Р Е Ш Е Н И Е
Номер 970
04.06. 2010 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
наказателен
състав
На двадесет и първи май 2010
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ЯНА КОЛЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Марина Димова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Колева
административно-наказателно дело номер 1488 по описа за 2010година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по повод постъпилата жалба от И.С. З., ЕГН **********,***, ***********
против наказателно постановление № 22-0000236 от 24.03.2010г. на Началник на
Областен отдел „КД-ДАИ” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.40 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на основание чл.105 от Закона за автомобилните превози е
наложена глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.183 ал.3 т.7 от Закона за движение по
пътищата му е наложена глоба в размер на 30 лв.
Жалбоподателят не се явява в
съдебно заседание, в жалбата си твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Не ангажира доказателства.
Представителят на наказващия
орган моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Ангажира
доказателства.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима в частта, с която е
обжалвано наказанието глоба, наложено на основание чл.95 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП не
подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50
лв. Нормата
на чл.189,ал.5 от ЗДвП противоречи на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧ, защото по
същество лишава гражданите от правото им да обжалват пред съд административен
акт -наказателно постановление,с който се засягат техни права и законни
интереси. Настоящият състав счита,че със забраната на чл.189,ал.5 от ЗДвП да се
обжалват наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв.
включително, се нарушава правото на защита на гражданите, прокламирано в чл. 56
от Конституцията, което е едно от основните конституционни права на гражданите
и има особено голямо значение в демократичната правова държава. Задължение за
държавата съгласно чл.13 от ЕКПЧ е чрез законодателството и прилагането на
законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените
си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен
елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да
защитават правата си чрез подаване на жалба срещу незаконосъобразни актове на
администрацията, които нарушават или застрашават техните права и законни
интереси. На следващо място разпоредбата на чл.189,ал.5 от ЗДвП нарушава и
чл.47 и чл.52,т.1 от Хартата за основните права на ЕС. Ето защо настоящият
състав намира,че на основание чл.5,ал.4 от Конституцията на Р България следва
да се последните две норми като се признае на жалбоподателя правото да обжалва
наложената му с наказателното постановление административна санкция в размер на
30лв., въпреки забраната на чл.189,ал.5 от ЗДвП.
След преценка на събраните по делото доказателства
от правна и фактическа страна, Съдът намира за установено следното:
На 01.03.2010г. служителите Д.В.Ш. и С.И.В.–
инспектори към ОО “КД-ДАИ” – Бургас в гр.Бургас, на бул.”Демокрация”, до бл.117,
около 16,05ч. извършили проверка на водача, управляващ лек таксиметров
автомобил “Шевролет”, с ДК№ А 2376 ВТ, извършващ таксиметрова дейност с открита
табела такси и включен ЕТАФП, като са констатирали следните нарушения: водачът
няма открит пътен лист в пътна книжка № 000097 и монтираната допълнително АГУ в
автомобила с № ********* от 12.09.2006г. не е преминал периодичен технически
преглед от 12.09.2007г. Автомобилът е собственост на „Евролиз Ауто” АД.
При така установената фактическа обстановка е
съставен акт за нарушение № 089521 от 01.03.2010г., който е подписан от
актосъставителя и свидетеля и е предявен и подписан от жалбоподателя, който не
е вписал възражения. В акта за нарушение са посочени за нарушени чл.40 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. и чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на съставения акт за нарушение е издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на чл.40 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999г. на основание чл.105 от Закона за автомобилните превози е
наложена глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.183 ал.3 т.7 от Закона за движение по
пътищата му е наложена глоба в размер на 30 лв.
В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
По същество жалбата е частично основателна.
Показанията на актосъставителя изцяло потвърждават
описаната в акта за нарушение и наказателното постановление фактическа
обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя.
От така установената фактическа обстановка
безспорно се установява, че на 01.03.2010г. в гр.Бургас, на бул.”Демокрация”,
до бл.117, около 16,05ч. жалбоподателят
е извършвал таксиметрова дейност с лек
таксиметров автомобил “Шевролет”, с ДК№ А 2376 ВТ, без открит пътен лист в
пътна книжка № 000097. С това деяние е нарушил чл.105
от Закона за автомобилните превози
вр. с чл.40 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. съгласно които водачът е длъжен да попълва редовно
и точно пътната книжка, датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките
от 10 се записват задължително с нула отпред.
Досежно размера на наложеното наказание
административно-наказателната разпоредба на чл.105 от ЗАвтП предвижда наказание
–глоба в размер от 100 до 200 лв. С
наказателното постановление е определена санкция в максимален размер, която
Съдът счита че не е съобразена с имущественото положение на жалбоподателя,
тежестта на извършеното нарушение, поради което следва да бъде намалена до
100лв.
Относно второто нарушение безспорно се установява,
че на 01.03.2010г. в гр.Бургас, на бул.”Демокрация”, до бл.117, около
16,05ч. жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност с лек
таксиметров автомобил “Шевролет”, с ДК№ А 2376 ВТ с монтираната допълнително АГУ в автомобила с №
********* от 12.09.2006г. без да е преминал периодичен технически преглед от
12.09.2007г. Правната квалификация е чл.183 ал.3 т.7 от
Закона за движение по пътищата вр. с чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно които административно наказателна
отговорност носи лицето, което управлява превозно средство с неизправности
или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението. По делото не се установи, че монтираната в
автомобила газова уредба е неизправна, а само че не е преминала технически
преглед. Административно-наказателните разпоредби не следва да се тълкуват
разширително и в този смисъл Съдът счита, че фактическата обстановка не
съответства на направената правна квалификация. Поради изложените съображения
наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и
следва да бъде отменено в тази му част.
Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 22-0000236 от 24.03.2010г. на Началник на Областен отдел „КД-ДАИ”
гр.Бургас, с което на И.С. З., ЕГН **********,***, ***, в частта в която за
нарушение на чл.40 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на основание чл.105 от
Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 200лв. като я
НАМАЛЯ до 100лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000236 от 24.03.2010г.
на Началник на Областен отдел „КД-ДАИ” гр.Бургас, с което на И.С. З., ЕГН **********,***,
***, в частта в която за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.183 ал.3 т.7 от Закона за движение по пътищата му е
наложена глоба в размер на 30 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред
Административен съд-гр.Бургас в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Д.