№ 139
гр. Варна , 16.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600230 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Подсъдим ГЮРС. К. М.., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Ж.В. Ж. от АК – Шумен, редовно упълномощен от
преди.
Жалб. частен обвинител М. Н. АЛ., редовно призована, явява се лично.
Жалб. частен обвинител ЮСМ. АХМ. АЛ., редовно призован, не се
явява.
Жалб. частен обвинител Н. Н. Й., редовно призована, явява се лично.
Жалб. частен обвинител МАЛИШ НЕСТОРОВА Й., чрез попечител Н.
Х. Р., редовно призовани, явява се попечител Р..
Жалб. частен обвинител Н. Н. Й. със съгласието на Н. Р. М., като
законен представител, редовно призована, явява се лично.
Жалб. частен обвинител С. Й. АТ., редовно призована, явява се лично.
Повереникът адв. М.Г. М. от АК – София, редовно призован, не се
явява. Същият е подал молба-уведомление, с което сочи, че е невъзможно
явяването му на днешната дата и не възразява да се даде ход на делото.
Частните обвинители С. АДР. СТ. и ЕВГ. Н. СТ. , редовно призовани,
1
не се явяват и не се представляват.
Частен обвинител ДЖ. ЕВГ. Н. , редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Повереникът адв. Г.В. В. от АК – Русе, редовно призован не се явява.
М. Н. АЛ. – Да се гледа делото.
Н. Н. Й. – Да се гледа делото.
Н. Х. Р. – Да се гледа делото.
Н. Р. М. – Да се гледа делото.
С. Й. АТ. – Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Ж. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
М. Н. АЛ. – Поддържам искането по жалбата на адвоката ни.
Н. Н. Й. – Поддържам искането по жалбата на адвоката ни.
Н. Х. Р. – Поддържам искането по жалбата на адвоката ни.
Н. Р. М. – Поддържам искането по жалбата на адвоката ни.
С. Й. АТ. – Поддържам искането по жалбата на адвоката ни.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, нашето становище е, че
жалбата е основателна.
Наложеното наказание смятаме за явно несправедливо, въпреки липсата
на протест от страна на първоинстанционната прокуратура, особено с оглед
на приложението на чл. 66 от НК. Апропо колегата от РОП правилно е
поискал наказанието да бъде ефективно, макар и не в размера желан от
частните обвинители, тъй като той е очевидно прекалено завишен и не би
2
съответствал на целите на чл.36 от НК. Прокуратурата много правилно е
поискала от първата инстанция наказанието да бъде ефективно пък макар и в
размер сходен с наложения от съда с оглед генералната превенция, която за
съжаление при този род деяния винаги остава на заден план, а този род
деяния стават бих казал вече системно. Някак си с течение на годините се
създаде практика, че след като водачът на МПС е причинил смъртта на
повече от едно лице и примерно не е допуснал някакво драстично нарушение
– не е бил в пияно състояние и ако не е осъждан следва да му се наложи
наказание при условията на чл. 66 от НК. Тази практика на мен ми се струва
порочна, тъй като всеки случай сам по себе си е специфичен. В конкретния
случай подсъдимият е имал изключително укоримо поведение - като
професионален водач той е действал съвършено самонадеяно и то от най-
укоримите форми на самонадеяност. Той много добре е знаел, че процесният
влекач има ограничение на скоростта и сам се е поставил в положение да
загуби контрола на автомобила без да прецени, че пътната настилка е влажна,
след което е задействал спирачката, с което е загубил контрол над ситуацията.
Многократно е наказван. Неговото поведение е с много висока степен на
обществена опасност и за това според нас той трябва да изтърпи наказанието
си ефективно в размера, който му е определил първоинстанционния съд.
Моля в тази насока за Вашето решение.
АДВ. Ж. – Уважаеми Апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна, като съображенията ми за това са следните:
На първо място в жалбата е посочено, че подсъдимият е извършил маса
нарушения и е следвало да бъде приет като човек, който постоянно нарушава
ЗДвП и допуска множество нарушения. В мотивите си съдът е взел ясно
отношение по този въпрос като е казал, че тези нарушения са в продължение
на единадесет години, като през това време подс. М. е бил водач на МПС като
се е движил не само в България, но и в цяла Европа. Освен това наложените
наказания повечето са с фиш, което означава, че са за по-дребни нарушения.
При това положение в никакъв случай не може да се приеме, че става въпрос
за системен нарушител на правилата за движение по ЗДвП и именно това е
едно от основанията да бъде изменена присъдата в ефективна.
Освен това в жалбата няма взето отношение по фактическата обстановка
по делото относно факта, че в заключението на СТЕ е дадено, че скоростта на
движение на тежкия автомобил е 88 км/ч при които се задейства блокираща
система на автомобила и допълнителната употреба на спирачки е допринесло
за занасянето на автомобила. Безспорно е, че при занасянето ремаркето
препречва изцяло пътното платно. Прието е също и за което ние сме се
съгласили, че при скорост от 70 км/ч това не би могло да се случи, тъй като
няма да се задейства тази система на автомобила. В същото време обаче
относно движението на лекия автомобил заключението е в смисъл, че дори и
да се движи с превишена скорост, което е нарушение на чл.21, но дори и при
3
това положение той е имал техническа възможност да спре при употреба на
спирачки преди да настъпи удара. При скорост от 70 км/ч, с каквато и той е
бил длъжен да кара във въпросния пътен участък той е бил могъл както да
спре, каквото е първото заключение на вещите лица, така и да заобиколи,
тоест същият е имал три възможности да избегне удара, което за съжаление
не е използвал нито едно от тях, при което почиват двама души в автомобила.
Вярно е, че става въпрос за тежък резултат, но така или иначе според мен е
налице абсолютно независимо съпричиняване от страна на двамата водачи за
да се достигне до този резултат.
Освен това аз смятам, че генералната превенция не може да бъде
основание да се налага колкото се може по-тежко наказание при станали
транспортни произшествия и повече да се завишават наказанията. Напротив,
аз определено считам, че при определяне на наказанието трябва съвсем
подробно и ясно да се преценят събраните по делото доказателства и въз
основа на тях да се стигне до определеното наказание. За мен РОС е
извършил именно това – след преценка на всички събрани доказателства, на
действията на двамата водачи той е вземал правилно, адекватно и
законосъобразно решение, като относно нарушенията аз поддържам
становището си пред първата инстанция. Според мен няма нарушение на
чл.16 от ЗДвП така, както е посочено в присъдата, тъй като в случая вярно е
че е налице навлизане в насрещното движение, но то е в резултат на
нарушението на чл.20, ал.1, нямаме нито активно, нито пасивно действие от
страна на водача за да се получи нарушение по чл. 16 и по този текст аз
определено считам, че той би следвало да бъде оправдан, тъй като не е налице
такова престъпление.
Относно чл.20 и чл.21 съм взел отношение и също го поддържам. Едно
наказателно отделение казва може, другото казва, че могат да се приемат и
двата текста - въпрос на съдебна практика.
В тази връзка считам жалбата за неоснователна, присъдата за правилна и
закон, съобразена с материалите по делото, поради което Ви моля да я
потвърдите.
ПОДС.М. – Да остане присъдата.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М. – Да се потвърди присъдата.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5