№ 5063
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110144820 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. П. С. – редовно призован, не се явява, не се представлява.
ОТВЕТНИЦАТА В. Л. Г. - редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. П..
ОТВЕТНИЦАТА С. П. С. - редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. П. и адв. Тенев.
ОТВЕТНИКЪТ А. П. К. – редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. П. и адв. Тенев.
ОТВЕТНИКЪТ Ц. Л. Ц. – редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. П..
ОТВЕТНИЦАТА В. Д. С. - редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. П..
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА го съгласно проекта за доклад.
ДОКЛАДВА постъпили по делото писмо от МП, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и писмо от СРС, служба „Архив“, с приложено
удостоверение.
адв. П.: Поддържам отговора, оспорвам написаното от ответните лица.
Държа на всичко, което е написано като искания в нашите отговори на
исковата молба. Във връзка с определението, представям оригинала на
удостоверението, който е в един екземпляр. На второ място Ви моля да
приемете молба с копие за съда и ответниците. Моля да допуснете въпросите,
които съм формулирал във връзка с разпита на ответницата В. С., която не се
явява днес. Представям проект на съдебно удостоверение за установяване на
нотариуса, което да послужи пред Министерство на правосъдието. Ако
излязат някакви идентификационни данни за адвоката, който е бил нает от
Павел, моля да се издаде тогава съдебно удостоверение, тъй като на този етап
няма никакви идентификационни данни. Водим допуснатите свидетели. Ще
се ползваме от представения по делото препис на удостоверение за отказ от
наследство.
адв. Тенев: Относно молбата на колегата във връзка с поставените
въпроси към В. С., считаме първата група въпроси /от 1 до 3/ за неотносими,
тъй като не биха спомогнали по никакъв начин за изясняване на делото.
Например въпросът „През коя година брат й Павел е бил в затвора?“ „ Какъв е
бил режимът на наказанието и свиждането?“. Тези неща вече са изяснени,
няма нужда да ги изясняваме отново.
адв. П.: Следва да се изтъкне, че те касаят предполагаемата нотариална
процедура, която се реализира задължително в писмена форма. В този смисъл
доказателствата са недопустими, не може нотариално производство да се
доказва чрез каквито и да е гласни доказателствени средства.
адв. Тенев: Относно проекта на съдебно удостоверение, оставяме на
съда да прецени. Поддържаме нашия отговор на исковата молба и молбата
уточнение, която е депозирана след отговора и всички факти и обстоятелства,
които са изтъкнати, включително квоти в собствеността и нашите
доказателствени искания, по които съдът вече се е произнесъл. Имаме
искания да представим писмени доказателства, а именно саморъчно написана
2
бележка от Павел К. с оглед обстоятелството, че в отговора на
новоконституираните двама ответници се твърди, че е бил неграмотен и не
можел да пише и с оглед това вещото лице да има сравнителен материал,
който да изследва. Във връзка с изясняването на факта, че именно Павел К. е
написал саморъчно тази бележка, имаме и свидетели, за които искане ще
направим по-късно. Представяме тази бележка, която е написана саморъчно
от Павел К.. Във връзка с твърденията на новоконституираните страни по
делото относно това, че Павел К. всъщност не бил собственик на имота на ул.
Зайчар, не бил живял там и не упражнявал владение, представяме препис-
извлечение от акт за смърт, където ясно е посочено, че адресът на лицето е
именно процесния имот на ул. Зайчар № 34. Представяме и протокол за
изземване, който е от СД на МВР от 24.04.1993 г., от който протокол става
ясно, че на 24.04.1993 г. е бил извършен обиск на лицето Павел К., именно на
ул. Зайчар № 34, така че той е живял там. В тази насока ние твърдим, че
последният е упражнявал както корпус, така и анимус. Като са напълно
голословни твърденията и неправдоподобни, и житейски и правно, че той се
бил отказал от наследство и след това е бил допускан да живее в имот, от
който се е отказал. Относно твърденията, че Павел К. бил неграмотен, не
можел да пише, да чете, представяме удостоверение от Техникум по
механотехника за завършени образования, а именно „Свидетелство за
завършено основно образование“ и курс за „Санитарна отбрана“ от Български
Червен Кръст. Това са преписи, имам и оригинали. Преписи има за всички
страни. Моля представените документи да бъдат приети, уточнявам също
така, че имаме свидетел, който водим, а именно Иванка Агопова, която е
бивша съпруга на Павел К.. Искаме разпит на свидетел във връзка с
обстоятелствата, за които са допуснати двамата свидетели на ответниците.
Във връзка с владение на имота ние ще установим с този свидетел, че няма
такова владение и също така ще имаме искане за още един свидетел при
режим на призоваване - Верка Ангелова Агопова, която е майка на Иванка
Агопова и баба на доверителите ми. Нейният разпит ще бъде във връзка с
тази бележка, която е написана, защото тази бележка е относно едни
наследства в Америка като ние твърдим, че Павел К. приживе е написал тази
бележка и с оглед на установяването на сравнителен материал, като имаме
оригинал от тази бележка. Уточнявам, че и Иванка Агопова е по отношение
на тази бележка, тъй като тази бележка е написана в нейно присъствие. Държа
3
да е при призоваване, тъй като жената е родена през 1936 г. и е на доста
години. Днес не можа да дойде, тъй като беше възпрепятствана и не можахме
да я докараме. Тази свидетелка ще е за владението и във връзка с тази
бележка, ако вие допуснете тази бележка. За насрещно доказване. Основното
доказване със свидетелите е на владението. Моля да изискате от Национална
база данни „Население“ към Главна дирекция „Административно
обслужване“ към МРРБ официална справка относно това какъв е бил
постоянният и настоящ адрес на Павел К. за периода 1990 г. - 1995 г., бил ли е
променян и ако е променян, кога, от кого и как, ако има такива обстоятелства,
това е отново във връзка с обстоятелството, че ние твърдим, че Павел К. след
като е излязъл от затвора е живял известно време с бившата си съпруга, след
което си е живял на процесния имот, където още е била тази къща, на ул.
Зайчар №34. Упражнявал е корпус, анимус и е бил там до смъртта си. Ако не
бъде издадена справка, при условията на евентуалност да ни се издаде
съдебно удостоверение. Поддържаме оспорването на съдържанието на
съдебното удостоверение. Също така и за подписа на самия отказ.
Поддържаме искането за експертизите. Представили сме пълната преписка,
както си е долу в „Архив“. Моля да изискате повторно абсолютно всички
документи от преписката.
адв. П.: Относно искането за почерковата експертиза, ако я допуснете,
настоявам за удостоверението, което сме поискали с отговора, въз основа на
което да се снабдим от Български документи за самоличност с някаква молба,
заявление, която да се ползва от вещото лице. Относно възражението им за
въпросите, ние не доказваме самото нотариално производство дали се е
осъществило, а просто процедурата, която е извършена в затвора, тъй като на
това обстоятелство имаме един единствен свидетел, който е бил там, може да
бъде идентифициран и е жив, а именно В. С. - неговата сестра. Това е било
преди 34 години и тя не помни име на нотариуса и се надявам със съдебното
удостоверение да го установим и разпитаме. Друго идентифицирано лице не
съществува. Тези двама свидетели в заявлението са служители на
администрацията на затвора, тъй като в затвора не допускат външни лица за
свидетели в нотариални производства понеже осъдените не притежават
документ за самоличност. Това са двете лица, които удостоверяват, че това е
лицето Павел К. с неговите идентификационни данни. Заявлението е
подписано и заверено в затвора. Единственият проблем в цялата преписка е,
4
че удостоверението, което представяме, е написано от съда, че е от 09.05,
самото заявление е от 23.05., нотариалното удостоверяване е от 08.06,
заявлението е подадено от адвоката на 09.06. и на същата дата съдийката е
уважила и се е разписала върху заявлението да бъде вписано в съответните
книги. При издаване на удостоверението е допусната техническа грешка
вместо 09.06, която е точната дата на входиране на молбата, е изпуснат един
знак, а по-точно римско едно и е останало 09.05. Това е единственото нещо,
от което колегите черпят права и считат, че цялата тази процедура е
неистинска, неосъществила се и невярна по съдържание, така както са се
мотивирали. Държа на въпросите, които съм формулирал. Първите три
въпроса, които считат, че са неотносими, са относно това какво е било
положението на Павел К. в затвора и колко сложно е да се организира тази
процедура, тъй като той е бил на строг режим с по 15 минути на месец
свиждане, това е отнело повече време, тъй като трябва разрешение от
директор, подготовка на свидетели, един ден в който да дойдат адвокат и
нотариус и всичко това нещо е от изключително важно значение за
установяване на обективната истина. Допускането на техните свидетели е
недопустимо, тъй като те ще доказват отрицателни факти, което е
недопустимо по нашия процесуален кодекс, освен това фактът, че лицето е
живяло след излизането си от затвора до 1993 г. в къщата, тъй като не е
допускан от собствената си съпруга, не е спорен. Когато през 1995 г. почива
Павел, единствените близки, които са установени и са го разпознавали в
моргата са моите доверители и затова смъртния акт е издаден на ул. Зайчар
№34. Лицето от 1993 г. до 1995 г. не живее на адреса, тъй като там няма къде
да се живее. Къщата е отдавна съборена и е в процедура, което ще
установяваме със свидетелите, които водим. Не виждам смисъл и от
представените документи дали Павел е завършил училище, неотносимо е дали
е завършил основно или средно образование. Актът за смърт и обискът са
направени на ул. Зайчар № 34, където той е пребивавал, тъй като не е
допуснат от съпругата си. Ако обърнете внимание на заявлението за отказ от
наследство, удостоверено от нотариуса, неговият адрес е ж.к. Дружба и е
посочен точният адрес на доверителите на колегите. Тази бележка считам, че
абсолютно по никакъв начин не може да се вмени в авторство на въпросното
лице Павел К., нито някъде на тази бележка виждам да има подпис. Има текст
написан от неизвестно лице, което ще се удостоверява само със свидетелски
5
показания на заинтересован роднина на техните доверители. Протоколът за
изземване също нищо не доказва освен, че е извършен на ул. Зайчар № 34
през 1993 г., когато лицето Павел К. там е пребивавал по волята на моите три
доверители. Считам, че с тази бележка не може да се извърши съдебно-
почеркова експертиза, тъй като авторите са абсолютно неясни.
адв. Тенев: Относно така представената бележка, считаме че тя следва
да бъде приета като доказателство и следва да бъде сравнена с всички
документи, които вещото лице открие. Там вече ще се установи дали тази
бележка е автентична или не е, доколко е налице авторство на Павел К. и ако
се счете, че има сходство, вече тя може да бъде ползвана като сравнителен
материал, затова я представяме. Тя ще ни допринесе за изясняване на делото,
защото вещото лице ще има повече сравнителен материал. По отношение на
другите неща, те са по същество вече и колегата адв. П. ще каже за
свидетелите.
адв. П.: За свидетеля бих искал да почертая, че не се домогваме да
доказваме отрицателни факти, а напротив. Ще доказваме положителни факти,
които просто са различни от твърдените от другата страна, ще доказваме
всичко изложено в депозирания от нас отговор, а именно, че Павел К. е живял
през процесния период на адреса на ул. Зайчар № 34 и че е осъществявал
фактическа власт и е живял с убеждението, че имотът си е негов.
адв. Тенев: През целият този период от смъртта на Павел до сега
нашите доверители са се интересували какво се случва с имота след като е
бутната къщата, те са ходили на имота и знаят къде е. Всички факти и
обстоятелства, които са вече изтъкнати и няма нужда да ги повтарям отново.
адв. П.: Свидетелите никога не са присъствали по никакъв повод на
имота, за да твърдят подобни факти, а именно бившата съпруга и майка й.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА проекто-доклада за окончателен.
ПРИЕМА приложените към отговора на ответниците писмени
доказателства, писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
писмо от СРС, сл. „Архив“ с приложено към него удостоверение.
6
ДА СЕ ИЗИСКА отново от Служба архив представянето на
преписка/дело, в оригинал, по подадено заявление за отказ от наследство от
Павел Стаменов К., ЕГН **********, с вх. № 2785 от 09.05.1989 г./09.06.1989
г., вписан в специалната книга на съда под № 11181989 г.
