Решение по дело №116/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І /Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.118, ал.1, във вр. чл.117, ал.3 и във вр. с ал.1, т.2, б.„в“ от КСО.

Образувано е по жалба от В. В. С., с [ЕГН] и с посочен в жалбата постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, община [област], [област], против Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, за събиране на сума, в размер на *** лева, по Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год., в т.ч.: главница – *** лева и лихва – *** лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения за това, като сочи, че директорът на ТП на НОИ - Кърджали е постановил обжалваното решение след непълен анализ и едностранно обсъждане на доказателствата по преписката, с което изцяло и неоснователно е кредитирал незаконосъобразните изводи на длъжностното лице, на което е възложено контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, изложени в обжалваното пред него Разпореждане №РО-5-**********/08.01.2024 год. и че също така, неправилно и своеволно е тълкувал императивните разпоредби на закона. Жалбоподателят твърди, че в мотивите на обжалваното решение административният орган неправилно е приел, че решения №94 и №95 от 11.05.2023 год. и решение №245 от 16.05.2023 год., постановени от СЛКК *** към *** ЕООД [населено място], са връчени на всички заинтересовани лица, съответно са влезли в законна сила, като според жалбоподателя, директорът на ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО и на база влезли в сила решения на СЛКК, описани по-горе, за отменени болнични листове с №***, №*** и №***, за лицата Ш. О. Х., П. Ф. Г. и Е. Х. Р., той следва да възстанови паричното обезщетение, заедно със законната лихва, съгласно чл.113 от КСО. Излага подробни съображения относно имуществената отговорност, разписана в чл.110, ал.1, т.1 от КСО и предпоставките за нейното реализиране, като сочи, че по реда на чл.110, ал.3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет, съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал.1 на същия член и по създадения специален административен ред се ангажира отговорността на физическите или юридическите лица, които са причинили щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че напълно неясно за него е в какво качество следва да плати сумата по Ревизионния акт за начет №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. С оглед тези съображения, с жалбата моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспореното Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-08-01492068/08.01.2024 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, за събиране на суми по Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01461039/14.11.2023 год., като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят В. В. С., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [жк], ***, община [област], [област], се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат М. С. от Адвокатска колегия – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отделно твърди, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че д-р В. В. С. осъществява дейност и практикува като лекар, а именно като ЕТ „***“ и че същият е регистриран по търговския регистър и цялата му дейност се води по БУЛСТАТ. В тази връзка счита, че напълно неясен остава въпросът защо трябва да бъдат възстановени сумите от физическото лице В. В. С., а не от ЕТ „***“. На следващо счита, че при издаването на процесните болнични листове не са нарушени нормативни актове, както и че липсват доказателства решенията на СЛКК за отмяна на тези болнични листове, да са връчвани на д-р С. или същия да е уведомяван за тях. Моли съда да отмени оспорения административен акт и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, представлява се от редовно упълномощения процесуален представител – ср.юрк. З. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Намира, че решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановено при изяснена фактическа обстановка и че ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали законосъобразно е приел, че д-р В. С. следва да възстанови паричните обезщетения, ведно със законната лихва, предвид обстоятелството, че са налице влезли в сила решение на ЛКК, с които се отменят болнични листове №***, №*** и №***. Моли също така, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която развива подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждането за събиране на сумите по ревизионен акт за начет, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Счита, че в административното производство по съставяне на ревизионния акт за начет не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи и ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на разпореждането. Намира, че последното е издадено при изяснена фактическа обстановка, както и при правилно приложение на материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила. В писмената защита се моли, като се има предвид изложеното и съображенията, съдържащи се в обжалвания административен акт, да бъде отхвърлена жалбата на В. В. С., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е получено от упълномощено от жалбоподателя В. В. С. трето лице, срещу подпис, на датата 06.03.2024 год., което обстоятелство собственоръчно е отбелязано от пълномощника – В. С., на задната страница на съпроводително писмо с Изх.№1012-08-71#2 от 01.03.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.14, стр.2/, към което е било приложено и решението. Жалбата е подадена направо в Административен съд – Кърджали, на датата 20.03.2024 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№821 от 20.03.2024 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.2/, т.е. същата е подадена на 14-ия /четиринадесетия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По административната преписка е приложено писмо/сигнал/ с Изх.№1056-08-204 от 14.08.2023 год., изготвен от началник сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано до началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали/л.40/, с което е поискано да се състави ревизионен акт за начет на лечебното заведение ЕТ „***“, за възстановяване на изплатени парични обезщетения по болнични листове за временна неработоспособност, в размер на *** лева. В тази връзка в сигнала е посочено, че лечебното заведение е издало болнични листове, както следва: БЛ №***, издаден на Ш. О. Х., с [ЕГН], за периода от *** год. до *** год., БЛ №***, издаден на П. Ф. Г., с [ЕГН], за периода от *** год. до *** год. и БЛ №***, издаден на Е. Х. Р., [ЕГН], за периода от *** год. до *** год., които болнични листове, след подадени жалби от директора на ТП на НОИ – Кърджали, били отменени с решения на *** ЛКК към *** ЕООД [населено място].

По административната преписка са представени и приети като доказателства по делото писмените документи, удостоверяващи изложеното в сигнала на началник сектор „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Кърджали – Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/, с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 30.03.2023 год./л.71/, представено от „***“ ЕООД, ЕИК ***, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №***/л.59/, издаден на 08.03.2023 год. от ЕТ „***“, на лицето Ш. О. Х., с период на временната неработоспособност от *** год. до *** год.; Удостоверение с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 30.03.2023 год./л.69/, представено от „***“ ЕАД, ЕИК ***, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №***/л.46/, издаден на 20.03.2023 год. от ЕТ „***“, на лицето Е. Х. Р., с период на временната неработоспособност от *** год. до *** год.; Удостоверение с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 05.04.2023 год./л.67/, представено от „***“ ЕООД, ЕИК ***, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №***/л.52/, издаден на 07.03.2023 год. от ЕТ „***“, на лицето П. Ф. Г., с период на временната неработоспособност от *** год. до *** год. Представени са и са приети като доказателство три броя справки за изплатени суми по ЕГН и топове на документи/л.68, л.70, л.72/, видно от които, заявените с описаните по-горе удостоверения парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са били изплатени на всяко едно от посочените лица в съответния дневен размер.

По административната преписка е приложен и приет като доказателство по делото Констативен протокол №МК-5-08-01339193 от 18.04.2023 год./л.61/, съставен от д-р С. Д. Б. - лекар, *** при ТП на НОИ – Кърджали, за извършена проверка на лечебното заведение ЕТ „***“, относно правилно издаване на болнични листове за временна неработоспособност и тяхната медицинска аргументация. В същия констативен протокол е отразено, че в хода на проверката били представени 8/осем/ броя амбулаторни листове по издадени болнични листове на осем лица, описани в протокола, сред които и лицата Ш. О. Х., с [ЕГН], П. Ф. Г., с [ЕГН] и Е. Х. Р., с [ЕГН], при което било констатирано, че в четири от амбулаторните листове няма назначени изследвания, като в терапия било посочено „получил екземпляр от амбулаторния лист“. В протокола е възпроизведено съдържанието на чл.23, ал.1, т.1 и т.2, б.„а“ от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и е отразено, че тъй като в представените амбулаторни листове на Ш. О. Х., Е. Х. Р., Ю. Н. Ф. и П. Ф. Г. липсват посочени обективни данни за издаване на болничния лист, ще бъдат предприети действия по тяхното обжалване по реда на чл.112, ал.1 от Закона за здравето.

Към административната преписка са приложени три решения на Специализирана лекарска консултативна комисия *** към *** ЕООД [населено място], постановени по повод подадени от директора на ТП на НОИ – Кърджали жалби, с които са били оспорени издадените от ЕТ „***“ болнични листове на лицата Ш. О. Х., Е. Х. Р. и П. Ф. Г., като с Решение №94 от 11.05.2023 год./л.44/ е отменен болничен лист №*** от 20.03.2023 год., с Решение №95 от 11.05.2023 год./л.57/ е отменен БЛ №*** от 08.03.2023 год. и с Решение №245 от 16.05.2023 год./л.51/ е отменен БЛ №*** от 07.03.2023 година.

Във връзка с горното и по повод сигнала на началник сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ – Кърджали е издадена Заповед №ЗР-5-08-********* от 14.08.2023 год. на За ръководител на ТП на НОИ – Кърджали/л.59/, с която, на основание чл.107 от Кодекса за социално осигуряване и чл.11, ал.1 от Инструкция №1 от 3.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване, във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза, на В. В. С., [ЕГН], от контролен орган на ТП на НОИ – Р. Ю. М. – ***, за извършването на която ревизия е определен срок от 20 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. Тази заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване, е връчена на ревизираното лице, срещу подпис, на датата 14.11.2023 година.

Така разпоредената ревизия е приключила със съставянето на Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. на *** при ТП на НОИ - Кърджали - Р. Ю. М./л.33/, неразделна част от който е и представения по делото анализ към ревизионния акт/л.34/, с който ревизионен акт, жалбоподателят е бил начетен за сумата общо в размер на *** лева, от която главница, в размер на *** лева и лихва, начислена до 14.11.2023 год., в размер на *** лева, представляваща неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. В анализа към РА, най-напред е възпроизведено съдържанието на описания по-горе Констативен протокол №МК-5-08-01339193 от 18.04.2023 год. на лекаря, *** при ТП на НОИ – Кърджали, а по-нататък в същия, поединично са описани жалбите на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с които са били оспорени издадените от ЕТ „***“ болнични листове №***, №*** и №***, както и постановените, по повод тези жалби, решения на Специализирана лекарска консултативна комисия/СЛКК/ *** към *** ЕООД [населено място], за отмяна на цитираните болнични листове, поради „не назначаване на медицински изследвания и консултация със съответния специалист, необстойно извършен клиничен преглед“. По-нататък в анализа към РА е описано, че до Регионална здравна инспекция – [област] е било направено запитване, с Изх.№1030-08-858 от 15.08.2023 год., относно това, дали цитираните по-горе решения, постановени от СЛКК *** към *** ЕООД [населено място], са били връчени на всички заинтересовани лица и на кои дати, както и дали е изтекъл законно установеният срок за обжалване и влязло ли е в законна сила всяко едно от тези решения. Описан е и отговора на РЗИ – [област], постъпил с Вх.№1030-08-858#1/12.10.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, според който, за всяко едно решение е било уведомено съответното заинтересовано лице с посочване на датата, на която е станало това, като в анализа е посочено, че същите не са били обжалвани от заинтересованите лица. На основание гореизложените факти и обстоятелства и съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО, от контролния орган извършващ ревизията е прието, че д-р В. С. В. следва да възстанови изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност, заедно със законната лихва, съгласно чл.113 от КСО, като към така съставения РА е приложена и справка за неправомерно изплатените парични обезщетения и помощи/л.35/, отразяваща издадените на лицата Ш. О. Х., [ЕГН], П. Ф. Г., с [ЕГН] и Е. Х. Р., с [ЕГН], болнични листове с посочен брой дни обезщетение в месеца, за който се отнасят, изплатените суми по тях, представляваща главница, начислената лихва върху тази главница и датата от която се начислявала същата, както и нарушените, според контролния орган, разпоредби.

Екземпляр от този Ревизионен акт за начет с №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. на *** при ТП на НОИ – Кърджали, ведно с анализа към РА, е изпратен на жалбоподателя В. В. С., със съпроводително писмо Изх.№1029-08-1846 от 17.11.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32/, като същото е получено от жалбоподателя лично, срещу подпис, на датата 22.12.2023 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.32,стр.2/, като по делото няма данни срещу установения начет и констатациите, които го подкрепят, да е подавано възражение по реда на чл.110, ал.2 от КСО, налагащо изготвянето на мотивирано заключение от контролния орган, извършил ревизията.

Така, за внасяне на сумата по горния ревизионен акт за начет, с Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали/л.30/, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят В. В. С. да внесе на сумата, възлизаща общо в размер на *** лева, от която главница, в размер на *** лева и лихва върху главницата, в размер на *** лева.

Това Разпореждане № РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали е било получено от жалбоподателя В. В. С., лично, срещу подпис, на датата 22.01.2024 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ПС - [област]/л.31/.

Против разпореждането е била подадена в срок жалба от него, до директора на ТП на НОИ – [населено място], с Вх.№1012-08-71 от 02.02.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.27/, в която са изложени доводи и съображения, сходни с тези, развити в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство, като е поискано обжалваното Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – [населено място]/л.15-л.17/, с което е отхвърлена жалбата на В. В. С. против Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като видно от административната преписка, преди произнасянето си, във връзка с изложеното в жалбата, административният орган е изискал допълнителни доказателства. В тази връзка, по административната преписка е представено писмо с Изх.№103-08-858#2 от 01.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.25/, адресирано до директора на РЗИ – [област], с което е изискано да се представят заверени копия на всички обратни разписки, с които са били изпратени и връчени решенията на Специализирана лекарска консултативна комисия *** при *** ЕООД на заинтересованите страни и органи, като в отговор на това писмо, с писмо Изх.№08-105-2 от 01.03.2024 год. на РЗИ - [област]/л.18/, на ТП на НОИ – Кърджали са били изпратени така изисканите копия на известията за доставяне/л.18, стр.2 – л.24, стр.2/.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел установените в хода на производството факти и обстоятелства, описани и в коментирания по-горе анализ към РА №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. на *** в ТП на НОИ – Кърджали, като в решението са изложени подробни мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е посочено, че имуществената отговорност по чл.110, ал.1, т.1 от КСО е гражданскоправна, обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения и че по същността си тя е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл.45 от Закона за задълженията и договорите, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Посочено е, че елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.110 от КСО включват вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по фондовете на ДОО или пропусната полза същите да се увеличат, противоправно поведение на физическо или юридическо лице и причинна връзка между първата и втората предпоставка и че отговорността се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи.

В мотивите на решението е прието, че в настоящия случай безспорно се установява наличието на всички елементи на имуществената отговорност по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, като е посочено, че са налице отменени актове на медицинската експертиза, а именно отменен болничен лист №***, №*** и №***, поради нарушение на нормативните изисквания при издаването им, настъпила вреда на държавното обществено осигуряване, както и причинна връзка между настъпилите вреди и отменения акт. В тази връзка е отразено, че при издаване на болничните листове не е спазен чл.23 от ПУОРОМЕРКМЕ и че видно от приложените по административната преписка амбулаторни листове, в съответствие с чл.23, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, лекуващия лекар не е направил преценка на здравословното състояние на лицата и на тяхната работоспособност въз основа на клинични прегледи, не е вписал в амбулаторните листове всички изискуеми реквизити по чл.23, ал.1, т.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, както и че не е налична медицинска документация от проведени изследвания, удостоверяваща заболяване, причинало временна неработоспособност. Според административния орган, от наличните документи не можело да се направи извод, че лицата Ш. О. Х., П. Ф. Г. и Е. Х. Р. са били болни и че същите са имали нужда от отпуск за временна неработоспособност и че към момента на издаване на оспорените болнични листове не е установено и документирано състояние на временна неработоспособност, при която осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи (чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза).

По-нататък в решението е отбелязано, че отговорността за причинените щети по чл.110, ал.1, т.1 от КСО се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца (в случая д-р С.) и настъпилия вредоносен резултат (щета на ДОО) и че нарушението, въз основа на което се ангажира отговорността, трябва да е единственото необходимо и достатъчно условие за настъпване на щетата. Посочено е, че по реда на чл.110, ал.3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет, съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал.1 на същия член и че по създадения специален административен ред се ангажира отговорността на физическите или юридическите лица, които са причинили щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

На следващо място в мотивите е възпроизведено част от съдържанието на чл.23, ал.2 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, като в тази връзка е посочено, че анализът на контролния орган и справката за неправилно изплатените обезщетения са неразделна част от съставения РА за начет и че в случая анализа съдържа достатъчно данни относно правното основание за ангажиране на отговорността на д-р В. С. и произхода на щетата за фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО, с който анализ към РА жалбоподателят бил своевременно запознат, но същият не упражнил правото си на възражения по реда на чл.110, ал.2 от КСО.

По тези съображения, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на установения ред, поради което и с оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„в“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионни актове за начет, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – [населено място], в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и обжалването пред него Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Според разпоредбата на чл.110, ал.3 от КСО за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания, като обжалваното в настоящото производство Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. е издадено именно от такова длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, от което следва, че разпореждането също е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. По аргумент от горецитираната норма на чл.110, ал.3 от КСО следва, че съставения РА за начет и анализ към същия изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането за събирането на сумите, установени с ревизионния акт като неправомерни изплатени разходи от фондовете на ДОО и в тази връзка следва да се посочи, че в приложения като неразделна част от РА анализ са изложени подробно фактическите констатации и изводи на контролния орган, обосноваващи издаването на оспореното разпореждане.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на НОИ - Кърджали на 02.02.2024 год., а решението по повод тази жалба е постановено на 01.03.2024 год., при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„в“ от КСО. Издаденото от директора на ТП на НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му, чрез пълномощник, по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. Предвид горното, по отношение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, настоящия съдебен състав намира, че не са налице отменителните основания по чл.146, т.2 от АПК.

На следващо място, обратно на твърдението в жалбата, от страна на съда не се констатираха съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване оспореното Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали и най-вече в предхождащото го контролно-ревизионното административно производство, развило се при съблюдаване на разпоредбите на Раздел І. Ревизии/чл.6 - чл.26/ от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО.

Съгласно чл. 6 от същата Инструкция, ревизията е съвкупност от действия на контролните органи, насочени към установяване на вземанията на държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.21 от същата, ревизията на органи на медицинската експертиза във връзка с отмяна на издадени от тях актове поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им се извършва при наличие на данни за причинена в резултат на отменените актове щета на държавното обществено осигуряване, като ревизията се извършва по реда на чл.11-14. Според чл.11, ал.1, ал.2 от горецитираната Инструкция, ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.5 на ал.1 от същия текст, като съгласно чл.12, ал.1 от същата, заповедта по чл.11, ал.1 се връчва на ревизираното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице. В случая, ревизията е била надлежно възложена със Заповед №ЗР-5-08-01407942 от 04.08.2023 год. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Кърджали, като цитираната заповед е връчена на 14.11.2023 год. на ревизираното лице, с което е започнало и разпореденото ревизионно производство, по аргумент от чл.13, ал.1 от Инструкцията. Също така, разпоредбата на чл.22, ал.1 от Инструкцията регламентира, че за причинени щети на държавното обществено осигуряване /т.е. при установени в хода на ревизията щети на ДОО, защото такива може и да не бъдат установени/ контролните органи на НОИ съставят на ревизираните лица ревизионен акт за начет, който, съгласно ал.2, ал.3 от същия чл.22, се съставя не по-късно от 7 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, в два еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му по реда на чл.110, ал.4 от КСО. В случая е съставен такъв ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. в предвидените, посочени по-горе срокове, който освен това отговаря на формалните изисквания на чл.23, ал.1 от Инструкцията и към него са изготвени приложенията по ал.2 от същата норма, в т.ч. и анализ към ревизионния акт, който анализ, както се посочи по-горе, всъщност съставлява мотивите на РА, а също така изпълнява и функциите на мотиви за издаването на разпореждането по чл.110, ал.3 от КСО. Екземпляр от съставения Ревизионният акт за начет РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год. на *** в ТП на НОИ – Кърджали и изготвения анализ, като неразделна част от този РА, са надлежно връчени на ревизираното лице, т.е. същото се е запознало с установените при ревизията обстоятелства и съответно, била му е дадена възможност, съгласно чл.110, ал.2 от КСО, респ. чл.26, ал.1 от Инструкцията, в 7-дневен срок от връчването на ревизионния акт за начет и анализа към същия да направи възражения по отразените в него констатации, но такива не са били депозирани и впоследствие е издадено оспореното Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, за събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на проведеното ревизионно производство по издаване на процесния ревизионен акт за начет и постановеното въз основа на него разпореждане за събирането на установените с него щети на държавното обществено осигуряване, не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, т.е. по отношение на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, т.е. по отношение съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на нормата в последното й предложение ясно сочи, че за да се реализира предвидената в тази разпоредба отговорност е нужно кумулативното наличие на следните фактически елементи: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за временна/трайна неработоспособност; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. В тази връзка следва задължително да се посочи, че отговорността по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане/чл.45 от ЗЗД/ и приложение по отношение на нея намират постулатите на този институт по ЗЗД. Касае се за обективна/безвиновна/ отговорност, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намираща приложение само в осигурителните правоотношения.

Така, всъщност спорният по делото въпрос се свежда до това, дали жалбоподателят В. В. С. дължи възстановяване по реда на чл.110, ал.3, във вр. с ал.1, т.1, предл. последно от КСО, вредите, причинени на бюджета на ДОО, след като болничните листове, издадени от ЕТ „***“, са изцяло отменени от *** лекарска консултативна комисия, като въз основа на същите тези болнични листове, на посочените в тях временно неработоспособни лица преди това са били изплатени съответните парични обезщетения.

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователно твърдението, изложено в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, в насока, че за сумите, разпоредени за възстановяване следва да отговаря ЕТ „***“, а не физическото лице д-р В. В. С., тъй като последният осъществявал дейност и практикувал като лекар, като едноличен търговец, регистриран по Търговския закон. Най-напред следва да се посочи, че според чл.8, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за лечебните заведения, лечебни заведения за извънболнична помощ са амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат индивидуална практика за първична медицинска помощ, като според чл.3, ал.2, т.2, предложение първо от същия закон, тези лечебни заведения се учредяват от еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина. На следващо място, законодателят изрично е регламентирал установяването на временната неработоспособност да се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза, като този извод неизменно следва от нормата на чл.101, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/, според която, за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест, се извършва медицинска експертиза. Също така, разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗ повелява, че медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност, а съгласно ал.2 на същия чл.103 от ЗЗ, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК, като следва да се посочи, че абсолютно идентично е съдържанието на чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, както и на чл.3, ал.1 и ал.2 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза/ПУОРОМЕРКМЕ/ - подзаконовия нормативен акт, уреждащ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ). Така, с оглед гореизложеното, в разглеждания случай е ясно, че едноличният търговец – ЕТ „***“ е лечебно заведение по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от Закона за лечебните заведения, в който, като лекар практикува именно жалбоподателят В. В. С., т.е. като орган, извършващ медицинската експертиза на временната неработоспособност, от което се налага и извода, че именно той е имуществено отговорното лице по смисъла на чл.110, ал.1, т.1, предложение последно от КСО, от което следва да се търси възстановяване на твърдените от административния орган щети на фондовете на ДОО.

На следващо място, като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице първата предпоставка по смисъла на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, за търсене на предвидената в тази норма имуществена отговорност – отменени актове на медицинската експертиза, като според процесуалния представител на жалбоподателя тези актове не са били издадени в нарушение на закона, а и освен това се твърди, че решенията, с които процесните болнични листове са били отменени, не са влезнали в законна сила поради това, че не са били връчени на всички заинтересовани страни.

Както вече стана ясно, от ЕТ „***“, в качеството му на лечебно заведение по смисъла на чл.8, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за лечебните заведения, са били издадени следните болнични листове: БЛ №***, издаден на лицето Ш. О. Х., с [ЕГН], за периода от *** год. до *** год., БЛ №***, издаден на П. Ф. Г., с [ЕГН], за период от *** год. до *** год. и БЛ №***, издаден на Е. Х. Р., [ЕГН], за периода от *** год. до *** год., с които е била удостоверена временната неработоспособност на гореизброените лица със съответната поставена диагноза. Всеки един от процесните болнични листове е бил издаден след като на лицата е бил извършен преглед, за което от лекуващия лекар били съставени и съответните амбулаторни листове, също приложени като доказателство по делото. С решения - Решение №94 от 11.05.2023 год., Решение №95 от 11.05.2023 год. и Решение №246 от 16.05.2023 год., Специализирана лекарска консултативна комисия *** при *** ЕООД [населено място], по повод подадени по реда на чл.112, ал.1, т.1 от Закона за здравето жалби от директора на ТП на НОИ – Кърджали и след преглед на наличната медицинска документация, е отменила болничните листове за временна неработоспособност, издадени от ЕТ „***“, като в мотивите към решенията, касаещи отмяната на БЛ №*** и БЛ №***, е посочено, че не е извършен обстоен клиничен преглед и че не е назначено медицинско изследване и консултация със съответния специалист, а в мотивите към решението за отмяна на БЛ №***, е отразено, че не е назначена консултация със специалист, не са назначени изследвания, както и че не е предписана терапия за лечение.

Съдът намира, че така постановените решения на СЛЛК *** и мотивите към тези решение, в съвкупност с наличните по делото доказателства, безспорно установяват обстоятелството, че процесните отменени болнични листове са били издадени в нарушение на нормативните актове, както правилно и напълно обосновано е приел и директорът на ТП на НОИ – Кърджали в мотивите на оспореното решение, предмет на настоящото производство. Легално определение на понятието „временна неработоспособност“ е дадено в §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето/ДР на ЗЗ/ и според същото „временна неработоспособност“ е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението, като следва да се посочи, че този текст е възпроизведен и в чл.6, ал.1 от НМЕ. В тази връзка, настоящият съдебен състав напълно споделя приетото от административния орган в оспореното решение, че медицинската експертиза на временната неработоспособност следва да се извърши задълбочено, отговорно и при спазване на добрата медицинска практика и че в разглеждания случай, извършената от жалбоподателя експертиза, завършила с издаването на отменените болнични листове, не е била достатъчно обстойна, като се е базирала единствено на субективните оплаквания на пациентите, без да се назначават изследвания и терапия. Според чл.7, ал. 1, изр. първо от НМЕ, болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК, а съгласно изр.четвърто от същата норма, клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в амбулаторния лист, съответно в медицинския протокол на ЛКК или във Фиша за медицинско обслужване от спешен екип. Пак в същата връзка, разпоредбата на чл.23, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ регламентира, че при извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) прави преценка на здравословното състояния на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния, като според т.2, б.„а“ от алинея 1 на същия чл.23 от Правилника, лекуващия лекар вписва в амбулаторния лист на болния при всеки преглед данните от анамнезата, обективния статус, направените изследвания, предписаното лечение и диагнозата, както и процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане в случаите на определена такава с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК; епикризите от болничното лечение и талоните с изследванията и консултативните мнения на специалистите се прилагат към АЛ.

Към административната преписка са приложени три броя амбулаторни листове/АЛ/, отнасящи се към издадените болнични листове №***, №*** и №***, като видно от АЛ №*** от 20.03.2023 год. и АЛ №*** от 07.03.2023 год., пациентите са били прегледани от д-р В. С., констатирано е обективно състояние: „***“ и е поставена диагноза „***“, с код МКБ ***, а в приложения АЛ №*** от 08.03.2023 год. е отразено: ***, като при така установеното обективно състояние е поставена диагноза „***“. В изброените по-горе амбулаторни листове обаче, не са отразени резултати от направени изследвания и консултации, а и по делото няма данни и не се твърдят такива да са били назначавани и извършвани на пациентите, като липсва и описана терапия за лечение, а вместо това единствено е посочено, че пациентът е получил екземпляр от АЛ. При това положение, предвид горното, както и с оглед отразеното в мотивите към описаните по-горе решения на *** лекарска консултативна комисия при *** ЕООД [населено място] за отмяна на процесните болнични листове, поради необстойно извършени клинични прегледи, без назначаване на съответните изследвания или консултации със специалист, както и при липсата на назначена терапия, съдът намира, че експертизата на временната неработоспособност, извършена от д-р В. С. и установена с отмените болнични листове, е извършена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на обективни данни, т.е. в случая отмените болнични листове за временна неработоспособност са издадени в нарушение на нормативите на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателя по чл.110, ал.1 от КСО. Тук е мястото да се посочи, че всички решения на Специализирана лекарска консултативна комисия *** при *** ЕООД - Решение №94 от 11.05.2023 год., Решение №95 от 11.05.2023 год. и Решение №246 от 16.05.2023 год., с които са отменени процесните болнични листове, надлежно, с придружителни писма на директора на РЗИ – [област], са били изпратени до всички заинтересовани страни и органи, в т.ч. ТП на НОИ – Кърджали, лицата, които са били освидетелствани, техните работодатели/осигурители/, РЗОК – Кърджали, както и на д-р В. С., като видно от приложените към административната преписка заверени копия от известие за доставяне/л.18, стр.2 – л.24, стр.2/, всички тези съпроводителни писма, съдържащи и решенията на СЛКК *** при *** ЕООД [населено място], са били получени от техните адресати, в т.ч. и от жалбоподателя В. В. С., противно на твърденията на неговия пълномощник в съдебно заседания, че същият не бил уведомяван за отменителните актове на СЛКК. По делото липсват каквито и да са данни, както и твърдения, решенията на *** лекарска консултативна комисия при *** ЕООД [населено място] да са обжалвани пред ТЕЛК, т.е. по реда на чл.112, ал.1, т.2 от ЗЗ, поради което и съдът в настоящия състав намира, че същите са влезнали в сила и представляват стабилни административни актове.

Съдът намира също, че е налице и реализирана щета на фондовете на държавното обществено осигуряване от неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. Както вече се посочи, по делото е безспорно установено, а е и видно от представената към административната преписка справка за неправомерно изплатени парични обезщетения и помощи, неразделна част от ревизионния акт за начет, както и от представените удостоверения/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/ и справки за изплатени суми по ЕГН и типове документи за лицата Ш. О. Х., с [ЕГН], П. Ф. Г., с [ЕГН] и Е. Х. Р., с [ЕГН], че на същите тези лица, по отменените болничните листове с №*** от 07.03.2023 год., №*** от 08.03.2023 год. и №*** от 20.03.2023 год., издадени от ЕТ „***“, са били отпуснати и изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, общо в размер на *** лева. При това положение, съдът намира, че е доказан и вторият елемент от фактическия състав на чл.110, ал.1 от КСО за ангажиране на отговорността на жалбоподателя като орган на медицинската експертиза на временната неработоспособност.

Най-сетне, съдът в настоящия състав намира, че е налице и третата предпоставка - наличие на причинно-следствена връзка между отменените, поради нарушаване на нормативните разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване и настъпилата щета на държавното обществено осигуряване от неправомерно извършени осигурителни разходи и това е така, тъй като удостоверената с отменените болнични листове временна неработоспособност е била законово основание за изплащане на съответното парично обезщетение, доколкото в представените от осигурителите удостоверения/приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 към Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/ относно правото за изплащане на парично обезщетение по всеки един от процесните болничните листове, не са били декларирани правнорелевантни обстоятелства, които да изключват отпускането и изплащането на заявеното парично обезщетения, като изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване представлява неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета на държавното обществено осигуряване.

Така, от всичко изложено по-горе следва извода, че в настоящия случай е изпълнен целия фактически състав на чл.110, ал.1 от КСО и са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя В. В. С., в качеството му лекар, издал болничен лист с №*** от 07.03.2023 год., болничен лист с №*** от 08.03.2023 год. и болничен лист с №*** от 20.03.2023 година.

Предвид изложеното, съдът намира, че Разпореждане № РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали е издадено при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, съответно и оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми, т.е. не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, по отношение на същото.

С оглед всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт - Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона, с оглед на което жалбата против него се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят В. В. С., с адрес: [населено място], [жк], ***, община [област], [област], следва да заплати на Националния осигурителен институт – град София, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, определен от съда на основание чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.

Така, мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. С., с [ЕГН] и с адрес: [населено място], [жк], ***, община [област], [област], против Решение №2153-08-47 от 01.03.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №РО-5-08-01492068 от 08.01.2024 год., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, за събиране на сума, в размер на 1190.81 лева, по Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01461039 от 14.11.2023 год., в т.ч.: главница – 1105.76 лева и лихва – 85.05 лева.

ОСЪЖДА В. В. С., с адрес: [населено място], [жк], ***, община [област], [област], с [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национален осигурителен институт/НОИ/, с адрес - [населено място], [улица], ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от връчването или съобщаването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.