Решение по дело №38/2017 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2018 г. (в сила от 20 декември 2018 г.)
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20171300900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е  №7

 

Гр.Видин

 

.....01....02........................2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на   двадесет и пети януари  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             Председател : Г. Й.

                                                     Членове :1.

                                                                    2.

при секретаря   И.К. и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й.  т. дело №38      по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 

Делото е образувано по исковата молба на „К...“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С...,.. ,район „С.“ ,ул.“Г.И.“ №... ,вписано    в   Търговския   регистър   към   Агенцията   по вписванията с ЕИК ..., представлявано от А.Н.Д., ЕГН ********** и К. Х. М., ЕГН ********** в качеството им на синдици, назначени   с   Решение       196   от   ......   г.   на управителния   съвет   на   Фонда   за   гарантиране на влоговете в банките чрез адм.Н. К. К. срещу „Ф...“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.В... ,ул.“Д...“№.. .

В исковата молба се твърди ,че по ч. гр. д. № 2703/2016 г., по описа на Видински районен съд, ГО, по молба на заявителя „К....." АД (в несъстоятелност), с ЕИК ..., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 24.11.2016 г., въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с които длъжникът „Ф..." АД, ЕИК .... е осъден да заплати на кредитора „К...." АД (н.) дължими суми по Договор за банков кредит от .... г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от ....г., заедно Анекс №... г. и Анекс №.... г., общо за сумата от 6 915 455.14 евро, от които суми: просрочена главница за периода от .... г. в размер на 4 654598, 09 евро; просрочени лихви върху редовна главница - 236 954,39 евро (за периода от ..... г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от ....г.); текущи лихви върху просрочена главница - 49 131.87 евро (от .... г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от .... г. до .... евро, дължими такси за периода от ..... г. - 34 000 евро, Разноски по кредита - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от .... г. (датата на подаване на заявлението) до        датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение било постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Видинският районен съд със съобщение от ..... г. бил указал на заявителя „К..." АД (н.), че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Поддържа се ,че настоящият иск се подава в  законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК от името на „К...." АД (н.) на основание чл. 422 ГПК .

Поддържа се ,че на .... г. между „К...." АД (...АД), ЕИК ..., като кредитор и „Ф...." ЕООД, ЕИК ... (по настоящем - в несъстоятелност) като кредитополучател бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката  предоставила на „Ф....." ЕООД кредит в първоначален размер на .... евро (триста и тридесет хиляди евро). Средствата по кредита били предназначени за оборотни цели. В последствие към договора за банков кредит от ..... г. били сключени девет анекса, както следва: с Анекс № ..... г., Анекс № ....г., Анекс № ....г, Анекс № .....г. Анекс № .....г., Анекс № ....г., Анекс № ....г., Анекс № ....г., Анекс №....г. С последващите анекси разрешеният размер на кредита се увеличили достигнал 10 103 250 евро (десет милиона сто и три хиляди двеста и петдесет евро), като с последния анекс №..... г. бил уговорен погасителен план с крайна дата за издължаване на главницата - ....г.Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Ф...." ЕООД в договорния размер от 10 103 250 евро.Съгласно чл. 10 от договора за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9 %,а лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец. Чл. 12 от договора гласял, че при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени по-долу в настоящия договор, Банката  освен договорената лихва начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от Кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл. 13 от договора било предвидено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Чл. 14 от договора за кредит предвиждал кредитополучателят да заплаща на Банката и комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначално усвояване на средства от кредита.В раздел IV от договора за кредит бил уговорен крайният срок за погасяване на усвоените от Кредитополучателя суми. Първоначално уговореният краен срок, до който следвало да бъде погасена главницата по договора, е 20.08.2011г., освен когато кредитът бъдел обявен за предсрочно изискуем. Така определеният срок  бил изменян с анекси между страните, като съгласно последния подписан анекс крайният срок, до който Кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита (главница, дължими лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисиони и/или разноски) е 20.12.2014 г., освен в случай на предсрочна изискуемост.

Поддържа се ,че на 16.04.2013г. между К... АД и „Ф...."АД бил сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят „Ф..."АД встъпвал като солидарен длъжник в задължението на „Ф...."ООД и се задължавал да отговаря солидарно пред кредитора К.....АД за цялото задължение на „Ф....."ООД. С Анекс №.... г. и Анекс №.... г. към договора за встъпване в дълг поемателят „Ф...."АД се задължавал да отговаря за задължението на кредитополучателя, съобразно настъпилите в него изменения.

Поддържа се ,че ищецът „К....“ АД бил изпълнил изцяло задълженията си по договора, като предоставил уговорените парични средства в пълен размер. От своя страна, Кредитополучателят „Ф...." ООД бил направил последното частично плащане по горепосочения договор за кредит на .....г., като считано от .... г. същият бил изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора за кредит. В последствие, с Решение № 157/10.10.2014 г. по т.д. 467/ 2013 г. на Окръжен съд - Видин било открито производство по несъстоятелност срещу главния длъжник „Ф....." ООД, а с Решение № 86/30.11.2015 г. същият бил обявен в несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр.З от Закона за задълженията и договорите, в случаите на сключен договор за встъпване в чуждо задължение първоначалният длъжник и встъпилото лице отговаряли към кредитора като солидарни длъжници. На това основание и предвид факта на неизпълнение от страна на главния длъжник, както и обявяването му в несъстоятелност, със законовите последици на решението по чл. 710 ТЗ, кредиторът К.... АД /н/ бил насочил претенцията си към солидарния длъжник „Ф....."АД, с подаване на заявления по реда на чл. 417 ГПК.Видно било, че към датата на подаване на заявлението - 15.11.2016 г.  срокът за издължаване на сумите, съгласно последния анекс към договора за банков кредит, бил изтекъл  и  че кредиторът  „К...."  АД  /н/  бил  пристъпил  към  принудително  събиране  на дължимите парични   суми спрямо солидарния длъжник. Кредиторът     претендирал снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за изискуемите, просрочени и непогасени парични задължения на „Ф....." АД към К... АД. Същите били уговорени с падеж съгласно клаузите на Договор за кредит от 23.12.2010 г. и анексите към него.

С оглед на изложените съображения ответникът  „Ф.....иАД бил осъден да заплати на „К....." АД (н.) дължимите към 15.11.2016 г. суми по договора за кредит от 23.12.2010 г., възлизащи към посочената дата на 6 915 455.14 евро -дължими суми по договор за кредит.Поради приетото от ВРС за редовно възражение от страна на длъжника, за „К...." АД (н.) възниквал правен интерес от подаване на иска по чл. 422 ГПК.

С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение ,   с   което   да  се признае за установено  по отношение на ответника „Ф...." АД, че „К....." (в несъстоятелност), ЕИК ..... има вземания от ответника в размери към 15.11.2016 г., както следва: сума в размер на 6 915 455.14 евро, от които: просрочена главница за периода от .... г. в размер на 4 654 598, 09 евро; просрочени лихви  върху  редовна  главница - 236 954,39  евро  (за  периода  от  ...... г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от .... г.); текущи лихви върху просрочена главница -49 131.87 евро (от ....... г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от .... г. - 230 550.01 евро, дължими такси за периода от ..... г. - 34 000 евро от......г., разноски по кредита - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от .... г.(датата на подаване на заявлението)  до датата на окончателното  изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.

Иска се да бъде осъден ответникът  „Ф....." АД, с ЕИК ....да заплати на „Корпоративна търговска банка" (в несъстоятелност), ЕИК .... всички разноски, направени в  исковото производство, в това число и юрисконсулско възнаграждение.

Към искована молба са приложени :

1.      Договор за банков кредит от ..... г.

2.      Договор за встъпване в дълг от ... г.

3.      Извлечение от банковите сметки.

 

В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф...." АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. В.... ул. „Д... № ..., представлявано от В. Г. Й., чрез пълномощника М.Н. - Юрисконсулт

В отговора се прави искане за прекратяване на производството по делото.Поддържа се ,че  ищецът обосновава вземане на парично задължение срещу ответното дружество, „Ф...." АД, като се позовава на Договор за Банков кредит от 23.12.2010 год и Анекси с №№ от 1 до 9 към него, сключени между Банката - ищец и Ф...." ООД /в несъстоятелност/ ЕИК.... със седалище гр. В..... В ИМ се твърдяло,а и с нея били представени доказателства - Договор за встъпване в дълг от 16.04.2013 год към Договор за банков кредит от 23.12.2010 год по силата на които дружеството ответник - „Ф...." АД с ЕИК ... със седалище гр. В. било встъпило в дълга на „Ф...." ООД, като поемател -солидарен съдлъжник.Всеизвестен бил фактът, в това число и на ищеца, че с Решение № 157/10.10.2014 год по т. д. № 467/2013 год на ВдОС, „Ф." ООД било обявено за неплатежоспособно и спрямо него било открито производство по несъстоятелност.В производството по несъстоятелност ищецът „К...." АД на основание чл. 685 от ТЗ бил предявил вземанията си против ДЛЪЖНИКА „Ф...." ООД по процесния Договор за Банков кредит от 23.12.2010 год.Така предявеното вземане било изцяло прието, както от синдиците , така и от съда по несъстоятелността и било включено в Списъка на приети вземания под №  19.Списъкът на приети вземания от 25.06.2015 год бил обявен в Търговският регистър в партидата на длъжника „Ф...." ООД с вписване № ..... Същият списък бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 34/11.08.2015 год. . Определението на съда било обявено в Търговският регистър по партидата на длъжника по кредита „Ф...." ООД с вписване № ..... Това означавало, че вземането на ищеца „К...", което се претендира с настоящата искова молба по процесния Договор за Банков кредит, където кредитополучател е „Ф..." ООД и СОЛИДАРЕН СЪДЛЪЖНИК „Ф...." АД било вече присъдено с влязло в сила Определение на съда по несъстоятелността и предстояло събирането му от масата на несъстоятелността.С предявеният иск по настоящето дело, ищецът „К...." АД на практика претендирал това същото вземане, по което имало влязъл в сила съдебен акт , отново да  се присъди или се искало така нареченото „пререшаване". В гражданският процес на Р Б... това било недопустимо.Ищецът „К...." АД сам бил избрал от кого от солидарните длъжници да претендира вземането си. Избрал бил „Ф...." ООД с цел да събере вземането си от масата на несъстоятелността,това вземане вече му било присъдено с влязъл в сила съдебен акт и  ищецът не можел да се ползва от разпоредбата на чл.122 ЗЗД.Основания за прекратяване на производството по делото били налични в разпоредбите на чл. 126 ал. 1 от ГПК, тъй като в един и същи съд имало висящи две дела между страните на същото основание и за същото искане, по -късно заведеното дело, а именно настоящето,следвало да  се прекратява служебно от съда .Прекратяването на производството по делото следвало да стане и с оглед разпоредбата на чл. 299 от ГПК поради забрана за пререшаемост на спора

Поддържа се ,че  искът е недопустим вследствие на нередовна искова молба.Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК - липсвало изложение на обстоятелствата на които се основава иска.Съгласно постоянната практика на ВКС, както счетоводните книги, така и исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК, следвало да съдържат достатъчно информация за претендираното вземане. В исковата молба следвало да е подробно посочено кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени, кога е настъпила предсрочната изискуемост, кои вноски и при какъв падеж не са погасени.В настоящият случай в исковата молба не било посочено кои вноски и в какъв размер не са платени.Ищецът бил записал ,че кредитополучателят „Ф...." ООД е направил последно частично плащане по горепосоченият договор за кредит на .... год... ",но не бил  посочил в какъв размер е това „частично плащане". След като това било „последно" плащане,не се уточнявало  имало ли е и предишни плащания и в какъв размер.В ИМ не било пояснено защо се счита, че кредитополучателят „Ф...." ООД е изпаднал в забава от ... г.след като съгласно Анекс № .... г. първата му погасителна вноска била дължима  чак на.... год.

Поддържа се ,че исковата молба не отговаря и на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 отГПК ,тъй като не били  посочени и имената и адресите на  законния представител на ответника.

Прави се възражение  за незаконосъобразност на актовете, постановени от РС- Видин в заповедното производство.Ако се констатира, че актовете, издадени от Районният съд,са постановени при нарушение на процесуалните и материалните правила на това производство, то предявеният иск по чл. 422 от ГПК следвало да се отхвърли и издадената ЗНИ и Изпълнителен лист следвало да се обезсилват.Оспорват се  издадените Заповед № .... от .... год за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, издаден на .... г. по ч. гр. дело № 2703/2016 год на ВдРС относно тяхната законосъобразност ,тъй като  Заповедното производство било образувано от В.П.В.- Юрисконсулт,която нямала представителна власт.

Оспорва се изцяло исковата молба като неоснователна по основание  и по  размер .Поддържа се ,че отпуснатите и усвоени суми по Договора за кредит от 23.12.2010 год били изцяло изплатени от кредитополучателят „Ф...." ООД /н/,за което се представя  Справка за движение на банковите операции по кредита от кредитополучателят „Ф...." ООД ,от която било видно, че по получения кредит в размер на 10 103 250 евро са изплатени 11 383 360,38 евро .

Оспорва се представеният документ „Извлечение от счетоводните книги" на „К...." АД/н/ със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на което е образувано Заповедното производство,като се поддържа ,че той  не представлява по същество такава справка и не съставлява хронологичен регистър, които да отразява всички финансови операции осъществени от Банката, а представлява единствено едно заключение на ищеца за наличие на вземания към ответника .Категорична била практиката на ВКС, че извлечението от счетоводните книги трябвало да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му, за разрешения и усвоен кредит, за непогасения остатък от главницата и лихвите, кои вноски и в какъв размер и при какъв падеж не са погасени, причината за настъпване изискуемостта на кредита -дали е налице предсрочна изискуемост или изискуемост на основание изтекъл срок за погасяване на задължението по договора за кредит.

Такива следвало  да бъдат съдържанието и реквизитите на

конкретните извлечения по чл. 417 т. 2 ГПК. По този въпрос била  формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 417 т.2 във вр. с чл. 415 ал. 2 ГПК изразена в Определение № 637/02.09.2009 год год по ч.т. д. № 446/2009 год на II т. о., Определение № 118/24.02.2009 год по ч.т. д. № 25/2009 год на II т.о., Определение №706/23.11.2009 год по ч.т. д. № 525/2009 год I т. о. , Определение № 764/03.11.2010 год по ч.т. д. № 409/2010 год на II т. о. и пр.С тези определения на ВКС бил даден еднопосочен отговор на въпроса за реквизитите които трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417 т. 2 ГПК, за да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.С оглед разпоредбите на чл. 418, ал. 2 от ГПК, изпълнителният лист се издавал, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С тази разпоредба на ГПК  Видинският районен съд не се бил съобразил.В Заявлението ,подадено от заявителят за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в т. 12, били посочени документите, които заявителят е представил, а именно Извлечение от счетоводните книги на К..... АД /н/.Тези документи районният съд  обсъждал и въз основа на тях бил издал исканата от заявителя Заповед ,но при това не бил изпълнил задълженията си по чл. 418, ал. 2 от ГПК,тъй като  не бил проверил дали само тези представени документи са достатъчни и дали те представляват редовни от външна страна документи и дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.В приложеното по настоящето дело извлечение от счетоводните книги на „К...." АД/н/ не се съдържала по- голяма част от така описаните по- горе и задължителни реквизити .Така например в приложеното Извлечение на К.... АД не били посочени размерът на внесените и невнесените месечни погасителни вноски. Посочен бил разрешен лимит от 10 103 250 евро, без да е посочено какъв размер е усвоен от този разрешен лимит и кога е усвоен този отпуснат кредит /дата/ и въобще дали е усвоен.От  първи и втори раздели  на Договора   напълно ставало ясно, че кредитополучателят може да усвоява суми от кредита само при определени условия, при неизпълнението на които било невъзможно усвояването им.Непосочването на размера на усвоеният кредит и дали по този усвоен кредит има или няма погасявания, не давало възможност на съда да установи дали соченият като остатък дължим размер е точен.Този недостатък на Извлечението на Банката-ищец не бил забелязан и не бил отстранен от ВдРС при разглеждане на заповедното производство, поради което Заповедта за изпълнение на парично задължение и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист  следвало да бъдат обезсилени.Поддържа се ,че липсват данни за това, как е формиран остатъка от дължимата лихва върху редовната и просрочена главница и на какво основание се претендира посочената част от нея,че в извлечението са посочени дължими просрочени и текущи лихви като не е конкретизирано как е определена тяхната стойност.Посочено било, че последното плащане е направено на 31.05.2014 год./частично/, без да е посочено това плащане за какво е - за главница, за лихви, за неустойки или такси по кредита. Не бил посочен и какъв е размерът    на това „последно" плащане. Не било изяснено след като е налице „последно" плащане , имало ли е други плащания по кредита ,кога са станали тези плащания и в какъв размер е всяко едно от тях.Не било пояснено  от коя година и кои месец на 20-то число се дължи първата погасителна вноска, като се има в предвид, че Договорът за кредит е сключен на ....год, а в погасителният план по него и приложените към него анекси било договорено погасяването да започне да тече чак от ... г год.В предпоследната графа от Извлечението, „Други разноски" била посочена сумата от 2 888,35 евро.,но не било пояснено какви са тези „други разноски" ,от какво произтичат и каква е стойността на всяка една от тях.В графа 6-та на Извлечението било записано „Дължими такси по кредита" в размер на 34 000,00 евро,но не било пояснено от какво произтичат тези дължими такси.Не било взето в предвид, че такива такси не се дължат между страните, което изрично било записано в чл. 15 от Договора за кредит от .... год и че това обстоятелство не е променяно с анексите . В графа 4-та от извлечението „ Текущи лихви върху просрочена главница" била посочено сумата от 49 131,87евро,но такава лихва нямало договорена между страните по Договора за кредит.

Тъй като представеното извлечение от счетоводните книги на банката не отговаряло на изискванията на ЗС и съдебната практика ,посочена по- горе относно изискуемите се реквизити, се налагал изводът, че това извлечение в качеството му на документ по чл. 417 т.2 ГПК не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което липсват предпоставките на чл. 418 ал. 2 ГПК и ВдРС следвало да остави заявлението за издаване на ЗНИ без уважение.

