Решение по дело №2877/2019 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

гр. К., 04.11.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия в публично заседание  на 04.11.2019 година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2877 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданско дело № 2877/2019 г. по описа на РС- К. е образувано по молба с правно основание в чл. 12 от ЗЗДН.

Молителят  твърди, че  ответникът  С.И.А. е негов син. И двамата живеел и в гр. Н., но на различни адреси. Сочи, че докато бил в болницата за лечение, синът му влязъл в дома му, започнал да чупи и да изхвърля покъщнината му, като не му позволил да се прибере вкъщи. Синът му, докато той бил в болницата, направил ограда в двора и некой не можело да влезе. Твърди, че когато го изписали, на 19.10.2019 г., искал да се прибере, но синът му излязъл от къщата и посегнал да го бие, да го заплашва, че ще го убие и нямало да го пусне в двора. Твърди, че викал полиция, но нищо не могли да направят. Сочи, че имал документи за собственост на къщата, имал мебели и техника в нея, но всичко било изхвърлено и изпочупено от сина му.

Твърди, че досега неговата внучка А.С.И. живеела при него с мъжа си и трите си деца, без да му създава проблеми, но в момента била на страната на баща си С.И.А..

Моли съда да му наложи мярка за защита от домашно насилие от страна на сина му С.И.А., а именно забрана на извършителя да го приближава, да приближава неговото жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих за срок от 1 година. Моли съда А.С.И. да бъде изведена от къщата му, заедно с нейното семейство.

На осн. чл. 18 ал.1 от ЗЗДН прави искане да бъде издадена заповед за незабавна защита.

 

В откритото съдебно заседание молителят  И.А.А. и ответниците

С.И.А. и А.С.И. се явяват лично.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно по делото се установи, че молителя и ответник са баща и син.

В декларация по чл. 9 от ЗЗДН, приложена по делото,  молителят  твърди, че на дата 19.10.2019 г., когато го изписали от болницата, където бил за лечение,  искал да се прибере, но синът му излязъл от къщата и посегнал да го бие, да го заплашва, че ще го убие и че нямало да го пусне в двора. Твърди, че извикал полиция, но нищо не могли да направят. Сочи, че имал документи за собственост на къщата, имал мебели и техника в нея, но всичко било изхвърлено и изпочупено от сина му. Твърди, че неговата внучка била настроена срещу него от ответника С.А..

От приложената по делото справка за съдимост, рег. № **** от ****2019 г., изд. от Бюро за съдимост на РС-К., се установява, че  лицето С.И.А.  е осъждано по НОХД ******** г., реабилитиран.

 

По делото са събрани гласни доказателства:

От показанията на свидетел И.И. М., водим от молителя и негов зет, желае да свидетелства, се установява, че И. след като излязъл от болницата, като се прибрал пред дома си, видял, че  пред къщата имало мебели.  А. посочила С. с пръст, че е направил това. Твърди, че не знае дали С. тормозил И.. В момента И. живеел при него, защото багажът му бил изваден от неговата къща и се страхувал  да се прибере. С. имал къща и в нея живеел. А. и И. преди се разбирали, сега незнае.

На осн. чл. 176 съдът зададе въпроси на  А.С.И.. Същата заяви, че сега продължава  да живее в къщата на дядо си, грижила се за него и бабата преди да почине. Твърди, че  С. не бил счупил  шкафа, той бил много стар, искала да подрежда,  но всичко излязло от шкафа.

 

От така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на ответника С.И.А. съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие по ЗЗДН е основателна и доказана.

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗЗДН и чл. 8, т.1 ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните се намират в родствена връзка, същите са  баща и син  и съществува правна възможност да се търси защита по предвидения в ЗЗДН ред.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.

            Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителят  следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН, са доказани и от разпита на водения от молителя свидетел. Показанията съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, същите дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката са логични, непротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, които се намират в тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят по делото, чрез предвидените в ГПК и ЗЗДН доказателствени способи да проведе пълно и главно доказване, въз основа на което да може да се направи еднозначен извод за осъществяване от посочения автор на твърдения акт на домашно насилие и при твърдения механизъм на извършване и последици.

Съответно, за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от молителя.

Съдът приема, че в хода на настоящото производство от събраните писмени и гласни доказателства беше установено по един безспорен и категоричен начин, че ответникът С.И.А. е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителя, както и, че именно той е автор на твърдения в молбата акт на домашно насилие.  С тези си действия той е нанесъл описания от молителя вредоносен ефект върху здравето и психиката му.

При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че поведението на ответника към  неговия  баща, може да се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответникът да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.

Поведението на ответника на 19.10.2019 г. представлява  психическо и физическо домашно насилие спрямо молителя. Искането за налагане на мярка за защита е основателно.  С.И.А. следва да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава дома му и местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца. От упражненото  физическо и психическо насилие не са настъпили последици, създаващи сериозна опасност за физическото или психическото здраве на молителя. Няма основание за насочване на молителя или на ответника към специализирани програми за пострадали от насилие лица или за извършители на домашно насилие.  

 

По отношение на ответника А.С.И. съдът счита, че молбата за защита от домашно насилие по ЗЗДН е неоснователна и недоказана.

По смисъла на закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (чл. 2 ЗЗДН). За съда е безспорно, че със закона се дава защита срещу агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадало лице.

Настоящият съдебен счита, че не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие, т.е. не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие. По делото липсват доказателства, успешно обосноваващи изводите на решаващия състав за реализиран спрямо молителя  акт на домашно насилие от А.С.И., имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В обстоятелствената част на молбата за защита от домашно насилие се излагат твърдения, че ответницата А.С.И. била настроена от баща си С.И.А. против молителя,  но не са налице конкретни действия, които тя да е извършила и които да влизат в обхвата на мерките за защита по ЗЗДН. Освен това в самата искова молба молителят сочи, че  А. живеела при него с мъжа си  и трите си деца, без да му създава проблеми.

 Конфликтните отношения между страните по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по евентуален спор за  имущество.

Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН, е да даде адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове. В противен случай вместо да предостави закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.

При тази съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на съдебен състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителя  от страна на ответника А.С.И., не е извършен. Касае за възникнал домашен /битов/ инцидент, който не може да бъде определен като домашно насилие.

 

На осн. чл. 5, ал.3 от ЗЗДН на ответника С.И.А. следва да се наложи глоба в размер на 200,00 лева /двеста лева/.

Ответникът С.И.А. следва да заплати на молителя И.А.А. направените по делото съдебни разноски за един адвокат в размер на 200,00 лв.

Ответникът С.И.А. следва да заплати държавна такса от 25.00лева /двадесет и пет лева/ по сметка на Районен съд- К..

 

Водим от гореизложеното, съдът

                                                              Р  Е  Ш  И :

              

ПРИЗНАВА за установено че на 19.10.2019 г.  в град Н., кв. „*********“ ***С.И.А.,  ЕГН ********** ***  е извършил спрямо И.А.А., ЕГН ********** ***, действия, представляващи домашно насилие.

 

ЗАДЪЛЖАВА С.И.А.,  ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.А.А., ЕГН **********.

 

ЗАДЪЛЖАВА С.И.А.,  ЕГН ********** да не приближава жилището на пострадалия И.А.А., ЕГН ********** на адрес *** за срок от 6  /шест/ месеца.

 

ЗАДЪЛЖАВА С.И.А.,  ЕГН ********** да не приближава местата за социални контакти и отдих на пострадалия И.А.А., ЕГН ********** за срок от 6 /шест/ месеца.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

 

            ОСЪЖДА С.И.А.,  ЕГН ********** ***   да заплати  на И.А.А., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 200,00  лева /двеста лева и нула стотинки/.

 

ОСЪЖДА С.И.А.,  ЕГН ********** ***   да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. ГЛОБА в размер на 200,00 лева /двеста лева и нула стотинки/ и държавна такса в размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева и нула стотинки/.

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на И.А.А., ЕГН ********** *** за издаване заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие срещу А.С.И., ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана.

ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на А.С.И., ЕГН ********** *** и да бъдат наложени мерки по чл. 5 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДН.

 

КОПИЕ от заповедта и решението да се връчат на РУ-Полиция К. и на страните.

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от обявяването му пред ОС-С.

 

                                                                    

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: