Решение по дело №1153/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 26
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 25 февруари 2019 г.)
Съдия: Татяна Гьонева Коева
Дело: 20185500601153
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

 

Номер 26                            25 февруари Година 2019     Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                

Старозагорският окръжен съд                                  Наказателно отделение

Дванадесети декември                              Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                 

 

Секретар  Ваня Иванова

Прокурор Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело номер 1153 по описа за 2018 година

 

          Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв.А.Д., в качеството му на защитник на осъдения И.М.К., против Присъда №91/11.06.2018г., постановена по НОХД №3330/2017г. по описа на Старозагорски районен съд.

Със същата подсъдимият И.М. е признат за виновен в това, че на 01.03.2016 г., в гр. Стара Загора, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***”, модел „***”, рег. № ***, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление - с Наказателно постановление № 15-1228-000756/08.04.2015 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Стара Загора, връчено на 10.08.2015 г., влязло в сила на 18.08.2015 г.,  поради което и на основание чл.343в, ал.2, във връзка с чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК,  е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от  една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим, като на основание чл.343в, ал.2, във връзка с чл.54, във връзка с чл.47, ал.1 от НК му е наложено и наказание „Глоба” в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, която да плати по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора в полза на бюджета на съдебната власт.

 

         Във въззивната жалба се сочи, че постановената присъда е неправилна  във всичките й части.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Относно размера на наложеното наказание, предоставя на съда, с оглед събраните в съдебно заседание добри характеристични данни за подсъдимия.

 

В хода на въззивното производство жалбоподателят оттегли пълномощията от адв. А.Д. поради разминавания в линията на защита. Ето защо и с оглед задължителното участие на защитник, доколкото към момента К. търпи наказание лишаване от свобода му беше назначен служебен защитник.

 

Служебният защитник на подсъдимия – адв.А.М. изразява становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Отправя искане делото да бъде върнато на Старозагорски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като мотивите на съда са схематични, поради което може да се приеме, че липсват такива. Второто й искане е да се коригира размера на наложеното наказание, като се съобразят събрани по делото доказателства, включително и тези, изложени пред въззивната инстанция. Моли съда да измени присъдата и да намали наложеното наказание, като се определи първоначално наказание „лишаване от свобода“ в размер вместо на две години, на една година и четири месеца.

 

Подсъдимият И.М.К. моли съда да намали размера на наказанието му, тъй като има семейство, за което желае да се грижи, както и бизнес, който е нужно да управлява.

 

В последната си дума подсъдимият И.М.К. моли съда да намали присъдата му.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Подсъдимият И.М.К. е предаден на съд за престъпление по чл.343в ал.2 НК – за това, че на 01.03.2016 г., в гр. Стара Загора, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***”, модел „***”, рег. № ***, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление - с Наказателно постановление № 15-1228-000756/08.04.2015 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Стара Загора, връчено на 10.08.2015 г., влязло в сила на 18.08.2015 г.

Производството пред Старозагорски районен съд се е провело по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият И.К. е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и е дал съгласие съдът да не събира доказателства за същите. Съответно, като се убедил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните по ДП доказателства, съдът на основание чл.373 ал.4 НПК е обявил, че ще ползва същото при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за изложените в обвинителния акт факти.

В първоинстанционното производство, както и в настоящето такова, са разпитани поисканите от жалбоподателя свидетели, установяващи характеристични данни. Пред Старозагорски районен съд е бил разпитан кметът на с. Ракитница М. Г., който е установил, че К. е спонсорирал снегопочистването в селото, както и озвучаването на два празника. Във въззивното производство беше разпитан кметът на с. Старозагорски минерални бани С.С., който установява, че неколкократно И.К. е предоставял помощ на кметството при организиране на събора „Богородична стъпка“, при това трудът му е бил доброволен.

 

Въпреки че подсъдимият К. не поддържа оплакването на служебния си защитник за липса на мотиви, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че това оплакване се явява несъстоятелно. Районният съд е изложил подробни съображения за това кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателства, както и защо деянието е съставомерно от обективна и субективна страна по текста на чл.343в ал.2 НК. Изключително внимателно съдът се е занимал и с индивидуализацията на наказанието, като е обсъдил, освен установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, така и липсата на такива, обуславящи прилагането на чл.55 НК.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с така изложеното, като намира, че на добрите характеристични данни на жалбоподателя е отдадена нужната тежест. На това обстоятелство обаче противостои изключително недисциплинираното поведение на подсъдимия като водач на МПС, установено с представената справка от КАТ. Извършените от същия нарушения на правилата за движение по пътищата /включително е многократно управление на МПС с превишена скорост/ са довели до загуба на всички контролни точки и до отнемане на свидетелството му за правоуправление. Вместо незабавно да вземе мерки за придобиване на правоспособност, жалбоподателят е продължил, въпреки санкционирането му по административен ред, да управлява автомобил. За това си поведение също е наказван неколкократно – първо на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, след това е осъден условно, а в изпитателния срок е извършил, освен настоящето, още и деянието, предмет на НОХД №34/2016г. по описа на Старозагорски районен съд. Особено показателен за липсата на корекция в противоправното поведение на подсъдимия е фактът, че настоящето деяние е извършил по време на воденото наказателно преследване спрямо него по горното дело.

 

С оглед на всичко изложено, и като има предвид, че по отношение на двете деяния – настоящето и това по НОХД №34/2016г. са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК, въззивният съд намери за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът намира, че същото е отмерено справедливо, държейки сметка за упоритостта на подсъдимия да съобрази поведението си със законовите изисквания, въпреки налаганите и по административен ред, и по НК, наказания.

Изложеното налага присъдата на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №91/11.06.2018г., постановена по НОХД №3330/2017г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

  Решението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                            2.