Поддържа се също ,че в графа четвърта на извлечението било записано -„ Текущи просрочени лихви върху просрочена главница - 49 131,87 евро",но нито в Извлечението от счетоводните книги ,нито в Исковата молба било  записано въз основа на какво се претендира тази сума.Видно от договора за кредит между страните нямало договорена клауза за текущи лихви върху просрочена главница.В графа 6-та на Извлечението от сметки се претендирали „ Дължими такси по кредита  в размер на 34 000,00 евро ,но в Договора за кредит такава клауза не била договорена, напротив в чл. 15 от Договора за кредит изрично било записано, че такси по този кредит не се дължат.

Твърди се ,че ответникът е изряден платец,тъй като първата погасителна вноска бил направил още на .... год и всеки месец бил погасявал задължението си. Последната вноска бил направил на .... год, така както се твърдяло  и в ИМ и в Извлечението от счетоводните книги на К... , като за този период общо за едно задължение от 10 103 250 евро главница бил изплатил 11 383 360,38 евро.След месец юни на 2014 год  било невъзможно внасянето на погасителни вноски поради блокиране на сметките на К.....Видно от представената с настоящият Отговор  Справка по този банков кредит, дружеството кредитополучател само на .... год било изплатило на банката ищец задължението си по главницата по кредита, указан в погасителният план, като първата погасителна вноска за .... год била в размер на 5 915 629, 52 евро.

С оглед на горното се иска да се отхвърлят предявените искове изцяло и да се присъдят  направените по делото разноски.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба ,в която изразява подробни доводи относно наведените от ответника правни възражения.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор на допълнителната искова молба ,в който  е доразвил правните си доводи.

          

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         На .... г.  „К...." АД с ЕИК ....  и „Ф..." ООД с ЕИК ... -Кредитополучател са сключили договор за банков кредит за оборотни средства в размер на 330000 евро.В т.17.2. от договора е договорено погасяването на кредита да става при следния погасителен план :

-на ... г. - погасяване в размер на 165000 евро

-на ..... г. - погасяване в размер на 165000 евро

След това  между страните са сключени допълнително 9 бр. анекси, а именно :

С Анекс № .... г. кредитният лимит е увеличен до 450000 евро и е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита:

-На .... г. - погасяване в размер на 225000 евро

-На .... г. - погасяване в размер на 225000 евро

С Анекс № .... г.  кредитния лимит е увеличен на 950000 евро и е  договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита:

-На ... г. - погасяване в размер на 475 000 евро

-На ..... г. -погасяване в размер на 475 000 евро

С Анекс № ..... г.  кредитният лимит е увеличен до

1 300 000 евро .В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита:на ..... г. - погасяване в размер на 650000 евро и на .... г. - погасяване в размер на 650 000 евро.

С Анекс № ..... г.  кредитният лимит е увеличен до 1 600 000 евро .В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на ... г. - погасяване в размер на 800000 евро и на 20.08.2012 г. - погасяване в размер на 800000 евро.

С Анекс № ..... г.  кредитният лимит е увеличен до 2 500 000 евро. В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на ... г. - погасяване в размер на 1250000 евро и на ..... г. -погасяване в размер на 1250000 евро.

С Анекс № ..... г.  кредитният лимит е увеличен до 5 000 000 евро. В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на .... г. - погасяване в размер на 2 500 000 евро и на ..... г. - погасяване в размер на 2 500 000 евро.

С Анекс ..... г.  кредитният лимит е увеличен до 7 000 000 евро В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на .... г. - погасяване в размер на 3 500 000 евро  и на .... г. -погасяване в размер на3500000 евро.

С Анекс № ..... г. който кредитният лимит е увеличен до .... евро.В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на ..... г. - погасяване в размер на .... евро и на ... г. - погасяване в размер на ... евро

С Анекс № .... г.  кредитният лимит е увеличен до .... евро. В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита :на ... г. - погасяване в размер на ..... евро и на.... г. -погасяване в размер на ... евро .

В чл.10 от договора за кредит страните са договорили Кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми в размер на 9 % ,като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно до 25 число. Съгласно чл.12 от договора за кредит страните са договорили, че при нарушаване срока на погасяване на вноските по главницата или предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени по- долу в договора Банката начислява върху просрочената / дължима/ главница и събира от Кредитополучателя наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.

Съгласно чл.13 от договора страните са договорили начислените ,но неплатени в срок лихви да се отнасят за отчитане в отделна сметка ,като в този случай Кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатената лихва до окончателното и издължаване.

Съгласно чл. 14 от договора страните са договорили Кредитополучателят да заплаща на Банката комисионна за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5% върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначалното усвояване на средства по кредита.

На ..... г. между „К....." АД - Банка и „Ф..." АД с ЕИК .... - поемател е сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят встъпва като солидален длъжник в задължението на „Ф...." ООД с ЕИК ... и се задължава да отговаря солидарно пред „К...." АД за задължение на главница в размер на 7 000 000 евро.Между страните е договорено съгласно чл.2.2. задължението да бъде погасено, като следва :на .... г. - погасяване в размер на 3 500 000 евро и на.... г. -погасяване в размер на 3 500 000 евро

Впоследствие между страните са сключени допълнително 2 бр. анекси към към договора за всъпване в дълг от .... г., а именно :

С анекс № ..... г.  кредитният лимит е увеличен до

9 500 000 евро .В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита:на .... г. - погасяване в размер на 4 750 000 еврои на ... г. - погасяване в размер на 4 750 000 евро.

С анекс № ..... г. кредитният лимит е увеличен до 10 103 250 евро .В анекса е договорена промяна в погасителния план за погасяване на кредита:на .... г. - погасяване в размер на 5 051 625 евро  и на ..... г. -погасяване в размер на 5 051 625 евро .

При извършената проверка на документите в делото, както и на база на предоставената счетоводна информация от „К...." АД се установява от вещото лице С.С. , че усвояването и погасяването на сумите е станало за периода .... г. на различни дати и в различни стойности ,като общо усвоената сума е в размер на 11 404 550 евро, а общо погасената сума е в размер на 6 749 951,91 евро.Неплатената главница е в размер на 4 654 598,09 евро.Горнвото е конкретизирано от вещото лице в  Приложение  1  - Справка за усвоена, погасена и дължема главница.

При извършената проверка на документите в делото, както и на база на предоставената счетоводна информация от „К..." АД се установява от вещото лице , че    за   периода .... е начислена  лихва по редовна главница в размер на .... евро ,като същата е платена в срок. За периода ..... г. е начислена лихва по редовна главница в размер на .... евро, като същата е платена в срок. За периода ....г. е начислена лихва по редовна главница в размер на .... евро, като същата е платена в срок. За периода .... г. е начислена лихва по редовна главница в размер на ....евро ,като същата е платена в срок. За периода ..... г. е начислена лихва по редовна главница в размер на..... евро като същата е платена в срок. За периода ..... г. е начислена просрочена лихва по редовна главница в размер на .... евро ,като същата не е платена.Горните факти са систематизирани от вещото лице в  Приложение 2 - Справка за начислена, погасена и дължима просрочена лихва върху редовна главница .

Вещото лице дава заключение ,че за периода ...... са  начислени просрочени   лихви върху просрочена главница в размер на ..... евро, като сумата не е издължена .Горното е отразено в  Приложение 3 - Справка за начислена, платена и дължима просрочена лихва върху просрочена главница

Вещото лице дава заключение ,че за периода ..... е  начислена текуща договорни  лихва върху  просрочена главница в размер на .... евро като са погасени .... евро и задължението е в размер на ......евро. Горното е отразено в  Приложение 4 - Справка за начислени, платени и дължими текущи договорни лихви върху просрочена главница.

Вещото лице дава заключение ,че за периода .... е начислена договорна неустойка   върху просрочени лихви в размер на 230550,01 евро като същата не е платена,че за      периода .....  са начислени дължимите договорни такси /комисионна за управление /в размер на 34000 евро ,като същите не са платени /резултатите са отразени в  Приложение 5 - Справка за начислени, платени и дължими договорни такси/.

Вещото лице дава заключение ,че присъденият размер на разноските по кредита към  .... г.са в размер на 2 888,35  евро /държавни , нотариални такси и др./като същите не са платени.

         По ч. гр. д. № 2703/2016 г., по описа на Видински районен съд, ГО, по молба на заявителя „К...." АД (в несъстоятелност), с ЕИК ...., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от .... г., въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с които длъжникът „Ф..." АД, ЕИК .... е осъден да заплати на кредитора „К...." АД (н.) дължими суми по Договор за банков кредит от ... г. и анексите към него, както и договор за встъпване в дълг от ......, заедно Анекс №..... г. и Анекс №..... г., общо за сумата от ..... евро, от които суми: просрочена главница за периода от ..... г., в размер на 4 654598, 09 евро; Просрочени лихви върху редовна главница - 236 954,39 евро (за периода от .... г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от ..... г.); Текущи лихви върху просрочена главница - 49 131.87 евро (от ...... г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от ... г. - 230 550.01 евро, дължими такси за периода от .... г. - .... евро, Разноски по кредита - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от ... г. (датата на подаване на заявлението) до        датата на окончателното изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Видинският районен съд със съобщение от 01.06.2017 г. бил указал на заявителя „К...." АД (н.), че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.Този  иск е подаден в  законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение срещу заповедта по чл. 417 ГПК от името на „К...." АД (н.) на основание чл. 422 ГПК .       

         Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице ,което е изготвено детайлно и професионално и което съдът кредитира изцяло.

 

         При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира,че предявеният установителен иск е основателен и че следва да бъде уважен поради следното :

Искът е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.

         Предявеният иск е допустим ,тъй като  искът е предявен на  в законовия едномесечен срок от връчване на съобщение за подаденото възражение от страна на ответника.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

         Безспорно е, че характера на установителния иск по  чл. 422 ГПК е съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено оспорване от страна на длъжника), както е в случая.

За успешното провеждане на установителния иск по реда на  чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че ответникът е спрял плащанията по договора за банков кредит. Предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на отговорността му по договора за банков кредит .

В конкретния случай от събраните писмени доказателства и от  заключението на вещото лице С.С. се установява по несъмнен начин,че ищецът има действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане срещу ответника в размерите ,претендирани в исковата молба. Съдът кредитира  заключението на съдебно – счетоводната експертиза, защото е изготвено на база събраните по делото доказателства и счетоводните данни от ищцовата банка.

Предявеният установителен иск е основателен и доказан, като такъв следва да се уважи.

Съгласно 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от  18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В конкретния случай не се претендира предсрочна изискуемост,тъй като в последния анекс по договора от 31.05.2014 г. е уговорена крайна дата за плащане -20.12.2014 г.

         ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ОТ ОТВЕТНИКА ПРАВНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ

Съдът намира възраженията  за неоснователни. Неоснователни са доводите относно нередовност на исковата молба  неоснователност на същата. Ответникът по делото „Ф...." АД е направил искане за прекратяване на производството по делото, като е изложил аргумента, че съгласно Решение № 157/10.10.2014Г. по т.д. № 467/2013г. на ВдОС, дружеството „Ф...." ООД е обявено в неплатежоспособност и спрямо него е открито производство по несъстоятелност и че  предявеното вземане по договора за кредит, предмет на настоящия иск, е изцяло прието и включено в Списъка на приетите вземания.  Искането на ответника следва да бъде отхвърлено поради липса на предпоставките за прекратяване на делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК,тъй като страните в настоящия спор не са идентични със страните по цитираното от ответника т.д. 467/2013г. ВдОС.Съгласно разпоредбата на чл. 101, изр.3 от Закона за задълженията и договорите, в случаите на сключен договор за встъпване в чуждо задължение, първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. На това основание и предвид факта на неизпълнение от страна на главния длъжник, както и обявяването му в несъстоятелност, кредиторът К.... АД /н/ има правото да насочил претенцията си към солидарния длъжник „Ф....."АД чрез  подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК.

Ответникът излага твърдения за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба. Горепосочените твърдения на ответника са  необосновани,тъй като исковата молба е подадена при спазване на изискванията на чл. 127 от ГПК, като в отделен параграф подробно са описани обстоятелствата, на които се основава иска.

Съдът намира за неоснователни и доводите за незаконосъобразност на актовете, постановени от РС Видин в заповедното производство ,тъй като юрисконсултът ,инициирал заповедното производство,има  представителната власт по сила на пълномощно ,с което е  упълномощен с права „да извършва всички съдопроизводствени процесуални действия пред всички съдебни и други инстанции и във всички фази на процеса".

Неоснователни са и доводите относно издължаване на кредита изцяло .Както се посочи по-горе ,на ..... г. между „К...." АД (К.... АД), ЕИК ...., като кредитор и „Ф...." ЕООД, ЕИК ... (по настоящем - в несъстоятелност) като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на „Ф...." ЕООД кредит в първоначален размер на 330 000 евро (триста и тридесет хиляди евро,като след това са  сключени девет анекса, както следва: с Анекс №...... г., Анекс №....г., Анекс № ....г, Анекс № .....г. Анекс №....г., Анекс № ....г„ Анекс № ....г., Анекс № ....г., Анекс № ....г. С последващите анекси разрешеният размер на кредита се увеличава и достига 10 103 250 евро (десет милиона сто и три хиляди двеста и петдесет евро), като с последния Анек г. е уговорен погасителен план с крайна дата за издължаване на главницата - .....г.

Кредитът ,видно от заключението на вещото лице ,е усвоен изцяло от кредитополучателя „Ф....." ЕООД в договорния размер от 10 103 250 евро.Съгласно чл. 10 от договора за кредит, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9 %. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на Кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец. Чл. 12 от договора гласи, че при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени  в  договора,банката, освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от Кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл. 13 от договора е предвидено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай Кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване. Чл. 14 от договора за кредит предвижда кредитополучателят да заплаща на Банката и комисиона за разходите по управление и обработка на кредита в размер на 0,5 % върху разрешения размер на кредита, платима преди първоначално усвояване на средства от кредита.В раздел IV от договора за кредит е уговорен крайният срок за погасяване на усвоените от Кредитополучателя суми. Първоначално уговореният краен срок, до който следва да бъде погасена главницата по договора, е .....г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. Така определеният срок е бил изменян с анекси между страните, като съгласно последния подписан анекс, крайният срок, до който Кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита (главница, дължими лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисиони и/или разноски) е .... г., освен в случай на предсрочна изискуемост.

Ищецът К.... АД е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е предоставил уговорените парични средства в пълен размер,като кредитополучателят „Ф...." ООД е правел частични погасявания ,като е направил последното частично плащане по горепосочения договор за кредит на 31.05.2014г. и  считано от 25.06.2014 г. същият е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по договора за кредит.Видно е, че към датата на подаване на заявлението - 15.11.2016 г. - срокът за издължаване на сумите, съгласно последния анекс към договора за банков кредит, е изтекъл и кредиторът „К...." АД /н/ е пристъпил към принудително събиране на дължимите парични суми спрямо солидарния длъжник. Кредиторът е претендирал снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за изискуемите, просрочени и непогасени парични задължения на „Ф...." АД към К.... АД. Същите са уговорени с падеж съгласно клаузите на Договор за кредит от .... г. и анексите към него.

Неоснователни са и развитите в отговора на исковата молба доводи относно това ,че представеният документ „Извлечение от счетоводните книги" на „К...." АД/н/ със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на закона . Идвлечението съдържа  достатъчна информация за претендираното вземане, за размера му, за разрешения и усвоен кредит, за непогасения остатък от главницата и лихвите,  причината за настъпване изискуемостта на кредита –в извлечението изрично е посочен крайният срок за погасяване на задължението -.... г.В съдебната практика категорично се застъпва становището ,че извлечението не следва да  съставлява хронологичен регистър,в които да се отразяват всички финансови операции ,осъществени от Банката,каквото становище се поддържа в отговора на исковата молба.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

 

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените в производството разноски.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от  18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото разрешение по т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото  производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск,съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на отделни вземания.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.

С оглед на гореизложеното ответникът   следва да бъде осъден да заплати  на    направените в заповедното производство разноски : 79157,27 лв.юрисконсултско възнаграждение.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и  направените пред Видинския Окръжен съд разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.Ищецът не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение пред Видинския окръжен съд,а юрисконсултско възнаграждение ,но последното не следва да се присъжда ,тъй като ищецът не е представляван от юрисконсулт.

На основание Чл.59,ал.6 Закона за банковата несъстоятелност ищецът е освободен от заплащането на държавни такси.На основание Чл.78 ал.6 ГПК държавната такса следва да бъде заплатена от ответника ,поради което същият следва да бъде осъден да заплати 4% върху исковата сума или 276 618,21 евро.

 

Водим от горното и на основание Чл.422 ГПК  Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

Признава за установено по отношение на ответника  „Ф...“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.В... ,ул.“Д.“№..., че „К...“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С... ,район „С...“ ,ул.“Г.И.“ №... ,вписано    в   Търговския   регистър   към   Агенцията   по вписванията с ЕИК ... има вземания по отношение на него  в размери към 15.11.2016 г., както следва: сума в размер на 6 915 455.14 евро, от които: просрочена главница за периода от 20.11.2014 г. до 15.11.2016 г. в размер на 4 654 598, 09 евро; просрочени лихви  върху  редовна  главница - 236 954,39  евро  (за  периода  от  25.06.2014  г.  до 29.12.2014 г.); просрочени лихви върху просрочена главница - 1 707 332.43 евро (от 25.11.2014 г. до 25.10.2016 г.); текущи лихви върху просрочена главница -49 131.87 евро (от 25.10.2016 г. до 15.11.2016 г. ), неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.01.2011 г. до 15.11.2016 г. - 230 550.01 евро, дължими такси за периода от 23.12.2010 г. до 30.04.2013 г. - 34 000 евро от 30.12.2009 г. до 15.11.2016 г., разноски по кредита        - 2 888.35 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2016 г.(датата на подаване на заявлението)до датата на окончателното  изплащане на вземането, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, в размер на 79 157.27 лева.

ОСЪЖДА „Ф....“АД с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр.В... ,ул.“Д...“№... да заплати на „К....“ АД в несъстоятелност ,със седалище и адрес на управление гр.С....,... ,район „С...“ ,ул.“Г....“ .... ,вписано    в   Търговския   регистър   към   Агенцията   по вписванията с ЕИК .... направените  в заповедното производство разноски в размер на 79 157,27 лв.за юрисконсултско възнаграждение и направените пред Видинския Окръжен съд разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА „Ф....“АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В.... ,ул.“Д.....“№... ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на съда в размер на 276 618,21 евро.

Решението  подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис. 

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :