поставянето на маркировка "ЕО ТОР" на продукт, който не отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003. От друга
страна в наказателното постановление е записано, че процесният тор е произведен
в Гърция, но пуснат на пазара от „МП-Агро 2012“ ООД. Най – сетне
последното дружество е наказано на основание чл. 166, ал. 3 от ЗЗР, който
определя размера на наказанието за юридическите лица, но не и състава на
конкретното инкриминирано деяние. Тази разпоредба е препращаща и следва да бъде
обвързана към ал. 1 или ал. 2 на същия текст, които съдържат хипотезите на
различни паравонарушения.
В случая датата на извършване на
нарушението се явява пряко обусловена от характера на изпълнителното деяние – внос, въвеждане, пускането на пазара,
употребата и съхранението с цел пускане на пазара или поставяне на маркировка,
респ. неспазване на правилата за етикетиране (чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР вр. чл. 141, чл. 142 и чл. 143 от ЗЗР). При липсата на яснота
за изпълнителното деяние остава съвършено неясна и датата на нарушението. Ефектът
от допуснатия порок се разкрива и в колебанията на защитната теза на касатора, който от една страна сочи като дата на
нарушението вноса на стоката (по преписката липсват данни, коя е тази дата), а
от друга - датата на първия констативен протокол (23.04.2019 г.), в който
липсват данни за извършено административно нарушение. Такива се съдържат в
констативните протоколи от дата 17.06.2019г. и 25.06.2019г., но единствено чрез
вписване на текста: „несъответствие с изискванията на Рег. 2003/2003 …“ и поставената
забрана за поставянето на маркировка в нарушение на чл. 143, т. 2 от ЗЗР. В този аспект
наказващият орган не е установил датата, на която партидата е пусната на
пазара, с което е останал недоказан и съществен елемент от състава на
нарушението. Императивите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изискват в хода на административнонаказателното производство последователно и
непротиворечиво да бъде описано нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, датата и мястото, където е извършено, законните разпоредби, които са
били нарушени виновно и вида и размера на наказанието.
Противоречието в правната и
фактическата квалификация на нарушението поставя пречка пред съдебния контрол
по същество, тъй като волята на наказващия орган не следва да бъде извеждана по
пътя на предположенията. В случая наказващият орган е допуснал нарушение от
категорията на съществените, което пряко рефлектира върху правото на дееца да
разбере с кои свои действия е извършил нарушението, кои забрани е пренебрегнал
и каква е предвидената за нарушението санкция, респ. и възможността му да
организиран защитата си. Хипотезата
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска по изключение, най-късно до издаването на
наказателното постановление, да бъдат отстранени допуснати нередовности
в акта за установяване на административното нарушение, но това не е сторено.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222,
ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 363 лева за адвокатска защита пред
касационната инстанция. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
11. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2265 от 11.12.2019 г.,
постановено по а.н.д № 6062 по описа за 2019 г., на Районен съд - Пловдив XVIII
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив
да заплати на „МП-АГРО 2012“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя М.П.И., сумата от 363 (триста
шестдесет и три) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.