Определение по дело №831/2019 на Районен съд - Разград

                                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 318

                                                                    24 .01.2020 г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и четвърти  януари                           две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №831/2019 г.

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу   С.К.П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата   2 056,73 лв. за далекосъобщителни услуги по договори от 07.01.2016 г., 11.07.2014 г. и 06.01.2003 г. и сумата 162,30 лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата 1 881,77 лв. за периода 14.08.2017 г. – 07.11.2018 г. , ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи, че договорите са сключени между страните, че въз основа на тях са сключвани допълнителни договори за отделните услуги и продукти. Допустимостта на установителния иск мотивира с обстоятелството, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2318/2018 г. по описа на РС Разград.  Иска присъждане на разноските по настоящото и по заповедното производство. Прилага общи условия, приложение към договор, договори за продажба на изплащане, декларации, приложения, фактури. Иска да бъде приложено гр.д.№2318/2018 г.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният особен представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК счита исковете за допустими, но неоснователни.

            Предявеният  установителен иск е допустим, тъй като за същите суми има издадена заповед за изпълнение,  която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

            Горепосоченото ч.гр.д.№ 2318/2018 г. следва да бъде приложено.

            Предвид разминаването на сумите, посочени в заповедта и тези в исковата молба на ищеца следва да бъде дадена възможност да ги диференцира.

По гореизложените съображения, Съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

             

НАСРОЧВА съдебно заседание за 26.02.2020 г. от 11,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението.

ПРИЛАГА ч. гр.д. №2318/2018 г. на РРС.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да заяви вземанията, така както са посочени в заповедта за изпълнение.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за   предоставяне на мобилни услуги, предоставяне на мобилни услуги, задължения за неустойка, неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на ползваните услуги, прекратяване на договора за мобилни услуги, начисляване на неустойка.

            Чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

            Правна квалификация:чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от ЗЗД.

            Чл.146 ал.1 т.3 от ГПК

            Няма обстоятелства, които да се признават от ответника.

            Чл.146 ал.1 т.4 от ГПК

            Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.

            Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК

            Ищецът следва да докаже сключването на договор за   предоставяне на мобилни услуги, предоставяне на мобилни услуги, задължения за неустойка, неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на ползваните услуги, прекратяване на договора за мобилни услуги, начисляване на неустойка,  издаването на заповед за изпълнение.

            Ответникът следва да докаже заплащането на сумите по договора.

            Не са представени доказателства за  заплащането на задълженията на ответника.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: