№ 38
гр. Варна , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111091 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, срещу К. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Аксаково, област Варна, ул. „Марциана” № 19, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 1575.77 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия в резултат
на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Аксаково, ул. „Марциана“ № 19, за
което е издадена фактура № **********/19.09.2019 г., за периода 30.08.2017 г. – 29.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 103.31 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата –
30.09.2019 г. – 19.06.2020 г., които суми са предмет на Заповед № 3485/14.07.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на
ВРС, VIII състав.
В исковата си молба ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, чрез
процесуалния му представител – адв. Милослава Лечева, излага, че в полза на дружеството е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните
искове. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът К. Д. К. е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, което обуславя правния му интерес от депозиране на настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди, че страните са в договорни отношения за
продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на
СТИ на потребителя на 29.08.2018 г., резултатите от която са обективирани в констативен
протокол, подписан в присъствието на двама свидетели, че е извършено коригиране на
количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за
процесната сума 1575.77 лв. Поддържа, че дружеството черпи правото си да извърши
коригиране на сметката на абоната директно от разпоредбите на подзаконов нормативен акт,
1
а именно ПИКЕЕ. Излага, че разпоредбите на Общите условия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД имат обвързваща сила
между страните, поради което и корекционната процедура има своето законово основание.
Посочва, че при извършената техническа проверка е установено, че липсва пломбата на
щита. Процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен
за експертиза в БИМ. На 10.09.2019г. е извършена метрологична експертиза, при която е
установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При
софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа,
която не е визуализирана на дисплея. На 17.09.2019 г. е съставено становище за начисляване
на ел. енергия, което конкретизира размера на оспореното вземане. Посочва, че на
19.09.2019 г. е издадена фактура № ********** за сумата 1575.77 лв. Счита, че процесното
вземане се дължи от ответника на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй
като е установено точното количество пренесена до абоната и потребена от него, но
неотчетена ел. енергия. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Д. К., чрез
процесуалния му представител – адв. Цветан Диловски. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението, че между
страните е налице облигационна връзка по силата на сключен договор за продажба на ел.
енергия. Оспорва дължимостта на претендираната сума, съответно, че на посочения адрес на
потребление е доставено такова фактурирано количество ел. енергия. Счита, че не са налице
предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ за възникване на правото на дружеството служебно да
коригира сметката му за ел. енергия. Поддържа, че не е манипулирал процесния електромер.
Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по корекцията. Оспорва
документите, въз основа на които е начислена процесната сума. Оспорва да е ползвал и
реално да е потребил допълнително начисленото му количество ел. енергия през процесния
период. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
Веселина Маринова, която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Мартин Желев, който поддържа становище
за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 3485/14.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 7969/2020
г. по описа на ВРС, VIII състав, срещу длъжника К. Д. К. за заплащане на посочените в
заповедта суми, предмет на настоящото производство. Срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Настоящият иск за
установяване съществуването на претендираните вземания е предявен в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК.
2
Видно от подадените заявления за продажба на ел. енергия от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД при Общи условия и за достъп и пренос на ел. енергия пред
електроразпределителните мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД при Общи
условия от 24.09.2019 г. /л. 27 – л. 30 от делото/, ответникът К. Д. К. е депозирал същите с
цел снабдяване с ел. енергия на съществуващ обект с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, представляващ къща, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Марциана“ № 19,
използван до момента от Добри Колев Караколев. Към заявленията е приложил нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2013 г. Ето защо и доколкото лицето е
било собственик на имота и през процесния период 30.08.2017 г. – 29.08.2018 г., съдът
приема, че ответникът е потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия на
ДПЕЕЕП на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Марциана“ №
19, по силата на договорни отношения за продажба на ел. енергия с ответника „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, регулирани от публично известни Общи условия.
Направеното възражение в противен смисъл е неоснователно.
