№ 40
гр. С., 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20232200500033 по описа за 2023 година
Поизводството е образувано по частна жалба против протоколно
определение, с което е прекратено производството и е върната исковата
молба поради недопустимост и са присъдени разноските по делото, и се
движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че определението е
незаконосъобразно и неправилно и развива детайлни съображения в тази
насока. Моли за отмяната му и постановяване продължаване на
съдопроизводствените действия. Прави евентуално искане, в случай че
въззивната инстанция приеме наличието на годно основание за
прекратяване на производството, да отмени определението на районния съд
в частта за разноските, които са възложени в негова тежест и му присъди
сторените от него такива.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата е подал
писмен отговор с който оспорва частната жалба като неоснователна и
излага подробни контрадоводи, с които оборва последователно всички
релевирани оплаквания. Иска да се потвърди атакуваното определение,
включително в частта за разноските за първоинстанционното
производство и да му се присъдят разноските за настоящото произвоство.
Представя пълномощно, договор, списък, фактура и платежно нареждане
за плащане на адвокатското възнаграждение.
1
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва
да бъде уважена.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал,
че ищците не са изпълнили конкретни указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба, дадени им с разпореждане от 15.08.2022г.,
поради което е върнал исковата молба и е прекратил образуваното по нея
производсво.
С разпореждане № 8192 от 15.08.22г. СлРС е оставил без движение
исковата молба като нередовна и е указал на ищците в едноседмичен срок да
посочат цена на иска за всяка една вещ, да посочат цена на иска на
останалите искове, да уточнят евентуалния иск спрямо кой главен се
отнася, да внесат дължимата д.т. в размер на 4% от цената на всеки иск,
но не по-малко от 50 лв. за всеки, да представят преписи от исковата молба
за ответника и пълномощно за процесуално представителство.
Съобщението е получено на 02.09.22г. – събота - от пълномощника на
ищците /представено е надлежно пълномощно/, на 09.09.22г. – събота – по
пощата в СлРС е постъпила писмена молба, подадена от ищците чрез
техния процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с
която се представят поправена искова молба с препис за връчване,
квитанция за внесена д.т. от 4 000 лв. и пълномощни. В поправената искова
молба са изброени в 91 пункта виндицираните вещи, посочени са цените на
част от тях и обща цена - 64 818, 71 лв. За вещите по 10 от пунктовете
няма посочена цена. Описани са обстоятелствата, от които ищците
черпят основание на претенциите си и са заявени петитуми.
Първостепенният съд е счел, че в поправената искова молба не се
съдържа цената на всяка една вещ поотделно, освен това е посочил, че при
д.т. от минимум 50 лв. за всеки отделен ревандикационен иск за всяка вещ,
дължимата държавна такса би надвишавала внесената такава от 4 000 лв.
Освен това е приел, че непосочването на тези цени го затруднява да
определи действителния размер на общо дължимата държавна такса, а и
такава не била внесена за другите два предявени иска – за мораторна лихва
2
и за обезщетение за неоснователно обогатяване.
Настоящият въззивен състав намира определението за правилно.
Предявяването на иска 25.05.2022г. е предизвикано от наличието на
вписване в КККР на с. М.С., общ. К., одобрени със заповед от 12.0099.2018г.
на процесния имот ПИ с идент. № 46646-23-357, който ищецът твърди, че е
негова собственост, като частна общинска собственост по чл. 15 ал. 2 от
Наредба № 33 на МЗХП и МТРС № ВП 1119 от 16.10.2006г. на РС К.. Това е
обосновало правния интерес на ищеца от установяване правото му на
собственост, което счита, че му се оспорва от ответника.
Последният с отговора си е заявил, че никога не е имал претенции върху
този имот, не оспорва правото на ищеца и признава иска.
В хода на процеса е изпратено писмо от 10.06.2022г. с която община К.
уведомява Общинска служба по земеделие К., че видно от скица № 15-
488325/10.05.2021г., издадена от СГКК гр. С., ПИ с идент. № 46646-23-357
по КККР на с. М.С. общ. К. е записан като собственост на община К.. Този
имот съответства, на ПИ № 000357 по КВС на селото, който се образува
от разделянето на ПИ № 000350, не е възстановена собственост на община
К. и на й е предоставян в собственост по реда н ачл. 19 от ЗСПЗЗ.
Представено е и изпратено в хода на процеса писмо изх. № РД-15-02-
576-1 от 15.06.2022г. от Общинска служба по земеделие – К. до СГКК – С., с
което я уведомявае допусната техническа грешка и неправилно отразяване
на собствеността на имот ПИ с идент. № 46646-23-357, получен при
разделяне на имот № 000350 по КВС на селото и при обособяването на
новия имот № 000357 / ПИ с идент. № 46646-23-357/, собствеността
трябва да е вписана като „неустановен собственик“.
Съдът е назначил СТЕ, посредством заключението на която се
установява, че действително такова вписване е било налице, но предвид
цитираните по-горе писма, към момента н ас.з. на20.12.2022г. предходното
записване, че имотът е частна общинска собственост е поправено и е
вписано в графа „собственост – неустановен собственик. Вещото лице не е
намерило никакви данни община К. да е заявявала претенции да бъде
вписвана като собственик на процесния имот, липсва молба по чл. 15 ал. 2 от
Наредба №33.
При това положение е видно, че новонастъпилият в хода на процеса
3
факт – ново вписване на собствеността, в което вече не фигурира
ответника община К., лишава ищеца от правен интерес от установяване на
право, което не е спорно с посочения от него ответник. От своя страна
това прави иска недопустим и той следва да бъде оставен без разглеждане.
В този смисъл въпросът за направеното от ответника „признание на
иска“ губи по начало своето значение, щом той вече не е надлежен
ответник. Може само да се посочи, че когато се касае за установителен иск
за собственост, признанието на иска от страна на ответника не може да
доведе до послледиците по чл. 237 от ГПК, необходимо е ищецът да докаже
основателността на претенцията си с всички допустими и относими
доказателствени средства и решението ще бъде постановено по общия ред.
Именно в този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд
Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., съгласно
което, понеже защитата на собствеността се състои на първо място в
съдебното установяване, че ищецът е собственик, „това изисква доказване
на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от
ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени
средства ……и за правна сигурност, това не може да стане с признание на
иска.“ Това означава, че направено от ответника признание, че ищецът е
собственик, не обосновава основателност на иска.
ВКС е приел още, че „решението, основано на признание на иска, може
да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже,
че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание
на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото
само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен.“
Така в случая, както вече бе посочено по-горе – признанието на иска и
евентуалните доказателства в подкрепа на неговата основателност, не
могат да доведат до уважаването му, тъй като той въобще не следва да
бъде разглеждан, с оглед констатираната негова недопустимост.
Ако ищецът чувства правото си застрашено, предвид наличието
понастоящем на вписване относно собствеността на „неустановен
собственик“, той разполага с извънсъдебни способи, с които да се снабди с
титул за собственост, както и ако правото му бъде оспорено от друго,
4
конкретно лице – с механизмите на съдебната защита.
С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна и не
следва да се уважава. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Частният жалбоподател-ищец е направил в условията на
евентуалност и искане за отмяна на протоколното определение само в
частта за разноските, в случай, че в прекратителната си част то бъде
потвърдено.
С определението си от о.с.з. първоинстанционният съд е присъдил и
разноските по делото съгласно чл. 78 ал. 4 от ГП/К на ответника.
Тази норма разписва, че ответникат има право на разноски при
прекратяване на делото. Ищецът възразява против присъждането им,
като се брани с аргумента, че ответникът е дал повод за завеждането на
иска, за ищеца е имало правен интерес от предявяването му, освен това
ответникът е признал иска, а съдът е дължал произнасяне, но вместо да
съобрази новонастъпилия факт и да постанови решение, е прекратил
производството.
Въззивната инстанция счита, че не е налице хипотеза, при която
разноските за процеса да се възложат на ответника – искът не е уважен,
производството е прекратено поради настъпила в хода му недопустимост
на иска, а ищецът е могъл сам да десезира съда с недопустимата си
претенция, когато тя е станала такава, но не е сторил това. Освен това
изискването на закона /по обратен аргумент/ ответникът да е дал повод с
поведението си за завеждане на делото, не е налице в случая, тъй като
вписването в КККР не е извършено от него или негови служители, а от
трето лице. Поради това разноските следва да се възложат на ищеца, а
той може да уреди отношенията си с третото лице, станало причина за
предявяване на иска срещу община К. по съответния ред.
Така и в тази част обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед неоснователността на частната жалба, разноските за
настоящото производство следва да се понесат от частния жалбоподател
и неговите остават за негова сметка, а той следва да заплати тези на
насрещната страна за адвокатско възнаграждение в размер на 684 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. М. Й., ЕГН
********** от с. М.С., общ. К. против протоколно определение от о.с.з. на
20.12.2022г. по гр.д. № 384/2022г. на КРС, с което е върната исковата
молба, прекратено е производството като недопустимо и на ответника са
присъдени разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от о.с.з. на
20.12.2022г. по гр.д. № 384/2022г. на КРС, като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА В. М. Й. да заплати н аобщина К. направените разноски за
настоящото производство в размер на 684 лв.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба
пред ВКС РБ в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6