№ 1465
гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110113943 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Б. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 87Б, срещу Национално бюро за правна
помощ /НБПП/, с адрес: гр. София, ул. „Развигор“ № 1 и Окръжен съд – Варна /ВОС/, с
адрес: гр. Варна, пл. „Независимост“ № 2, субективно съединени искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника НБПП сумата 900 лв. по изпълнителен лист от 23.06.2017г.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по НОХД 167/2016 г. по описа на ВОС, както и че не дължи на ВОС
сумата 500 лв. по изпълнителен лист от 22.08.2017 г., представляваща държавна такса за
разглеждане на НОХД № 167/2016 г. по описа на ВОС, въз основа на които изпълнителни
листи е образувано изп. дело № 111/2022 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, с рег. № 713
на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
В исковата си молба ищецът В. Б. И. твърди, че на 07.10.2022 г. му е връчена ПДИ по
изп. д. № 111/2022 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова. Излага, че същото е образувано по
повод на издадени в полза на ответниците изпълнителни листи по НОХД № 167/2016 г. по
описа на ВОС. Посочва, че изпълнителното производство е образувано на 20.09.2022 г.
Поддържа, че е изминал 5-годишния давностен срок, поради което процесните вземания са
погасени по давност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени.
Ответникът Национално бюро за правна помощ, редовно уведомен, е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за
недопустимост на предявения иск. По съществото на спора счита предявеният иск за
неоснователен. Твърди, че вземането не е погасено по давност, доколкото давностният срок
е спрял за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., предвид обявеното в страната
извънредно положение, съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗМДВИП вр. пар. 13 от
ПЗР на ЗИ на ЗЗ. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
1
Ответникът Окръжен съд – Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че вземането му за държавна такса
представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 6 ДОПК, по
отношение на което са приложими давностните срокове по чл. 171 ДОПК. Твърди, че в
случая давността е започнала да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г. Посочва, че
процесното изп. дело № 111/2022 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова е образувано на
28.06.2022 г., като по него е извършено изпълнително действие, прекъсващо давността –
наложен е запор на банкова сметка на длъжника от 07.10.2022 г. Ето защо счита, че
предвидената 5-годишна давност не е изтекла. По тези съображения моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответните страни депозират нарочни молби, в които поддържат становищата си и
молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Видно от материалите по изисканото за послужване НОХД № 167/2016 г. по описа на
ВОС, с Определение № 515/22.05.2017 г. В. Б. И. е осъден да заплати по сметка на
Национално бюро за правна помощ сумата 400 лв., представляваща заплатено от НБПП
адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД № 167/2016 г.
по описа на ВОС, както и сумата 500 лв., представляваща заплатено от НБПП адвокатско
възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД № 314/2016 г. по описа
на АС – Варна.
В предоставения седемдневен срок В. Б. И., редовно уведомен за постановеното
определение с нарочно съобщение, получено от него лично на 29.05.2017 г., не е депозирал
жалба, поради което следва да се приеме, че това определение е влязло в сила на 06.06.2017
г.
Именно в тази връзка е и издаденият изпълнителен лист от 23.06.2017 г. /издаден за
сумата в общ размер от 900 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна
помощ, дължими в полза на НБПП/.
С определение № 789/18.07.2017 г., постановено по НОХД № 167/2016 г. по описа на
ВОС, В. Б. И. е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата 500 лв., представляваща
заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по
КД № 57/2017 г. по описа на ВКС.
Определението не е обжалвано от В. Б. И., редовно уведомен за същото с нарочно
съобщение, получено от него лично на 27.07.2017 г., поради което следва да се приеме, че
същото е влязло в сила на 04.08.2017 г.
Въз основа на влязлото в сила определение № 789/18.07.2017 г. е издаден и
процесният изпълнителен лист от 22.08.2017 г.
2
Видно от посоченото, процесната сума 500 лв., предмет на изпълнителния лист от
22.08.2017 г., чиято недължимост цели да установи ищецът в настоящото производство,
отново представлява разноски за възнаграждение за правна помощ, дължими в полза на
НБПП, а не „държавна такса за разглеждане на НОХД № 167/2016 г. по описа на ВОС“,
както неправилно е посочил ищецът в исковата си молба и съответно по-късно
възпроизведено в доклада на съда.
Тоест, ответник и в този случай е НБПП, в чиято полза е присъдена сумата, а не
Варненски окръжен съд. Насочването на иска срещу този ответник, който не е носител на
това вземане в размер на 500 лв., съдът приема за недопустимо, поради което и
производството по делото в частта му срещу този ответник следва да бъде прекратено. За
ищеца липсва правен интерес да води иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу
ответника ВОС, а е наличен такъв срещу ответника НБПП, който е материалноправно и
процесуалноправно легитимиран да отговаря за съществуването на процесното вземане.
Следва да се отбележи, че надлежен ответник по така предявеният иск е именно
кредиторът, тоест лицето, в чиято полза е издадено изпълнителното основание, в случая и
по двата изпълнителни листа това е НБПП, а не органът, който, по силата на закона, е
оправомощен да събира държавните вземания, в случая – НАП /така решение №
1412/14.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1747/2022 г. по описа на ВОС/. В този
смисъл и направените възражения в отговора на исковата молба от страна на ответника
НБПП за недопустимост на настоящото производство съдът приема за неоснователни.
От материалите по изисканото и приложено изп. дело № 111/2022 г. по описа на ЧСИ
Люба Тодорова, с рег. № 713 в КЧСИ, с район на действие - ВОС, се установява, че същото е
образувано на 28.06.2022 г. въз основа на издадените изпълнителни листи от 23.06.2017 г. и
22.08.2017 г. по НОХД № 167/2016 г. по описа на ВОС.
С молбата за образуване е поискано налагането на запор върху банковите сметки и
секвестируемите вземания на длъжника; насрочване на опис на движимите вещи, моторните
превозни средства и недвижимото имущество на длъжника.
На 14.09.2022 г. е изпратена ПДИ до длъжника В. Б. И., получена от него лично на
07.10.2022 г., видно от отбелязването върху известието за доставяне.
С дата 14.09.2022 г. са изпратени и съответни запорни съобщения до „БАНКА ДСК“
АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, НОИ – Варна.
Във връзка с наложения запор от ТП на НОИ – Варна са дали отговор по реда на чл.
508, ал. 1, т. 3 ГПК с вх. № 2128/13.10.2022 г. при ЧСИ Люба Тодорова, че от пенсията на
ищеца не могат да се правят удръжки по наложения запор по изп. дело № 111/2022 г., тъй
като се правят удръжки за погасяване на задължение по изп. дело № 1169/2017 г. по описа
на ЧСИ Ивета Луис Ернандес.
„БАНКА ДСК“ ЕАД също е наложила запор върху откритата на името на В. Б. И.
разплащателна сметка в лева. Даден е отговор /вх. № 2139/13.10.2022 г./ по реда на чл. 508
ГПК, че по посочената сметка има и други претенции, съответно и други наложени запори.
3
„ЮРОБАНК“ АД е посочил, че към датата на налагане на запора – 05.10.2022 г. В. Б.
И. не притежава банкови сметки в тази банка.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Настоящите вземания,
представляващи по характера си разноски за възнаграждения за предоставена правна помощ,
се погасяват именно с посочената 5-годишна давност.
По смисъла на чл. 114, ал. 1 ГПК, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай – от влизане в сила на горепосочените
определения на ВОС, а именно – от 06.06.2017 г. /за вземанията в общ размер от 900 лв./ и
от 04.08.2017 г. /за вземането за сумата 500 лв./.
При нормално стечение на обстоятелствата давността по отношение на вземанията в
общ размер от 900 лв. изтича на 06.06.2022 г., а по отношение на вземането за сумата 500
лв., предмет на изпълнителния лист от 22.08.2017 г. – на 04.08.2022 г. През 2020 г. обаче
страната бе изправена пред едно извънредно положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., продължило до 13.05.2020 г. вкл. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно пар. 13, ал. 1
от ПЗР към ЗИДЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Този закон е обнародван в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г. и е в сила от 14.05.2020 г. Следователно,
следва да се приеме, че започналата да тече на 06.06.2017 г., съответно 04.08.2017 г.,
погасителна давност за процесните вземания, е спряла да тече за времето от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г.
Релевантното в случая е, че преди да изтече давността за което и да е от вземанията
по издадените два изпълнителни листа, на 28.06.2022 г. е образувано изпълнително дело
срещу длъжника. С молбата за образуване са поискани и конкретни изпълнителни действия.
Ето защо и доколкото искането е направено своевременно, като съответни изпълнителни
действия са предприети от надлежния орган и са наложени исканите запори, то и с оглед
задължителните разрешения, дадени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а
именно решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. о. и
решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК, не може
да бъде споделено виждането на ищеца, че давността е изтекла. Това негово възражение е
неоснователно.
Неправилно ищецът в исковата си молба сочи, че изпълнителното дело е образувано
на 20.09.2022 г. Образувано е на 28.06.2022 г., като към сочената дата – 20.09.2022 г. дори са
изпратени коментираните по-горе в изложението запорни съобщения.
4
С налагането на съответните запори, искането за което е направено своевременно,
давността е прекъсната по смисъла на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ГПК. А съгласно чл.
117, ал. 1 ГПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност /отново 5-
годишна в случая/.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен /към
датата на подаване на настоящата искова молба в съда, а и към настоящия момент,
твърдяната погасителна давност не е изтекла/, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в настоящото производство има
ответникът. Същият претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави
впечатление обаче, че в производството страната е представлявана лично от председателя на
НБПП, а не от юрисконсулт, поради което съдът приема, че такова възнаграждение не й се
следва. Искането в този смисъл е неоснователно. Не са представени доказателства за
извършването на други разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в
полза на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 87Б, срещу Национално бюро за правна помощ /НБПП/, с адрес: гр.
София, ул. „Развигор“ № 1, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника НБПП сумата
900 лв. по изпълнителен лист от 23.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила
определение № 515/22.05.2017 г. по НОХД № 167/2016 г. по описа на ВОС, представляваща
разноски за възнаграждение за правна помощ, в това число сумата 400 лв. – заплатено от
НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД
167/2016 г. по описа на ВОС и сумата 500 лв. – заплатено от НБПП адвокатско
възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД 314/2016 г. по описа на
АС - Варна, както и че не дължи на същия ответник – НБПП сумата 500 лв. по
изпълнителен лист от 22.08.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила определение №
789/18.07.2017 г. по НОХД № 167/2016 г. по описа на ВОС, представляваща разноски за
възнаграждение за правна помощ – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за
предоставената на В. Б. И. служебна защита по КД № 57/2017 г. по описа на ВКС, въз
основа на които изпълнителни листи е образувано изп. дело № 111/2022 г. по описа на ЧСИ
Люба Тодорова, с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по
давност на вземанията.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13943/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI
състав, в частта му по отношение на предявения иск срещу посочения ответник –
Варненски окръжен съд за установяване недължимостта на сумата 500 лв. по
изпълнителен лист от 22.08.2017 г., доколкото тази сума е присъдена в полза на ответника
Национално бюро за правна помощ, на основание чл. 130 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
В прекратителната част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6