Представен е констативен протокол № 1104895/29.08.2018 г. за извършена техническа
проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца, извършена от служители на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД. Липсва посочване на показанията на дисплея на електромера /в това число на
видимите, на скритите регистри и на сумарния такъв/. Отбелязано е само, че е демонтирано
СТИ за експертиза в БИМ, като на негово място е монтирано ново. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507473. Посоченият констативен
протокол е съставен в отсъствие на клиента. Подписан е от актосъставителите и от двама
свидетели.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2068/10.09.2019 г. – АУ –
Е – 000029-47805/30.08.2018 г. /след повече от 1 година от извършване на проверката/,
видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са
констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Actaris ACE 2000 трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 008384.1 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия от 17.09.2019 г. /след
повече от 1 година от извършената проверка/ в размер на 8384 кWh за периода 30.08.2017 г.
– 29.08.2018 г. /разделен на два подпериода/, в което е посочено, че корекцията е извършена
на основание констативен протокол № 2068/10.09.2019 г., извършена техническа проверка и
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Въз основа на цитираното становище е издадена фактура №
3
**********/19.09.2019 г. за сумата 1575.77 лв., представляваща ел. енергия за процесния
период 30.08.2017 г. – 29.08.2018 г., разделен на два подпериода.
Изготвеното становище е съставено на основание обнародваните в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в
сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т.
3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал.
2 ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА.
С влязло в сила Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г.
по описа на ВАС, V-членен състав, І колегия, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., са отменени
горепосочените Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от същите.
Предвид отмяната, съдът намира, че към момента на извършване на проверката –
29.08.2018 г. няма разписана процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките
на потребителите за минал период от време, въпреки запазените текстове от ПИКЕЕ. Следва
да се отбележи още, че текстовете от чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г., IV отделение, обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 г.
При липса на валиден нормативен акт приложими по отношение на правилата за
извършване на корекция са Общите условия на дружеството. Относно същите обаче е
налице константна съдебна практика, която е извела нищожност на клаузите в договорите
при общи условия, позволяващи едностранна корекция.
Дори да се приеме, че с оглед периода на корекцията отменените Правила за
измерване на количеството електрическа енергия следва да намерят приложение в случая,
съдът взе предвид следното:
От заключението на изслушаната СТЕ на вещото лице инж. Николай Върбанов от
01.12.2020 г. и от обясненията му, дадени в проведеното по делото открито съдебно
заседание, се установява, че към датата на извършване на проверката – 29.08.2018 г.
процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича през 2023 г. Тъй като процесното СТИ – тип АСЕ 2000 не е
„SMART“ и съответно не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможност да
се определи с точност началната дата на въздействието. Според вещото лице, при изготвяне
на Становище за начисление на ел. енергия от 17.09.2019 г. е взет период, равен на
максималния, съгласно чл. 50 ПИКЕЕ. Извършеното неправомерно претарифиране по
4
отделните регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера
– 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се
пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Електрическата енергия, натрупана в този
регистър, в размер на 8384 кWh е отчетена от процесния СТИ. Натрупаното количество ел.
енергия в регистри 1.8.3 и 1.8.4 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса
чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез
софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения
порт на електромера.
Вещото лице обяснява, че не е възможно да се определи кога точно е извършено
вмешателството, съответно кога е започнало натрупването в невизуализирания регистър.
Посочва, че действително електромерът не е нов, бил е употребяван и към момента на
монтажа е бил с показания по двата си видими регистъра. За да бъде монтиран повторно
един такъв употребяван електромер, той преминава през задължителна проверка за годност
в лицензирана лаборатория, като същата не би позволила уред, който има натрупани
показания в паметта си в скрити регистри да бъде пуснат за повторна употреба. В тази
връзка вещото лице смята, че след като електромерът е минал последваща проверка, същият
е нямал нищо отразено в скритите си регистри. Обяснява, че е технически възможно
количеството електроенергия да се натрупа в регистъра отведнъж, за което обаче е
необходимо електромерът да бъде отворен и да се достигне до платката и до чипа му, като
се въздейства директно върху него. Посочва, че в случая няма данни, които да сочат, че
електромерът е бил отварян с цел неправомерен достъп до вътрешността му. Процесният
електромер не е предоставен на експерта за непосредствена проверка.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством
показанията на разпитания свидетел Страцимир Георгиев, който няма конкретен спомен за
извършената проверка, но поддържа написаното в протокола.
За да бъде извършена корекция на сметка за ел. енергия за минал период е
необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а
именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не
измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а, както вече се
посочи, в представения по делото констативен протокол на БИМ за извършена
метрологична експертиза липсва констатация, че процесното СТИ измерва с грешка извън
допустимата. В изготвеното становище за начисление на ел. енергия е посочено само, че е
извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Съгласно заключението на приетата по
делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което обстоятелство не е спорно по делото. Видни
на дисплея са само тарифа Т1 и Т2, отчитащи нощната и дневната ел. енергия /електромерът
е битов/, като има и още една скрита тарифа – Т3. По делото не са ангажирани
доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил желание за
отчитане на част от енергията в тази тарифа. Липсват и твърдения от страна на ответното
5
дружество в този смисъл.
При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото
количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на
корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Същевременно не се установи и, че
посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на и
потребено от абоната. По делото няма приложени документи, удостоверяващи, че това
количество е потребено от абоната именно през процесния период.
В този връзка следва да се посочи, че към дата 27.02.2017 г. електромерът е монтиран
в обекта на потребление – гр. Аксаково, ул. „Марциана“ № 19, което е видно и от приетия
по делото констативен протокол № 11197438/27.02.2017 г., поради което не може да се
направи обоснован извод, че процесната ел. енергия е доставена и потребена от абоната за
периода на извършената корекция 30.08.2017 г. – 29.08.2018 г. Още повече, че в цитирания
протокол за монтаж от 27.02.2017 г. липсва посочване какво е показанието в процесната
невизуализирана тарифа Т3 /1.8.3/, съответно в сумарната такава Т0 /1.8.0/.
По молба на ищеца е представен и приет като доказателство по делото протокол от
последваща метрологична проверка на СТИ от 21.12.2016 г., извършена от „ЕЛЛАБ
БЪЛГАРИЯ“ ООД /л. 75 от делото/. Видно от протокола, изследвани са показанията само по
първа и втора тарифи, но не и по третата такава, съответно по сумарната. Ето защо дори да
се приеме, че към датата на тази последваща проверка – 21.12.2016 г. показанията по тарифа
1 и 2 са именно тези, отразени в протокола, то доколкото процесният електромер е монтиран
в обекта на клиента едва на 27.02.2017 г. /повече от 2 месеца след извършване на
проверката/, съдът намира, че в този не малък период от време също е възможно да е
осъществявана съответна манипулация на електромера, което обстоятелство не може да
бъде възложено в тежест на ответника /потребителя на ел. енергия/. В този смисъл липсата
на запис в протокола за монтаж от 2017 г. на показанията на всички регистри на
електромера, включително и на процесната трета невизуализирана тарифа, съответно
липсата на доказателства за периода от време, през който процесната електрическа енергия
се е натрупала в същата, водят до извода, че не може да бъде прието за установено, че
ответното дружество реално е доставило електрическа енергия в обекта на потребление в
рамките на процесния период.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа
може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че
налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия,
което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото
процесният електромер не е смарт, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация
в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на
6
практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията,
съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са
визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това
основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за
техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ищеца, а не на ответника. Ето защо и при липса на доказателства за виновно
поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
По изложените съображения съдът приема, че сумата 1575.77 лв. по фактура №
**********/19.09.2019 г. е недължима от абоната. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск
за установяване на това вземане е неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен. Предвид направените изводи за неоснователност на главния иск, неоснователна е
и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, поради
което същата подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът.
В заповедното производство направените от негова страна разноски са в размер на
180 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 30.07.2020 г., които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В настоящото производство ответникът представя списък на разноските по чл. 80
ГПК и претендира присъждането на сумата 350 лв., представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021 г., която
следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс – Г, срещу К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, област Варна, ул.
„Марциана” № 19, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1575.77 лв., представляваща
дължима главница за незаплатена ел. енергия в резултат на извършена корекция на сметката
за ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление: гр. Аксаково, ул. „Марциана“ № 19, за което е издадена фактура №
**********/19.09.2019 г., за периода 30.08.2017 г. – 29.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
13.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 103.31 лв., представляваща
7
обезщетение за забава, считано от падежа на фактурата – 30.09.2019 г. – 19.06.2020 г., които
суми са предмет на Заповед № 3485/14.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, област Варна, ул. „Марциана” № 19,
сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7969/2020 г. по описа на ВРС, VIII
състав, както и сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8