Обръща внимание на Служба „Архив“, че преписката вече е била
изискана с писмо от 14.02.2023 г., но по делото е представено единствено
издаденото удостоверение за вписания отказ. При повторно неизпълнение на
указанията на съда, ще бъде наложена глоба на виновния служител.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. П. съдебно удостоверение, което да послужи
пред Министерство на правосъдието, след заплащане на дължимата такса,
което може да се получи от деловодството на състава.
ДОПУСКА поставянето на посочените в молбата на адв. П. въпроси
към ответницата В. С., касаещи провеждането на процедурата по отказ в
затвора и участвалите в нея лица. Останалите поставени в молбата въпроси
нямат отношение към изясняване на делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата В. Д. С., чрез процесуалния й представител
адв. П., да се яви в следващо съдебно заседание и да отговори на въпросите.
Предупреждава я за последиците по чл. 161 от ГПК в случай, че не се яви,
откаже да отговори на въпросите или даде уклончиви отговори.
ИЗВЪРШИ констатация по днес представеното в оригинал
удостоверение за отказ от наследство с приложения към отговора на
ответницата В. Г. препис.
Констатира, че преписът съответства на оригинала.
Върна оригинала на удостоверението на адв. П..
ПРИЕМА днес представените от адв. Тенев и адв. П. писмени
доказателства, чиято относимост и доказателствена стойност ще преценява в
хода по същество.
ДОПУСКА на ответниците С. С. и А. К. двама свидетели, единият при
призоваване, а другият при довеждане, за установяване на днес посочените от
процесуалните им представители обстоятелства.
УКАЗВА на тези ответници в 1-седмичен срок от днес да внесат 30 лв.
депозит за призоваване на свидетелката Верка Агопова и да посочат адрес за
призоваване. След внасяне на депозита свидетелката да се призове.
7
ДА СЕ ИЗИСКА от Национална база данни „Население“ към Главна
дирекция „Административно обслужване“ към МРРБ справка относно това
какъв е бил регистрираният постоянен и настоящ адрес на Павел Стаменов К.
ЕГН ********** за периода от 1990 г. – 1995 г., бил ли е променян, кога, от
кого, на какво основание. Справката следва да се представи в 1-седмичен
срок от изискването
Съобразно направеното от ответниците С. С. и А. К. оспорване
съдържанието на представеното от ответницата В. Г. удостоверение, което
представлява официален документ, и становището на представилата го
страна, че ще се ползва от документа, и на осн. чл. 193 от ГПК,
ОТКРИВА производство по оспорване съдържанието на
удостоверението за отказ.
ОТКРИВА производство по оспорване авторството на заявление за
отказ от наследство, като част от производството по установяване
съдържанието на удостоверението за отказ, в частта относно подписа за
молител, а именно дали е поставен от лицето Павел Стаменов К..
УКАЗВА на ответниците С. и К., че тежестта за доказване
неистинността е тяхна.
НАЗНАЧАВА съдебно-графологична експертиза със задача вещото
лице след запознаване с материалите по делото, а именно заявление за отказ
от наследство на лист 126, и след справка в Национална база данни да
отговори на въпроса дали подписа за молител в заявлението за отказ от
наследство е поставен от Павел Стаменов К., ЕГН **********. При
необходимост на вещото лице ще бъде издадено съдебно удостоверение за
справка в НБД.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещото лице Юри Милев при депозит в
размер на 400 лв., вносим от ответниците Стаменов и К.а в 1-седмичен срок
от днес. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за използването като
сравнителен материал за изготвяне на експертизата на представената днес
бележка, доколкото към настоящия момент липсват по делото данни относно
нейното авторство, а от друга страна изясняването на това от кого е съставена
няма да допринесе за изясняването на делото по същество.
8
адв. П.: Не възразявам днес да се съберат гласните доказателства на
явилите се свидетели.
адв. Тенев и адв. П.: Не възразяваме.
СЪДЪТ пристъпи към събиране гласните доказателства на страните.
ВЪВЕДЕ първият свидетел на ответниците С., Ц. и Георгива в
съдебната зала.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Ева Серафимова Воденичарова - 55 г., неосъждана, без дела и
родство с ответниците.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290,
ал. 1 НК.
Свидетелката обеща да каже истината.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Към настоящият
момент работя като директор на Столична здравно-осигурителна каса.
Познавам Ц. Ц., В. Г. и В. С.. Имат родствена връзка помежду си. В. С. е
майка на В. Л. Ц.а, която в момента е Г., и Ц. Л. Ц.. Познавам дядото на В. и
Ц., който се казваше дядо Драго /Драгомир/ и бабата, която се казва баба Гина
/Гергина/, ние така си ги наричахме. Познавам още техен вуйчо, който се
казваше Павел. Баба Гина и дядо Драго не са живи към настоящият момент,
те починаха, когато сме били деца някъде в началото на 80-те години.
Вуйчото на В. и сина на баба Гина се казва Павел. Мисля, че към настоящия
момент Павел не е жив.
На въпроси на съда, свидетелката отговори: Познавах Павел.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Нашият имот се
намира в гр. София, ул. Габрово №14, това е имот, който е на моя дядо, моя
баща, които са покойници. Аз и сестра ми сме наследници. Там, където е
западната част на двора, в дъното на нашия двор е оградата на нашите
комшии В. и В. Ц.а и Ц. Ц.. Ние там сме родени, всъщност от там се и
познаваме. Имотът след смъртта на баба Гина и дядо Драго беше собственост
на леля Вили – В. С..
9
На въпроси на съда, свидетелката отговори: Бабата и дядото си
живееха в имота. В. беше женена за Лозан, от който има две деца Ц. и В..
