№ 26
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20201110212334 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. СОФИЯ, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ районен съд, деветнадесети наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Силвия Г.а
при секретаря: Валерия Василева
като разгледа докладваното от съдия Г.а НАХД № 12334 по описа за 2020 г.
на СРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на
подадена жалба от К. Н. А. срещу наказателно постановление №42-
1
0001482/28.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) - София, с което на основание чл.93Б, ал.7, т.3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 (петстотин лева) лв. за извършено
нарушение на чл.8, §2, изр.2 от Регл. 561/06, във вр. с чл.4, б. „ж“, второ тире,
във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че не е управлявал МПС с рег. № ------------ на 01.08.2020
г., маршрутът не отговаря на истината. Моли се за отмяна на НП, тъй като е с
невярно съдържание.
За жалбоподателя в съдебно заседание се явява упълномощеният от него
процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира
за отмяна на издаденото наказателно постановление като страдащо от
съществени пороци, автомобилът не е бил управляван от него, проверката е
извършена на Автомагистрала „Струма“, което било в противоречие с текста
на НП, че се касае за превоз на товари в посока от Република Турция за
Република България, ако нарушение е било допуснато то предвид
задръстването по магистралите поставя в невъзможност водачите да спазват
режимите. Не се претендират разноски.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда е изразено становище
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 01.08.2020 г. свидетелят М. извършвал контрол с колегата си Г. на
втомагистрала „Струма“, 89 км при Благоевград – посока София, като при
проверката установили, че водачът – жалбоподател е нарушил работното
време, а именно е намалил минималната дневна почивка от минимум девет
часа с два часа и двайсет и пет минути, което било установено по тахографа.
На 01.08.2020 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около
11:25 часа на Автомагистрала „Струма“, на 89 -ти км, след Благоевград с
посока гр. София като водач на товарен автомобил – седлови влекач марка
„РЕНО Т ”, с ДК № ------------ и прикачено полуремарке с рег. №С 1203 ЕК
2
извършва превоз на товари по маршрут Република Турция- Република
България като в период от 24 часа, след края на последната дневна почивка на
29.07.2020 г. е ползвал вместо това от поне 9 часа 6 часа и 35 минути, като
намалението е с два часа и 25 минути.
В акта не са вписани възражения.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителя М. излага обяснения в
подкрепа на констатациите на АУАН.
Приложени са в оригинал два броя тахографски листа за дати 01.08.2020
г. на името на А. Константин, касаещ автомобил с ДК № --------. Приложен е и
дневен рапорт за 01.08.2020 г. за К.А., касаещ автомобил с ДК № --------.
Приложени са CMR, от които се установява превоз на товари от Гърция
за България.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
от определеното от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН –
Ч.К. – директор на РД „АА“ – София, преназначен на длъжност със Заповед
№589/31.01.2020 г., считано от 04.02.2020 г. за срок от две години.
Така установената фактическа обстановка е въз основа на гласните
доказателства: показанията на свидетеля М., както и писмените
доказателства: заповед на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, заповед за принудителна административна мярка,
копие на документи за самоличност и декларация, в превод на български
език, които се ценят като пълни и непротиворечиви.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седмодневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е основателна, поради следното:
Съгласно чл.78 ал.1 от ЗАвП при извършване превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
3
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт и Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт.
Регламент /ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на
стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство,
включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3,5 тона. В
конкретният случай се установи, че жалбоподателят е управлявал не
посоченото в АУАН и процесното НП превозно средство с рег. № ------------ на
01.08.2020 г., а превозно средство ДК № --------. На следващо място се
установи, че маршрута на превозното средство е от Република Гърция за
Република България, а не посочения в акта и процесното НП от Република
Турция за Република България.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.8 §2 изр.2-ро от Регламент
561/06 вр. чл.4 буква „ж”, второ тире и вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно
които разпоредби : за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в
този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната
дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Наложената
санкция е по чл.93б ал.7 т.2 ЗАвтП, съгласно която норма: водач, който не
спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени
в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва
за намаляване на времето за намалена дневна почивка, като размера на
санкциите са взависимост от намаленото време - от 1 до 2 часа е
предвидена глоба в размер на 500 лева.
Според дефинициите на чл. 4 б.”е” , б.”ж” от Регламент №561/2006 :
„почивка" означава всеки непрекъснат период, през който водачът можа
свободно да разполага със своето време; „дневна почивка" означава дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето
време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна
почивка": - „нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с
4
продължителност от поне 11 часа. ; - „намалена дневна почивка" означава
всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа. Допуска се алтернативно, нормалната дневна почивка да бъде ползвана
на два периода, първият от които трябва да бъде непрекъснат период от най-
малко 3 часа, а вторият - непрекъснат период от най-малко 9 часа. Съгласно
чл. 8 § 2 от Регламент №561/2006 за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е
ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11 часа,
тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка. Нов 24
часов период започва с възобновяването на дейността след ползвана седмична
или дневна почивка.
От записите на тахографа, снети от картата на жалбоподателя, е видно, че на
01.08.2020 г. конкретният водач не е управлявал посоченото превозно
средство. Предвид което административнонаказващият орган неправилно го е
подвел под административнонаказателна отговорност.
Предвид горните факти не става ясно административно-наказващия орган
какво е приел като нарушение неспазена дневна почивка при управление на
кое конкретно превозно средство и по какъв маршрут, както и какъв период
от време е приел, че водача е почивал и за какъв период от време.
Предвид което съдът намира, че в случая в хода на административно-
наказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същият не е
бил наясно срещу какви факти се защитава, налице е неяснота относно
фактическата обстановка приета от административно-наказващия орган,
както и във връзка с това неправилно са приложени съответните правни
норми за констатираното нарушение и съответната санкция за същото.
От жалбоподателя не се претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0001482/28.08.2020 г. на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
С.Г.а
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6