Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 26.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
осемнадесети април, две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорданка Петрова , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова
въззивно гр. дело № 5326 по описа за 2021г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№20022511/25.01.2021г. по гр.д. № 35148 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Н.К.,
ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******, заплащане на сумата от 1922,24лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до погасяването й, представляваща 1/3
от доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в
имот в гр. София, ул. „******, кл. № 310238316243; сумата от 82,78лв. представляваща лихва за забава
на плащането на главницата за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57737/2019г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете
за горницата над 1922,24лв. до предявен размер от 5766,71лв.и за горницата над
82,78лв. до предявен размер от 248,34лв., като М.Н.К., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** на основание на чл. 78, ал.
1 от ГПК съдебни разноски от 223,65лв.
Срещу така постановената решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 25033525/24.02.2021г. по регистъра на СРС от ищеца „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център в частта, в която искове са отхвърлени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано.
Навело е твърдения, че правилно било прието от районния съд за установено, че в
имота за периода била доставена енергия в количества и на стойност, за която са
предявени исковете, че потребителят изпаднал в забава и дължи плащане на
обезщетението за забава в размер на сумата, за която исковете били предявени.
Неправилно било прието от СРС, че ответникът отговаря само за 1/3 от тези суми.
Разпоредбата на чл. 49 от ОУ сочела, че пир няколко лица с права на потребител
в имота титуляр на задължението било лицето, което е подало искане за откриване
на партида за имота на негово име или едно от лицата, упълномощено от
останалите. В същия смисъл били и чл. 4, ал. 2, чл. 13, чл. 19 и чл. 35 от ОУ.
В случая със заявление от 23.08.2018г. ответникът бил изразил съгласие
партидата за имота да бъде прехвърлена на негово име , приложена била и
декларация за съгласие от останалите съсобственици на имота , което
установявало, че в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на
електрическа енергия бил ответникът и той отговарял за заплащане на стойността
на цялата потребена в имота електрическа енергия. . Претендирало е разноски.
Възизваемият –
ответник по исковете М.Н.К., ЕГН
********** *** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част
било правилно. Не била доказана
облигационната връзка между страните, а и част от сумите по фактурите били по
прогнозни стойности, а не за реално доставена електрическа енергия.
Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл.
38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2014789/03.08.2020г. на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** срещу М.Н.К., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79
ичл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.Н.К., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 5766,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.10.2019г. до погасяването й, представляваща
стойност на доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г.
електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „******, кл. № 310238316243;
сумата от 248,34лв. представляваща
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 09.02.2019г. до
27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
57737/2019г. на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че между
страните съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
електрическа енергия в имота, открита била партида за имота на името на
ответника , през процесния период в
имота била потребена електрическа енергия на стойност от 5766,71лв., ответникът
изпаднал в забава на плащането на главницата
обезщетение за което било в размер на 248,34лв. изчислено от падеж на
всяко месечно задължение първия от които 09.02.2019г., до 27.09.2019г. Страните били обвързани от
договор при Общи условия, които съгласно чл. 98а от ЗЕ не било нужно да се
приемат изрично от потребителя, за да го обвържат. Падеж на месечните задължения съгласно чл. 19
от ОУ бил 10 дневен.
Ответникът М.Н.К., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че не е в облигационни правоотношения с ищеца,
откриването на партида на нейно за име за имота не установявало това
обстоятелство, не били установени
основанията за откриването на тази партида на нейно име. Фактурите били
едностранно съставени от ищеца и не установявали реална доставка, не била
изпаднала в забава на плащането на суми, за които не било установено че се
дължат поради реална доставка. Оспорила е да е била собственик на целия имот
през процесния период.
По делото е приложено заповедно дело № 57737/2019г. на
СРС от което се установява, че по заявление
вх. № 3073686/09.10.2019г. е издадена заповед за изпълнение с която е
разпоредено М.Н.К., ЕГН ********** да заплати
на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 5766,71лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 09.10.2019г. до погасяването й,
представляваща стойност на доставената в
периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в имот в гр.
София, ул. „******, кл. № 310238316243; сумата от 248,34лв. представляваща лихва за забава на плащането на главницата
за периода от 09.02.2019г. до 27.09.2019г., съдебни разноски от 196,43лв., срещу
заповедта е подадено възражение
на 25.06.2020г., на 09.07.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и такива е представил на
03.08.2020г.
Прието е неоспорено от страните извлечение от
регистъра на Агенция по вписвания, съгласно което М. К.е придобила
собствеността върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот – дворно място и къщата в
него в гр. София, ул. ****** на
11.07.2000г. по алеаторен договор сключен с Л.К.; на 28.06.1999г. е придобила
1/3 ид.ч. от същото дворно място по алеаторен договор сключен с Л.К..
Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно което
за имот на ул. ****** партньор **********
партида е на името на М. К..
Приета е неподписана от страните фактура № **********/16.01.2019г. издадена от
ищеца на ответника за потребена в имот в
гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от
09.12.2018г. до 08.01.2019г. в размер на 238,40лв. по показания на електромер
50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.
Приета е неподписана от страните фактура № **********/14.02.2019г. издадена от
ищеца на ответника за потребена в имот в
гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от 09.01.2019г. до 07.02.2019г. в размер на 407,14лв по показания на
електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени съобразно ОУ поради липса на достъп до електромер.
Приета е неподписана от страните фактура № **********/18.03.2019г. издадена от
ищеца на ответника за потребена в имот в
гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода
от от 08.02.2019г. до 09.03.2019г. в
размер на 2734,20лв. по показания на
електромер 50616579.
Приета е неподписана
от страните фактура № **********/16.04.2019г. , издадена от ищеца
на ответника за потребена в имот в гр.
София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за периода от от от 10.03.2019г. до 08.04.2019г. в размер на 1597,76лв по показания на
електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са изчислени
съобразно ОУ поради липса на достъп до
електромер.
Приета е неподписана от страните фактура № **********/15.05.2019г., издадена
от ищеца на ответника за потребена в
имот в гр. София, ул. ****** електрическа енергия, кл. № 310238316243 за
периода от от от 09.04.2019г. до
08.05.2019г. в размер на 1057,24лв по
показания на електромер 50616579, но с отбелязване че тези показания са
изчислени съобразно ОУ поради липса на
достъп до електромер.
Прието е кредитно известие към фактура № **********/15.05.2019г.
съгласно която сума по тази фактура, която е дължима е 268,03лв.
По делото са приета лицензия №
Л-135-11/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР
съгласно която „Ч.Е.Б.” е обществен
доставчик на електрическа енергия за
срок до 13.08.20139г. на територия по Приложение № 1.
По делото са приети
Общи условия за продажба на електрическа енергия, сертификати, съгласно
които ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г. и от 26.04.2010г. са
публикувани във вестник Телеграф, бр. 927/26.11.2007г. и във в.Посредник на
26.11.2007г., съгласно 4 от ОУ потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имота, присъединен към електроразпределителна мрежа или лице, на който собственикът
/ползвателят е предоставило с изрично
съгласие да е потребител. Съгласно чл. 49 от ОУ при повече от едно лице с права на потребител в
имота по документи за продажба, титуляр е лицето, подало заявление за продажба на електрическа енергия в имота
или едно от тези лица, упълномощено от всички останали.
По делото е прието неоспорено от страните заявление №
**********/23.02.2018г. носещо подпис,
положен за ответника М.К., съгласно което на 08.02.2018г. ответникът е поискала от ответника за й продава
електрическа енергия в имот в гр. София, ул. ******, кл. № 310238316243, приела
е Общите условия, посочено е основание за ползване на имота нотариален акт №
40/2000г., като е посочено че съществуващи до този момент кл. № е 300031726221,
електромер е с № 50531765, като ответникът е посочила, че има съгласието на
останалите собственици на имота за същото, абонатен № за имота е **********.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и в
разпределителното дружество , е посочило, че
реален отчет е извършен на 09.03.2019г. и на 08.05.2019г., количества на
потребена енергия съответстват на фактурираните, разлика имало по фактурата за
периода от 09.04.2019г. до 08.05.2019г., електромер е бил технически изправен.
Разликата от 1340 киловатчаса, която констатирал в последствие била сторнирана
от ищеца с кредитното известие. Така фактурирано съответствало на реалното
потребление.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и чл. 98а и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск
за установяване съществуване на задължение за заплащане на стойност на
потребена електрическа енергия в имот за битови нужди и за обезщетение за
забава на плащането му, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което
ищецът е продал на ответника
електрическа енергия, че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество електроенергия,
поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Съгласно чл.
91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които
съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е
движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и
от събраните по делото доказателства, по делото е установено, че ответникът е обществен доставчик на
електроенергия за територия, в чийто
обхват попада процесния имот.
Съдът приема за установено по делото че през процесния
период имот в гр. София, ул. ****** е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, в имота ищецът е доставял електрическа енергия,
като 1/3 от стойността на същата за
процесния период е 1922,24лв. и
обезщетението за забава на плащането на тази сума за процесния период е 82,78лв., ответникът има качество на
потребител на електрическа енергия в имота и отговаря за плащането на тези
суми. Решението на районния съд в частта,
в която са уважени исковете за горепосочените
суми е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено нещо,
поради което и установени по делото са горепосочените обстоятелства. При така установеното съдът приема, че
останалите 2/3 от стойността на потребената в процесния имот за процесния
период е 3844,47лв. /горницата над 1922,24лв. до предявен размер
от 5766,71лв./, като лихва за забава на плащането на тази горница за процесния
период е 165,56лв. / горницата над
82,78лв. до предявен размер от 248,34лв./
Спорен въпрос по делото е дали отговорността на
ответника за заплащането на тези суми от
3844,47лв. главница и лихва от 165,56лв. може да се ангажира от ищеца. По делото
не се спори и е установено от приета справка от Агенция по вписвания, че ответникът
през 2000г. е придобила 1/3 ид.ч. от
дворното място и от къщата, построена в него намиращи се на ул. ******, а през
1999г. е придобила собствеността върху друга 1/3 ид.ч. от дворното място.
Не се оспорва по делото че останалите
части от имота са притежание на 3-то лице, поради което установено по делото е , че ответникът през процесния период е бил съсобственик на къщата и на дворното място на
ул. ****** в гр. София. Съдът приема за установено по делото, че
независимо от установената по делото
съсобственост върху имота, отговорността на ответника пред ищеца може да се
ангажира за заплащането на стойността на цялата потребена в имота електрическа
енергия. Разпоредбата на чл. 49 от Общите условия, обвързващи страните, допуска
възникване на облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия
само с един от съсобствениците на имота при негово искане за същото до
доставчика. Приетите по делото заявление от ответника до ищеца от 08.02.2018г.,
извлечения от сметки и фактури, издадени от ищеца, установяват, че на
08.02.2018г. ответникът е поискал от ищеца да открие партида за целия имот на
негово име и има съгласие за същото от останалите съсобственици на имота.
Приетите по делото фактури, извлечения от сметки установяват, че ищецът се е съгласил това искане и е открил
партида за имота само на името на ответника и е издавал само на негово име фактури за задълженията за имота. По делото
не е установено след 08.02.2018г. фактическа обстановка да е променена. При
така установеното съдът приема, че за процесния период ответникът отговаря пред ищеца за заплащане
на стойността на цялата потребена електрическа енергия в имота.
С оглед гореизложеното и като съобрази липсата на твърдения
и доказателства за погасяване на задълженията, то съдът приема за основателни
исковете срещу ответника за установяване на съществуване на задължения за
заплащане и на сумата от 3844,47лв. като стойност на останалите 2/3 от потребената
в имота енергия, както и на лихва за
забава на плащането на тази сума в
размер на 165,56лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени като вместо
него следва да се постанови друго, с което исковете за горепосочените суми следва
да се уважат.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да бъде оставена в тежест на въззиваемия и той
следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от още 447,30лв. разноски
за производство пред СРС за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за
адвокат, а за производство пред СРС – сумата от 101,89лв. за държавна такса и
сумата от 12лв. възнаграждение за адвокат в производство пред СГС.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№20022511/25.01.2021г. по гр.д. № 35148 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 126-ти състав в частта, в която са отхвърлени
исковете на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** срещу М.Н.К., ЕГН ********** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79
и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Н.К., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 3844,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
09.10.2019г. до погасяването й, представляваща
2/3 от стойност на доставената в периода от 09.12.2018г. до 08.05.2019г.
електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „******, кл. № 310238316243;
сумата от 165,56лв. представляваща
лихва за забава на плащането на главницата от 3844,47лв. за периода от
09.02.2019г. до 27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 57737/2019г. на СРС и
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
2014789/03.08.2020г. на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** срещу М.Н.К., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 98а от ЗЕ вр. с чл. 200 и ч 79 и чл. 86 от ЗЗД, че М.Н.К., ЕГН ********** дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 3844,47лв. /три хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и 0,47лв/, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 09.10.2019г.
до изплащането й, представляваща 2/3 от стойност на доставената в периода от
09.12.2018г. до 08.05.2019г. електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „******,
кл. № 310238316243; сумата от 165,56лв.
/сто шестдесет и пет лева и 0,56лв/, представляваща лихва за забава на
плащането на главницата от 3844,47лв. за периода от 09.02.2019г. до
27.09.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
57737/2019г. на СРС.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 561,19лв.
/петстотин шестдесет и един лева и 0,19лв/, представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС и СРС.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.