След като се разведоха, в имота останаха да живеят В., Ц. и В., а именно
майката с двете си деца. Баща им напусна имота и в някакъв момент се появи
Павел. Тогава ние разбрахме, че В. има брат. Преди да се появи никога не е
живял там. Аз сключих граждански брак през 90-та година, а той се появи
през 91-ва година. Той се беше сприятелил с моя баща и вечерно време
седяхме фамилиите, разговаряхме и тогава разбрах, че е бил осъждан, бил е в
затвора. По думите му разбирах, че имал някакво семейство, но не може да се
прибере там. В. го беше приютила в дома си, но той казваше, че няма къде да
живее, казваше, че няма имот. За първи път тогава В. ни представи брат си и
каза, че има брат, който е от предишен брак на майка й.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Павел се появи в края
на 91-ва, началото на 92-ра година, не повече от 1 година се е задържал, тъй
като аз родих 92-ра година, вече в 93-та него го нямаше там. През 93-та
година ние вече водихме преговори с една строителна фирма във връзка с
бутането на старите къщи и осъществяването на някакъв проект. 1989 година
държавата правеше едни отчуждения, за които ние бяхме в процедура и си
бяхме подали документите за строителство след ноември месец, знаете
събитията, които се случиха през 90-та година. Този проект отпадна,
започнахме да водим преговори с частните строителни фирми, защото
конюнктурата беше променена. Фирмата се казваше „Билдинг Комерс“, която
не знам в момента дали съществува, но се пазят документи. В съседния имот
си събориха тяхната къща, подписаха си предварителния договор за
строителство, всъщност цялото каре, ние сме горе долу около 20 имота.
Всичко това се случва през 93-та 94-та година. Събарянето на къщите на ул.
Зайчар № 34 след като ги изнесоха тях оборотно, те излезнаха преди нас,
може би около 3-4 месеца. Леля Вили си събори и нейната къща, а едната част
от нашата къща си съборихме ние малко по-късно. През 93-та и 94-та година е
изнасянето, след което е събарянето. След случая с фирмата, проектът за
мястото на съседите отново не се реализира. Проектът всъщност беше за
събаряне и застрояване на нови сгради. Нещо се случи със строителната
фирма 97-ма година, защото този период беше тежък за цялата държава. Най-
вероятно фалира, не знам какво точно се случи. Въпросът е, че не можахме да
10
осъществим проекта, за който бяхме подписали окончателни договори,
всички 20 парцела, което е в 1 каре с 4 улици включително ние и нашите
съседи. Никой от нашите парцели не се застрои, дори и в момента ситуацията
е същата. В съседния имот се налагаше извършване на неща по предписания
от Общината за почистване, за облагородяване, за слагане на огради и
ограждане на имотите. Поддържат го единствено леля Вили, която вече е
доста възрастна, и децата й В. и Ц., но то не е и имало никога други хора там.
Този имот си е само на тази фамилия, не са предявявани претенции от никой
друг.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелката отговори: При Павел никога
и никой не е идвал, не познавам семейството му, а по-конкретно жената и
децата му. През 91-ва година аз разбирам, че съществува този човек. Леля
Вили никога не е казвала и споменавала, че има брат. Винаги сме си мислили,
че тя е едно дете на родителите си. Такива времена си бяха, някакви неща си
оставаха тайна или се казваха с недомлъвки. След като се появи Павел
разбрахме каква е ситуацията. Павел лично пред мен каза: „Сестра ми ме
приюти, защото нямам къде да живея, нямам имот.“ Никога той не е имал
претенции към този имот. Аз даже останах учудена, че има някакъв спор в
тази посока, но това е друга тема. „Билдинг Комерс“ се казваше първата
фирма, с която сключихме договор. Ние сами си бутнахме къщите, условието
беше или ние или те да дойдат да ги бутнат с фадромата, за да се подготвят
местата за застрояване. Ние лично подписахме договор, както и всички
съседи трябва да са подписали такива. Павел беше на годините на моя баща,
баща ми е роден 1935 г., 1992 г. почина понеже аз имам асоциация с това,
което ви разказвам, затова много добре си спомням нещата. Баща ми почина
средата на 92-ра година, може би до края на 92-ра съм виждала Павел и
повече не. Изглеждаше среден на ръст мъж, с кестенява коса, съвсем
нормален човек, среден на ръст. След като бутнаха къщите на ул. Зайчар № 34
поне 2 пъти е правено заграждение на имота им, защото пада оградата. Ние
имаме обща ограда с тях и понякога се налага да правим някои неща заедно.
Имотът 2 пъти е ограждан, сега също имаме предварителни договорни
отношения с една строителна фирма, която знам, че миналата година
трябваше да прави едно заснемане и затова трябваше да се махне оградата.
Миналата или по-миналата година не си спомням точно, бяха махнали
оградата, за да могат да направят заснемането и трябва да са я възстановили,
11
тази която е на ул. Зайчар. Тази между нас и тях си стои, въпреки, че е
порутена. При нас също имаше едно разчистване и заснемане. В имота на ул.
Зайчар посято няма нищо, имаше едни бурени, които трябваше да бъдат
изчистени и няколко пъти получаваме предписание, което е за цялото каре, не
е само за техния, нашия или някой друг имот. Предписанието е да се
поддържат в определен вид и форма имотите, така както е разписано в
законите в държавата ни. Всъщност изискването на общината беше, че трябва
да почистим, да оградим и трябва да се вижда браздата. Имотът на В. беше
няколко пъти почистван от самата нея и двете й деца. Имотът е ограден, но
оградата с времето пада, тъй като всеки може да влезе в него, когато не се
живее там. В нашата къща все още има една възрастна жена, която живее там
и не я местим, тя е моя стринка. В техния имот вече няма къща, тоест това,
което те трябва да направят, е да почистят дворовете. Имаше едни бурени, на
които сипваха препарат, бяха наели фирма, която да изчисти всички дървета,
бурени и подобни. Не е безстопанствен имотът, плевелите поникват в
рамките на една година. Имаше предписание от общината, за да мога да бъда
максимално точна. Първо те си имаха една ограда, когато напуснаха имота,
беше със заключена метална врата, когато беше къщата. След това имаше
период от време, в който влизаха разни цигани, които влизаха през техния
двор в една от нашите бараки. Наложи се отново да се загражда и имаше
кучета, които се бяха размножили. Трябваше да дойдат от Екоравновесие да
ни съдействат. Непрекъснато имаме задължения там, които трябва да вършим,
защото всичко в живота се амортизира. Комшиите си поставиха оградите
няколко пъти и си почистваха имота. Непрекъснато се събираме във връзка с
новите строежи и преди това също, тъй като търсим строителна фирма,
правим събирания помежду си, обменяме си информация.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Участвали сме в
регулационни и градоустройствени процедури, даже наскоро се случи, но не
мога да кажа точната дата. От техния имот си участват като собственик В., Ц.
и В., като те нещо си прехвърлиха и разделиха някаква част във времето, но
не мога да бъда съвсем точна. Половината остана за В., а другата половина си
я разделиха Ц. и В., не съм много сигурна. От 1994 г. натам никой освен тях
тримата не е идвал там. Моята майка почина преди 3-4 години, аз
непрекъснато я посещавах и обслужвах, тъй като беше на легло и мога да ви
кажа, че никой не е идвал, не е предявявал претенции, не се е представял и не
12
е разговарял с нас.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Приключва разпита на свидетелката и я освобождава от съдебната зала.
ВЪВЕДЕ вторият свидетел на ответниците С., и Георгива в съдебната
зала.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Властимир Пламенов Георгиев - 54 г., неосъждан, без дела с
ответниците, съпруг на В. Георгива.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правото му съгласно разпоредбата чл.166
от ГПК да се откаже да свидетелства като съпруг на страна по делото.
Свидетеля: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290,
ал. 1 НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
На въпроси на адв. П., свидетелят отговори: Познавам Ц. Ц., В. Г. и
В. С.. Имат родствена връзка - В. е майка на Ц. и В.. Аз съм вторият съпруг на
В.. Познавам бабата и дядото на В., тоест родителите на В., а именно баба
Гергина и дядо Драгомир. Познавам ги от деца, тъй като сме израстнали
заедно и сме от един квартал. В семейни отношения с В. съм от края на 90-та
година, но сключихме брак 96-та година. Познавам още брата на В. – Павел,
както и неговите деца, които съм виждал като малки да идват в къщата на В.,
Ц. и В.. Павел е идвал в къщата, с него се запознах края на 92-ра, началото на
93-та година, когато излезе от затвора предсрочно. След като излезе от
затвора, той нямаше жилище, нямаше работа, нямаше нищо и леля Вили го
приюти да живее при тях. Неговите деца са идвали много преди това в
къщата, като деца съм ги виждал. Доста пъти са идвали. Имотът им се намира
в гр. София, ул. Зайчар № 34, а нашият имот е на ул. Генерал Столетов № 16,
което е съвсем близко. Улица Столетов започва от улица Зайчар. Имотът
беше собственост на бабата и дядото на В., т.е. на баба Гергина и дядо
Драгомир, след което го наследи леля Вили и си беше нейн.
13
адв. П.: Да сте наясно с някакви прехвърляния относно собствеността?
СЪДЪТ не допуска въпроса.
Свидетелят: Преди да се запозная с Павел през 1992-1993 година, само
съм чувал за него. Павел живя някъде от 91-ва до 93-та година в къщата, след
това не знам къде отиде. Ние напуснахме къщите тогава, защото се
планираше строителство от частна фирма. Преди това също се планираше
отчуждаване началото на 89-та година и целият квартал беше развълнуван от
това, тогава прехвърлиха и част от собствеността на Ц., който също познавам
от дете, тъй като сме били съученици, от едно училище сме, за да могат да
вземат още едно жилище. Тези отчуждения отпаднаха в началото на
промените през ноември 89-та година. С Павел съм се виждал като излезе от
затвора, чувал съм задочно за него преди това, придружавал съм В. и майка й
на няколко свиждания докато беше в затвора. Познавам предишната
свидетелка Ева, тя ми е съученичка, живели сме в един квартал и сме от един
клас, в 43 училище. Тя е пряк съсед на леля Вили, В. и Ц.. Имотите им са
долепени един до друг. Бяха близки приятелски семейства и между имотите
им нямаше ограда. Познавам бившата съпруга на Павел, тя живееше в квартал
Дружба, сега не знам. Имахме сравнително добри отношения, даже в един
период от живота си с В. живеехме близко до нея. Казва се Иванка и живееше
с трите си деца, две от които на Павел и едно от предишен брак. Помагахме й,
първата й дъщеря я возихме на абитуриентски бал, че нямаше възможност
кой да я вози. Имало е много случаи, в които сме я питали за Павел и защо е
живеел на ул. Зайчар. Тя отговори, че не би го допуснала да живее при нея,
защото се е отказал от наследството на майка си и по този начин е лишил и
нея и децата й от наследство. Върнахме се от квартал Дружба на ул. Зайчар
около 94-та година, живяхме известен период и тогава вече започна договора
с една фирма „Билдинг Комерс“, която щеше да строи срещу обезщетение,
събориха се къщите и тогава се изнесохме на оборотно жилище в квартала,
близко до на В. имота. Строежът пропадна, фирмата имаше проблеми,
съдебни даже, и той не се състоя до ден днешен.
На въпроси на съда, свидетелят отговори: Къщата беше съборена по
спомен 94-та година, защото Павел тогава се появи в оборотното ни жилище
14
и помоли да живее в къщата и ние му обяснихме, че е съборена и го
заведохме на място да види, че я няма вече. Тя беше съборена законно заради
договора за строеж, който в последствие се провали.
На въпроси на адв. П., свидетелят отговори: Първото ми виждане и
запознанство с Иванка беше на едно свиждане в затвора. Края на 90-та
началото на 91-ва година, може би придружавах В., че тя имаше така известно
напрежение с бившия й съпруг и ги придружавах с майка й на свиждането.
Тъй като Павел беше под строг или тежък режим, не съм сигурен как се
казва, имаше едно свиждане от 15 минути месечно, на което се допускат
двама човека, на въпросното свиждане се появи Иванка с децата, които вече
бяха тийнейджъри, малко порастнали откакто съм ги виждал. В. не я
допуснаха, тъй като надвишава допустимия брой хора, тогава се запознахме с
Иванка. Тогава научих, че Павел се е отказал от наследството. След като
излезнаха от въпросното свиждане, имаше доста бурни реплики от Иванка и
майката на В. - леля Вили. Иванка развълнувано я питаше, как ще се откаже
от наследство, за тях няма да има нищо, съответно леля Вили я пита, какво
наследство очаква след като тя се е развела с него и единствените пъти,
когато е идвала, е на делата за развод. Не му е ходила и на свиждане даже,
след това нито Иванка нито децата съм виждал на други свиждания, тъй като
съм ги придружавал още няколко пъти. Видяхме се след това с тях по
трагичен повод, 95-та година ни намериха от полицията и ни съобщиха, че
Павел е мъртъв. Удавил се е в едно езеро в Дружба. Полицията не е успяла да
ги намери, но ние ги намерихме, бяха малко недоволни, че ги занимаваме,
нали не му били наследници, реагираха остро. Обяснихме им това, което ни
бяха казали от полицията, че това, че има отказ от наследство не означава, че
не са му наследници и те трябва да получат смъртния акт. Леля Вили и брата
на В. разпознаха Павел, след това те се явиха. Смъртният акт получи на Павел
първия син С.. На погребението Иванка и децата не присъстваха, всичко
направихме ние – аз, В. и Ц. съдействахме на леля Вили и ние организирахме
абсолютно всичко. Година след погребението започна процедура по връщане
на земеделски земи пак на В. на майка й, от общата им майка с Павел - баба
Гергина, съответно децата на Павел имаха право да се включат в процедурите
и им се обадихме. Отново реагираха остро „защо се подигравате с нас, не
стига, че нямаме наследство, но ни и уведомявате“. Обяснихме им, че имат
право на тези земи и ако искат да си получат техния дял трябва да съдействат
15
на поземлените комисии. Това, което им се полага е това, от което Павел не
се е отказал. След това се виждахме по повод протоколи на тези земи,
някакви документи имаше във връзка с връщането на тези земи. Протоколите
бяха за подписване от поземлената комисия, някакъв акт имаше, който беше
99-та година за окончателно връщане на земи и пристъпване към финалната
процедура за получаване на тези земи. Това се случва през 99-та година, след
което Иванка и децата й заминаха в Австрия и сме се чували само по разни
поводи по телефона – Нова година, рождени дни. Последно се виждахме
преди 2 години пак по повод на въпросните имоти. Последните ни контакти
бяха по телефона и се обади пак недоволна, че ги занимаваме с въпросния
имот на ул. Зайчар и то съдебно. Тогава всъщност разбрах за тези съдебни
процедури, които продължават и в момента. С. е син на Иванка от първия й
брак, но не е на Павел. Той получи смъртния акт. През целия ми съзнателен
живот, особено след като с В. имахме вече семейни отношения, преди да
сключим брак още през 1990 година имотът е ползван и владян от леля Вили,
В. и Ц.. След 90-та година даже и децата на Павел не са идвали там. Павел
последно го заведохме през 94-та година да види съборената къща. Винаги те
са се грижили за имота, участвали са във всички процедури по отчуждаване и
регулация свързани с имота, те са присъствали и са давали несъгласие, имаше
разни промени по градоустройството, те са се легитимирали като
собственици на този имот абсолютно винаги. Никога и никой не се грижил за
този имот освен тях.
На въпроси на съда, свидетелят отговори: Имотът запустя, имаше
разпореждане от общината, че трябва да се загради и изчисти – В., Ц. и леля
Вили, аз също съм им помагал и финансово и с труд. Трябваше да се изчисти
и загради имота, иначе имаше глоба. Имотът не е ограден, тъй като пак има
предварителен договор за строеж с друга компания. Ние почистихме имота
последно не си спомням кога, заради новия договор с компанията. Последно
преди 5-6 месеца правихме някакви почиствания на боклуци, може и 4 месеца
да са. Оградата първо бяха започнали да я крадат, после я свалихме за
някакви процедури, измервания, институции идваха да оглеждат за дървета,
които не могат да се режат. Неизвестно кой беше започнал да я краде
оградата.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелят отговори: Познавам В. от дете,
с В. и Ц. бяхме съученици и си играехме заедно. Познавам я от 7-8 годишна
16
възраст, което е 76-та година. Павел заживя след като го пуснаха от затвора и
това беше 92-ра година или началото на 93-та, точна дата няма как да помня,
тъй като е минало доста време от тогава. От пускането му предсрочно от
затвора, той заживя там. Павел на мен лично не ми е казвал, че идва на гости.
Всички тези неща ги знам от леля Вили, имам лични впечатления защото
много пъти след това съм го виждал и все се оплакваше, че няма работа, няма
къде да живее, Иванка не го е допускала да живее при децата и да ги вижда.
Реално е казвал пред мен - „Добре, че ме приюти Вили, защото аз нямах къде
да отида иначе. Нямам къща, нямам работа, нямам нищо. Жена ми не ме
допуска до семейния апартамент.“ За отказа от наследство разбрах от разкази
на леля Вили, след което разбрах и от Павел. Понеже доста пъти вечер си
попийваше, даже доста пъти вечер ходеше при родителите на първата
свидетелка, някога съм бил и аз, но и пред мен е разказвал как се отказвал от
наследство и това много е афектирало Иванка. Не е споделял защо се е
отказал. Разказвал ми е за процедурата, малко в пиянски разговор, но ми е
разказвал как е идвал нотариус в затвора и там е подписал, за причината не е
споменавал нищо. Не съм се интересувал, не съм и чувал за причината за
отказ от наследство.
адв. Тенев: Как от едните земи се е отказал, а от другите не?
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА въпроса.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелят отговори: Това с нивите се
случи след смъртта на Павел, тъй като според нормативната уредба това,
нищо че се е отказал от наследство, тези ниви си се полагат на него и
съответно на наследниците му. Това се случи доста след отказа и след
неговата смърт, около една година след смъртта му. Павел живееше на ул.
Зайчар до 93-та година, не си спомням защо напусна и къде е отишъл, но след
това, когато поиска да се върне, вече нямаше къща. Не помня къде е
пребивавал до смъртта си. Никакво становище не е изразявал за бутане на
къщата, тъй като той още преди договора с фирмата напусна имота на ул.
Зайчар. Малко след това 93-та година напусна, а 94-та започнаха преговорите
с фирмите. След като се бутнаха къщите в цялото каре нямаше огради, защото
се подготвяше мащабен строеж.
17
На въпроси на съда, свидетелят отговори: Доста след бутането се
поставиха оградите. Имаше дълъг период, в който фирмата строител имаше
съдебни процедури. Доста време мина, предполагам, че след 2000 година, но
точно дата не помня.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелят отговори: Хронология не съм
водил кога точно е имало ограда. Ограда съм слагал, не си спомням кога
точно, 2001, 2002, 2003, 2004 година, в този период. От всякъде беше
оградено, след като оградихме имота нямаше врата. Мрежата се отваряше, за
да се влезе вътре, но не съм 100% сигурен. Това беше извънредна процедура
да се огради имота тогава, вратата си беше разход, мисля, че мрежата се
отваряше, за да се влезе вътре. Тази ограда остана доста време, бяха
започнали да я крадат, точно кога бяха откраднали съществена част не помня,
след това от общината получихме предупреждение, че имотът трябва да бъде
изчистен и мисля, че ние си го оградихме пак, тъй като в него хвърляха и
отпадъци. Второто беше възстановяване на старата ограда преди 5-6-7
години, след това вече преди година, когато започнаха заснемането на имота
първо отворихме, след това от фирмата я демонтираха с наше разрешение
разбира се. Срещи между В. и наследниците на Павел не знам да е имало.
На въпроси на адв. П., свидетелят отговори: Никой никога не е
ходил, нито е предявявал претенции, нито е влизал в контакт с леля Вили, В.
или Ц. и единствено те са се разпореждали, разполагали и уреждали нещата с
имота.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Приключва разпита на свидетеля и го освобождава от съдебната зала.
ВЪВЕДЕ свидетелят на ответниците С. и К. в съдебната зала.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Иванка Константинова Агопова - 66 г., неосъждана, без дела, майка
на А. К. и С. С..
СЪДЪТ разясни на свидетелката правото й съгласно чл. 166 ГПК да се
откаже да свидетелства като родина на страна по делото.
18
Свидетелката: Ще свидетелствам.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 1 НК.
Свидетелката обеща да каже истината.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелката отговори: Аз съм бивша
съпруга на Павел Стаменов К.. С Павел сме семейни от 75-та година, 76-та
сключихме брак. Имаме 2 деца. Беше изселен в Северна България, там се
запознахме и оженихме, след това дойдохме в София, започна работа, взехме
си ведомствено жилище. Първо живяхме в Драгалевци, после на Баба Вида.
Постоянно посещавахме свекърва ми, свекър ми, зълва ми. Постоянно
ходихме при тях на ул. Зайчар № 34. Ходихме докато той почина, а даже и
след това. Павел отиде в затвора 81-ва, когато се разведохме, другата присъда
беше около 86-та година. След всяко излизане от затвора той се връщаше
вкъщи и живеехме заедно до момента, в който излезе след последната
присъда мисля, че 90-те години. Върна се вкъщи, живяхме няколко месеца и
каза „аз ще си отида на моя имот, жилището не е кой знае колко голямо“.
Имотът му е на ул. Зайчар № 34 и се измести да живее там, до смъртта си той
живееше там.Всичко това се случва след присъдата, след като излезе от
затвора. Той е стопанисвал имота, сестра му също живееше там, но той също
се е грижел за имота.
На въпроси на съда, свидетелката отговори: Ходила съм там след
като излезе от затвора. Докато беше жива свекърва ми, тя си имаше 2 стаи и
зълва ми си беше построила 2 стаи. След това свекърва ми почина, нейните
стаи паднаха и когато мъжът ми отиде там да живее, живееше при Вилето.
Една постройка е с отделни помещения. Той живееше при нея там на ул.
Зайчар.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелката отговори: Ходила съм на
място, където той живееше преди смъртта си и след излизането от затвора
многократно с децата, почти всяка събота и неделя.
На въпроси на съда, свидетелката отговори: Децата бяха около 10-14
годишни. Той живееше до смъртта си там на ул. Зайчар. Аз не бях в София,
когато той е починал, удавил се е. Бях в провинцията. След като се прибрах
19
съседката ми каза, че полицията ме е търсела, отивам там, те ми казват така и
така. Обясних им, че той не живее на този адрес. Първо не знаех за какво
става въпрос и те казаха така и така. Ходили са на ул. Зайчар и там са им
казали, че такова лице там не живее, защото адресна регистрация и всичко си
му е там. Затова и дошли при мен. Тогава се обадих на Вили и попитах за
какво става въпрос. Те не знаеха, че е починал. Аз им съобщих. На
погребението всички сме били там - сестра му, аз, децата. Реално погледнато
аз в гробищата не съм ходила, защото аз не съм и запозната толкова, имат си
техни места от край време, затова лично тя е свършила тази работа.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелката отговори: Когато излезе от
затвора адресът му беше при мен, след като реши да се измести на ул. Зайчар.
Никой не ни е казвал, че не сме наследници. Той винаги си е знаел, че там си
има имот.
адв. Тенев: Той винаги си е считал, че това си е негова собственост?
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА въпроса.
Свидетелката: Първият му син С. подава молба за въпросното място,
аз си бях тук. Донесоха ми писмата вкъщи, видях за какво става въпрос и по
точно за молбата за делото, след което се обаждам на Вилито на дъщеря й –
В.. Казвам й така и така, получаваме нещо за какво става на въпрос, тогава тя
казва: „За какво той претендира при условие, че нямате нищо?“. Питам я аз
как така нямаме нищо, тя отговори, че има отказ от наследство. Тогава за
първи път разбрах, че Павел е направил отказ от наследство, миналата или
по-миналата година. Ходила съм на свиждания, през какво време не мога да
кажа. Понякога съм водила и децата, но той категорично отричаше да ги водя
по затворите. Не си спомням да съм засичала някой, но реално погледнато не
си спомням някои от роднините му да е ходил на свиждане. Този мъж, който
излезе от залата преди аз да влезна, мисля, че е Властимир. Той е зет на В., но
много е напълнял и ми е малко трудно да го разпозная. С Павел до смъртта му
бяхме в много добри приятелски отношения. В началото след 95-та година се
виждахме по-често с Вили, но след това не си спомням кога отново се
видяхме. Коментирало се е винаги, че на децата много няма да им остави, но
тук по едно апартаментче може да вземат. Не е била уговорена среща с
20
някой, ходехме си на мястото като наше си, в самия имот. Даже зълва ми ни
посреща на беседката, седнем, приказваме си. Зълва ми е В.. В имота имаше
сграда на буквата „Г“ две стаи от тук и две от там. Тези срещи се провеждаха
преди смъртта и след смъртта на Павел. Последно лично аз го посетих
миналата година. Децата си го посещават като са тук. След като не знаем, че
има отказ, ние си отиваме като на собствено да видим какво се случва, до
къде е стигнало. Не сме почиствали имота. Когато отидохме сгради нямаше,
всичко беше бутнато, имаше някаква стара ограда, която почти вече я
нямаше, вратичката много отдавна я няма. Имаше пътека през имота от ул.
Зайчар директно на Константин Величков се отива, сигурно хората си
пресичат. Шубраци много, нито е почиствано, нито нищо. Павел беше още
жив, когато В. е казвала: „Поне моите племенници ще са близко до мен,
заедно ще си живеем.“ Децата знаеха за събарянето на къщите, няма как да не
знаят. Когато Павел беше жив, постоянно си ходехме и тогава се говореше, че
ще се дават местата на фирма, ще ги застроява, даже хората - мъжа ми, зълва
ми и всички търсеха фирма, за да се застрои цялото място и от там децата ги
знаят тези неща и от там и аз ги знам, тъй като всички разговори се водят
пред нас.
На въпроси на съда, свидетелката: Синът ми беше малък, за да се
подписва на документи. Мъжът ми си е подписвал всичко, което трябва с
фирмите, каквото трябваше се правеше. Беше още жив.
адв. Тенев: Според вас той би ли се отказал от наследство?
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА въпроса.
На въпроси на адв. Тенев, свидетелката отговори: Павел никога през
живота си не е давал пари за адвокат, винаги е бил със служебни такива, той
беше такъв човек никога няма да даде, чуждото ще вземе, но неговото никога.
Затова и се учудих за това прехвърляне. Той много държеше на децата си.
Ходим на имота, обиколим го, децата казват: „Дай да си направим един
пикник тук.“ Никой не е пипал нищо, в последствие се появи една ограда на
ъгъла както е, там си построиха хората къща и си направиха ограда. Само от
едната страна имаше ограда, след това имаше шубрак, след това имаше една
баба говорила съм с нея, която не даде да им се събори къщата и тя си седеше
21
винаги на портичката. Никой, никога не ни е забранявал нищо в имота.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: През 81-ва година се
разведох по негово желание, защото децата бяха стресирани, когато дойдоха
вкъщи да го арестуват. Каза, че е по-добре да се разведем, за да няма обиски в
къщи, но си останахме като семейство. 81-ва беше за някакви месеци там,
след като излезе той беше изселен в с. Сеново, там живяхме две години, след
което си се върнахме в жилището в София на Баба Вида. Последното му
влизане беше 86-та година. Живеехме на квартира, тъй като свекърва ми
живееше в една малка стаичка и още една малка стаичка и нямаше място.
Фактически ние се оженихме, но бяхме 4-членно семейство, аз имам дете от
първия брак, дете имах и от Павел. Нямаше място в сградата на ул. Зайчар за
толкова хора. След смъртта на свекърва ми, свекър ми дядо Драго остана да
си живее там. Ние си имахме жилище, но въпреки всичко нямаше възможност
да се живее там. Павел не искаше да живее при нас, той просто си искаше да
си отиде на собствеността. Ние си бяхме приятели, сестра му също може да
потвърди, че независимо от всичко нашите отношения не се промениха.
Живях известно време в Австрия - от 2002 до 2022 г., работих и се
пенсионирах, върнах се миналата година април месец. Децата ми дойдоха по-
късно в Австрия. С. дойде 2017 г., а синът ми дойде за 2-3 месеца, после се
върне, после пак дойде. Децата в момента са в Австрия. Седяхме на
беседката, аз, Павел, децата и тя лично пред нас го каза, че племенниците й
ще са близо до нея. Децата са свидетели на това нещо.
На въпроси на съда, свидетелката отговори: Всеки свободен момент
се връщах в България, защото майка ми е тук. Посещавах имота при всяко
връщане.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Павел ми е показвал
документи, които са свързани с имота и фирмите, но не съм ги чела дословно.
Той фигурираше в тези документи като наследник. Ходихме в моргата за
разпознаване на тялото, но не помня с кой. Зълва ми е свидетел.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори: Павел беше много
грамотен човек. Той беше музикант, певец, художник, пишеше стихове.
Съжалявам, че не мога да го докажа, тъй като тефтерът му изчезна. Завършил
е основно образование, технически техникум, да в затвора, но той беше
напълно грамотен човек.
22
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва разпита на свидетеля и го освобождава от съдебната зала.
адв. Тенев: Моля да се изиска, с оглед свидетелските показания на
свидетелите доведени от другите страни, от Ц. Ц. и от В. С. да представят
договор с „Билдинг Комерс“, като им се укажат последствия при
непредставяне по чл. 161 ГПК. В свидетелските показания беше уточнено, че
има договори, те не само съществуват, но са й подписани. Моля да ги
задължите да представят този документ.
адв. П.: Ще представим всичко, което има свързано с този документ,
тъй като то не е само договор. Цялото каре между 4-те улици следваше да
бъде застроено с жилищна сграда, приличаща на комплекс.
СЪДЪТ като счете искането за основателно,
ОПРЕДЕЛИ
ЗАДЪЛЖАВА ответниците Ц. Ц. и В. С. в следващо съдебно заседание
да представят договор сключен с „Билдинг Комерс“ за строеж в процесния
имот. Предупреждава ги за последиците по чл. 161 ГПК при непредставяне на
документа.
адв. П.: Моля за препис от протокола.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Да се издаде на адв. П. препис от протокола от днешно съдебно
заседание.
За продължаване на делото
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО ЗА 10.05.2023г. от 11:00 часа,
23
за която дата страните са редовно уведомени от днес.
Да се изискат посочените по-горе документи.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи 12:39 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
24