Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 81 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с
чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит и
предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за реално
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит от
кредитополучател.
В исковата молба ищецът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр. София, твърди, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15829267 ответникът Л.Ц.Л. ***
е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstеrСаrd. Поддържа, че на 26.04.2018 г.
ответникът е активирал предоставената му от него кредитната карта № САRD-15829291 с максимален кредитен
лимит в размер 1000.00 лв. Посочва, че върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения
годишен лихвен процент. Изтъква, че съгласно чл.1 и чл.14 от договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.05.2018г., когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 1057.36 лв., поради което е блокирал
използването й. Поддържа, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника
и отправените покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той
продължава виновно да не изпълнява, което е породило за него интерес да потърси
съдебна защита на вземането си. Посочва, че за събирането на вземането си е
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
Районен съд, гр. Враца, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3872/2019
г., по което е издадена Заповед за изпълнение. Изтъква, че към датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК задължението на ответника по кредитната
карта е в размер 1057.36 лв., която сума включва използвана главница в размер
1031.30 лв. и договорна лихва от 01.05.2018г. (първа пропусната вноска) до
07.02.2019г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използваната сума в размер 26.06 лв. Наред с тази сума ответникът му дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 62.13 лв. за периода от
07.02.2019г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.09.2019г. (дата на завеждане на дело). Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, по указания на съда
предявява настоящия установителен иск за вземането си. При условие, че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условията на евентуалност
предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна. Сочи, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.
А. Париж, Франция е универсален правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София и осъществява дейността си на територията на
Република България чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон
България". Моли съда, след като се увери в основателността на твърденията
му, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Л.Ц.Л.
съществуването на вземанията му в размер 1031.30 лв., представляваща главница
по револвиращ кредит; 26.06 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.05.2018г. до 07.02.2019г. и 62.13 лв., представляваща обезщетение
за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, за периода от 07.02.2019г. до
11.09.2019г., или общо дължима сума 1119.49 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност - в
случай, че главните установителни искове по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК
бъдат отхвърлени като неоснователни, моли съда да осъди ответника да му заплати
горепосочените суми ведно с направените разноски. Моли съда да осъди ответника
да му заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
Ответникът Л.Ц.Л. *** писмения
отговор на исковата молба и в становище от 17.09.2020г., чрез назначения му
особен представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда
да ги отхвърли. Твърди, че от страна на ищеца не е доказано, че ответникът е
ползвал описаната кредитна карта и съответно револвиращия кредит в посочения
размер в исковата молба, поради което няма право да иска възстановяване на
посочените в исковата молба суми. Поддържа, че по делото не са представени
доказателства за надлежно обявена предсрочна изискуемост на посочения кредит. Посочва,
че волеизявлението за обявяване на кредита за изискуем не е достигнало до
ответника. По същите съображения счита, че евентуално предявения осъдителен иск
е неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
След
служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от
представените от ищеца писмени доказателства - превод на български език на
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018
г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация
за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се
установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание
чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005
г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., регистрирано във
Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със
седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е със статут "заличен търговец" в ТР. Дружеството е преобразувано
по реда на чл. 265 от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на
капитала му "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А. упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР
клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България", ЕИК *********, поради което надлежна страна в
производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
Видно е, от
представения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CАRD-15829291, сключен на 19.03.2018 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", гр. София (кредитор)
и Л.Ц.Л. (кредитополучател), че кредитора отпуска на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер 1000, 00 лева и издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, чрез която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на
кредитополучателя револвиращ кредит; картата позволява чрез нея да бъдат
извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства
(РОS) и други услуги
(чл.1 и чл.2). Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят ще може да използва
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора,
като за всяко ползване на тази услуга ще се подписва приложение към договора,
съдържащо конкретните параметри на трансакцията и неплатените вноски по тази
услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. В чл.10 са
предвидени случаите, при които картата може да бъде блокирана, сред които е и
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Договорено е задължение на
кредитора да издава месечно извлечение за осъществените трансакции да 15 число
на месеца, което да изпраща на кредитополучателя (чл.12), като месечните
погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението
в най-малко в минимален размер, съгласно тарифата, поместена по-долу (чл.13).
Според чл.14 за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи
годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му, а за използването на картата кредитополучателят
заплаща таксите, предвидени в тарифата, поместена в договора, като всички такси
ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит. Уговорено е право на
кредитора да преразглежда размера на таксите и лихвите всеки месец, като
влизането в сила на новите размери става след обявяването им от кредитора на
посочена интернет страница и съобщаването им на кредитополучателя, като всяка
трансакция с кредитната карта след влизането им в сила ще означава приемането
им (чл.15). Съобразно клаузата на чл. 16, кредиторът има възможността да
блокира кредитната карта, при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски. В чл.17 е предвидено при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено
е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени в договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно чл.20 ГПР е
изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.
В договора
за кредит е инкорпорирана Тарифа, съгласно която лихвения процент е 35%, ГПР е
44, 90%, обезщетението за забава е 10% + ОЛП на БНБ (законна лихва за забава),
теглене на пари в брой от банкомат е 2 лв.+2% от изтеглената сума, месечната
такса за обслужване е 4,00 лв. В Тарифата е предвиден размерът на минималната
погасителна вноска да е 60, 00 лв. при усвоен кредитен лимит до 1000,00 лв.
Договорът е
подписан от кредитополучателя и от представител на кредитора на всяка страница
на датата на сключването му – 19.03.2018 г.
С исковата
молба е представено заверено копие от приложение към договора за кредит CАRD-15829291, сключено на 19.03.2018 г.
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", гр. София
(кредитор) и Л.Ц.Л. (кредитополучател), (л.16-17), с което е удостоверено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с
номер CREX-15829267
при следните параметри и условия: обща цена на стоките - 239, 00 лв.; размер на
кредита - 260, 51 лева; месечна погасителна вноска - 26, 58 лв.; брой
погасителни вноски - 12; обща стойност на плащанията - 318, 96 лв.; годишен
процент на разходите - 43, 54 %; лихвен процент - 36, 69 лв. В приложението е
посочена като финансирана стока "смартфон HUAWEI" на цена 239,00 лв. и като
финансирана услуга "сигурност на плащанията", застрахователна
декларация CREX-15829267,
групова полица № 5/2008г. и премия от 21, 51 лв.
В погасителния
план, инкорпориран в приложението, са отразени падежните дати на 12-те месечни
погасителни вноски, първата от които е 01.05.2018г., а последната -
01.04.2019г., размера на вноската - 26, 58 лв. и оставащата главница на всяка
падежна дата.
Приложението
е подписано от кредитополучателя и от представител на кредитора.
Към договора
са приложени Сертификат за застраховка "Закрила на плащанията Плюс" №
CREX-15829267, с който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да
застраховат кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане,
предоставен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България",
съгласно приложените Общи условия на застраховката, като Л.Ц.Л. е посочен като
застраховано лице. Приложени са също и посочените в сертификата Общи условия за
застраховка "Закрила на плащанията Плюс" на кредитополучателите на
кредити за покупка на стоки на изплащане. Посочените документи са подписани от
кредитополучателя Л.Ц.Л. и от представител на застраховащия.
По делото е
приложен също така дубликат на фактура № ********** от 19.03.2018г., издадена
от "Технополис България" ЕАД, за покупката на GSM "HUAWEI" на стойност 239,00 лв.,
платени с кредитна карта на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и клиент Л.Л..
Приложено е
заверено копие от обратна разписка от 30.03.2018 г. (л.35), издадена от
"Еконт Експрес", от което е видно, че Л.Ц.Л. е получил пратка от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс", но от същото не може да се установи
съдържанието на пратката.
Представена
е и последна покана от 12.02.2019г. (л.36), изпратена от "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България" до Л.Ц.Л., в която се сочи, че
съгласно отпуснатият му револвиращ потребителски кредит ответникът е активирал
и използвал кредитна карта MasterCard CАRD-15829291, при което за него е
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, но на
01.05.2018 г. е преустановено плащането. Посочено е, че към момента на поканата
адресата дължи главница в размер 1031, 30 лв., договорна лихва в размер 26, 06
лв. и обезщетение за забава в размер 1, 44 лв., които суми следва да бъдат
изплатени в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Няма данни тази покана да
е връчена на ответника.
Въз основа на подадено на 26.09.2019г.
от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3872/2019
г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 2415 от 02.10.2019г., по силата на която ответникът в настоящото
производство Л.Ц.Л. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр. София,
сумите: 1031.30 лв., представляваща главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CАRD-15829291, 26.06 лв., представляваща възнаградителна лихва по кредита за
периода от 01.05.2018г. до 07.02.2019г.; 62.13 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 07.02.2019г. до 11.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.09.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата 25, 00
лева разноски за платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Л.Ц.Л. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил иск против ответника по настоящото
дело.
От ответната
страна не се твърди и не се ангажират доказателства Л.Ц.Л. да е заплатил на
ищеца претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване
размера на погасените и дължимите по договора за револвиращ потребителски
кредит суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от
вещото лице Г.Л.. От заключението на експертизата, неоспорено от страните,
което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след
извършена проверка в счетоводната документация на ищеца, се установи, че по кредитна
карта MasterCard CАRD-15829291 с
титуляр Л.Ц.Л. усвоените средства са в размер на 827,73 лв., от които 239,00 лв. за покупка на стока смартфон, марка Huawei на
19.03.2018г. и 588,73 лв. усвоени чрез
теглене в брой от банкомати в периода от 01.04.2018г. до 08.05.2018г. Според заключението от предоставените месечни
извлечения по кредитната карта с титуляр Л.Ц.Л., се установява, че по нея са постъпили суми, в общ размер
53, 16 лв. (на 29.05.2018г. - 26, 58 лв. и
на 23.07.2018г. - 26, 58 лв.), с основание "плащане“, с които са погасени първа месечна вноска с падеж
01.05.2018г., от които 15,36 лв. - главница, 11,22 лв. - договорна лихва и 4,00 лв. - месечна такса за обслужване и
частично 22,58 лв. погасителна вноска с падеж 01.06.2018г., от които
11.08 лв. - главница, 7,50 лв. - договорна лихва и 4,00 лв. - месечна такса за обслужване. Размерът на непогасените
задължения на кредитополучателя по договора за револвиращ потребителски кредит
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.09.2019г., е
общо 1057, 36 лв., по пера както следва: главница - 801, 29 лв.; договорна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 01.04.2019г. - 39, 73 лв.; застрахователна
премия - 21, 51 лв.; такса теглене в брой - 27, 40 лв.; месечна такса за
обслужване - 32, 00 лв.; такса за справка - 0, 40 лв.; месечна лихва за периода
от 15.07.2018г. до 15.01.2019г. - 135, 03 лв. Според заключението размерът на
задължението за договорната лихва по кредита за претендирания период - 01.08.2018г. - 07.02.2019г. е 30,84 лв., а размерът на
обезщетението за забава върху незаплатената главница от 801, 29 лв. за претендирания период - 07.02.2019г. - 11.09.2019г., е 48,30 лв.
Към
заключението са приложени месечни извлечения по кредитна карта и детайли към
тях, съдържащи информация за дължимите суми от Л.Ц.Л. за периода от 01.05.2018г.
до 01.02.2019 г. (л.84-94).
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има изискуемо
вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за револвиращ потребителски
кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и такси, по който кредиторът е изпълнил задължението си реално да
предостави на кредитополучателя заемната сума в твърдения размер; факта на
осъществяване на уговорените в договора предпоставки за настъпване/обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, надлежното уведомяване на длъжника преди
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
размера на претендираните вземания към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
Макар в
исковата молба ищецът да твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15829267 ответникът Л.Ц.Л. е дал
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstеrСаrd, от представените доказателства се
установява, че страните са сключили само един договор - Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CАRD-15829291, сключен на 19.03.2018 г. В
съответствие с чл.4 от този договор, който предвижда възможност за
кредитополучателя да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, и задължение за подписване на приложение към
договора за всяко ползване на тази услуга, и във връзка с покупката на стока от
кредитополучателя от търговски партньор на кредитора, страните са подписали
приложение към договора за револвиращ кредит от 19.03.2018 г., с което е
удостоверено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит с номер CREX-15829267.
Според изложените в заявлението и в исковата молба твърдения претендираните
вземания на ищеца произтичат от договора за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, предоставен на ответника за ползване чрез издадената му
кредитна карта, поради което предмет на изследване в настоящото производство е
именно този договор.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ответника Л.Ц.Л.. Процесният договор за
револвиращ кредит е двустранно подписан (съдържа подпис на кредитополучателя на
всяка страница, което обстоятелство не е оспорено) и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият револвиращ кредит на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 - чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /чл.7, ал.3
от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.)/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор за револвиращ потребителски кредит, съдът намира, че същия не
страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи
на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. При сключване на договора е
спазено общото изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за писмена форма на хартиен
носител. Анализирано съдържанието на договора за револвиращ потребителски кредит
отговаря и на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на целия договор.
С договора
за кредит е постигнато ясно и недвусмислено съгласие относно размера на
предоставения заем, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12, посочени са също така
лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите. Безспорно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага императивното изискване ДПК
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, но предвид спецификата на револвиращия кредит за него не се
изготвя погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде размера на
сумата, която ще бъде усвоявана и съответно ще се прави частично или цялостно
плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат теглени сумите, както и датата на
погасяване. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е
необходимо да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент,
съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/. Разпоредбите на чл. 12 от ЗПК
са неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под
формата на овърдрафт. Действително съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като
всяка страните се подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа
установеното от закона задължително съдържание, липсата на ОУ не обосновава
недействителността му.
Настоящият
състав на съда не констатира клаузи в договора за кредит, които да са
неравноправни, за да бъдат нищожни като накърняващи добрите нрави. Действителна
е клаузата от договора, касаеща размера на договорената възнаградителна лихва
от 35 %. Годишният лихвен процент /ГЛП/ е компонента, която се включва при
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, чийто максимален размер е определен в чл.19, ал.4
от ЗПК. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е
10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре.
Видно е, че определеният в договора размер на годишния процент на разходите
/ГПР/ от 44. 90 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, поради
което посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19,
ал. 5 от ЗПК.
По същите
мотиви се налага изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по–неравностойно имуществено положение.
Следователно
процесния договор е действителен по аргумент на противното основание, съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Основният
спорен момент в производството, с оглед възраженията на ответната страна, е
дали кредитът е усвоен от кредитополучателя, съответно дали е получил и
активирал издадената му, съгласно горепосочения договор, кредитна карта.
По делото
се установи, от заключението на вещото лице и от приложените към него месечни
извлечения по кредитна карта, както и от фактура № ********** от 19.03.2018г.,
че усвоените по кредитната карта средства са в
размер на 827,73 лв., от които 239,00 лв. за покупка на стока смартфон, марка Huawei на
19.03.2018г. и 588,73 лв. усвоени
чрез теглене в брой от банкомати в периода от 01.04.2018г. до 08.05.2018г. Именно с получената кредитна карта,
издадена въз основа на сключения между страните на 19.03.2018 г. договор за
револвиращ кредит, е извършено плащане на процесната стока, както посочва и
вещото лице в заключението си. Същата е активирана от титуляра-кредитополучател
на 19.03.2018г. посредством
извършената от него транзакция за закупуване на стоката. Това обстоятелство - че
картата реално е получена от кредитополучателя и е използвана от него, се
подкрепя и от безспорния факт, че картата е обслужвана от кредотополучателя - ответникът
е започнал изпълнение на задълженията си по сключения договор, като е издължил
част от тях, което би било нелогично и житейски неправдоподобно, ако фактически
не е получил картата и не я е ползвал.
Изложеното
налага извода, че посочената в заключението сума реално е предоставена от
ищцовото дружество-кредитор на ответника-кредитополучател въз основа на процесния
договор за кредит и реално е усвоена от кредитополучателя, след активирането на
надлежно издадената му във връзка с този кредит кредитна карта, чрез
извършването на съответни операции. Поради това съдът намира възражението на
ответната страна, че ответникът не е ползвал описаната кредитна карта и
съответно револвиращия кредит в посочения размер, за неоснователно.
Не се
твърди от ответната страна да е извършено погасяване на претендираната от ищеца
в настоящото производство сума. Налице е неизпълнение на сключения договор за
кредит по вина на кредитополучателя, което е основание за ангажиране на
договорната му отговорност.
Макар
ответната страна да оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, следва
да се посочи, че нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито
в исковата молба ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита -
няма позоваване на клаузата на чл.17 от договора за револвиращ кредит,
регламентираща предсрочната изискуемост на кредита, нито пък твърдения за
просрочени конкретни две или повече месечни вноски, като предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост, съгласно посочената клауза. От
съдържанието на представената от ищеца последна покана от 12.02.2019 г. също не
може да бъде направен извод, че кредиторът счита вземането си към
длъжника-кредитополучател за предсрочно изискуемо (както е предвидено в чл.17
от договора), нито че в същата е обективирано едностранно волеизявление за
отнасяне на вземането по договора за предсрочно изискуемо. В исковата молба са
наведени единствено твърдения за блокиране използването на картата
(регламентирано в чл.10 и чл.16 от договора), което няма за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.
В
конкретният казус въпросът за предсрочната изискуемост на вземанията по
приложение с номер CREX-15829267
към договора за револвиращ кредит (свързани с покупка на изплащане
на смартфон Huawei) е без
правно значение, тъй като крайният срок за заплащане на тези вземания е изтекъл
на 01.04.2019 г. (видно от погасителния план в това приложение), т.е. преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, при което и в
съответствие с възприетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС всички вноски по приложението към договора, включващи части
от главница и възнаградителна лихва, са дължими и следва да бъдат заплатени на
кредитора.
В приложение с номер CREX-15829267 към договора за револвиращ кредит е отразена и
застрахователна премия в размер 21, 51 лв., която сума е включена в главницата
от 260, 51 лв., видно от погасителния план и от заключението на вещото лице, но
нито в исковата молба, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ищецът не е навел твърдения за задължения на ответника за заплащане на
застрахователна премия по договора за кредитна карта, нито е посочил, че тази
сума е включена в претендираната главница; няма твърдения за сключен
застрахователен договор, за страните по него, за договорените клаузи, за
задълженията на страните, разгледани във взаимна връзка със сключения договор
за потребителски кредит и т.н., поради което остава неясно защо застрахователната
премия е включена в главницата. Застрахователната премия представлява
самостоятелно вземане, което в настоящия случай не е предявено нито в
заповедното, нито в исковото производство, поради което същото следва да се
изключи от размера на главницата, респ. върху него не се дължи и договорна
лихва.
С оглед
изложеното съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.09.2019г., изискуеми са били само вземанията за главница и
възнаградителна лихва по приложение с номер CREX-15829267 към договора за револвиращ
кредит, съответно в размери, определени съгласно чл.162 от ГПК и въз основа на
заключението по експертизата, както следва: 210, 96 лв. главница, представляваща размера
на кредита за покупка на стока, 28, 29 лв.
договорна лихва за периода 01.08.2018г. - 07.02.2019г. и 12, 72 лв. обезщетение за забава върху незаплатената
главница за периода 07.02.2019г. - 11.09.2019г. Тъй като претенцията на ищеца
за възнаградителна лихва е в размер 26, 06 лв., то същата следва да се уважи в
този размер, а не в установения такъв. Не се установи по делото
вземането на ищеца за сумата 588,73 лв., усвоена чрез теглене в брой от
банкомати в периода от 01.04.2018г. до 08.05.2018г., да е било изискуемо към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което към
този момент същото не е било дължимо.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с
чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК са
основателни и следва да бъдат уважени за сумите 210, 96 лв. главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението в съда - 26.09.2019г.,
до окончателното й изплащане, 26, 06 лв. договорна лихва за
периода 01.08.2018г. - 07.02.2019г. и 12, 72 лв. обезщетение за забава върху
незаплатената главница за периода 07.02.2019г. - 11.09.2019г., а
за главницата за разликата от уважения размер на иска от 210, 96 лв. до предявения размер от 1031,30
лв. и за обезщетението за забава за разликата над 12, 72 лева
до пълния предявен размер от 62, 13 лева, като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
вр. с чл.9 ЗПК за реално изпълнение на парично задължение по договор за потребителски
кредит от кредитополучател.
Тези
искове са предявени в условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи
главните искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, поради не
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за револвиращ потребителски
кредит. Същите са допустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска такова съединяване с оглед
действието на разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК и в това производство. Няма
пречка от процесуална гледна точка да се съединят при условията на евентуалност
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
осъдителен такъв с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и
чл.86, тъй като и двата иска са от компетентността на районния съд с оглед
разпоредбата на чл. 103 ГПК.
Предвид обстоятелството, че
главно предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за главницата
и за законна лихва за забава са уважени отчасти, като в останалата част до
пълния им предявен размер са отхвърлени като неоснователни, съдът дължи
произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове, касаещи тези вземания.
Поради уважаването изцяло на установителния иск за договорна
лихва, предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за това вземане
не следва да се разглежда.
Както бе
посочено по-горе в мотивите, вземането на ищеца за сумата 588,73 лв.,
усвоена чрез теглене в брой от банкомати в периода от 01.04.2018г. до
08.05.2018г., не е било изискуемо към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Подаването на исковата молба с приложената
към нея последна покана от 12.02.2019г. и нейното връчване на особения
представител на ответника има за правна последица настъпване на изискуемостта
на това вземане и поставя ответника в забава, съгл. чл.84, ал.2 от ЗЗД.
При това положение осъдителният иск за заплащането на главницата по кредита се
явява доказан и следва да се уважи като основателен в посочения размер от 588,73
лв., а за разликата от уважения размер до предявения размер от
1031,30 лв., не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Тъй като
изискуемостта на главницата е настъпила от момента на подаването на исковата
молба съда, то липсва забава на длъжника, която да обоснове отговорността му за
заплащане на претендираното от ищеца мораторно обезщетение за периода преди
подаването на исковата молба. Затова предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за забава за периода 07.02.2019 г. – 11.09.2019 г. в размер на
разликата над 12, 72 лв. лева до пълния предявен размер от 62, 13 лева,
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски в исковото
производство за държавна такса в размер 125 лв., за възнаграждение на особен
представител в размер 150 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 180
лева. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. Общо разноските на ищеца в исковото
производство са 555 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 415,
68 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 3872/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 56, 17 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Ц.Л., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, че същия дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост
4", Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - заместник
управител, сумата 210,
96 лева - главница по Договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15829291, сключен на 19.03.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.09.2019г., до окончателното изплащане на
сумата; сумата 26, 06 лв. - договорна лихва за периода 01.08.2018г. -
07.02.2019г. и сумата 12, 72 лв. - обезщетение за забава върху незаплатената
главница за периода 07.02.2019г. - 11.09.2019г., които суми са
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2415/02.10.2019 г. по ч.
гр. д. № 3872/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за
главницата за разликата от уважения размер на иска от 210, 96 лв. до предявения
размер от 1031,30 лв. и за обезщетението за забава за разликата над 12,
72 лева до пълния предявен размер от 62, 13 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Ц.Л., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д. - заместник управител, сумата 588,73 лв.
- главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CARD-15829291, сключен на 19.03.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените, в условие на евентуалност, осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, за главницата за разликата от
уважения размер на иска до предявения размер от 1031,30 лв. и за обезщетението
за забава за разликата над 12, 72 лева до пълния предявен размер
от 62, 13 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Ц.Л., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, направените по
ч. гр. д. № 3872/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски в размер 56,
17 лв., както и направените в настоящото производство разноски в размер 415, 68
лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: